Няма хапче, което лекува душевните рани
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма хапче, което лекува душевните рани

Няма хапче, което лекува душевните рани

Антъни Слейтър, президент на Европейската федерация на терапевтичните общности*, пред „Капитал“

1124 прочитания

Г-н Слейтър, по време на посещението си в страната разговаряхте с няколко заместник- министри, с ръководството на Националния център по наркомании, както и със съпругата на президента. Какво им казахте?

- Предмет на всички разговори беше Националната стратегия за борба с наркотиците 2003 - 2008. Онова, което изтъквах при всички срещи, беше острата необходимост от разкриване на повече немедикаментозни служби за терапия и рехабилитация (или наркокомуни). Но такива, които предоставят сигурно, безопасно и ефективно лечение. Към момента в България има само една терапевтична служба, която среща нашите критерии за професионална етика, процедури на работа и защита правата на резидентите, тоест лекуващите се. Същевременно обаче броят на онези, които се наричат терапевтични служби, расте. Огромна част от тях предлагат подход на самопомощ за възстановяването. Така например има религиозни комуни, които се представят за предоставящи терапия на наркотична зависимост, но реално предлагат грижа на много ниско ниво. Аз в никакъв случай не приемам, че това е професионално лечение.

Какво трябва да се промени на държавно ниво по отношение на грижите за хората с наркотична зависимост?

- Първо - имам усещането, че на правителствено ниво липсва достатъчно осъзнаване на типа грижи, комплексността на терапията и професионализма, необходими за лечението и възстановяването на един наркозависим. Второ, струва ми се, че различните министерства трябва да научат повече за модела, наречен терапевтична общност. Трето, въпреки че на хартия Националната стратегия за борба с наркотиците изглежда добре, няма интегриран подход към проблема. Което най-общо значи, че сега в България всяко министерство и всяка ресорна организация следва някакъв свой, вътрешен дневен ред и има собствено схващане за проблема.

От колко професионални комуни според вас има нужда България?

- Със сигурност от повече от една. Но според мен разкриването на нови терапевтични общности не трябва да се превръща в самоцел. Мисля, че правилният път е на първо време държавата да подпомогне онова, което в момента съществува, за да може то напълно да разгърне своя потенциал. Така например сегашната добра програма - тази на къща „Феникс“, има нужда от повече внимание и признание за това, което прави. Както и от повече съдействие по отношение на финансирането. Не е важното да кажем - окей, хайде да отворим още 10 нови комуни. Първо трябва да се инвестира в обучението на професионалисти по тази методология, които чак след това да предприемат следващата стъпка и да разкрият подобни общности.

А как ще отговорите на онези, които казват: наркоманите сами са си виновни, защо държавата изобщо трябва да им оказва каквато и да било подкрепа?

- Елементарно е. Първо, не става въпрос за вина, защото наркозависимият е по-скоро жертва. Второ, ако говорим от чисто икономическа гледна точка, бившият наркоман е много по-евтин от настоящия - той възвръща вложените в лечението му пари под формата на данъци, след като започне да работи, и чрез продукта, който всеки месец изработва. Изследванията показват, че ако от всеки 100 души, преминали през програмите на терапевтични общности, дори само 30% успеят да се възстановят напълно и да започнат работа (а реално процентите са много по-високи), чрез данъците, които плащат, те покриват вложеното в лечението на първоначалните 100%.

И още нещо - ако говорим за изгода от икономическа перспектива, то несъмнено е за предпочитане човек да се лекува в комуна в собствената си страна. Между другото това е един от митовете тук - хората едва ли не смятат, че единствените работещи комуни са в чужбина. Това не е така - тук има една терапевтична общност, за която европейската федерация може да гарантира. А фактът, че тя е само една, може да означава единствено тръгване в посока разкриване на нови комуни и засилена държавна подкрепа за тях. Защото, освен че е по-изгодно, така е и по-правилно - за човека, който е престоял година-две в такъв тип заведение някъде в чужбина, предстоящата ресоциализация изисква много повече усилия. Още повече - в голяма част от случаите става въпрос за религиозни комуни, след които връщането обратно в нормалното общество е още по-трудно. А и не знам за вас, но обикновено, когато аз имам проблем и позвъня на господ, той е зает с правенето на нещо друго.

Кои са другите митове, с които се сблъскахте тук?

- Че няма излекуван наркоман. Лично аз съм се срещал с десетки такива. Друг мит е, че общности от типа на комуните всъщност не могат истински да помагат за разлика от медикаментозното лечение. Това също не е вярно. И в България трябва да бъде осъзнато именно това - че медицинският подход играе важна роля при намаляването на високорисково поведение. Но той може да е само част от цялостната терапия на индивида, никога самата терапия. Защото пристрастяването към наркотик представлява цялостно разстройство на човека. И лично аз не знам за съществуването на лекарство, което може да научи такъв човек как се търси работа. Няма лекарство, което да е способно да повдигне самочувствието му. Няма лекарство, което може да възстанови щетите, които той е понесъл при предишния си начин на живот - защото някои от тези хора са били жестоко физически и сексуално малтретирани. Няма хапче, което лекува емоционалните рани. Нали? Няма лекарство, което да може да научи младите мъже и жени на взаимно уважение и съобразяване с обществените ценности. А силата на професионалните терапевтични общности е, че те работят именно върху тези аспекти.

Всъщност защо само една от българските комуни е член на Европейската федерация?

- Заради високия професионализъм, на който изключително държим, както и заради принципите, които според нас всяка една от терапевтичните общности трябва да следва.

Ще се спра само на един от тези принципи, и той е - Резидентите имат права. Като всеки друг човек. Ние категорично не сме съгласни с практиката на места - че човек, който е бил наркозависим в миналото, правил е лоши неща и се е държал антисоциално - че неговата личност трябва да бъде разрушена до основи и после отново изградена. Това са глупости. Абсолютни глупости. Хората, които търсят помощ в терапевтична общност - те вече са направили това сами. Убили са се и са възкръснали. Те имат нужда да бъдат в спокойна и сигурна среда, където могат да надстроят онова, което е добро в тях, и след известен период от време да възстановят щетите, които сами са си причинили - физически, емоционално и психически. Те нямат нужда да бъдат обвинявани за това, че са вършили нещо нередно, или заради човека, който са били в миналото.

* Основаната преди 25 години Европейска федерация на терапевтичните общности (ЕФТО) е организация, подкрепяща психопедагогичния подход при лечението и възстановяването на хора с наркотична зависимост. Във федерацията членуват повече от 40 общности от 25 държави. Терапевтична общност, от англ. theurapetic community, е синоним на „наркокомуна“. ЕФТО не приема за свои членове религиозни или трудови комуни.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK