Курс: Марс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Курс: Марс

Курс: Марс

1132 прочитания

Да бъдем откровени - преди двайсетина години си представяхме бъдещето по-различно. През 80-те изглеждаше, че ще посрещнем XXI век с много повече нови постижения в стил „Стар Трек” и „Междузвездни войни”. Хайде да оставим масовите летящи автомобили и телепортацията, но можеше поне по-често да се лети до Луната. Тогава никой не си представяше интернет и мобилните телефони, но почти всички вярваха, че космическите изследвания ще са напреднали много повече. Е, 2001 дойде и си отиде, без да остави дори и надежда за една одисея в Космоса. Американският щурм към Луната спря през 1972 г. и с всяка година изглежда все по-невероятно, че там наистина са били хора, че повече от десет човека са виждали как Земята изгрява в черното небе над лунния хоризонт.

С края на студената война развитието на космическите технологии замря. Заедно с разпадането на Съветския съюз почти спря и руската космическа програма. Червената совалка „Буран” така и не излетя с екипаж. Останките от няколкото построени космически кораба за многократно използване ръждясват в хангарите на космодрума Байконур. Един от прототипите на „Буран”, съоръжен със самолетни двигатели, дори беше продаден на австралийска компания. Наскоро единствената съветска совалка, която извърши безпилотен полет в Космоса, беше погребана под срутилия се върху и бетонен покрив на хангара, където прекара последните 16 години. С изчезването на основния им конкурент в космическата надпревара САЩ също натиснаха спирачките на звездния ентусиазъм. Грандиозните планове за ефектни постижения бяха заменени от по-делнични задачи с практическо приложение. Катастрофите на совалките „Чaланджър” през 1986 г. и „Колумбия” преди година допълнително намалиха шансовете за бързо развитие на американската космическа програма.
И така вместо звездни пътешествия първите години на XXI век донесоха само неудачи и песимизъм. Така беше до съвсем скоро. Първите симптоми за началото на нова космическа ера дойдоха от социалистически Китай. През октомври тази година корабът „Шънджу-5” извърши успешен пилотиран полет около земята. Първият китаец в космоса - Янг Лиуей, беше наречен тайконавт. Успешното развитие на китайската космическа програма по-скоро притесни другите големи държави и особено САЩ. Развитието на космическите технологии винаги е вървяло ръка за ръка с военната промишленост и това е основната причина за бързото му развитие през студената война. Тогава (помните) надпреварата във въоръжаването беше за големите държави нещо като борбата с тероризма сега - всички го правят с особен ентусиазъм. Космическите програми бяха нещо като витрина за технологичния напредък, а оттам и военната мощ на страната. Успешните полети доказваха не само напредъка на човечеството, но и възможността да се произвеждат по-модерни оръжия, средства за наблюдения и защита. Така че първият тайконавт всъщност доказа, че амбициите на Китай да се превърне във велика сила не са толкова нереални. Съвсем логично световният хегемон САЩ трябваше да реагира. Преди две седмици Джордж У. Буш оповести новите американски цели в Космоса - постоянна база на Луната и пилотиран полет до Марс. Според предложената програма хората ще стъпят на червената планета някъде около 2020 г. и така ще покажат убедително технологичното превъзходство на САЩ. В това има и немалко ирония. Първата планета в слънчевата система, на която вероятно ще стъпи човекът, носи името на римския бог на войната. Логично е, нали?

И въпреки това пак е хубаво. В плановете на НАСА за постоянна лунна база има място за хотел и стадион за спортуване при ниска гравитация. Дори и това да не се осъществи много скоро, все пак идеята, че след време ще можеш да си купиш билет дотам и да си направиш резервация, изглежда по-реална. Бъдещето започва да прилича повече на това, което си представяхме преди време. Мечтите, изглежда, може и да се сбъднат.

Често всекидневието ни кара да се вглеждаме в много по-делнични теми и да гледаме на космическите програми като на нереален сюжет от чужд филм. Истината е обаче, че ние участваме в него. Може и да не играем главна роля, може и да не сме режисьори или продуценти, а по-скоро да стоим някъде сред милионите статисти. Но със сигурност участваме в сбъдването на своите мечти да полетим в Космоса.

(Още по темата на стр. 16)

Да бъдем откровени - преди двайсетина години си представяхме бъдещето по-различно. През 80-те изглеждаше, че ще посрещнем XXI век с много повече нови постижения в стил „Стар Трек” и „Междузвездни войни”. Хайде да оставим масовите летящи автомобили и телепортацията, но можеше поне по-често да се лети до Луната. Тогава никой не си представяше интернет и мобилните телефони, но почти всички вярваха, че космическите изследвания ще са напреднали много повече. Е, 2001 дойде и си отиде, без да остави дори и надежда за една одисея в Космоса. Американският щурм към Луната спря през 1972 г. и с всяка година изглежда все по-невероятно, че там наистина са били хора, че повече от десет човека са виждали как Земята изгрява в черното небе над лунния хоризонт.

С края на студената война развитието на космическите технологии замря. Заедно с разпадането на Съветския съюз почти спря и руската космическа програма. Червената совалка „Буран” така и не излетя с екипаж. Останките от няколкото построени космически кораба за многократно използване ръждясват в хангарите на космодрума Байконур. Един от прототипите на „Буран”, съоръжен със самолетни двигатели, дори беше продаден на австралийска компания. Наскоро единствената съветска совалка, която извърши безпилотен полет в Космоса, беше погребана под срутилия се върху и бетонен покрив на хангара, където прекара последните 16 години.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK