Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 юни 2003, 0:00, 1138 прочитания

Държавата трябва да финансира комуните

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Д-р Петър Василев е психиатър. Има десетгодишен опит като завеждащ отделение по наркомании във Военномедицинска академия. Завършил е петгодишна обучителна програма по психотерапия към West Deutche Academie; както и е преминал специализирано обучение за терапевтични общности за наркомани от университета San Diego, Калифорния. Има десетки публикации по проблемите на зависимости от наркотици и алкохол. Председател е на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.

Как бихте коментирали случая с починалото момче в наркокомуната в Белмекен? Какво доведе до него?

- Аз нямам директен отговор, защото никога не съм бил в Белмекен. Имайки недостиг на информация, едва ли бих могъл да взема някакво конкретно отношение. Но според мен комуната в Белмекен е един опит за самопомощ на наркомани, в което няма нищо лошо. Защото такива групи за самопомощ, когато са добре организирани, когато са хуманни, работят добре и дават добри резултати. Като примери за това мога да дам Анонимни алкохолици, Анонимни наркомани и т.н. Трябва да се знае обаче, че има ясни стандарти и критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да може едно място, където се провежда рехабилитация на хора с наркоманни проблеми, да се нарече терапевтична общност, или комуна. Един от критериите е, че там следва да има персонал. В болшинството терапевтични общности в Европа персоналът е смесен - около две трети от него са професионалисти, което означава психолози, социални работници, психиатри, медицински сестри, и една трета са хора, които имат личен опит в оздравяването - завършили са такъв тип програми, след което имат съответното академично образование и съответното специализирано обучение за работа в тип терапевтична общност.

Трябва ли да има държавна регулация върху функционирането на такъв тип заведения?

- Важно е да се каже, че има държавна регулация при създаването на такъв тип комуни. Законодателят в нашата страна си е свършил работата. Тоест още преди да стартират първите терапевтични общности, имаше съответните регламентиращи документи. Те са в Закона за контрол върху наркотичните вещества, както и в една наредба на Министерството на здравеопазването, която регламентира конкретно по какъв начин се разкрива терапевтична общност, на какви критерии трябва да отговаря програмата и екипът като обучение, както и каква да е вътрешната и организация.

Колко са лицензираните терапевтични общности в България?

- До този момент са само две - „Феникс“ и една, която започна да функционира наскоро във Велико Търново.

Добре, при положение че има ясни регистрационни механизми, защо съществуват толкова много нелицензирани комуни?

- Явно има потребности от такъв тип рехабилитационни програми. Аз мисля, че това е ясно - ясно е и за съответните министерства, а и много пъти е дискутирано. Същинският проблем е, че създаването на една терапевтична общност, която да покрива критериите и да работи добре и ефективно, не е никак евтино. Необходими са доста пари, за да се разкрият такива програми. Практиката в Европа е, че такива програми се разкриват с пари на съответните министерства или със средства от специални фондове. Когато говорим за министерствата - парите идват преди всичко от социалните, не толкова от здравните ведомства. Това е пътят, който трябва да следваме и у нас. И трябва много ясно да се поеме отговорност - от организациите, които работят, да кандидатстват и да могат да бъдат усвоени пари от Европа, както и от съответните държавни институции, които да намерят пари за финансиране на такъв тип програми. Това е изключително важно. Защото аз вярвам, че терапевтичната общност е един от най-ефективните модели за помощ на наркомани. В момента националната политика се ориентира към поддържаща терапия с метадон, защото е по-евтина. Тя е добра, разбира се, но е приложима в не повече от 15-20% от случаите.

А каква трябва да е провежданата държавна политика в областта според вас?

- Във всички случаи - политика на подкрепа. Подкрепа от гледна точка на финансиране, от гледна точка на обучение и от гледна точка на взаимодействие между различните институции.

Преди седмица терапевтична общност „Феникс“ стана на две години. Какво постигнахте за това време?

- Мога да кажа, че общността функционира успешно и много здрави, възстановени в момента са или студенти, или работят. За две години история всъщност това, което се случи във „Феникс“, е, че успяхме да покрием европейските критерии и на практика влязохме в Европа. Това се случи в началото на май, на поредния конгрес на Европейската федерация на терапевтичните общности, където след обсъждане на нашата програма се прецени, че отговаряме на стандартите, и станахме пълноправен член.

Колко души са минали през „Феникс“ за тези две години?

- Това, което е по-важно да се каже, е, че имаме 16 души успешно завършили програмата във всичките и стадии, тоест тези младежи са здрави. Имаме един много нисък процент на отпадане - той е 18%, и един нисък процент на рецидиви - само 14%. Рецидивите в добрите програми в Европа се движат между 20 и 30%. За това има причини. Част от тях са, че при нас има много сериозна индивидуална грижа. Освен това програмата ни е обогатена с редица инструменти, които характеризират достиженията на съвременната психотерапия. Има и още една причина - и тя е, че мерим нашата програма за сравнително кратко време. Докато тези проценти в Европа, които споменах, са измерени за период от 5 години проследяване на техните младежи.

Какви са принципите ви на работа?

- Най-общо казано, терапевтичната общност е метод за промяна на поведението. При нас основни елементи на терапевтичната среда са нагнетяване на високи очаквания по отношение промяната на личността, и възпитанието в отговорност. И това се случва с множество роли в самата общност. Когато един човек постъпва във „Феникс“, той е като в пашкул, тоест той е в една безопасна среда. Той има своя наставник и всички се грижат за него, за да се адаптира. Когато той реши, че иска да остане в комуната и да се лекува, тогава той заявява това си желание в специална процедура, която се нарича общо събрание. И от това общо събрание преминава в следваща фаза, която съответства на ролята на резидент. Това е един водораздел, след който човек вече носи отговорност за своето поведение. И влиза в цялостната програма - ние го наричаме потапяне в програмата. Отивайки в следващата фаза, която е след два месеца, той поема отговорност и за друг човек. В следващите два месеца пък поема отговорност за работен тим. При нас има 4 тима - тим „комуникации“, тим „двор“, тим „кухня“ и тим „къща“. Всъщност това човек да носи отговорността за тима е една двойна отговорност - за работата, която трябва да се свърши, и за хората, които упражняват тази работа. Това е трениране за това човек да може да носи подобна отговорност и излизайки от терапевтичната общност.

Какво трябва да се направи, за да бъде възможно съществуването на повече комуни като „Феникс“?

- Аз съм оптимист по отношение на ресурса. Мисля, че в България има поне двайсетина души, които са обучени и знаят как се прави комуна. Познавам някои от тях и съм сигурен, че те биха поели отговорност и биха имали енергия да работят в тази област. Значи нужно е добро взаимодействие и е нужно финансиране.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14743 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Три цвята: Кафяво

Подпомогнати или закрити трябва да бъдат наркокомуните в България

Още от Капитал
Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10