С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 май 1999, 0:00, 2928 прочитания

Пловдив - столица за един месец

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

“Бързаме да свършим с измазването, за да има вид за изложбата. После ще сваляме тази мазилка и ще започнем втория етап на реставрация”, обясняват майсторите, докато поредната олющена стена изчезва под бялата боя. Баня “Старинна” в централната част на Пловдив отвън е опакована със скеле. Цветни прозорци се усмихват от фасадата, по покрива расте трева. Работници се суетят из вековните къпални помещения и влизат в ролята на екскурзоводи за любопитните граждани. “Тези корита са от балчишки камък, а тук отдолу, като разкъртим, ще се покаже автентичен мрамор, там е запазена оригинална рисунка в стената, но арабските надписи са от наше време”, пояснява младеж, изпръскан с бяла боя. След две седмици в голямата зала на някогашната мъжка съблекалня ще бъдат подредени картини и компютри. Старинната турска баня ще бъде превърната в Център за съвременно изкуство като част от програмата на Европейския месец на културата.
Няколко момчета се суетят около дървени конструкции в двора на Държавната художествена галерия. Звукът на бормашината и ударите от чукове разцепват тишината в Стария град, а над стълбите към галерията се появява дървен свод. Пръчките се преплитат над главите като в игра “Микадо”. От другата страна ефектът е обратен, дъските “потъват” в земята. “С този проект искаме да придадем на пространството звук. Моделираме, а не създаваме предметност”, обяснява един от членовете на групата “7+1”. Идеята за смяна на декора в двора е на директора на галерията, който иска да направи мястото по-атрактивно и да привлече вниманието на гостите на Европейския месец на културата от 28 май до 1 август. Метална структура “Принцип на недокосващи се елементи”, сътворена от нетрадиционните творци, ще се появи и в центъра на Пловдив като емблема пак на Европейския месец на културата.
Всички входове към Античния театър са заключени. Туристи правят снимки през решетките, а посетителите на съседните кафенета, които са подредили маси край оградата на театъра, следят работата по подготовката на сцената. Античният театър е едно от основните “културни пространства”, където се очаква да бъдат концертите на “Апокалиптика”, Ричи Блекмор, Горан Брегович, Майкъл Наймън, оперната програма. Част от декора през последните дни са разхвърляни дъски, машини, висящи отвсякъде кабели, а вятърът подрежда по мраморните седалки разнородни боклуци. Кошчетата в Стария град са дефицитни. Две мургави чистачки се оплакват, че туристите много цапат, докато премитат разпределеното им пространство. Старец с латерна обикаля по калдъръмените улички. Мелодията му се смесва със звуци от пиано и гръцка музика, долитаща от съседна таверна. Ресторанти на няколко ката са се настанили в историческите къщи. Приземните етажи на сградите-столетници са превърнати в галерии, дюкянчета за антикварни стоки, кафенета, фурна “Стария град”. Срещу 10 или 12 хил. лева всеки може да се ориентира из градчето с българо-английски “Guide Plovdiv”. Възрастни жени са опънали масички с дървени джунджурийки, матрьошки, картички, покривки. В магазинчетата за старинни предмети най-дефицитни са старите снимки и картички с изгледи от Пловдив. “Не търсим нова стока заради туристите, които се очакват за културната проява. Чужденците искат само евтини предмети и нищо стойностно, затова няма смисъл”, разказва собственик на антиквариат. На добър алъш-вериш покрай Европейския месец на културата разчитат собствениците на заведения. Огромни транспаранти, табели, причудливи реклами примамват огладнелите гости на всеки ъгъл. Заради липса на “стрелки” чужденците трудно ще открият Античния театър, Балабановата къща, къде е Хисар капия, но без проблем всеки може да намери ресторант, кафе-панорама, таверна. “Търговците ще спечелят много”, прогнозират и организаторите на културното събитие.
В края на 1996 г. Съветът на министрите на културата в Брюксел подкрепя кандидатурата на Пловдив за съпътстваща (на немския град Ваймар) европейска столица на културата през лятото на последната година от ХХ век. Общинският съвет в града на тепетата създава фондация, която да се погрижи за организацията на най-голямата културна програма на Европейския съюз.
“Сключен ли е договорът”, “Те ще го договорят”, “Вземаме го за програмата”, “Парите са към три милиона и едва ли ще стигнат за нещо”, подобни фрази звучат от различни посоки в малката къща в Стария град, която общината е предоставила на фондация “Европейски месец на културата”. Телефоните звънят непрекъснато, по стълбите между двата етажа хвърчат момичета и момчета, които разнасят документи за подпис при шефа, за печат, за изпращане по факса.
“Това е някакъв ад, не може да бъде обяснено”, характеризира подготовката на събитието председателят на фондацията, писателят Александър Секулов, и признава, че не е подозирал с какво се нагърбва, когато преди година приема работата. Помагат му десетина младежи. “Пречките са много. Отпуснатите от Брюксел 100 000 евро още не са пристигнали, а с тези пари рекламната ни стратегия щеше да изглежда по друг начин”, оплаква се Секулов. Успехите са подмяна на сцената, окабеляването на Античния театър, закупуване на компютърен осветителен пулт, ремонт на художествената галерия. Инвестиции, които ще останат и след 60-те културни дни.
За оповестяването на събитието организаторите разчитат на медиите и на купищата плакати, рекламни брошури и програми, които са отпечатани. Телевизионният клип на събитието обаче не дава отговор на въпроса какво точно ще се случва в Града на тепетата и кога. Есеистичните разсъждения, които завършват с думите “човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”, и колажът от кадри от стария и новия Пловдив остават незабелязани и неразбрани сред останалите пъстри и агресивни обяви в рекламните блокове на телевизионните канали. Необявени в рекламата по електронните медии остават топсъбитията, които се очаква да доведат фенове от чужбина и добри приходи. Затова се налага да се рекламират допълнително. Популяризирането на Европейския месец на културата извън границите на България е “поверено” на добрата воля на българските посолства, културните центрове.
В Стария град за предстоящото събитие напомнят няколко афиша “Очаквайте”. Разлепените по огради, сгради, в подлезите на Пловдив и по билбордове плакати подсказват, че културното събитие наближава. Стар червен форд обикаля из града на тепетата, за да рекламира работното време на билетните каси.
“Сигурно ли е вече, че ще идват”, навежда се към гишето на билетната каса рошав младеж. “Продаваме билетите. Не зная”, усмихва се продавачката. “Какво каза, потвърдили ли са”, бута го момчето зад него. “Не, но аз не мога да чакам до последния момент. И да го отменят, по-добре е да имам билет”, разсъждава приятелят му и заменя купчината банкноти за четири билета с места. От лъскавите листчета се усмихват четиримата музиканти от “Металика”. Рекламната кампания на “София мюзик ентърпрайсис” от няколко месеца подлуди феновете на легендарната група, повечето от които не знаят, че участието на “Металика” е част от програмата на Европейския месец на културата. “Не бях разбрал, какво друго включва програмата”, изненадва се поредният тийнейджър, спестил 25 хил. лева, за да види любимците си от хеви метал бандата. Място на “масовото слухово жертвоприношение” е стадион “Пловдив”, а уредбата на бандата с мощност 350 000 вата гарантира музиката на “Металика” да се чува и в околностите на града.
За по-възрастни музикални маниаци месецът на културата започва и свършва с концерта на Горан Брегович и неговия “Оркестър за сватби и погребения”.
В претъпканата програма на Европейския месец на културата всеки може да открие своето събитие.
Някогашната културна столица на България Пловдив днес се свързва преди всичко с международния панаир и се рекламира като търговски център. В Града на тепетата културите и различните епохи се смесват по странен за гостите начин. По стените, край римски разкопки тийнейджъри са се пробвали в изкуството на графити. Един до друг са входовете на механа и коктейл-бар. До входа на драматичния театър се стига между масите на луксозен открит бар. Зад дървената врата с табела “Народно читалище” се крие спретнат ресторант.
“Това е уникално събитие и уникален шанс, опит да продаваме чрез културата. На мен обаче ми липсва чувството за празничност в усещанията на хората”, споделя Александър Секулов и се моли за хубаво време.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще" Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще"

Светозар Георгиев ще зададе посоката на конференцията с първата лекция на 23 ноември

15 ное 2018, 2385 прочитания

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3340 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Организъм

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете