Атанас Бостанджиев: Гледам на България с професионален безинтерес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Атанас Бостанджиев: Гледам на България с професионален безинтерес

Атанас Бостанджиев: Гледам на България с професионален безинтерес

Ива Рудникова
7587 прочитания

Профил

Атанас Бостанджиев е на 24 години и е от Бургас. От почти три години работи в централния офис на Merrill Lynch в Лондон. По инвестиционното банкерство се е запалил на времето от английския филм "Играчът".

Разкажи ми за пътя, който извървя до "Мерил Линч"?

- Учих в английската гимназия в Бургас до десети клас. Това беше до 1993 г. Мечтаех си да завърша и да отида да уча висше образование в САЩ. Честно казано обаче, нямах никакво понятие за това как се кандидатства. Затова дойдох в София. Всъщност аз и един мой съученик бяхме първите от нашия випуск, които положихме изпити. Тук имаше някакви фондации за обмяна на ученици. Спечелих конкурса и заминах при такова семейство, което приема ученици, в Лас Вегас. Така че единадесети клас завърших в Лас Вегас. След Лас Вегас ме приеха със стипендия в "Уошингтън колидж". Една от специалностите, които завърших там, беше банково дело, а другата - международни отношения. Идеята да уча инвестиционно банкерство ми дойде от един филм, който бях гледал в България, когато бях седми или осми клас - "Играчът". Това ми беше мечта, която исках да осъществя. Но не само това. Мисля, че бизнесът, в който съм сега - инвестиционно банкерство, е наистина много успешен, сложен бизнес, който не всички могат да правят. Според мен той принадлежи на специален кръг хора. Не го казвам като някаква надувка, изтъкване, но те наистина трябва да бъдат играчи, за да бъдат успешни инвестиционни банкери. Университетът ми в САЩ имаше връзки с "Майнц юнивърсити" в Германия. Кандидатствах там и така всъщност отидох в Германия. Не знам за добро или за лошо, тяхната образователна система ми се стори много скучна и де факто още след половината на първия семестър взех Yellow Pages с всички инвестиционни банки във Франкфурт и първата, с която се свързах, беше Merril’s. За мое щастие с много упоритост успях да започна там. Така че втората половина на първия семестър и целия втори семестър работих в "Мерилс" във Франкфурт. След това те ме изпратиха за лятото в Лондон в отдел за търговия с валута за Източна Европа, Близкия Изток и др., тъй като централата е в Лондон, а този отдел се занимава с всички зараждащи се пазари и тъй като аз съм българин, те сметнаха, че може би там ще ми е бъдещето, там бих могъл да бъда най-полезен. За мен това беше възможност за добиване на много голям опит. След лятото трябваше да се върна в САЩ и да си завърша последната година, която успях да съкратя на един семестър. Взех си всички изпити още първия семестър на последната година. След опита, който получих в Лондон, прецених, че времето, което прекарвам в САЩ, вече е загубено време. Това, което научавах на практика в Европа, беше несъизмеримо с това, което ми предлагаше университетът. След завършването ми ми предложиха работа във Франкфурт. Групата във Франкфурт беше т.нар. Clients Strategies Group, която се занимаваше с маркетинг на финансови инструменти за нуждите на единични институционални клиенти в Австрия и Германия, т.е. застрахователни компании, банки, пенсионни фондове. Това са продукти, които предлагат много повече възвращаемост, едно добро съчетание между възвращаемост и риск. Групата, в която попаднах във Франкфурт, беше може би една от най-творческите, най-интересните бизнесгрупи и звена в "Мерил Линч", не само в "Мерил Линч", но и в цялото инвестиционно банкерство. Всяка фирма си има такава група. Честно казано, от университета въобще си нямах понятие за това, с което сега се занимавам. Когато започнах във Франкфурт, това беше една временна база и искаха да ме преместят в Лондон в зараждащите се пазари, където фирмата смяташе, че ще бъда най-ценен. Не знам още веднъж за добро или за лошо се случи кризата миналата година и зараждащите се пазари бяха първите, които понесоха най-големите загуби. Съответно съставът беше съкратен почти 90% и останах да се занимавам с Германия. Оттам вече групата ни се премести в Лондон и сега там се занимавам със същата работа.

Каква е работата ти?

- Занимавам се с покриване на немски и австрийски институционални клиенти, т.е. чрез "Мерил Линч" правим маркетинг на валутни, лихвени и кредитни деривати. Това са т.нар. high-tech финансови продукти. Затова просто нямам определена работа с България, въпреки че се интересувам и милея за това какво става и какво не става в България.

От колко време си в Лондон?

- От половин година.

А как се чувстваш там?

- Много по-добре, защото офисът във Франкфурт беше голям, но все пак е сателитен офис. Когато започнах работа там за първи път, беше интересно, защото всичко беше ново за мен. Но достигнах едно ниво, където вече хората около мен не можеха да ми предложат нищо повече, тъй като те бяха един вид дистрибутори на продуктите, които се предлагаха от Лондон. Те са си просто търговци, които, като се дават някакви продукти от Лондон, разчитайки на контакти с немските институции, просто разпродават. От гледна точка на ноу-хау във Франкфурт повече нищо не можех да науча, тъй като всички специалисти, всички експерти са в Лондон. Отиването ми в Лондон считам за отправната стъпка за професионалното си развитие. Там постоянно се срещам с нови неща, с нови идеи. Хората, с които работя, са някакъв обединен тим на култури, идеи. Те просто са отвсякъде. Там обстановката наистина е творческа. Целта на нашата група е да събираме всички продукти, които "Мерил Линч" предлага, да ги премисляме и да създаваме нови продукти, които да задоволяват конкретните нужди на съответния клиент. От тази гледна точка мисля, че работната обстановка е много плодотворна и много предизвикателна.

Как виждаш професионалното си бъдеще?

- Много хора ме питат дали като българин не бих искал да се занимавам със зараждащи се пазари в България и източноевропейските страни. Естествено че бих искал. Много по-добре е да правиш бизнес в собствената си страна. За съжаление на този си етап мисля, че и в близко бъдеще продуктите, с които се занимавам, нямат платформа в България и Източна Европа. Някои страни в Източна Европа като Унгария, Полша, Чехия имат тази платформа, но развитието на капиталовия пазар в България показва, че България още няма нужда от това, с което аз мога да допринеса. В Западна Европа има институции - пенсионни фондове, застрахователни компании, които имат капиталова база, които трябва да инвестират на капиталовия пазар и търсят най-изгодните продукти, които им предлагат максимално малък риск и максимална възвращаемост. Там вече има един развит капиталов пазар, институции, които предлагат тези инвестиционни продукти, и има и клиенти, на които им трябват такива продукти. В България тази среда и този капиталов пазар още ги няма. Продуктите, с които аз се занимавам, са деривати с висока сложност. Проблемът за България е, че просто няма нужда от такива продукти, защото няма развит пазар. Мисля, че докато пазарът не се развие, няма да има нужда от това, което аз мога да предложа. Затова смятам, че в близките години ще се развивам в Германия и Австрия.

Как ти се струва България?

- Професионално България просто няма какво да ми предложи на този етап. Казвам го със съжаление, защото наистина бих се радвал с това, което съм следвал в САЩ, и това, което съм научил от професионална гледна точка, да допринеса много за развитието на българския капиталов пазар. Но засега гледам на България с професионален безинтерес.

Какво отчиташ, че се променя в България?

- Честно казано, голяма промяна не виждам. Но всеки път, когато се връщам, ми е мило и драго, защото имам приятели тук. Въпреки че имам висок стандарт на живот в Лондон и във Франкфурт, на мен ми е много по-драго да се върна тук. Лошото е само, че това, което чувам постоянно от приятелите ми е, че в България нещата не вървят добре. Имам и приятели, които са във финансовия бизнес тук, в рекламния бизнес, както и в шоубизнеса и въпреки че се справят сравнително добре, пак казват, че всичко тук е безсмислено. Имам чувството, че те гледат на работата си с някакво отчаяние и че едното им око винаги е на Запад. Ако това е отношението на моите приятели, които са малко или много по-добре от другите, не знам какво е отношението на масата, на най-обикновения българин или например на майка ми и баща ми, които имат частен бизнес в Бургас. Те просто се задушават, тъй като тук няма никаква бизнессреда и всичко е подчинено на измами, връзки, подкупи. Аз нямам лично мнение по този въпрос, тъй като не съм се опитвал да правя бизнес тук и не съм се сблъсквал с ежедневните проблеми. Когато си идваш само за уикенда, нямаш възможност да се сблъскаш с действителността. Но все пак вярвам на хората, които са близо до мен, и на това основавам мнението си.

Разкажи ми за българския City Club в Лондон?

- Това е клуб, създаден през 1998 г. в Лондон, в който членовете са не само българи, но хора, работещи във финансовата сфера, и чужденци, които имат някакви интереси към България. Председателят на клуба е принц Кирил. Смятаме сбирките да са два пъти месечно. Цялата тази инициатива възприемам като много благородна и мисля, че може би ще бъде успешна, защото иначе е много трудно да събереш повечето българи, които са избягали, които са направили нещо навън, да ги обединиш в едно цяло, за да допринесат с това, което са научили.

Доста хора биха задали въпроса защо не се върнете тук да помагате.

- Подобни изказвания според мен са безсмислени, защото много е лесно да се приказва. Божков има възможността да хване кормилото и да направи нещо добро. Не на всеки се удава тази възможност да хване листа и молива и да започне да насочва икономиката, развитието. Как ще се върнем тук при положение, че честно казано, трябва да съм някакъв камикадзе, за да се прибера в България в този момент. Кой ще ми плати да се върна, най-грубо казано от прагматична, финансова гледна точка. Кой ще ме възнагради за това, което мога да предложа. Защо ще се върна в една страна, където не те оценяват, и защо ще напусна една страна, където те оценяват и те възнаграждават за това, което правиш. Така че смятам едно такова изказване за напълно безсмислено. Мисля, че най-правилната гледна точка би била те да послушат и да вземат от нас това, което могат, и да се възползват от възможността, която имат в момента, наистина да направят нещо. Ако ни послушат или вземат съвет от нас и го приложат в България и наистина провърви, те ще оберат лаврите, т.е. тяхната загуба е никаква. А това, че те коментират или плюят обратно, казвайки "защо не се върнете", според мен това е един коментар, който е просто безсмислен.

Защо вмъкваш английски думи в речта си?

- Правя го напълно несъзнателно. Аз обичам българския език и може би го намирам по-изразителен от английския или немския. Но български почти не ми се случва да говоря на работното си място освен с майка ми, баща ми или с приятели, с които се чувам. Просто последните две години и половина, откакто работя, съм на други вълни. Мисълта ти тече много бързо и понякога ти идват такива думи или изрази. Не се опитвам да вникна или да се пъна да измисля българския израз. Не че го няма българския израз за това, което искам да кажа, но просто английският ми идва много по-бързо. Това го казвам със съжаление. Може би е моя грешка, че вкарвам такива чуждици.

Профил

Атанас Бостанджиев е на 24 години и е от Бургас. От почти три години работи в централния офис на Merrill Lynch в Лондон. По инвестиционното банкерство се е запалил на времето от английския филм "Играчът".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    mapto avatar :-|
    mapto

    За съжаление звучи като още един човек, който не е осъзнал, че парите не са цел, а средство. Дано не съм прав, но за да ме опровергае, човек трябва да демонстрира някакви ценности отвъд материалното и богатството.

  • Мартин Akakka

    Разсъждения на мръсен ,гаден, долен ,червив, лицемерен ,недоразвит капиталист. Хич да не се връща в България. Заради такива идиоти като този Европа е на този хал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.