Нова инвестиция - здравето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова инвестиция - здравето

Нова инвестиция - здравето

Д-р Асен Гудев и д-р Димитър Георгиев пред “Капитал”

1152 прочитания

Как здравноосигурителната система в развитите страни промени отношенията лекар - пациент и изобщо грижата на хората за здравето им?
Асен Гудев: - Тази промяната е продиктувана до голяма степен от промяната на медицинската практика като цяло. Ако преди 40 г. сърдечният инфаркт е бил рядкост и лечението му е продължавало между 6 и 9 месеца на легло, днес целта е на втория месец пациентът да е с възстановена работоспособност. От това имат интерес всички - самият пациент, семейството му, здравеопазването, работодателят, застрахователят и т.н. Това, разбира се, има и своето чисто финансово измерение. Може би болниците са най-скъпият хотел в света, особено когато става въпрос за интензивно лечение. За да може да бъде настанен един пациент, за него трябва да работят поне десет души - лекари, сестри, санитари, работници в кухнята и поддържането и т.н. Освен това трябва да се калкулира цената на апаратурата, лекарствата и т.н. В САЩ, Швейцария и други развити страни разходите за здравеопазване са от порядъка на 12-14 на сто от БВП, т.е. става въпрос за огромни суми. И тъй като разходите за лечението на най-честите заболявания - сърдечно-съдови, онкологични, фрактури на бедрената кост и др., са много високи, логично е да се търси начин за намаляването им.
Може би най-добрият отговор на тези предизвикателства е превантивната медицина. Идеята е да се предотврати развитието на заболяването, а не да се лекуват неговите усложнения. Това звучи примамливо, но невинаги е лесно и изисква промяна както от страна на лекарите и системата на здравеопазването, така и от страна на пациентите. Все повече обект на интервенция е не конкретното оплакване - болка, сърбеж, обрив и т.н., а рискът от сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, фрактура на бедрена кост в напреднала възраст, т.е. нещо абстрактно. Всичко това изисква добра здравна култура на всеки човек, на обществото като цяло и, разбира се, висока компетентност на лекарите, за да могат да мотивират пациентите си.
Така стават необходими нов тип отношения лекар - пациент - здравно осигуряване. Промененото отношение лекар - пациент изисква много голямо доверие на обществото като цяло към медицината, за да си мотивиран да лекуваш нещо, което ще ти бъде проблем след 10-15 години.
Кое предпостави превръщането на медицината в превантивна?
А.Г.: Една от предпоставките са успехите на клиничната епидемиология. Благодарение на големи проучвания, спонсорирани частично и от застрахователни компании, днес се знае например, че всеки втори мъж и всяка трета жена са застрашени през живота си от развитие на исхемична болест на сърцето, че всяка осма жена има риск от развитие на рак на гърдата и т.н. Тези проучвания разкриха и кои са рисковите фактори за най-честите заболявания. Например повишеното артериално налягане, повишения холестерол и тютюнопушенето са основните рискови фактори за инсулт и инфаркт. Знаейки това, модерната медицина със задоволителна точност може да предскаже кои хора са застрашени. Приносът на фармацевтичната промишленост също е много голям, защото в крайна сметка целта е не само да установиш каква е заплахата, но и да имаш ефективно противопоставяне.
Димитър Георгиев: За обществото е по-евтино и по-лесно да коригира съществуващите в момента рискови фактори, отколкото по-късно да лекува самото заболяване. Това е икономически по-изгодно, а и е много по-щадящо психиката на потенциалните пациенти.
Обратната страна на медала обаче не е ли ненужна употреба на достъпни лекарства и масова поява на хипохондрия, страх от болести?
Д.Г.: Добрата здравна култура не означава хипохондрия. Тя прави пациента, гражданина внимателен и отговорен към себе си и семейството си. Когато един човек знае рисковите фактори за болестите, които са бич на цивилизованите държави в наше време, той естествено може да се предпази от тях. Голяма част от нещата, които трябва да се направят за здравето, не изискват много средства и усилия. Знаейки например, че цигарите водят до рак на белия дроб, един човек може сам да направи извода дали иска да се разболее или не. Знаейки, че затлъстяването повишава риска от инфаркт или инсулт, също може да реши дали да тежи 105 или 85 кг. От друга страна, това изгражда и здравната култура на следващото поколение. Виждайки, че родителите полагат достатъчно грижи за здравето си, ходейки редовно на прегледи и спортувайки или използвайки екологично чиста храна, децата получават добро възпитание.
А.Г.: Ако все пак се налага използването на лекарства за коригиране на риска, трябва да се спомене, че ако бъдат лекувани правилно подбрани пациенти, това излиза икономически по - изгодно на обществото. Например един долар, вложен в профилактика на остеопорозата, спестява 17 долара за лечението на фрактура на бедрената кост. Цялото изкуство е да се подберат правилно пациентите, подходящи за превантивно лечение, т.е. най-рисковите болни. Така например в кардиологията в последните години навлезе един много ефективен клас лекарства за намаляване на холестерола, известен като статини. Те могат да намалят честотата на инфарктите и инсултите при много широк кръг пациенти. Поради високата си цена обаче тяхното използване е най-целесъобразно при пациенти, които вече са преживели един инфаркт или имат няколко рискови фактора - семейна обремененост, висок холестерол, хипертония и т.н. Това е другото голямо предизвикателство пред здравеопазването въобще - да се търси този икономически подход, при който парите са инвестирани по възможно най-добрия начин.
Тук е мястото да се спомене за т.нар. Еvidence Based Medicine. Знае се, че ако едно лечение е с доказана ефективност, парите, които ще се дадат за него, ще бъдат ефективно инвестирани. Интересът към този подход в медицината е огромен, дори едно от най-популярните общомедицински списания днес -The British Medical Journal, пусна електронна притурка “Evidence” - www.bmj.com/evidence.
Може ли да се определи след колко време и в България ще настъпи подобна промяна към здравните проблеми, при положение че едва сега започва плащането на първите здравноосигурителни вноски?
Д.Г.: Разрушаването на митологията за безплатното здравеопазване ще продължи дълго време и ще даде много жертви и от двете страни - и от страната на лекарите, и от страната на пациентите. Защото сега пациентите ще станат много по-взискателни, което трябва да бъде така - взискателността на пациентите води до прогрес в медицината. От друга страна, лекарите ще имат доста по-високи очаквания за хонорари и подобряване на стандарта на живот и условията на работа, което най-вероятно няма да се изпълни в първите няколко години. Именно този разнобой в очакванията ще доведе до конфликти от сериозен характер.
От друга страна, реално се прави промяна в икономическата база на здравеопазването, а не в начина на мислене на лекарите. Нашето здравеопазване още дълго няма да придобие превантивна насоченост. Още дълго време ще имаме терапевтична и животоспасяваща медицина, а не терапевтична медицина, която да подобрява качеството на живот.
Надеждата е във въздействието на младата вълна от лекари, която е дипломирана преди 5 до 7 години, която е имала възможността да пътува в чужбина, има контакти с медицински центрове по света, които са двигатели на прогреса, има Интернет в ръцете си. Това налага и коренни промени в системата на медицинското обучение у нас както по време на следването, така и при следдипломната квалификация. Аз лично се съмнявам, че с престарелите и свръхконсервативни преподаватели в медицинските факултети у нас тази промяна ще бъде реалност в близко бъдеще. Това може да се окаже сериозно препятствие за здравната реформа у нас.
А.Г.: В развитите страни наистина отношенията лекар-пациент са променени. Те са вече много неформални и става дума за партньорство. Лечението на една хронична болест в продължение на години може да бъде успешно само при добро партньорство между лекаря, пациента и неговото семейство. Много често лекарят е съветник. Лекарят казва на пациента каква ще е ползата от дадено лечение, какви са алтернативите, каква е цената и т.н., а изборът е на пациента.
Д.Г.: Темата отношения лекар - пациент е широко застъпена в съвременната медицинска публицистика. Днес решението за типа на лечение задължително се взема съвместно от лекаря и пациента. Най-благодатни за лекаря са информираните пациенти, които идват в кабинета предварително подготвени за това какво да искат и какво трябва да получат. Особено показателни в това отношение са връзките лекар - пациент в превантивната медицина, където пациентите реално не са болни, а здрави хора, които искат да се предпазят от дадено заболяване или група болести.

Интервюто взе Веселин ДРЕМДЖИЕВ

д-р Асен Гудев, д.м. е главен асистент в катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на Медицинския университет в София
д-р Димитър Георгиев, д.м. е ординатор в АГ болница “Шейново”, София

Как здравноосигурителната система в развитите страни промени отношенията лекар - пациент и изобщо грижата на хората за здравето им?
Асен Гудев: - Тази промяната е продиктувана до голяма степен от промяната на медицинската практика като цяло. Ако преди 40 г. сърдечният инфаркт е бил рядкост и лечението му е продължавало между 6 и 9 месеца на легло, днес целта е на втория месец пациентът да е с възстановена работоспособност. От това имат интерес всички - самият пациент, семейството му, здравеопазването, работодателят, застрахователят и т.н. Това, разбира се, има и своето чисто финансово измерение. Може би болниците са най-скъпият хотел в света, особено когато става въпрос за интензивно лечение. За да може да бъде настанен един пациент, за него трябва да работят поне десет души - лекари, сестри, санитари, работници в кухнята и поддържането и т.н. Освен това трябва да се калкулира цената на апаратурата, лекарствата и т.н. В САЩ, Швейцария и други развити страни разходите за здравеопазване са от порядъка на 12-14 на сто от БВП, т.е. става въпрос за огромни суми. И тъй като разходите за лечението на най-честите заболявания - сърдечно-съдови, онкологични, фрактури на бедрената кост и др., са много високи, логично е да се търси начин за намаляването им.
Може би най-добрият отговор на тези предизвикателства е превантивната медицина. Идеята е да се предотврати развитието на заболяването, а не да се лекуват неговите усложнения. Това звучи примамливо, но невинаги е лесно и изисква промяна както от страна на лекарите и системата на здравеопазването, така и от страна на пациентите. Все повече обект на интервенция е не конкретното оплакване - болка, сърбеж, обрив и т.н., а рискът от сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, фрактура на бедрена кост в напреднала възраст, т.е. нещо абстрактно. Всичко това изисква добра здравна култура на всеки човек, на обществото като цяло и, разбира се, висока компетентност на лекарите, за да могат да мотивират пациентите си.
Така стават необходими нов тип отношения лекар - пациент - здравно осигуряване. Промененото отношение лекар - пациент изисква много голямо доверие на обществото като цяло към медицината, за да си мотивиран да лекуваш нещо, което ще ти бъде проблем след 10-15 години.
Кое предпостави превръщането на медицината в превантивна?
А.Г.: Една от предпоставките са успехите на клиничната епидемиология. Благодарение на големи проучвания, спонсорирани частично и от застрахователни компании, днес се знае например, че всеки втори мъж и всяка трета жена са застрашени през живота си от развитие на исхемична болест на сърцето, че всяка осма жена има риск от развитие на рак на гърдата и т.н. Тези проучвания разкриха и кои са рисковите фактори за най-честите заболявания. Например повишеното артериално налягане, повишения холестерол и тютюнопушенето са основните рискови фактори за инсулт и инфаркт. Знаейки това, модерната медицина със задоволителна точност може да предскаже кои хора са застрашени. Приносът на фармацевтичната промишленост също е много голям, защото в крайна сметка целта е не само да установиш каква е заплахата, но и да имаш ефективно противопоставяне.
Димитър Георгиев: За обществото е по-евтино и по-лесно да коригира съществуващите в момента рискови фактори, отколкото по-късно да лекува самото заболяване. Това е икономически по-изгодно, а и е много по-щадящо психиката на потенциалните пациенти.
Обратната страна на медала обаче не е ли ненужна употреба на достъпни лекарства и масова поява на хипохондрия, страх от болести?
Д.Г.: Добрата здравна култура не означава хипохондрия. Тя прави пациента, гражданина внимателен и отговорен към себе си и семейството си. Когато един човек знае рисковите фактори за болестите, които са бич на цивилизованите държави в наше време, той естествено може да се предпази от тях. Голяма част от нещата, които трябва да се направят за здравето, не изискват много средства и усилия. Знаейки например, че цигарите водят до рак на белия дроб, един човек може сам да направи извода дали иска да се разболее или не. Знаейки, че затлъстяването повишава риска от инфаркт или инсулт, също може да реши дали да тежи 105 или 85 кг. От друга страна, това изгражда и здравната култура на следващото поколение. Виждайки, че родителите полагат достатъчно грижи за здравето си, ходейки редовно на прегледи и спортувайки или използвайки екологично чиста храна, децата получават добро възпитание.
А.Г.: Ако все пак се налага използването на лекарства за коригиране на риска, трябва да се спомене, че ако бъдат лекувани правилно подбрани пациенти, това излиза икономически по - изгодно на обществото. Например един долар, вложен в профилактика на остеопорозата, спестява 17 долара за лечението на фрактура на бедрената кост. Цялото изкуство е да се подберат правилно пациентите, подходящи за превантивно лечение, т.е. най-рисковите болни. Така например в кардиологията в последните години навлезе един много ефективен клас лекарства за намаляване на холестерола, известен като статини. Те могат да намалят честотата на инфарктите и инсултите при много широк кръг пациенти. Поради високата си цена обаче тяхното използване е най-целесъобразно при пациенти, които вече са преживели един инфаркт или имат няколко рискови фактора - семейна обремененост, висок холестерол, хипертония и т.н. Това е другото голямо предизвикателство пред здравеопазването въобще - да се търси този икономически подход, при който парите са инвестирани по възможно най-добрия начин.
Тук е мястото да се спомене за т.нар. Еvidence Based Medicine. Знае се, че ако едно лечение е с доказана ефективност, парите, които ще се дадат за него, ще бъдат ефективно инвестирани. Интересът към този подход в медицината е огромен, дори едно от най-популярните общомедицински списания днес -The British Medical Journal, пусна електронна притурка “Evidence” - www.bmj.com/evidence.
Може ли да се определи след колко време и в България ще настъпи подобна промяна към здравните проблеми, при положение че едва сега започва плащането на първите здравноосигурителни вноски?
Д.Г.: Разрушаването на митологията за безплатното здравеопазване ще продължи дълго време и ще даде много жертви и от двете страни - и от страната на лекарите, и от страната на пациентите. Защото сега пациентите ще станат много по-взискателни, което трябва да бъде така - взискателността на пациентите води до прогрес в медицината. От друга страна, лекарите ще имат доста по-високи очаквания за хонорари и подобряване на стандарта на живот и условията на работа, което най-вероятно няма да се изпълни в първите няколко години. Именно този разнобой в очакванията ще доведе до конфликти от сериозен характер.
От друга страна, реално се прави промяна в икономическата база на здравеопазването, а не в начина на мислене на лекарите. Нашето здравеопазване още дълго няма да придобие превантивна насоченост. Още дълго време ще имаме терапевтична и животоспасяваща медицина, а не терапевтична медицина, която да подобрява качеството на живот.
Надеждата е във въздействието на младата вълна от лекари, която е дипломирана преди 5 до 7 години, която е имала възможността да пътува в чужбина, има контакти с медицински центрове по света, които са двигатели на прогреса, има Интернет в ръцете си. Това налага и коренни промени в системата на медицинското обучение у нас както по време на следването, така и при следдипломната квалификация. Аз лично се съмнявам, че с престарелите и свръхконсервативни преподаватели в медицинските факултети у нас тази промяна ще бъде реалност в близко бъдеще. Това може да се окаже сериозно препятствие за здравната реформа у нас.
А.Г.: В развитите страни наистина отношенията лекар-пациент са променени. Те са вече много неформални и става дума за партньорство. Лечението на една хронична болест в продължение на години може да бъде успешно само при добро партньорство между лекаря, пациента и неговото семейство. Много често лекарят е съветник. Лекарят казва на пациента каква ще е ползата от дадено лечение, какви са алтернативите, каква е цената и т.н., а изборът е на пациента.
Д.Г.: Темата отношения лекар - пациент е широко застъпена в съвременната медицинска публицистика. Днес решението за типа на лечение задължително се взема съвместно от лекаря и пациента. Най-благодатни за лекаря са информираните пациенти, които идват в кабинета предварително подготвени за това какво да искат и какво трябва да получат. Особено показателни в това отношение са връзките лекар - пациент в превантивната медицина, където пациентите реално не са болни, а здрави хора, които искат да се предпазят от дадено заболяване или група болести.

Интервюто взе Веселин ДРЕМДЖИЕВ

д-р Асен Гудев, д.м. е главен асистент в катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на Медицинския университет в София
д-р Димитър Георгиев, д.м. е ординатор в АГ болница “Шейново”, София


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK