Великден - разчупвайте козунаци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великден - разчупвайте козунаци

Великден - разчупвайте козунаци

5883 прочитания

Великден дойде! Чухте ли камбаните? Не тези, дето възвестяват победи и бедствия, празници и скръб, а малките тихи камбани в кръвта, големите в душите и онези, които избухват в сърцето на цветята. Камбаните в песента. В измъчваната великденска песен, която е била крило и патерица в тънката нишка на несъвършения ни живот.
И ако на този Великден народът влиза в църквите, за да запали свещ и да причести цвете, то е, защото е чул камбаните в непорутения храм на своята памет. Паметта, която не му позволява да пуска пердетата, когато някой чука на прозореца. Правото да бъде по-малък от сърцето си и да носи като роса под миглите своя си български Великден.
Но преди това Великден се предхожда от Страстната седмица. Защо страстна? Защото някои думи са избледнели, други са станали агресивни, а някога страст е означавало мъка. Най-важните дни през тази седмица бяха сряда, четвъртък и петък. Наречени са велики. В сряда жените слагат ръце там, където някога им е бил кръстът, и не похващат никаква работа. Децата отскачат до гората (градското върти около блоковете) и вият китки от здравец. В четвъртък и мъжете се присъединяват към всеобщата безработица и само наглеждат добитъка, а в градски вариант - дежурни са за кучешките разходки. Жените подхващат война с тестото, месят хлябове и козунаци и боядисват яйца.
По повод какви яйца дъвчем ние, дето живеем на “голия камък”, един приятел на село ми казваше: “Като легне кокошката, клякам до нея. Друго яйце не признавам!” Пак по време на Страстната седмица се пристрастявал към агнешки главички, защото много му приличали на мутирали яйца. С поста нямал проблеми, тъй като отдавна знаел владишкия номер. Навежда се той над печената гъска и изрича богоугодно: “Кръщавам те алабаш!”
Яйцата, които ще се боядисват, се събират от понеделник до петък. Помня, на село боядисвахме по цяла кошница. Но тогава кошницата си беше наша, а не потребителска, а и петлите ни снасяха...
И най-важното - яйцата ги брояха. А баба ни предупреждаваше на всяка крачка: “Който изяде цяло яйце, ще му излезе цирей отзад!” Така се правеше единение и всички тръгваха с равен старт.
Сега цветове в политическия спектър има бол, а боята за яйца невинаги е читава. Тогава се разчиташе на естествените багрила.
Зеленото го правеха от коприва, а от изварата на смрадлика се получаваше нещо като оранжево с тънък нюанс към червено. От орехова шума - жълто.
Ако не сте виждали яйце с език, не отричайте, че има такива. Те са нещо като главни яйца и ги наричат перашки. Изписани са с кръстчета, цветенца, врабчета и най-различни символи, които означават: любов, мерак, намеци, че имаш да връщаш борч. За това те не се слагат барабар с другите яйца, а се отделят само за подаръци на близки и роднини.
Първото боядисано яйце не се яде, а с него се трият лицата на децата да са бели и червени. След това се слага в чеиза на момата, а ако са само мъжкари вкъщи - поставя се до иконата и там седи до следващия Великден. С другите яйца започва “голямото чукане”, за да се знае кой през годината ще е най-големият късметлия. Борецът! Черупките от яйцата се залепват за високата част на вратата.
Но Великден си е три дни и след първия християнинът си отдъхва - край на постите! Ако на него ден са задължителни зелена салата с нарязани варени яйца, козунак и рула, кифлички с козуначено тесто с пълнеж, то вторият ден се явява като агнешкият Великден. Не се ходи на църква, краваите са вече разчупени, остава да разчупите пълненото агне, за по-сиромасите само плешка, а за останалите - агнешки дреболии. И всичко това, обилно полято с червено вино.
Но за да има сговор на тялото, душата и ума, на този ден младите булки ходят на прошка у кръстниците, родителите й и у девера. Придружават ги свекървата и младоженецът. Носят се краваи и червени яйца, печена кокошка и бъклица вино. Тези, които са почетени, не бива да се ослушват, а трябва да върнат същите благини в чантата на гостите.
Но както се казва: “Всеки ден не е Великден” и никой не бива да бъде ограничаван сам да избере ъгъла на душата и вилицата си за този празник.

Великден дойде! Чухте ли камбаните? Не тези, дето възвестяват победи и бедствия, празници и скръб, а малките тихи камбани в кръвта, големите в душите и онези, които избухват в сърцето на цветята. Камбаните в песента. В измъчваната великденска песен, която е била крило и патерица в тънката нишка на несъвършения ни живот.
И ако на този Великден народът влиза в църквите, за да запали свещ и да причести цвете, то е, защото е чул камбаните в непорутения храм на своята памет. Паметта, която не му позволява да пуска пердетата, когато някой чука на прозореца. Правото да бъде по-малък от сърцето си и да носи като роса под миглите своя си български Великден.
Но преди това Великден се предхожда от Страстната седмица. Защо страстна? Защото някои думи са избледнели, други са станали агресивни, а някога страст е означавало мъка. Най-важните дни през тази седмица бяха сряда, четвъртък и петък. Наречени са велики. В сряда жените слагат ръце там, където някога им е бил кръстът, и не похващат никаква работа. Децата отскачат до гората (градското върти около блоковете) и вият китки от здравец. В четвъртък и мъжете се присъединяват към всеобщата безработица и само наглеждат добитъка, а в градски вариант - дежурни са за кучешките разходки. Жените подхващат война с тестото, месят хлябове и козунаци и боядисват яйца.
По повод какви яйца дъвчем ние, дето живеем на “голия камък”, един приятел на село ми казваше: “Като легне кокошката, клякам до нея. Друго яйце не признавам!” Пак по време на Страстната седмица се пристрастявал към агнешки главички, защото много му приличали на мутирали яйца. С поста нямал проблеми, тъй като отдавна знаел владишкия номер. Навежда се той над печената гъска и изрича богоугодно: “Кръщавам те алабаш!”
Яйцата, които ще се боядисват, се събират от понеделник до петък. Помня, на село боядисвахме по цяла кошница. Но тогава кошницата си беше наша, а не потребителска, а и петлите ни снасяха...
И най-важното - яйцата ги брояха. А баба ни предупреждаваше на всяка крачка: “Който изяде цяло яйце, ще му излезе цирей отзад!” Така се правеше единение и всички тръгваха с равен старт.
Сега цветове в политическия спектър има бол, а боята за яйца невинаги е читава. Тогава се разчиташе на естествените багрила.
Зеленото го правеха от коприва, а от изварата на смрадлика се получаваше нещо като оранжево с тънък нюанс към червено. От орехова шума - жълто.
Ако не сте виждали яйце с език, не отричайте, че има такива. Те са нещо като главни яйца и ги наричат перашки. Изписани са с кръстчета, цветенца, врабчета и най-различни символи, които означават: любов, мерак, намеци, че имаш да връщаш борч. За това те не се слагат барабар с другите яйца, а се отделят само за подаръци на близки и роднини.
Първото боядисано яйце не се яде, а с него се трият лицата на децата да са бели и червени. След това се слага в чеиза на момата, а ако са само мъжкари вкъщи - поставя се до иконата и там седи до следващия Великден. С другите яйца започва “голямото чукане”, за да се знае кой през годината ще е най-големият късметлия. Борецът! Черупките от яйцата се залепват за високата част на вратата.
Но Великден си е три дни и след първия християнинът си отдъхва - край на постите! Ако на него ден са задължителни зелена салата с нарязани варени яйца, козунак и рула, кифлички с козуначено тесто с пълнеж, то вторият ден се явява като агнешкият Великден. Не се ходи на църква, краваите са вече разчупени, остава да разчупите пълненото агне, за по-сиромасите само плешка, а за останалите - агнешки дреболии. И всичко това, обилно полято с червено вино.
Но за да има сговор на тялото, душата и ума, на този ден младите булки ходят на прошка у кръстниците, родителите й и у девера. Придружават ги свекървата и младоженецът. Носят се краваи и червени яйца, печена кокошка и бъклица вино. Тези, които са почетени, не бива да се ослушват, а трябва да върнат същите благини в чантата на гостите.
Но както се казва: “Всеки ден не е Великден” и никой не бива да бъде ограничаван сам да избере ъгъла на душата и вилицата си за този празник.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK