Всички мерки са спешни
28 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички мерки са спешни

Всички мерки са спешни

Иван Фишър, изследовател на „Амнести интернешънъл“ за България, пред „Капитал“

751 прочитания

През октомври миналата година „Амнести интернешънъл“ представи своя доклад за шокиращите условия в социалните домове за хора с умствени увреждания в България. Нещо промени ли се оттогава?

- Мисля, че най-голяма е промяната в съзнаването на проблема. Когато ние започнахме работа в тези домове през 2001 г., съвсем малко хора знаеха, че такива места изобщо съществуват. А година и половина по-късно благодарение на публичността, която този въпрос получи, българското общество започна да разбира, че тези затворени в домовете хора действително заслужават човешко отношение.

Как реагира правителството?

- В писмото, което получихме в края на януари от вицепремиера Шулева, се обясняваха повечето - предимно законодателни - мерки, които правителството е предприело до момента. Важно е да се отбележи, че българските власти не възразиха срещу нито едно от наблюденията, които “Амнести интернешънъл” направи в доклада си. Но също трябва да се подчертае, че реално те не са обсъждали което и да било от тези наблюдения, нито пък са взели предвид някоя от нашите препоръки.

Какви именно бяха препоръките?

- Те са изключително много. Най-общо в нашия доклад ние говорехме за високата смъртност в българските социални домове, за недостатъчните медицински грижи, кошмарните битови условия и липсата на храна и отопление. Алармирахме за това, че домуващите са подлагани на физическа имобилизация с усмирителни ризи и вериги или изолирани в малки помещения и дори в клетки. Разбира се, ние прекрасно осъзнаваме, че една действителна промяна на положението ще отнеме дълго време и това не е процес, който може да бъде приключен за една нощ - дори и ако България имаше на свое разположение много повече ресурси от тези, с които в момента разполага. Но е много важно малките стъпки, които се предприемат, да са най-правилните и най-ефективните такива. Не разполагаме със средства или време, които да губим за половинчати или козметични мерки.

Има ли нещо, което може да се изведе на преден план и да се каже - ето това трябва да бъде направено първо?

- Не. В случая всички мерки са спешни. И всички те трябва да бъдат разглеждани заедно. Ако искаш бързо да направиш така, че хората в социалните домове да имат достатъчно храна, отопление, адекватно настаняване и медицински грижи - едновременно трябва да мислиш и за най-добрия начин да осигуриш всичко това. Не е достатъчно просто да преместиш хората в друга институция. А за момента в България наблюдаваме единствено този процес - на прехвърляне на хора от един дом в друг, като новият дом е, да речем, с малко по-качествена материална база. Но това едва ли може да се нарече подобрение - защото наистина на новото място ще имаме чисти стени, но пък персоналът, както почти навсякъде, няма да е преминал през каквото и да било обучение и отново няма да е в състояние да осигури необходимите грижи. Ето например - имаме жените от Санадиново, преместени в Качулка - дом, който е също толкова отдалечен като онзи, в който те са живели преди. Имаме половината от мъжете от Драгаш войвода, около 70 души, преместени в други домове в системата. Аз посетих повечето от тези мъже и е много трудно да се каже, че за тях е имало някакво подобрение отвъд действително минималната промяна в материалната база. Да не говорим, че в някои от случаите нивото на грижа дори се е влошило. Един от тези мъже - човек с много тежко увреждане в развитието (този термин заменя познатия умствена изостаналост, тъй като последният се счита за обиден и деструктивен спрямо човека, за когото се отнася - бел. ред.), е преместен в Батошево. Там обаче той е настанен в една стая с психично болни, а не с хора с увреждания в развитието, което е абсолютно недопустимо. Една нощ е пребит жестоко и след като е прегледан от лекар, е върнат в дома - в същата тази стая. Три дни по-късно е намерен мъртъв.

Често ли се случва профилът на заведението да се нарушава и в него да се смесват психично болни и хора с увреждания в развитието?

- Постоянно. Мога да дам и обратния пример на този, който току-що споменах. Петнадесет от тези 70 мъже, преместени от Драгаш войвода, са психично болни. Те обаче са изпратени в Русокастро, което по принцип е институция за хора с увреждания в развитието. Там прекарват цялото си време в един павилион за около 60 души, който е много примитивен, що се касае за условия. Тези мъже са ограничени, не им е позволено да се движат извън този павилион и вече не могат да се радват на свободата, която са имали в Драгаш войвода. Човекът, с когото аз разговарях, се оплакваше, че в Драгаш войвода е имал малка зеленчукова леха, за която се е грижел. А сега на практика живее в това помещение, доста тясно за такъв огромен брой мъже, и всичко, което може да прави, е да гледа телевизия. Това не е промяна към добро. И мисля, че това, което е още по-ужасно от липсата на отопление, дрехи и легла в българските социални домове, е липсата на занимания. Тези хора нямат какво да правят. Те просто са затворени там и от човешки същества са превърнати в заключени животни. Мисля, че празнотата на живота им е много сериозна. Тя е най-страшното нещо за тях.

При посещението си тук преди няколко месеца генералният секретар на „Амнести интернешънъл“ Айрин Кан обяви, че с помощта на изготвения доклад за състоянието на домовете за социални грижи организацията ще стартира в Европа кампания в подкрепа на психиатричната реформа в България. Какви са резултатите?

- Целта на тази кампания е, лобирайки пред правителствата на европейските държави, да притиснем колкото се може повече българското правителство да се отнесе към ситуацията адекватно. Същевременно обаче ние казваме, че това не е нещо, което българските власти могат да направят сами. И че те имат нужда от подкрепа от международната общност. Но тази подкрепа трябва да идва само ако реформата е изчерпателна, ако се ръководи по най-ефективния начин и ако е подчинена на стандартите за човешки права. Ще е непростимо да се иска от Европейския съюз или Световната банка, или Програмата за развитие на ООН да финансират реконструкция на институции, където същевременно се прилагат неприемливи мерки на третиране като затваряне и връзване на домуващите. Както например случаят с реновирането на дома в Радовец, където с пари от международната общност се построиха нови стаи за изолация. Това не бива да се допуска.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK