Историята на О
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Историята на О

Историята на О

Ива РУДНИКОВА
3799 прочитания

Казва за себе си, че не е талибан. Ръцете му, покрити със следи от зараснали рани, държат трите страници - отказ за предоставяне на статут на бежанец от българската държава. Вътре пише, че липсват основателни и обективно обосновани опасения от преследване от страна на властите на държавата по произход поради неговата раса, религия, етническа или социална принадлежност или политически убеждения.
Олег Мавромати е на 35, руснак, атеист. Не е човек на Майкъл Чорни, въпреки че обича и разбира черното. Не принадлежи и към бежанския поток, улавян от приборите за нощно виждане и новинарските емисии, а е част от едно друго течение - това на художниците концептуалисти. Твърди, че всичките му действия са социалноориентирани и имат смисъла на протест срещу определени политически решения на руското правителство, срещу атмосферата в страната.
Скандалният руски режисьор е напуснал Москва миналия ноември, заплашен от 3 до 5 години затвор за разпалване на междунационална и религиозна вражда. Всичко тръгва от една сцена в неговия недовършен филм “Маслени бои върху платно” - там Олег е прикован на кръст, ама наистина. След като спецотряд с автомати и бронежилетки конфискува всички касети и киноленти от дома му, режисьорът е обвинен в гавра с църквата и подведен под съдебна отговорност заедно с целия снимачен екип.
В България Олег Мавромати живее от една година. И продължава да чака политическо убежище... наужким.

С какво си опасен за Русия?
- С моята непредсказуемост.
Какъв беше поводът да се махнеш от Москва?
- Бях следствен и си давах сметка, че ако остана в Русия, ще ме приберат в затвора.
Какви точно са повдигнатите обвинения срещу теб, за какво те преследват?
- На 1 април 2000 г. снимах епизод от моя филм “Маслени бои”. В центъра на Москва, в двора на Института по културология. Срещу него се намира един храм. Случайно дойде НТВ - в интернет имаше съобщение, че търсим хора за масовата сцена. Снимаха без разрешение. Заснеха и момента, когато бях прикован на кръста. Показаха го, без да искат позволение. Бях забит с пирони, с лице към кръста. Предполагах, че може да има някакви нападки след излизането на филма и затова на гърба ми беше написано “Аз не съм Божи син”, за да не ме атакуват. Скандалът се раздуха, след като екипът на НТВ попадна на снимките.
Какъв е сюжетът на филма и мястото на сцената с разпятието в него?
- Става дума за двама приятели - художник и дизайнер. Единият става причина за смъртта на другия, разкайва се и тогава идва епизодът с кръста. Филмът е по сценарий на един мой приятел и е написан по истински случай, много разтърсваща, дива история.
Как са формулирани обвиненията срещу теб?
- Член 282: разпалване на междурелигиозни и междуетнически конфликти. Има много вярващи, които не са се почувствали оскърбени от сцената с разпъването ми на кръста. Обидени са религиозните фанатици - от тях дойде основната реакция. Те и националистите, които винаги чакат някакъв повод за скандал, за шум. Извикаха мен и цялата ми снимачна група до осветителя на разпит. Всички журналисти, които са писали за мен, са били разпитвани от редакторите, някои дори са уволнени. Сега по принцип много водещи журналисти напускат вестниците, защото има една спусната отгоре линия да не се критикува правителството, да не се критикува Путин, и хората, които имат съвест, напускат. Путин, патриархът Алексей и Никита Михалков са хората, които не трябва да бъдат закачани изобщо.
Опита ли да се защитиш? Какво беше твоето поведение и реакция на обвиненията?
- Не съм се обръщал към съдебни инстанции - аз съм художник, артист и трябва да се защитавам сам. Мразя да се занимавам с бумащина, бюрокрация. Направих изявление по телевизията. Аргументите ми са прости - не може да се съди за един филм по един отделен епизод от него. Не ми дадоха дори да го направя до края. Нека първо да го завърша, а после да ме съдят и да ме хвърлят в затвора. Те ми конфискуваха всичко и не позволиха да си довърша работата - това е пълен абсурд. Изваден от контекста, всеки епизод може да бъде притеснителен, да му се присади различен смисъл, така че и авторът да не си го познае.
Как напусна Русия?
- Не беше трудно - тогава още не бях обявен за общонационално издирване. Имаше едно предаване “Човекът и законът”, посветено изцяло на моя случай, в което моят обвинител каза, че съм опасен престъпник, и показаха снимката ми - анфас и профил, с уточнението, че е възможно да окажа съпротива при ареста.
От страх ли си тръгна?
- Отчасти... И защото трябваше да участвам в един фестивал в България. И, от друга страна, защото вече беше непоносимо да живея в Москва. Всеки ден не знам колко пъти разни религиозни фанатици, бабки започнаха да ми звънят “проклет да си”, на вратата ми написаха “Сатана” и т.н. В такива условия не може да се живее, затова си тръгнах.
Какво щеше да се случи, ако беше останал в Русия?
- Затвор. Много прогресивни хора са на моя страна, но никой не ги допуска до медиите, до властта. Те нямат трибуна. Ситуацията в Русия като цяло е такава, че който и да било адвокат в момента не би могъл да спечели моето дело.
Използвал ли си символа на разпятието в други твои творби?
- Не. Виж, мен ме интересува метафизиката. Героите на моите филми са реални хора, в реални ситуации, които вършат реални неща...
... и изпитват реална болка?
- Точно така. Моите актьори са хора, които правят всичко наистина за разлика от холивудските актьори. Това не значи, че ги убиваме или насилваме пред камерата, но всичко друго е истинско.
Каза, че боравиш с архетипи, които са разбираеми за всички. Кои са те?
- Болката. В един мой филм например имаше сцена, където на героите им горяха ръцете. Актьорите доброволно се съгласиха ръцете им да пламнат за секунди. За кратко, но горяха. Болката е абсолютно универсална и в контекста на постмодернизма тя е нещо истинско и не може да се цитира, а се изживява. Аз не пропагандирам насилие - точно обратното. Хуманист съм. Искам да покажа колко страшно е насилието, войната, да предупредя, че човекът е несъвършено същество, което се стреми към самоунищожение.
Кой разбира твоите филми най-добре?
- В Русия ги разбират всички - работници, селяни, интелигенция. Защото те са снимани достатъчно просто, почти всичко е в монолог - главният герой разказва за своя живот.
Само веднъж ли си бил приковаван?
- Не, два пъти. Веднъж през април миналата година, след това през септември в една известна московска галерия непосредствено преди да тръгна за София.
Защо те разпънаха втория път?
- Беше ми писнало тотално от целия психически тормоз, от следователи, от фанатици и зложелатели и приковаването ми към кръста втория път беше като отговор към всички тях. В галерията кръстът беше поставен като Х - гражданинът Х, като гражданин на Кейн... като филма за човекоядеца Чикатило. Х като художник, като Христос. Има много символи. Например в залата бяха разположени 12 огледала - по броя на апостолите.
И краката ти ли приковаха?
- Да. Като пристигнах в България, на следващия ден приятели бяха уредили на летището да ме чакат лекари, анестезиолози и т.н. Като минах през загражденията, всички бяха шокирани, че ходя, и то с тежък лаптоп през рамо.
Би ли го направил пак?
- Да. Защо не? Имам идея да повторя разпъването във връзка със сегашната обстановка в света.
Какъв е смисълът?
- Всичко трябва да се прави по три пъти, това е мистично число.
Така ли искаш да те помнят?
- Искам или не вече съм влязъл в историята с моето разпъване на кръста. С това ще ме запомнят. Всеки радикален артист си мисли, че последната му акция е върхът, нещо, което няма да може да прехвърли. Обаче аз не се боя - мисля, че знам начина да надскоча себе си.
Защо избра България за свое убежище?
- Обиколих повечето посолства в Москва. Културните аташета ме познават и казваха: “Да, вие сте интересен творец, само че не при нас.” В австрийското посолство ми казаха: “Имаме си достатъчно дегенерати, не ни трябват повече.”
Имаш ли представа какво ще се случи оттук нататък, след като ти отказаха убежище в България?
- Въпреки всичко ще продължа да снимам филми. Когато попаднеш в екстремна ситуация, разбираш колко кратък е животът и как не трябва да го проспиваш.
Луд ли си?
- Не достатъчно.

Казва за себе си, че не е талибан. Ръцете му, покрити със следи от зараснали рани, държат трите страници - отказ за предоставяне на статут на бежанец от българската държава. Вътре пише, че липсват основателни и обективно обосновани опасения от преследване от страна на властите на държавата по произход поради неговата раса, религия, етническа или социална принадлежност или политически убеждения.
Олег Мавромати е на 35, руснак, атеист. Не е човек на Майкъл Чорни, въпреки че обича и разбира черното. Не принадлежи и към бежанския поток, улавян от приборите за нощно виждане и новинарските емисии, а е част от едно друго течение - това на художниците концептуалисти. Твърди, че всичките му действия са социалноориентирани и имат смисъла на протест срещу определени политически решения на руското правителство, срещу атмосферата в страната.
Скандалният руски режисьор е напуснал Москва миналия ноември, заплашен от 3 до 5 години затвор за разпалване на междунационална и религиозна вражда. Всичко тръгва от една сцена в неговия недовършен филм “Маслени бои върху платно” - там Олег е прикован на кръст, ама наистина. След като спецотряд с автомати и бронежилетки конфискува всички касети и киноленти от дома му, режисьорът е обвинен в гавра с църквата и подведен под съдебна отговорност заедно с целия снимачен екип.
В България Олег Мавромати живее от една година. И продължава да чака политическо убежище... наужким.

С какво си опасен за Русия?
- С моята непредсказуемост.
Какъв беше поводът да се махнеш от Москва?
- Бях следствен и си давах сметка, че ако остана в Русия, ще ме приберат в затвора.
Какви точно са повдигнатите обвинения срещу теб, за какво те преследват?
- На 1 април 2000 г. снимах епизод от моя филм “Маслени бои”. В центъра на Москва, в двора на Института по културология. Срещу него се намира един храм. Случайно дойде НТВ - в интернет имаше съобщение, че търсим хора за масовата сцена. Снимаха без разрешение. Заснеха и момента, когато бях прикован на кръста. Показаха го, без да искат позволение. Бях забит с пирони, с лице към кръста. Предполагах, че може да има някакви нападки след излизането на филма и затова на гърба ми беше написано “Аз не съм Божи син”, за да не ме атакуват. Скандалът се раздуха, след като екипът на НТВ попадна на снимките.
Какъв е сюжетът на филма и мястото на сцената с разпятието в него?
- Става дума за двама приятели - художник и дизайнер. Единият става причина за смъртта на другия, разкайва се и тогава идва епизодът с кръста. Филмът е по сценарий на един мой приятел и е написан по истински случай, много разтърсваща, дива история.
Как са формулирани обвиненията срещу теб?
- Член 282: разпалване на междурелигиозни и междуетнически конфликти. Има много вярващи, които не са се почувствали оскърбени от сцената с разпъването ми на кръста. Обидени са религиозните фанатици - от тях дойде основната реакция. Те и националистите, които винаги чакат някакъв повод за скандал, за шум. Извикаха мен и цялата ми снимачна група до осветителя на разпит. Всички журналисти, които са писали за мен, са били разпитвани от редакторите, някои дори са уволнени. Сега по принцип много водещи журналисти напускат вестниците, защото има една спусната отгоре линия да не се критикува правителството, да не се критикува Путин, и хората, които имат съвест, напускат. Путин, патриархът Алексей и Никита Михалков са хората, които не трябва да бъдат закачани изобщо.
Опита ли да се защитиш? Какво беше твоето поведение и реакция на обвиненията?
- Не съм се обръщал към съдебни инстанции - аз съм художник, артист и трябва да се защитавам сам. Мразя да се занимавам с бумащина, бюрокрация. Направих изявление по телевизията. Аргументите ми са прости - не може да се съди за един филм по един отделен епизод от него. Не ми дадоха дори да го направя до края. Нека първо да го завърша, а после да ме съдят и да ме хвърлят в затвора. Те ми конфискуваха всичко и не позволиха да си довърша работата - това е пълен абсурд. Изваден от контекста, всеки епизод може да бъде притеснителен, да му се присади различен смисъл, така че и авторът да не си го познае.
Как напусна Русия?
- Не беше трудно - тогава още не бях обявен за общонационално издирване. Имаше едно предаване “Човекът и законът”, посветено изцяло на моя случай, в което моят обвинител каза, че съм опасен престъпник, и показаха снимката ми - анфас и профил, с уточнението, че е възможно да окажа съпротива при ареста.
От страх ли си тръгна?
- Отчасти... И защото трябваше да участвам в един фестивал в България. И, от друга страна, защото вече беше непоносимо да живея в Москва. Всеки ден не знам колко пъти разни религиозни фанатици, бабки започнаха да ми звънят “проклет да си”, на вратата ми написаха “Сатана” и т.н. В такива условия не може да се живее, затова си тръгнах.
Какво щеше да се случи, ако беше останал в Русия?
- Затвор. Много прогресивни хора са на моя страна, но никой не ги допуска до медиите, до властта. Те нямат трибуна. Ситуацията в Русия като цяло е такава, че който и да било адвокат в момента не би могъл да спечели моето дело.
Използвал ли си символа на разпятието в други твои творби?
- Не. Виж, мен ме интересува метафизиката. Героите на моите филми са реални хора, в реални ситуации, които вършат реални неща...
... и изпитват реална болка?
- Точно така. Моите актьори са хора, които правят всичко наистина за разлика от холивудските актьори. Това не значи, че ги убиваме или насилваме пред камерата, но всичко друго е истинско.
Каза, че боравиш с архетипи, които са разбираеми за всички. Кои са те?
- Болката. В един мой филм например имаше сцена, където на героите им горяха ръцете. Актьорите доброволно се съгласиха ръцете им да пламнат за секунди. За кратко, но горяха. Болката е абсолютно универсална и в контекста на постмодернизма тя е нещо истинско и не може да се цитира, а се изживява. Аз не пропагандирам насилие - точно обратното. Хуманист съм. Искам да покажа колко страшно е насилието, войната, да предупредя, че човекът е несъвършено същество, което се стреми към самоунищожение.
Кой разбира твоите филми най-добре?
- В Русия ги разбират всички - работници, селяни, интелигенция. Защото те са снимани достатъчно просто, почти всичко е в монолог - главният герой разказва за своя живот.
Само веднъж ли си бил приковаван?
- Не, два пъти. Веднъж през април миналата година, след това през септември в една известна московска галерия непосредствено преди да тръгна за София.
Защо те разпънаха втория път?
- Беше ми писнало тотално от целия психически тормоз, от следователи, от фанатици и зложелатели и приковаването ми към кръста втория път беше като отговор към всички тях. В галерията кръстът беше поставен като Х - гражданинът Х, като гражданин на Кейн... като филма за човекоядеца Чикатило. Х като художник, като Христос. Има много символи. Например в залата бяха разположени 12 огледала - по броя на апостолите.
И краката ти ли приковаха?
- Да. Като пристигнах в България, на следващия ден приятели бяха уредили на летището да ме чакат лекари, анестезиолози и т.н. Като минах през загражденията, всички бяха шокирани, че ходя, и то с тежък лаптоп през рамо.
Би ли го направил пак?
- Да. Защо не? Имам идея да повторя разпъването във връзка със сегашната обстановка в света.
Какъв е смисълът?
- Всичко трябва да се прави по три пъти, това е мистично число.
Така ли искаш да те помнят?
- Искам или не вече съм влязъл в историята с моето разпъване на кръста. С това ще ме запомнят. Всеки радикален артист си мисли, че последната му акция е върхът, нещо, което няма да може да прехвърли. Обаче аз не се боя - мисля, че знам начина да надскоча себе си.
Защо избра България за свое убежище?
- Обиколих повечето посолства в Москва. Културните аташета ме познават и казваха: “Да, вие сте интересен творец, само че не при нас.” В австрийското посолство ми казаха: “Имаме си достатъчно дегенерати, не ни трябват повече.”
Имаш ли представа какво ще се случи оттук нататък, след като ти отказаха убежище в България?
- Въпреки всичко ще продължа да снимам филми. Когато попаднеш в екстремна ситуация, разбираш колко кратък е животът и как не трябва да го проспиваш.
Луд ли си?
- Не достатъчно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK