Циркът в България - “Да обичаш на инат”

Изкуството на клоуни и акробати е като салто мортале

“Няма билети”, случваше се да казват навремето лелките на гишетата в софийския цирк. Преди да бъде изпепелен в загадъчен пожар, подслонът на цирковото изкуство у нас гъмжеше от българи и чужденци, деца и животни, бонбони и програми, значки и знаменца. В антракта онези, на които не им стигаше ръст да си купят лимонада, ритуално се разполагаха на облечените в червена мушама дунапрени, по които преди малко бяха подтичвали пудели и маймунки. Под купола празнично блестяха трапец, клетки, пръчки и други неназовими метални подробности. По време на спектакъла жени се въртяха на косите си, деца увенчаваха пирамидите от тела, мъже гълтаха огън. Имаше оркестър. После нямаше цирк.
Сега цирковото изкуство умира. Страшна мизерия е затиснала виртуозите на акробатиката, дресурата, илюзионизма. Въпреки уверенията на Хемингуей, че циркът е сън на живо, никой артист не може да прескочи с двойно предно салто проблемите или срещу няколко бучки захар да научи на загриженост ресорният зам.-министър на културата. Или да направи така, че след абра-кадабра да се появи браншово споразумение или някакъв правен статут на професията. Дори Дейвид Копърфийлд едва ли ще успее да премести от Пхенян в София една от четирите циркови “къщи” на севернокорейците.
“Циркът е вселена, култура, академия. Той не е само за деца и новобранци”, казва Стоил Данаилов, еквилибрист от 36 години.
Хората от арената недоумяват как цирковото изкуство намира своето достойно място в културната антропология, докато в програмите на ведомството на Емма Москова въобще не съществува. В министерството се занимаваме с култура, не с цирк, разграничили нееднократно двете неща титани от бул. “Стамболийски”.
В действащите или наскоро отменени нормативни актове циркът се споменава само в 1. Тарифа за таксите, които се събират в системата на екоминистерството, 2. Разпореждане на МС за уреждане на някои въпроси по организирането на пътуващи естрадни циркови трупи, забави и развлечения в страната, 3. Правилник за ползуването на преносими стълби.
Става така, че професионалните циркови актьори работят в чужбина. Или ако останат тук, разпъват протрито шапито, водят битка с енергоснабдяването да им пусне ток, шият си костюмите, търсят финансова помощ, тренират номерата си и стискат палци махленските кретени да не отровят животните.

Менажерията иска мениджъри

Напоследък въжеиграчи, жонгльори и палячовци населяват парламента, а в цирковите шатри има мениджъри, арендатори и юристи.
Чували ли сте за дете, което не иска да ходи на цирк? А можете ли да си представите цирк без купол или клоун без грим?
Упражнението ще е по-лесно за разбиране, ако си купите билети за цирк в София. Намирате шатрата му, разпъната някъде по поляните на “Люлин” или “Младост”. Настанявате се на пейката и леко посинявате от студ. Започва програма, която се опира на разиграването на три бели кучета и едно магаре, сякаш заето от близкия катун. Другият вариант е представлението да прилича на гостуване в обикновена животинска ферма или оживяла басня на Крилов - главните роли са отредени на гъска и кокошка. После може да се появят и други селскостопански животни като кози (дългобради козльовци, ярета, дългокосмести екземпляри) или овен за екзотика. Дотук циркът изглежда като зоологическа градина в действие, стеснена до няколко отдавна познати вида. Следва номер с камили (тези от тях, които не са отровени от лоши съкварталци). Горките двугърби “без филтър” - пършиви и невчесани, се нареждат по периферията на манежа и вдигат леко крак встрани, като с това движение разпръскват първия ред от публиката, която е в опасна близост.
За да е пълен циркът, публиката вижда няколко акробатически номера и се разотива.
По дефиниция циркът е живо изкуство, което включва акробатика, гимнастика, дресура на животни и птици, езда, еквилибристика, клоунада, жонглиране, илюзионизъм. Циркът има куп вариации и по-модерни жанрови клонинги -

Цирк с бълхи

цирк върху вода, цирк върху лед, въздушен цирк. Отделно са регионалните игри - каубойски (с ласо), “канадски секачи”, атракционни (наречени още сензационни) - мотори, велолупинги по рампа и т. н.
Корените на цирковото изкуство са свързани с най-дълбоките традиции на веселието, на празника. В египетските паметници има рисунки на акробатични моменти, мостове, колела, жонглиране. Това е 300 000 г.пр.н.е. В “Илиада” Омир също описва пиршество с акробати. И на щита на Ахил са изобразени гъвкави скокци.
Най-старата приказка за част от азиатците е, че се раждат на коне и имат блестяща ездитна школа (джигитовка). По-късно колеги на джигитите отвъд океана стават каубоите със своите игри.
В Китай циркът, кристализирал от народното веселие и акробатичните танци, става част от философската система. В Европа той се появява като роднина на конните игри, но Старият континент взима хулиганския елемент - бойните изкуства.
Днес отлични манежи има в Пекин, Москва, Букурещ, Лондон, Сан Франциско.
След като сградата на Солни пазар в столицата изгоря, българското цирково изкуство е бездомно. У нас има осем цирка, изсипали биваците си на различни места.
Вероятно много бивши деца на някакъв етап са мечтали да бъдат клоуни, акробати, звероукротители. Всъщност цирковото поприще привлича сериозно две категории хора: потомствени циркови артисти и бивши спортисти.

За разлика от борците

които трябваше да избират между СИК и ВИС, след приключването на спортната си кариера гимнастиците имат вариант да се приютят под купола. Освен това преди 1989 г. арената е била привлекателно място за старт, давала е възможност да се пътува в чужбина.
“Правим много висок цирк, а нямаме дом. Западните страни имат по-слаб, но по-организиран и по-богат цирк от нас”, казва Лъчезар Стефанов, директор на цирк “Глобус”. Той е акробат, коронният му номер е “Руска люлка”. През последните 10 години е работил в почти цяла Европа, Корея, Китай, Мексико, “а последните ми партньори останаха в Щатите”. “Глобус” се намира срещу кооперативния пазар в “Люлин”. Цената на билета е 3-6 лева. Програмата е изцяло чужда само с два български номера. Всяка трупа сама си осигурява реквизит, хореография, плейбек. В “Глобус” гастролират джигитска трупа “Ешъмбеков” от Казахстан и акробати от Киргизстан. “Богата международна програма, единствена по рода си” - според разбирачите подобни афиши са чиста измама. Конкуренцията е нелоялна и довършва и без друго съсипаното цирково изкуство. “Идват цели палаткови циркове, обикалят България със слаби програми и отвращават публиката”, е мнението на Лъчезар Стефанов, който е и председател на новосъздадената асоциация “Цирк”.
Цирковите актьори смятат за загробващи тяхното изкуство фактори унищожената материална база и лошите програми. Стряскащи са и липсата на грижа от страна на културното ведомство и на “Цирково изкуство” - организацията-наследник на цирковата дирекция и нейното имущество.
От друга страна, бизнесът няма никакъв интерес към закъсалия увеселителен жанр. Никой не дава реклами и не е готов да помогне за финансирането му. Иначе в други държави по света циркът е грандиозно шоу. В САЩ Кенет Фелд, директор на цирка Ringling Bros, дава работа на 300 души - 150 актьори и още толкова персонал. Моделите в едно от последните ревюта на Пако Рабан са дефилирали на цирков манеж.
Ако има нещо по-тъжно от клоун след работно време (както пееше Васил Найденов), това е безработен клоун. Само че децата напоследък познават по-добре едрия палячо на “Макдоналдс” и рисуваните смешници от cartoon network. Популярни стават и клоуните частници, гостуващи по рождени дни. Нищо, че според майсторите на арената клоунът, изваден от спектакъл, е едно недоразумение. По професия клоунът е антитеза на атлета. Както циркът е специфично преживяване - вълшебно и тържествено. За съжаление го пращат на кино.

Още от Капитал