Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 ное 2002, 0:00, 1493 прочитания

Представи си, че всичко е игра

Няма нищо по-трудно от това да задържиш вниманието на едно дете цял час, твърди Мария Дерменджиева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Една от неизброимите легенди за „Бийтълс“ започва от първото турне, което групата направила в Индия. Ден преди концерта Джордж Харисън преодолял по някакъв начин железния пръстен на охраната и излязъл сам на улицата. Стигнал до някакъв беден квартал и решил да провери две неща - дали изобщо някой тук е чувал за него (все пак ливърпулската четворка била достигнала апогея на световната си слава) и дали би могъл да преживява като уличен музикант. Избрал си подходящо за целта място под сянката на голямо дърво близо до несекващия поток от хора, седнал на земята и настроил китарата си. Когато започнал да свири, Джордж Харисън вложил всичко, на което бил способен. Мелодичните линии ставали все по-сложни и по-бързи, но въпреки това никой не спирал, за да го послуша или за да пусне монета. Малко по-късно близо до него седнал някакъв индиец, извадил своя ситар и засвирил един и същ тон. Веднага към него полетял дъжд от монети, докато британецът продължавал да се радва на същата „суша“. Когато индиецът спрял да свири, събрал монетите и пуснал една от тях в шапката на Харисън. „Защо става така, попитал англичанинът, ти свириш само един звук и хората те слушат, докато аз свиря толкова сложни неща, а при мен не спира никой?“ „Аз съм намерил своя звук, отвърнал индиецът, докато ти продължаваш да се луташ и да търсиш своя. Защо тогава хората да спират при теб?“
Мария Дерменджиева започ­ва с лутането през последните десет години. Всъщност, когато се замисли, казва, че точно благодарение на това лутане все пак е открила и мястото си, и онова, което твърди, че винаги е искала да прави. Връща се някъде назад, към времето, когато я приели да учи в техникума по керамика и стъкло в Елин Пелин. Казва, че художественото образование, което получила там (описва пестеливо границата между рисуването и дизайна на силикатните форми), я принудило още преди да завърши, да започне да гледа в друга посока.“ През деветдесет и първа вече бяха започнали да се разместват

Пластовете на сигурността

и трябваше да потърся нещо различно. Затова, докато бях в дванадесети клас, записах едногодишен курс по маркетинг и английски език в институт. Последната година в техникума учехме само до обяд и това ми позволи да го завърша. След това отново се залутах и пътят ми пое в съвсем различна посока. Кандидатствах за крупие в „Шератон“ и помня, че конкурсът беше много тежък. Приеха триста души, след което англичани ни обучаваха половин година, докато накрая останахме само двадесет и пет. Вярно, че работата беше престижна, но беше изключително трудно.“ Младата жена описва двете години работа като крупие с краткото „не са ми най-щастливите години“. Казва, че не ? се говори за това, защото не ? се иска да се връща към преминаването на дните в нощи, към колегите, които неусетно се превръщат в единствено семейство, или към залепването за един омагьосан кръг, от който я измъкнала случайна злополука. Инцидентът я принудил да остане дълго време вкъщи, освободил отново времето и ? позволил да се върне към „идеята за художествено обучение, за която някак бях забравила“. Радостта от неочаквано появилото се свободно време прехвърлила към Нов български университет, където записала „новата за онези години специалност визуални изкуства и комуникации“, за която твърди, че продължила да развива художествените ? способности. Спомня си, че докато учела, отново случайно започнала да дава частни уроци по английски. В самото начало го правила

Ей така, заради идеята

докато „тази ми дейност се разви в големи мащаби. Сега имам триста и седемдесет ученици, но поне със сто от тях работя години наред. Реклама не съм си правила никога, защото смятам, че най-добрата реклама е тази, която върви от човек на човек. Започнах да се занимавам с уроци, защото ми беше интересно, пък и до някаква степен съм генетично обременена. Майка ми беше преподавател по рисуване, а баба ми - директор на училище. Сигурно затова и в крайна сметка стигнах до преподаването. В процеса на практиката ми стана ясно, че учениците възприемат много по-добре езика, ако им е поднесен атрактивно. Затова започнах да търся мултимедийни продукти за изучаване на английски. Което пък ме доведе и до откриването на първия ми частен кабинет в квартал „Слатина“.
Мария Дерменджиева описва уроците по английски, като в описанието ? от всеки екран на компютър наднича по някоя игра. Казва, че ако се създаде усещането за игра („представете си всичко като игра; от една страна, разполагаш със цветното и скучно книжно тяло на учебника, а от друга, с един екран, който ти говори, увлича те, кара те да вършиш някакви неща или ти показва филмчета“), обучението се превръща в нещо съвсем различно. Оставя за малко настрана, колкото да разкаже как (отново случайно) се появила следващата ? идея. Когато видяла, че „това, което правя, явно върви добре“, решила, че може да развие тази си дейност в столичните училища. Тръгнала

От директор на директор

с предложение да наеме за срок от три години кабинет в училището, където да провежда обучение по английски. Казва, че в началото съпротивата и недоверието към предложенията ? били огромни до момента, в който не кажела, че след изтичането на договора училището щяло да стане собственик на обзаведения с компютри кабинет. В същото време поела ангажимент да прокара високоскоростен интернет в училището, който преподавателите и учениците ? да ползват в свободното от уроци време.
Мария Дерменджиева описва стъпките, които направила в няколко софийски училища, и трудностите с първоначалното финансиране („когато отидох с проект да кандидатствам за кредит в една банка, ми казаха, че проектът е страхотен, но да ги потърся на следващата година; казах им, че са ми необходими сега, защото защо са ми, когато вече съм прокарала пътека там, където сега я няма“). Казва още, че освен реален бизнес мултимедийното обучение е вид алтернатива на сегашното образование. Противопоставя на „отработените и рутинни уроци“ нова система на обучение, при която най-важното е „децата да се заиграят. Ако това не стане, те губят интерес, а може би най-трудното нещо е да задържиш интереса на едно дете в продължение на цял час. Умирам от щастие, когато учениците ни идват десет минути по-рано и когато часът свърши, молят да останат още. Дали едно държавно или общинско училище може да направи само това, което правя аз ли? Защо не - всичко зависи от директора и от инициативата, която има. Ако е отворен към новото и не иска само да си стои в кабинета и да чака пенсионирането, може да направи много неща. Срещала съм такива директори и не ми се говори за тях. Но съм виждала и такива, които наистина са успели да превърнат училището си в център за самите деца. Защото, или поне така мисля аз, е много по-добре училището да е център за децата, отколкото улицата или интернет клубовете, в които няма никакъв контрол“.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13586 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Как „Комунист“ стана „Любородие“

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10