С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 27 юли 2002, 0:00, 10988 прочитания

Дупката на дупките

След дълга и упорита борба превъзходството на човека беше доказано

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сборна механизирана строителна бригада пет дни работи денонощно, за да покаже, че човекът е по-силен от дупките. Потънали в кал и мръсотия работници с потници и гащеризони, грабнали от обикновени кирки до писъка на съвременната промишленост машини, дадоха каквото могат от себе си, за да запълнят тази рана в асфалтовата артерия на големия град. Три дни и три нощи бяха необходими на самоотвержения ВиК-пролетариат, за да пребори мистериозно зейналата яма в подножието на софийския "Интерпред".

Първоначално това си беше обикновена дупка, тип "огромна", каквито често се срещат по софийските и пловдивските улици. Единствената разлика с всички останали беше, че в нея не беше паднал автомобил или валяк (имаше и такъв случай). Виновна за това е съдбата - бдителен катаджия първи видя дупката и отцепи движението. Така се сбъдна препоръката на Бойко Борисов от времето, преди да стане главен секретар - до всяка дупка да има катаджия и той да предупреждава шофьорите. В случая с дупката на дупките от двете страни на пътя дремеше по една патрулка и не даваше пиле да прехвръкне наоколо. Пускаха само свои униформени колеги от близката щаб-квартира на КАТ, които току минаваха небрежно покрай дупката, без предпазни колани и без хендс фрий на мобилните си телефони.


Трите дупки в дупката

Полека-лека дупката започна да расте и на дълбочина, и на ширина. На третия ден тя беше станала 7-метрова, а около нея се беше струпала техника като за строежа на Байкало-Амурската магистрала. Три багера, четири камиона, две водоноски и прочее строителни машинарии се опитваха да докажат превъзходството на човека над дупките. Единият багер дори беше влязъл надолу и беше изкопал още три дупки. От най-дълбоката извираше вода, втората беше успоредна на първата, а в третата се оказа запушена шахта, където май беше заровено кучето. Така на четвъртия ден "обектът" беше стигнал 9 метра дълбочина и диаметър. По него спокойно можеха да се изучават историческите пластове на София. Ямата заслужено беше станала атракция не само на квартал "Изток", но и на бизнесмените в ококорената отсреща стъклена сграда на Световния търговски център "Интерпред". Търговските представители на чужди фирми прескачаха за по петнайсетина минути, за да се вгледат в недрата на столицата. Един кореец (или китаец, но при всички положения азиатец с дръпнати очи) престоя близо час в понеделник, като ту гледаше дупката, ту работниците със зелени светещи потници, ту техниката. Освен класическите квартални луди компания на строителните работници правеха и винаги готови да дадат съвет и препоръка пенсионери.

Историческа дупка или историята на една дупка



За пет дни и трамваите 2 и 14 се превърнаха във влакче за разходка, защото погледите на пътниците неминуемо се извръщаха към зейналата яма. Още повече че един работник стоеше до релсите и като видеше, че идва трамвай, започваше да маха с ръце и да вика "леко-о-о-о, леко-о-о, бе, леко-о-о", въпреки че гласът му беше заглушаван от шума на колелата. Работникът очевидно имаше основание да се страхува, защото релсите бяха на не повече от метър от деветметровата яма и вибрациите като нищо можеха да срутят изкопа.

Ето как изглеждаше фактическата обстановка на третия ден - в първата дупка бяха забучени две сонди, които, може да се каже, денонощно изпомпваха водата. Втората явно беше помощна - нещо са търсели, но не бяха го намерили, защото в нея не се извършваха никакви дейност, а в третата Сотето, както му викаха работниците около изкопа, ту мушкаше, ту вадеше някакъв маркуч. Както се полага по уникалната българска организация на труда, Сотето и чичо Гатьо работеха, а останалите петнайсетина гледаха отгоре и даваха акъл. Сотето от време на време се гмуркаше в шахтата и след 3-4 минути подаваше глава и викаше "Абе само тиня има, да пуснем още вода, а?" След това сядаше върху шахтата и отгоре му спускаха още маркуч. (Ситуацията удивително напомняше на онзи виц за майстора, дето се гмуркал в мръсотията, и чирака, дето ако не учел, щял цял живот ключове да подава.)

Накрая се оказа, че водата, дето я изливаха от водоноската, излизала в канала зад автогара "Юг" и това беше разковничето за разгадаване на тайната. Според държавната БТА, която три дни информираше за проблема столичната общественост, поройните дъждове са претоварили канализацията и водата е пробила отдавна затворена тръба в подпочвения слой под булевард "Драган Цанков". След това водата започнала да дълбае и си направила подбулевардна пещеричка, която в един ден не издържала и се срутила.

Историята на дупката започнала през 1965 г. при строителството на надлеза пред "Интерпред". Тогава каналът за отпадъчни води бил прекъснат и "затапен". Под напора на водната стихия част от водите, които се оттичат от другите две тръби, преминали към старата канализация. За да разберат откъде идва и къде отива водата, фирмите, почти като в приказката за червената, синята и златната вода, използвали оцветители. Така, не просто с груба сила, а и с мисъл било намерено разрешение на проблема.

За дупките и хората

По времето на соца имаше един тъп виц, който започваше така: "Вървяла си една дупка и паднала в дупката..." Та в живата природа и човешката фантазия има много видове дупки. Общото между всички тях е, че те, както и нашата мегадупка, се появяват внезапно, не се знае какво има вътре и в общи линии са свързани с неприятни усещания. Изключенията са малко и са свързани предимно с литературата. Така например в "Алиса в страната на чудесата" героинята на Луис Карол минава през една заешка дупка, за да стигне до приказното царство с котарака, който изчезва, и всички останали герои.

В истинския живот обаче дупките са предимно лоши. Или самите те създават неприятности, или са следствие от проблеми.

Лоши са, да кажем, сатурновите дупки. В тях попадаме няколко дни преди рождения си ден и ако ни се случи нещо неприятно, го отдаваме не на нас самите, нито на обстоятелства или например времената, а именно на сатурновите дупки. В този смисъл те вършат и положителна работа, защото създават на хората приятното усещане за предначертаност на съдбата.

Има и много животни, които са свързани с дупките. Мишите дупки например са място, където можеш да заплашиш някого, че ще бъде наврян. Лисичите пък миришат неприятно.

Дупки има и в Космоса. Там са черните такива. Не е много-много известно какво има в тях, но се знае, че са ужасно, ама ужасно, тежки - една чаена лъжичка черна дупка тежи колкото Земята. Това е, защото гравитацията там е свръхконцентрирана. В атмосферата също се наблюдават дупки, или по скоро една дупка - озоновата. Тя пропуска слънчевата радиация и затова клетите австралийски овце масово ослепяват.

Дупката е лоша дори и насън. Ако се видиш да падаш на сън в дълбока яма - значи тежка болест те е подгонила, казват старите хора. Копаеш ли дупка, значи работата, която вършиш наяве, е безсмислена - резултати от нея просто да не чакаш. Ако насън видиш дупки в дрехите си, някъде около теб може би има лъжа. То и наяве, ако ти се случи нещо подобно, също е неприятно. Преди много години невръстният френски крал Луи XIV спял в чаршафи с дупки заради скъперничеството на кардинал Мазарини, който пък спял с майка му. Или поне така разправя Александър Дюма.

Има и няколко други дупки, които са синоним на беднотия. Ако си пробиваш нови дупки на колана, значи много си я закъсал. Другото трагично е, когато станеш деветата дупка на кавала, сиреч от тебе нищо не зависи на този свят.
А понякога, не много често, но понякога можеш да срещнеш и съвсем различен тип. Както например при Петя Дубарова: "Една солена дупка като кратер / погълва много блясък на звезди..."

Въобще дупките и хората са свързани помежду си по мистичен начин. Още много отдавна, като се правел първият човек, била нужна кал и когато е взета, на мястото й останала дупка. Която си стои празна до самия край - когато човек намира покой пак в дупка, продълговата и дълбока...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: дупка КАТ пътища

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2178 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3017 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Куче-касичка във враждебната градска среда

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10