С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 дек 2002, 0:00, 905 прочитания

Със стахановски усилия за вярата

Законът за вероизповеданията е смислен, ако гарантира правата на вярващите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Спомняте ли си как започна законотворчеството в Новото време? С пълен хаос, малко работа в пленарната зала, последвани от височайш призив за мълчание. Началото все пак бе дадено със законопроект за вероизповеданията, внесен от напористия депутат от НДСВ Борислав Цеков. Защо Новото време си избра подобно законово начало така и в късното лято на 2001 г. не стана ясно на никого. Медиите не криеха скептицизма си, а основните религиозни деноминации бяха направо смаяни, че може да се внесе толкова важен за тях законопроект, без да бъдат предварително консултирани. Правозащитниците от Българския хелзинкски комитет пък намериха толкова „дупки“ и недомислия в проекта, че дори и половината от критиките им да бяха валидни, излизаше, че по своята структура законопроектът силно

Напомня швейцарско сирене

С тази разлика, че там те могат да минат за кулинарно достойнство, но едва ли са законотворческа добродетел. Цялата дандания бързо се забрави и всичко би могло да мине в графата „лични самоинициативи“, ако не беше една малка подробност. А именно - вносителят на закона не скри, че си поставя за цел да отдаде „традиционно право“ на Българската православна църква, защото по този начин щял да реши проблема с разкола. Хора, истински близки до православната църква, се опитаха да обяснят, че това едва ли може да стане с юридически акт.
Покрай всичко това остана един образ - как Симеон II полага клетва в парламента с ръка върху Библията и в присъствието на патриарх Максим, за да се превърне в министър-председателя Симеон Сакскобургготски (24 юли 2001 г.). Стилистиката бе наивно-сантиментална, ала очевидно приповдигнатата образност на кадрите в стил „Гюдженов“ не беше случайна. И тя трябваше да означава едно - как цар и народ връщат разтрогнатото си (отпреди 58 години) единство, скрепено с присъствието на патриарха. В резултат се получи нещо като буквален цитат от посланието на прочутия руски оберпрокурор Константин Победоносцев към цар Фердинанд: „Искаме правителство, чиято душа заедно с цялата нация да е обединена в православната вяра.“
Ала все пак времената са други. „Практичният цар“ е вече министър-председател, народът, слава богу, си е в наличност, но, за да се затвори триъгълникът, остана само да се решат проблемите на патриарха.
И така до 4 юли т.г., когато изведнъж три законопроекта влязоха в парламентарната зала: споменатият проект на Борислав Цеков, проект на Кирил Милчев и Рупен Крикорян (събрал най-много гласове в пленарната зала - 168) и накрая - законопроектът на Лютви Местан и Ахмед Юсеин. След което отново се възцари мълчание. С тази разлика, че поне в парламентарната Комисия по вероизповеданията е имало консултации не само със Светия синод, но и с католици, израилтяни и протестантски пастори. Междувременно премиерът Сакскобургготски също препоръча да се приеме такъв закон за вероизповеданията, който да признае Българската православна църква за юридическо лице, да не налага пререгистрации на действащите вероизповедания и да даде гаранции срещу злоупотреби с наименованието и имуществото на религиозните институции.
Именно някъде тук се заплете новият парадокс на Втората българска република от 1991 г. Оказа се, че всеки проблем - дори и относно правата на вярващите - е функция на политическото. Едва ли трябва пространно да се обяснява, че закон за вероизповеданията, приет през 1949 г., е пълна нелепост спрямо европейското законодателство. Ала това не снема съмненията - защо изведнъж председателят на парламента Герджиков задължи мнозинството да приема нов закон в стахановски темпове до Коледа? Защо председателят на парламентарното мнозинство Пламен Панайотов спешно се запъти при патриарх Максим с обещанието, че ще има закон до Нова година? И как така се засрещна с председателя на БСП Станишев? Все въпроси, които витаят във въздуха. Както продължават да тегнат съмнения, че в центъра на закона е не толкова защитата на правата на вярващите, а реституцията на спорни от години имоти. И че покрай сметките на временната проучвателна комисия на Кирил Милчев за „93 059 декара земи, 4 магазина, гараж, 3 апартамента и свещоливницата в Илиянци“, коалиционният партньор ДПС се опитва да реши проблемите с вакъфските имоти. От гледна точка на мнозинството законът за вероизповеданията следва по целесъобразност - те решават имотните проблеми на Светия синод и Главното мюфтийство, с което си осигуряват тяхната „благословия“. Само че дали така се решават проблемите с религиозните свободи на българските граждани?
Нека се вгледаме във философията на закона. Какво разбираме от законопроекта „Милчев - Крикорян“? Че „източното православие е традиционно изповедание за България“ (член 14). Наистина, в мотивите към закона четем, че това ни най-малко не следва „да довежда до дискриминиране на останалите изповедания и да провежда законоскрепено деление на вероизповеданията на традиционни и нетрадиционни“. Но на практика се случва точно това. И кой ще ни убеди в противното? Да не говорим, че и в двата законопроекта на НДСВ има

Смайващи недомислици

не само заради „традиционността“ или „нетрадиционността“ на изповеданията, а и заради използваната архаична формула като „източно православие“. Ако тя бъде приета на второ четене, тогава законодателите наистина ще дължат на българското общество известни обяснения. Например - по какво източното православие се отличава от някакво друго - да речем, западно, южно или северно православие, които явно не са „традиционни“ за нашите земи? Което означава какво? Или че всеки, озовал се примерно на територията на Западна Европа, става „западноправославен“, или че някаква юридическа „всеправославност“ продължава да съхранява за него ex Oriente lux (Светлината от Изтока), на който и континент да се намира той. Тогава обаче, противно на премиерските указания, законодателите очевидно ще трябва да пререгистрират и Светия синод на патриарх Максим под името „Българска източноправославна църква“, с което навярно ще отпаднат всякакви юридически проблеми по разкола. Всичко това, разбира се, е в сферата на недомислията. Защото наистина се иска доста законодателен размах, за да тръгнеш да накърняваш вселенския и съборен характер на православието, при това със закон.
По-иначе обаче стоят нещата с текстовете в проектозакона, регламентиращи ролята, която се предвижда да играе Дирекцията по вероизповеданията. Понеже какво в крайна сметка урежда един такъв закон? Очевидно не „мястото на Бога“, което по формулировката на френския социолог Жан Роа е единственото „неотнемаемо място в този свят“. Нито пък той може или трябва да регламентира въпросите на вярата. Още по-малко законът би следвало да се произнася в полза на някое вероизповедание и неговата „традиционност в българската история и актуално значение за държавния живот“.
Смисълът на един закон за вероизповеданията би могъл да е само в едно: да препотвърди и гарантира правата на вярващите. Затова от значение е мястото на тази Дирекция по вероизповеданията в държавната администрация. Очевидно, докато тя е функция на Министерския съвет, нищо в сферата на религиозните свободи няма да се промени. В това отношение законопроектът на Местан и Юсеин е далеч по-добър, доколкото поне я прехвърля към Министерството на културата, тоест максимално намалява предполагаемата ? роля на „Министерство на Истината“.
И последно смущаващо обстоятелство поне за „нетрадиционните деноминации“ убедени, че им се гласи ходене по законови мъки: защо в стахановския си напън мнозинството реши да не консултира закона за вероизповеданията със Съвета на Европа? За да се окаже какво? Че след година-две ще допълваме пътната си карта с нов закон за вероизповеданията.

* Тони Николов е преподавател по философия в СУ „Св. Климент Охридски“



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3065 прочитания

По следите на изгубеното време По следите на изгубеното време

Ако времето е пари, то българското училище е с тежък дълг към учениците

9 ное 2018, 2855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Джими Картър - нетипичният американец, ексцентричният президент

Носителят на Нобеловата награда за мир промени разбирането за посредничество

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Бюджетният излишък: Милиард и едно излишни желания

За трета поредна година държавните финанси са на огромен плюс, а дебат как тези пари да се упарвляват смислено липсва

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

Бергман мания 2018

Сто години след рождението му Ингмар Бергман намира ново поколение публика за филмите си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете