Марс наобратно е срам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марс наобратно е срам

Марс наобратно е срам

Земното настояще на България е бариера пред космическото и бъдеще

1343 прочитания

На тържествата в детската градина се задушавах в скафандър. Държах снимка на Гагарин върху огледалото. Кръстих първото си куче Лайка. Второто също. И котката. Не говорех на нашите, защото не са ме нарекли Валентина. Рисувах се в ракети. Сънувах извънземни. С пет думи - не бях много прозорливо дете. Прозорливите деца искат да станат митничари.

Изобщо - няма по-непрактична мечта от тази да бъдеш космонавт. Освен ако не се казваш Георги Иванов или Александър Александров. В близко, а и в по-далечно бъдеще България едва ли ще изпрати трети човек по-близо до звездите. „Защото нямаме програма, обяснява Валери Васев, експерт в Института за космически изследвания. - Миналата година се говореше много упорито за това, но така самоцелно просто не става. Трябва да има смисъл. България да има необходимостта от въпросната програма. В нея да бъдат вложени средства. Те да имат някаква насоченост. Например предсказване на земетресенията от космоса - да, за това трябва да отиде някой горе. Но всичко се прави с цел. Светът вече не е просто „аху, иху и ура“. Светът e прагматичен.“ Всъщност „ура“ подвикна външният министър Соломон Паси. Именно негова беше идеята да се изпрати трети човек в Космоса. Паси обаче не счете за нужно да отговори на въпроси като защо, как, и най-вече с какви пари и така добронамереността му бе разбрана като популистко залитане.
Изобщо - в Космоса има много популизъм. Това е първото откритие, което правиш, докато слушаш как Буш с патос говори за космическата си визия. Не че има нещо лошо в постоянна станция на Луната или хора на Марс. Просто таймингът е, да го наречем, специален. И оставя лош вкус в устата. Марс наобратно е срам. Това е второто откритие. И тъй като случайността не съществува, ето няколко възможни обяснения на причудливия феномен:
Срам е липсата на финансиране за космически изследвания. „Държавата напълно се е оттеглила от науката. Единственото, което финансира, са заплатите и донякъде консумативите на институтите в системата на БАН“, казва Валери Васев. Срам е, че от образа ни на „космическа сила“ вече не е останало почти нищо. (България работи в областта повече от 35 години. Тя е 18-ата държава с принос към изследване на околоземното пространство, 16-ата, изпратила двама космонавти, 3-ата, която прави собствени космически храни, и първата, разработила космическа оранжерия.) Срам е, че и в сферата на космическите изследвания съществуват боричкане и лобита. (За държавно финансиране и европейски проекти спорят основно институтът на БАН и Българската аерокосмическа агенция).
Може и обратно: Срам е, че в продължение на десетилетия в името на „съревнованието“ между две системи в космическите изследвания се изливаха безумни пари по още по-безумни проекти. Срам е, че някой изобщо има претенции това да продължава. Срам ще е, ако България не се примири с поддържащата роля в поредната мащабна Марс-продукция, този път издържана като reality show. Или пък:
Срам е, че мнения като горното изобщо съществуват. И така нататък. Факт е, че темата Марс и подтемите и - трябва ли да се ходи там, има ли смисъл и най-вече следва ли България да има нещо общо, са поляризирали до крайност обществото. Факт е, че истината е някъде посредата и трябва да се намери балансът между вложени средства и резултат. Факт е и друго - че земното настояще на България е бариера пред космическото и бъдеще. Като въпросът не е трябва ли тази бариера да се вдига, а кога, как и с какви пари.

Защото нали помните - светът вече не е „аху, иху и ура“. Светът е прагматичен.

А в този свят място за пудели Лайка и момиченца, които искат да се казват Валентина, няма. Което също е срам, донякъде.

На тържествата в детската градина се задушавах в скафандър. Държах снимка на Гагарин върху огледалото. Кръстих първото си куче Лайка. Второто също. И котката. Не говорех на нашите, защото не са ме нарекли Валентина. Рисувах се в ракети. Сънувах извънземни. С пет думи - не бях много прозорливо дете. Прозорливите деца искат да станат митничари.

Изобщо - няма по-непрактична мечта от тази да бъдеш космонавт. Освен ако не се казваш Георги Иванов или Александър Александров. В близко, а и в по-далечно бъдеще България едва ли ще изпрати трети човек по-близо до звездите. „Защото нямаме програма, обяснява Валери Васев, експерт в Института за космически изследвания. - Миналата година се говореше много упорито за това, но така самоцелно просто не става. Трябва да има смисъл. България да има необходимостта от въпросната програма. В нея да бъдат вложени средства. Те да имат някаква насоченост. Например предсказване на земетресенията от космоса - да, за това трябва да отиде някой горе. Но всичко се прави с цел. Светът вече не е просто „аху, иху и ура“. Светът e прагматичен.“

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.