Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 яну 2004, 0:00, 897 прочитания

България трябва да извоюва доверие

Д-р Даниел Данчев, съизследовател в НАСА, пред „Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Даниел Данчев е старши научен сътрудник II степен и доктор по физика в Института по механика на БАН. Завършил е физика в СУ „Климент Охридски”. Получава Хумболтова стипендия в Германия за периода 1992-1994 г., и многократно DFG, DAAD и Max-Planck стипендии.Преди да свиете рамене и да кажете „е, и?”, трябва да чуете това: д-р Даниел Данчев е съизследовател по проект, финансиран от НАСА. Това го прави чужденец с най-висок научен статут в американската космическа агенция. Проектът „Крайно размерен скейлинг на изотермичната възприемчивост близо до критичната точка на хелий 3” (само името те кара да се срамуваш, че си бягал от физика в училище, нали) стартира тази година. Първата му фаза е до 2008 г. Втората ще се състои в Космоса.

Как започнахте работа в НАСА?

- Публикувах няколко труда в научни списания и колеги от САЩ започнаха да проявяват интерес към това, което правя. Тези контакти с течение на времето от формални станаха приятелски, появиха се идеи за съвместна работа, а след това - и първите съвместни резултати. От американска страна имам много добро установено сътрудничество с професор Джоузеф Рудник от UCLA, Калифорния, където съм бил гост-професор и съм чел курс от лекции. Така се стигна и до проекта по линия на НАСА. Аз съм съизследовател в него, а ръководител е професор Мартин Бармац от Jet Propulsion Laboratory в Пасадена. Ще изследваме поведението на течности, които са в много тънки филми. Започваме през март, като тази фаза на проекта ще трае до 2008 г. Тя ще се работи при земни условия. А ако първоначалните резултати покажат, че отсъствието на гравитация би подпомогнало наблюдаването на ефектите, които очакваме, вторият етап на проекта вероятно ще бъде изпълнен в Космоса. Евентуалното приложение на изследванията е в нанотехнологиите. Но доколкото това са първи идеи и става въпрос за устройства, то аз предпочитам да спра с коментарите си по проекта дотук.

Твърди се, че вие сте първият българин, поканен да работи в американската космическа агенция.

- Не знам дали съм първият. И лично аз предпочитам да избягвам такива определения, тъй като това е нещо, което трудно се доказва. Лично аз съм направил доста усилия да разбера дали има и други, които в момента са като мен.
Но досега не съм успял. Като цяло обаче искам да кажа, че за да се случи нещо подобно, един чужденец непременно трябва да има силни лични професионални научни контакти с американски колеги. Тъй като няма защо да си кривим душата - особено в последните години, България не е особено популярна в научен план.

Как си обяснявате тази непопулярност?

- С условията за финансиране тук. Защото, меко казано, те не са блестящи. Доколкото знам, за наука в България се отделят 0.2% от бюджета на страната. Нормално е тези проценти да са около 2%. Това означава, че десетократно би трябвало да нараснат средствата, за да говорим за европейско ниво на финансиране. В БАН постъпват пари само за заплати, парно и ток. За самата изследователска дейност на практика няма средства. А науката е скъпо нещо. Някой може да попита защо е трябвало експериментът да се прави в НАСА, а не тук. Отговорът е прост - става дума за огромни средства. Между другото, третото перо в бюд­жета на европейската общност, след селско стопанство и социални плащания, е науката. Надявам се, че някаква промяна ще настъпи най-сетне и във вижданията на българския политически елит за това какво е това наука и каква ни е ползата от нея.

Как оценявате космическия план на президента Буш?

- Много съм доволен. Първо - защото човечеството непрекъснато се сблъсква с негативни събития. Тероризъм, войни - няма позитивно нещо, което да обедини хората. Второ - ако тръгнем реално да мислим за експедиция до Марс - това би било невероятно предизвикателство пред физика, химия, инженерни науки, космически свръзки, планетарно изучаване на Марс... Защото, за да осъществиш такава експедиция на практика, да закараш хора там и да ги върнеш живи обратно, трябва да знаеш много повече от сега. Паралелно с космическата техника ще се развият и „земните“ средства за комуникация и транспорт. Защото за една такава мисия например ще трябва совалка второ поколение. Част от технологиите за такава обаче ще отидат в гражданската авиация, което пък от своя страна ще я направи по-сигурна.

Какви други аргументи имате срещу тезата, че всъщност е безсмислено да изследваме Космоса?

- Изобщо не е безсмислено. Една огромна част от технологиите, с които така сме свикнали, са свързани с Космоса. Вземете тефлона, който е навлязъл навсякъде. Той е разработен за космически цели. Или пък фризбитата, които са всъщност пропаднало изследване на пръстени за уплътнители. Ами сателитите, комуникациите, интернет, мобилните телефони, фактът, че светът е толкова малък? Без развитието на космическите изследвания това щеше да бъде абсолютно немислимо.

Има ли България космическо бъдеще?

- Имаме хора, които доста добре теоретично познават нещата. Те биха могли да се включат на всички етапи, ако бъдат допуснати. Трябва обаче да се знае, че това няма да се случи, ако просто се стои и се чака. България трябва да извоюва доверие.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14768 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3076 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Курс: Марс

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10