Продавачите на последна надежда

Великото преселение на детските колички започва някъде около шест следобед. Устремени, но все още в плен на плавния ритъм на разходката, те се понасят към изходите на Южния парк в София. Майки, твърдо решени да избягат, кресливо се опитват да прекратят хода на въртележките и да отделят децата от подскачащите, подрусващи се и безкрайно шумни патета, динозаври и слончета, които са окупирали всички възможни изходи. Разговорите между родителите се преплитат и само случайно прелитащи реплики като „правят ти мозъка на дъвка“ могат да обяснят подобно масово напускане.

Новите обитатели на мястото идват един след друг; някои от тях се движат заедно, на групи, а други преплитат самотните си траектории с териториите на бездомните кучета. Погледнати отстрани, новодошлите изглеждат като представителна извадка на българското общество. Обединяват ги единствено натрапчиво розовите листчета, които държат в ръцете си. На входовете на парка, изпълнени с всемирна любов и щастие хора причакват минувачите; оставят в ръцете им някак неусетно, но с добре отработени жестове розовите позиви на вярата, гарнирани с куп агитационни книжлета. Така новоприетите в братството тръгват към миризмата на

Казанлъшки понички

пред които обаче за съжаление на продавача никой не спира. Хората продължават нататък, преминават през все още празната зелена поляна, за да стигнат до издигната в дъното ? дървена естрада.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал