С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 ное 2002, 0:00, 4281 прочитания

Как „Комунист“ стана „Любородие“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какво е общото между „Зелена ливада“, „Зелена поляна“ и „Зелено дърво“? И трите са имена на софийски улици. А имената освен за ориентация в пространството могат да послужат за най-различни неща. При старата социалистическа образователна система например едно от любимите упражнения на учителите по литература, давано за домашно на учениците, беше да напишат кратко съчинение за името на улицата, на която живеят. На пръв поглед живеещите на улица „Шести септември“ не би трябвало да срещнат никакви трудности. Бързата справка в енциклопедията обаче показва, че на тази дата е станала първата стачка на транспортните работници в България. Едва след това невръстният ученик би видял, че всъщност тогава се е случило Съединението. С подобна задача много по-трудно би се справил този, който живее на бул. „XXV Конгрес на КПСС“ (сега бул.„В“) или пък на бул. „XI конгрес на БКП“ (сега бул. „Добринова скала“).

Отваряне на скоби

Смяната на имената на улиците е нещо обичайно и доста често случващо се явление. За да не стават грешки в книгите, разказващи историята на града, задължително след споменаването на някой булевард, улица или площад, веднага трябва да се отворят дълги скоби. Какво обаче става, ако някое издателство реши да преиздаде сега книга, писана през 70-те или 80-те години на ХХ век. Вероятно след скобите на автора би следвало да се отворят нови. Ето например: „Пазарът ставаше на булевард „Драгоман“ (сега „Георги Кирков“) и се наричаше „Женски пазар“ (1988). Новата редакция днес би трябвало да изглежда така: „Пазарът ставаше на булевард „Драгоман“ (преди „Георги Кирков“; сега „Стефан Стамболов“) и се наричаше „Женски пазар“. По-лесният вариант остава за улиците, които преди са се казвали така, както се именуват и сега, а междинният период би могъл просто да се пропусне. Например: „Един евреин беше открил на улица „Пиротска“ (днес „Жданов“) частна баня...“ (1979). Новият вариант се получава, като се махне текстът в скобите, въпреки че това означава заличаване на историята както на улицата, така и на града. А тя е интересна и по имената на улиците спокойно би могло да се проследи развитието на града, различните влияния, под които е попадал, и не на последно място ерудицията на управниците му.
Всъщност

Процедурата по промяна

имената на улиците е изключително проста. До постоянната комисия по култура към общинския съвет постъпват предложенията, които могат да бъдат направени от самите съветници, от членовете на общинската администрация или от кмета на района или общината. Разглеждат се по време на редовно заседание на постоянната комисия, след което, ако бъдат одобрени, се предлагат за гласуване на сесия на общинския съвет.
Кратка разходка из предложенията за промяна на имената на софийски улици може да покаже прелюбопитните вълнения на „кръстниците“, както и криволичещите движения, последвали техните решения. В рамките на един месец Столичният общински съвет е излязъл с три решения за именуването на една улица. И трите решения са различни и така безименната дотогава улица се сдобива с три имена. В началото „Пролетни води“ не много по-късно става „Св. Константин Софийски“ и за финал спира на „Иван Милев“. Грешката става явна, когато и трите решения пристигат в районната администрация, където е локализирана улицата. Това налага общинските съветници да разглеждат за четвърти път съдбата на отсечката, за да могат да се спрат в крайна сметка на името на художника Иван Милев. Предложение за преименуване на ул. „Пролетарий“ в „Омерага“ пък е съпътствано от пояснението, че последното е наименование на билка, както и от уточнението, че на въпросната отсечка има само един номер. Нерядко стават и грешки. Дали поради разсеяност или незнание общинските съветници приемат и именуват улица със сгрешено в протоколното решение име. Поправката става под формата на ново решение, което гласи: „Сгрешеното име на улица „Д-р Стоимен Григоров“ да бъде поправено с вярното „Д-р Стамен Григоров“.

Мотивите за промяна

могат да бъдат много и най-различни. Ето някои от тях: „Много улици носят имена, които предизвикват недоволство у гражданите със своят очевиден анахронизъм“; „Граждани предлагат Столичната община да именува безименните улици, на които живеят, защото без административен адрес не могат да получават електрозахранване, телефон, документи и др.“; „Също така в серия материали в пресата и искания на граждани се поставя въпросът за преименуване на улици в София. Имената на част от тях наистина са неподходящи, свързани с тоталитарната култура, някои се произнасят дори с насмешка от гражданите“ (всъщност споменът за тоталитарната култура, превърнал се в мотив за каскада от преименувания, вече е почти изтрит от именника на българските улици; запазен е обаче в Париж, където споменът за тоталитарното ни минало преминава по централния булевард „Сталинград“). С тези и подобни на тях текстове са придружени предложенията за промяна на софийските улици. Въпреки тежестта на така изброените основания нерядко общинският съвет избира имена, които се „бият“ с изложените мотиви. Такъв е случаят с безименната улица до входа на Гробищен парк „Бакърена фабрика“, която по силата на неоспорима логика получава навяващото точни асоциации име „Тишина“ (също толкова парадоксално като избор е решението на варненската управа да нарече улица до градските гробища „Нов живот“). С мотив за бягство от тоталитарното минало улица „Академик Евгений Никанорович Павловский“ е преименувана на „Димитър Моллов“, макар че един от възможните варианти за промяната би могла да бъде очевидната трудност на едно загубило се четиригодишно дете да каже къде точно живее.

Въпрос за 10 000 лева

„Милиционерска“ е старото име на: а. „Генерал Коста Николов“, b.“Генерал Константин Георгиев“, c. „Теодор Теодоров“ или d.“Цветан Минков“. Естествено на този въпрос може да отговори само човек, който днес живее на преименуваната „Цветан Минков“. Дори и да посочи един от първите три отговора за верен, няма да е много далеч от истината, защото това са новите имена на улиците „Болшевик“, „Ударник“ и „Светло бъдеще“. Същото упражнение с подобен успех за налучкване на верния отговор може да се приложи и към старите имена на „Паропроводна“, „Машинострой“ или „Комунистически манифест“. Изобщо с имената на улиците може да се прави почти всичко. От съчиняването на изречения като: „Самодивец“ яде „Баница“ и пие чай от „Жасмин“, над него прелита „Канарче“... на „Самолет“ („Самодивец“ си спомня времето когато беше „Димитър Захариев“) до всевъзможни игри, в които миналото и бъдещето си правят неочаквани и понякога нелогични срещи.


Според един запазен списък през 1879 г. в София съществували следните улици: "Цариградска", "Гурковска", "Плевенска", "Малашевска", "Видинска", "Илиянска", "Богомилска", "Пиротска", "Кюстендилска", "Урвичка", "1-ва Боянска", "Шишмановска", "2-ра Боянска", "1-ва Житницка", "2-ра Житницка", "Петозарна", "Светониколска", "Съборна", "Калоянска", "Самоковска", "Драгалевска", "Централний пазар", "Новий пазар", "Пречистенска", "Светософийска", "Радомирска". Или всичко 26 улици. Към тях е имало и переулоци и сокраци. Според запазени документи полицейският началник на първата градска част бил избързал и назовал някои улици с "неподходящи, та дори и смешни имена". В заседанието си от 30 март 1883 година съветът дава имена на много от тях, а други преименува.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 8375 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2672 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Представи си, че всичко е игра

Няма нищо по-трудно от това да задържиш вниманието на едно дете цял час, твърди Мария Дерменджиева

Още от Капитал
Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10