Може да се случи на всеки
21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може да се случи на всеки

Може да се случи на всеки

Патрик Леви, говорител на хората, живеещи с HIV/СПИН, пред „Капитал“

916 прочитания

Защо дойде в България?

- Дойдох, за да дам лице на вируса. Защото към момента тук никой не е готов да излезе на светло и да каже, че е HIV позитивен. Дойдох, за да могат хората в България да разберат, че говорим за човешки същества, а не за нещо абстрактно. И че никой не е застрахован.

Как си обясняваш това, че наистина все още няма българин, живеещ с HIV/СПИН, който да е излязъл с лицето си?

- Този феномен не е специфично български. В повечето държави хората, които живеят с HIV/СПИН, всъщност водят двойнствен живот. Те крият факта, че са серопозитивни. Дори и в моята страна - Израел, едва пет човека сме се осмелили да се „покажем“. Обяснението? Наличието на чудовищно невежество и непознаване на проблема води до генерирането на много страхове. А страховете са основната причина за дискриминацията. Тя от своя страна води до социална смърт. Ето защо аз мога да разбера защо хората, които живеят с HIV/СПИН в България, все още не са готови да покажат лицата си. Пътят, който трябва да бъде извървян, преди това да се случи, е дълъг.

Успя ли да се срещнеш с някои от тези българи?

- Да. Видях се с 5-6 от тях. На проведената кръгла маса с представители на правителството хората, които живеят с вируса, ми направиха страхотно впечатление. Аз често работя в региона и за пръв път видях HIV позитивни да говорят по този начин - отворено, критично, ясно назовавайки проблемите си. От това, което чух, разбрах, че има бюрокрация. Че медицинската ситуация в България като цяло не е най-добрата. Че има голяма разлика между това, което се случва в София, и в останалата част на страната. Че общопрактикуващи лекари и специалисти отказват да лекуват серопозитивни.

Как научи за твоя статус?

- Когато започнах да бъда сексуално активен, имах множество партньори. Знаех как да използвам презерватив, знаех начините за предаване на вируса, но не бях достатъчно мотивиран. Мислех, че няма да се случи точно на мен. Както всеки, между впрочем, мисли. В един момент заради един кожен проблем отидох при моя дерматолог за прег­лед и тя ми предложи да се подложа на тест за HIV. Приех. Беше положителен. Партньорът ми също си направи тест и резултатът беше идентичен.

На кого каза?

- Само на него. Тогава бях решил да не говоря с никой друг, защото се срамувах от тази болест. Трябваше да минат много месеци, дори години, преди да разбера, че аз не съм болестта. Че аз не съм вирусът. Че той е част от мен, малка част, но не най-съществената. И че трябва да продължа да живея.

С какви случаи на дискриминация си се сблъсквал?

- Нека започнем с това, че в началото аз сам се дискриминирах, несподеляйки факта, че съм HIV позитивен. Не казвах на хората около мен, криех се, когато взимах лекарства, опитвах се да намеря претекст, за да не ходя на лекар, и така нататък. Така че сам бях лошият за себе си.

Но най-силната дискриминация, на която съм бил подложен, беше в болницата, където бях приет през 1995 г. СПИН беше изписано с огромни букви на леглото ми. Храната се поставяше на масичка, която персоналът блъскаше от коридора в стаята ми. Имах система, която веднъж експлодира във вените ми, и в продължение на два часа никой не дойде да ми помогне. В този момент осъзнах, че СПИН е смъртоносна болест, но преди физическата смърт е социалната смърт. В тази болница ме сполетя последната. Тогава си казах, че ако не съм способен да се боря срещу физическата смърт, ще се боря срещу социалната.

И така реши да покажеш лицето си?

- Да. С моя партньор решихме, че ако покажем лицата си, ще помогнем и на другите хора, които живеят с HIV/СПИН. Че ще успеем да сложим лице на вируса, което населението да може да види. Защото по онова време HIV позитивните, за които се знаеше в моята страна, бяха Фреди Меркюри, Меджик Джонсън и пр. И хората си мислеха „а, те не са едни от нас“. Освен за тях медиите говореха и за хора, които умират от болестта. И толкова. Ние от своя страна обаче искахме да покажем, че не умираме от СПИН, а живеем със СПИН и възнамеряваме да живеем дълъг живот. Както и че сме част от обществото като всеки друг негов член. Първите месеци след това бяха много интензивни. Имаше страхотно медиа покритие. Получихме огромна подкрепа, но естествено имаше и хора, които не бяха доволни от това, което правехме. Бяхме заплашвани със смърт. В един момент полицията дори ни осигури бодигард. Апартаментът ни беше „посетен“ и напълно разрушен. На една от стените пишеше - AIDS GO HOME (СПИН, махай се - бел. ред.) Но ние знаехме, че ще платим висока цена за това появяване, и бяхме готови да го направим. Защото считахме, че нито едно човешко същество не трябва да бъде дискриминирано на база на болестта, която има, религията му, пола му, цвета на кожата му или сексуалната му ориентация.

Кои според теб са трите най-големи проблема, свързани с HIV/СПИН в света?

- Най-големият е достъпът до лекарства. В света има 44 милиона души, които живеят с вируса. На всеки седем секунди някой се инфектира, а на всеки единадесет - някой умира от СПИН. Само 7% от хората, които живеят с HIV/СПИН, получават лекарства. Така например в Африка серопозитивни са 28 милиона души, но едва 70 000 от тях се лекуват. Осемдесет процента от парите, които се изразходват за HIV, се изразходват в северната част на света. А 80% от хората, които живеят с вируса, живеят в южната част на света. И това е само заради парите. Заради лобито на фармацевтичните компании, които получават огромни средства от лекарствата срещу HIV/СПИН. Те не искат генеричните медикаменти, които са точно десет пъти по-евтини от техните лекарства, да навлязат на пазара. И аз наистина считам, че това е срамно - срамно е за човечеството. Заради финансови интереси милиони хора умират, милиони деца остават сираци.

Вторият проблем е, че посланията за превенция не се възприемат ефикасно. И че двадесет години след първите случаи на HIV хората започват да се уморяват. Те вече не искат да чуват нищо по темата. Същевременно обаче все още битува схващането, че СПИН е валиден само за хората, които са на твърди наркотици, които са сексуални работници или гейове. А то е много лъжливо. Няма такова нещо като рискова група. Ако има такава - това ще е тази на сексуално активните хора. Изобщо не става въпрос за това кой съм аз - гей ли съм, наркоман ли съм, проститутка ли съм, става въпрос за това какво правя.

Третият проблем, но не по важност, е дискриминацията и стигмата. Прекалено много хора живеят в пълна изолация заради това, че са HIV позитивни.

Твоето послание в едно изречение?

- Две изречения: Хората, които живеят с вируса, са хора. И може да се случи на всеки.

Още по темата - на стр. 26-27

Патрик Леви е международно признат говорител на хората, живеещи с HIV/СПИН. Консултант и обучител по проблемите на HIV/СПИН от 1994 г.Управлява единствената в Израел HIV/СПИН неправителствена организация, отговаря за единствения в страната конфиденциален център за тестване. От 1999 г. досега се занимава с набиране на средства в помощ на хората, живеещи с HIV/СПИН по света.

Патрик Леви беше в България по покана на Коалиция АнтиСПИН. Серопозитивен е от 17 години.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK