С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 14 яну 2000, 0:00, 8674 прочитания

Да си спомним ли за 10 януари?

Или май е по-добре да го забравим - напомня за изгубените надежди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Задавате ли си въпроса защо почти никой не чувства 10 януари като празник? Защо преди три години на улиците и по площадите имаше десетки хиляди хора, а сега за тържествен молебен в една църква се събраха шепа сини лидери? Къде са студентите, които направиха от протеста купон, къде са например таксиметровите шофьори, които обикаляха града с натиснати клаксони. Немалка част от първите вероятно са в чужбина, другите псуват тежко патентния данък, фискалните апарати и прочее административни решения, които им вгорчиха живота.

Тази година на 10 януари празнуваха само хората, които наистина спечелиха по нещо от тази дата - сегашните управляващи. Някои от тях вдигнаха къща, други, по-малко амбициозни, само станаха депутати, трети (уха!) се уредиха да приватизират разни предприятия.


Помните ли колко беше хубаво през януари 1997? И тогава беше студено, сигурно е имало и заледени улици, не се знаеше колко пари ще получим през следващия месец и какво ще можем да им купим с тях и въпреки всичко въздухът беше пълен с надежда. Лепкавото и бълбукащо блато на седемгодишните очаквания за по-добър живот, разрушените надежди, провалените съдби изведоха хората на улицата и ги превърнаха в най-голямата и силна партия.

Разочарованието беше толкова силно, че изборната победа на сините ги изненада повече, отколкото отливът на гласове на местните избори тази есен. На 10 януари, обективно погледнато, няма какво да се празнува. Тогава, обективно погледнато, едни лумпени разбиха парламента, а други лумпени пребиха много хора, които не бяха направили нищо. И до днес не се знае кой за какво е бил виновен. Повод за всенародни радости точно в това май няма никакви.

Хубавото на онази зима беше надеждата. Точно тя изкара хората на улиците. Идеята, че ако тази битка бъде загубена, войната за тяхното бъдеще никога няма да бъде спечелена.



Тази година управляващите бяха сами в църквата на 10 януари. Навън хората, забравили надеждата, проклинаха на ум или на глас леда по улиците, все по-високите и по-високи данъци, престъпността, визите, корупцията. На тържествения молебен нямаше студенти, нямаше млади хора, нямаше никой от хората, които повериха бъдещето си на тези политици. Няма ги онези, които преди три години казаха на управляващите сега: "Даваме ви кредит, но ако не го оправдаете, ще застанем и срещу вас."
Слава богу, някои от тях възприемат сериозно тази задача. На всеки сериозен обаче сигурно се падат двама корумпирани и поне два пъти повече некадърни, които го теглят назад.

Сега в държавната администрация заедно с новите министри застъпва нова смяна чиновници. Голяма част от тях вероятно се борят със зъби и нокти да станат примерно заместник-министри, не толкова за да оправят положението някъде, колкото за да захлебят оттук-оттам. Някъде са останали имоти за приватизиране, другаде се дават разрешения за нещо.

Дните след 10 януари 1997 не донесоха и очакваното възмездие. Ненаказани останаха озверелите полицаи, които безцелно налагаха демонстрантите по тъмните улици и безистени около парламента, както и хората, които разбиха сградата на Народното събрание. Синята власт не пожела или не можа да потърси сметка от служителите на реда и вандалите. На свобода се разхождат и онези, които накараха хората да потърсят правата си на улицата - хората, изнесли зърното на страната, заграбили спестяванията на българите от фалиралите банки и докарали пенсиите до мизерните 5 долара месечно. Единственият, върху чиито плещи се стовари българският закон, се оказа неумел пазарджишки крадец, който по една нелепа случайност е бил заснет да краде яке на служител от Националната служба за охрана.

След три години на власт сините управляващи вече имат симптоми на почти всички тежки политически болести. Вирусът на корупцията е плъзнал из страната на всички нива от държавния организъм. Синята партия е на крачка от създаването на вътрешна опозиция. Администрацията се подменя непрекъснато и всеки нов чиновник се учи в бой на неща, които би трябвало да са традиция от години. Държавният апарат дори не може да бъде обвинен, че е бюрократизиран. Ако беше така, той поне щеше да върши, макар и бавно, някаква работа. Неуредиците с паспортите са само едно от доказателствата за хаоса сред чиновничеството.

И така, три години след онази зима, когато хората вървяха по улиците с блясък в очите, днес като че ли няма толкова основания за радост. Затова има ли смисъл всеки път, когато се сетим за 10 януари, да си спомняме за напразните надежди? Или е по-добре да го забравим?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2219 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3048 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Атанас Бостанджиев: Гледам на България с професионален безинтерес

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10