България и Европа: vis-a-vis

Дългоочакваното събитие се случи. Девет дни след деня на лъжата визовите ограничения за пътуване в страните от Шенгенското споразумение отпаднаха. Българите вече свободно ще могат да пътуват в Европа, с малки ограничения - Англия, Швейцария и Ирландия оставиха бариерата спусната; Европейският съюз ще приема гости от България с покана, пари и за малко.
Може би не е далеч времето, когато в България “виза” ще вика като първа асоциация Master Card, а не опашките пред посолствата.
Историческият момент медийна България преживя на Кулата. Там външният министър Надежда Михайлова ритуално премина българо-гръцката граница с обикновен паспорт и обикновен печат.
Рано сутринта на 10 април пред сградата на МВнР в София автобус с лепенки СК “Градски транспорт” качи репортерите в посока щастливото ГКПП.
Вътре шофьорът обясни, че е радостен да вози първата безвизова партида пътници. После повтори, че трябва да развиваме туризЪма и натисна газта на югозапад.
След повече от три часа автобусът мина покрай табелка “Към Рупите - храма на Ванга” и стигна до граничната зона. Там вече чакаха местни селяни, управници и редовните таксиметрови коли.
В метеорологично мрачния ден на граничния пункт все пак беше празник. Цветя (плюс много панделки и гланцов амбалаж), лъснати обувки и вратовръзки.

Глъч, скара и цигари

Част от населението чакаше появата на Надежда Михайлова, доброволно подредено в неравен шпалир на тротоара, журналистите и официалните лица бяха заели централната зона преди ГКПП, като задаващите се за проверка автомобили минаваха отстрани.
“Дедо!” - извика малко момиченце, отскубнало се от компанията на майка си и сестра си, за да застане на по-преден пост, при възрастните мъже. “Ти кво правиш тука, бе? Дръж ги за ръчинка..Ай! Идете Надето да видите”, нареди дядото и продължи да коментира със съселяни успехите на външната дипломация: “Най-радостният миг е това... ама много скъпа застраховка ше ми стане, а яз всеки ден си ходим.” Друг го сряза грамотно: “мрежата сега ще я ползваме да пазим границата на Европейския съюз.”
По едно време се зададе син мерцедес, от който слезе неизвестен на широката публика кмет със сини цветя. Той се вряза в групата на регионалния елит и прие добре флоралните шеги на група жени, които му обясниха, че в последния момент са се отказали от собствената си идея за син букет в полза на бели гладиоли. Наистина географското “окончание” на България на юг в този ден приличаше на градина, нещо като Холандия, както скоро сами ще могат да направят сравнение повечето българи.
“Първото впечатление е най-важно. Ето защо поддържаме фаянса”, каза човекът от граничния WC, с добро самочувствие, заради прясно варосания си “офис” с телевизор, салфетки и бележка

“0.30 стотинки”

В ефира на Сандански пък звучеше тематичната радиоигра “Европейци за три минути”. “О, по стар български обичай пак закъсняват”, коментираха граждани забавянето на Надежда Михайлова. Ден преди съдбовния, националната Би Ти Ви сериозно рекламира часа 10.30 като начален за прякото предаване от Кулата.
Времето напредваше, във VIP-браздата се появиха българският посланик в Атина Кирил Топалов, депутатът Орфей Дуевски и др. Чуваше се и гръцка реч. “Ши уил би хиър вери суун”, обясняваше пък на английски по телефона Радко Влайков. “Повишеният” неотдавна от Националното радио във външен министър и преименуван в същото грешно изречение на Владко Райков говорител на външното ведомство, победоносно се разхождаше. “Нели, може ли да се съберат в кръг студентите”, обърна се той към доц. Огнянова от Държавната комисия по далекосъобщения. Преподавателката от СУ и 15 от нейните студенти в специалност “Европеистика” трябваше да отговарят на вестникарски въпроси като “Вълнувате ли се” и “Какво ще правите с тази специалност, след като визите паднаха”. Като начало младите българи имаха среща в Солун с гръцки колеги, за да поговорят за ролята на двете страни в Балканския регион и Европа.
“И телевизията е тук! Знаех си да се пременя!” - така се зарадва перничанка на поредното любопитно фотооко. На граничен пункт Кулата едва ли някога е имало толкова камери и микрофони накуп, освен, ако някоя телевизия не е внасяла сухопътно оборудването си от страната на маслините. Имаше доста чужди агенции и една

Камера върху студен циментов покрив

Живото предаване се познаваше по километричния кабел, който минаваше над главите на множеството като тънка червена линия до края на събитието.
Надежда Михайлова се появи, съпровождана от аплодисменти и викове на одобрение. Само след няколко метра тя вече приличаше на учителка на 15 септември - отрупана с цветя. След неформалните прегръдки и целувки министърът, 13-годишната й дъщеря, двамата посланици, главният преговарящ на България с ЕС и цялата свита журналисти и народ (“айде, и ние като овцете”) потеглиха към граничния контрол. Митничари в петролнозелени униформи очакваха с широки усмивки премиерата на облекчения изходен режим.
После стана опасно. Улеят пред гише “Паспортен и визов контрол” се задръсти от желаещите да видят, чуят или снимат отблизо шефката на българската дипломация. Страшната репортерска блъсканица добре подсети някои, че за безвизовото допускане в чужбина ще им трябва и медицинска застраховка. Надежда Михайлова любезно позира с подпечатания си граждански паспорт в ръка, за да няма сърдити. “Защо са им толкова снимки - сигурно календар ще правят” - недоумяваха обикновени хорица. “Хубава ни е министърката, Надка сичките я харесват - тя я свърши работата”; “Този момент може да се сравнява само с минаването на границата от Фердинанд”; “Ейййй, дърво щяла да сади!”, обаждаха се гласове с различен диалект и образование.
Плътно обградена през цялото време, Надежда Михайлова вървеше към гръцкия ГКПП Промахон, даваше интервюта и разменяше реплики с другите фронтмени на делегацията. След идентично по престой заснемане и риск от травма преминаване през гръцкия пункт, българската група отвори крачка към Солун. Междувременно нашите гранични служители стояха като вратари в един стеснен участък от пътя и питаха настъпващите талази пешеходци обработени ли са паспортите им. За миг изглеждаше фасулски лесно някой диверсант да се промъкне на чужда земя. Първите домакини на Надежда Михайлова на гръцка територия се случиха момиченце с носия и питка и министърът на Македония и Тракия.
Сред вече отработения медиен щурм гостенката хвърли няколко лопати пръст в дупката, за да стабилизира маслинената фиданка, символ на датата и добрите отношения. После един възрастен човек със синя престилка скочи в плитката дупка и утъпка почвата, а делегацията отново се задвижи. Напред, към застаналите в очакване до редицата тирове кметове на Промахон, Серес и тяхната свита. Наши и елини трябваше да се срещнат на място, отговарящо на правилата за засада - стесняващ се върху моста път, с камиони и парапети, допринасящи за уюта. Пак настана “бой”, като този път жертва на интереса към българката - дипломат стана гръцки журналист - важен чарк от камерата на NET TV беше откъртен, по земята се търкаляха дунапрени от микрофони. А някои все нареждаше: “Искам да знам само едно - как ще стане тая работа”.

*Vis-a-Vis (от фр. - лице в лице)


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал