От Самоков до Лондон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От Самоков до Лондон

От Самоков до Лондон

Защо все повече български бизнесмени регистрират фирми във Великобритания

Алексей ЛАЗАРОВ, Иван МИХАЛЕВ
7671 прочитания

Скандалът с английските „бизнес визи“ за българи привлече вниманието върху бизнеса, който наши сънародници имат във Великобритания. През последните години Лондон постепенно измести Виена като място, където са концентрирани най-много фирми с участие на българи. Свои компании на Острова имат най-различни представители на българския бизнес - от шефове на големи бизнес структури до представители на сенчестия бизнес като убития в края на миналата година Константин Димитров-Самоковеца.

За по-голямата част от нашите сънародници създаването на английска фирма е просто легална форма на емиграция. За други е възможност да се ползват от преференциите, които дава спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Обединеното кралство. Тя е подписана още преди 10 ноември 1989 г. и осигурява един от най-благоприятните режими за бизнес. Доходите от лихви, преотстъпване на авторски и лицензионни права например се облагат с нулева ставка, а върху доходите от дивиденти се начисляват само 10% данък. Разбира се, това не освобождава получателя на доходите от задължението да ги декларира в родината си. Платеният от него данък в другата държава обаче му се приспада, обясниха от Главна данъчна дирекция. Лондон има и друго преимущество - удобната комуникация. Директни полети от София до Великобритания има всеки ден. Езиковата бариера е най-ниска, тъй като най-масово използваният от българите западен език е английският. Лондон освен това е и център на световния бизнес. Всички мултинационални компании имат свои клонове там, банковата система е една от най-развитите в света. Логично е българският бизнес - бил той легален или сенчест, също да е представен в Лондонското сити.
Проверка на „Капитал“ установи присъствието на повече или по-малко популярни български имена в английските фирмени регистри. Данните не поз­воляват да се разбере дали нашите сънародници участват само в мениджмънта на въпросните фирми или всички те имат и собственост в тях. Един от по-известните български бизнесмени с фирми в Лондон е финансистът Емил Хърсев. „Това е дестинация, която е просто задължителна за всеки, който се занимава с финансови услуги. Лондон е центърът на европейския финансов пазар. Той е предпочитан за правене на бизнес по много причини, които са изцяло от финансово естество. Английското право е прекрасно за лизингов бизнес например. Там не се прилагат американските стандарти за разграничение на оперативен лизинг и финансов лизинг. Който развива тази дейност, може да си прави амортизации. Безкрайно добър данъчен режим. Вярно, данъците са високи, но режимът е опростен и не е променян толкова често като в България. Най-доброто на английското право е, че е стабилно. Не са правени чести промени“, обясни Емил Хърсев. Той има три фирми, регистрирани на Oстрова, показва справка от фирмените архиви на Oбединеното кралство. Действаща към момента е само една от тях - Harsev Co International Limited. Тя е регистрирана през ноември 1997 г. Фирмата се занимава с „консултации и управление на активи“. В мениджмънта на дружеството влизат още двама българи - Даниела Лазарова и Златин Сарастов, които са представени в регистрацията като банкери. „Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане е една от най-добрите, които България има. От тази гледна точка за нас Англия се оказа една прекрасна дестинация. Виена не е добро място специално за финансови услуги, защото има много тежки лицензионни режими“, коментира Емил Хърсев. „Ние се занимаваме с внос на капитал - търсим финансиране за наши клиенти на международните финансови пазари. Дори и когато ги намерим във Виена, е по-добре да минат през английското право, тъй като има много по-добро третиране. Едно от големите предимства е, че законът за частните компании е от 1870 г. Много обичам държави, които

Не са си променяли законите

повече от 100 години. А държави, дето просто не знаеш кой малоумник кога ще смени закона, представляват един безкраен риск“, допълни Хърсев. Той заяви, че препоръчва на клиентите си Великобритания и САЩ като места за регистриране на фирми в зависимост от предназначението им. „Ако фирмата ще работи активно, е по-добре да бъде в Лондон, тъй като законодателството е опростено и данъчният режим е благоприятен. Ако няма да работи активно и само ще управлява активи, но няма да извършва кой знае какви сделки с тях, САЩ са за предпочитане, тъй като първоначалните разходи по създаване са по-ниски“, обясни Емил Хърсев.

Хърсев участва и във фирмите Levex Trading Ltd и Levex Ltd. Предметът на дейност на последната компания е „доставка на компютърно оборудване и софтуер“. Пред „Капитал“ обаче Емил Хърсев заяви, че тези две дружества отдавна са закрити и не извършват никаква дейност. Участие в лондонска фирма има и банкерът Светослав Божилов, който беше прокурист в СИБанк, а сега е съветник на надзорния съвет в кредитната институция. Той участва в ръководството на B & S Establishment Ltd. заедно със Здравко Стоицев, който също участваше в ръководството на СИБанк по времето, когато банката се контролираше от Славчо Христов. B & S Establishment Ltd. е създадена през 1996 г. и според регистрите се занимава с „финансово посредничество“. В регистрацията е уточнено, че тя е дъщерна структура на Unicrosby USB Holdings AG, която фигурира сред акционерите на СИБанк. „Аз лично съм го регистрирал това дружество и мога да ви кажа, че то е прекратено преди година и половина по съответния ред на английското законодателство“, заяви Антон Андонов, адвокат на СИБанк. Компания в Лондон има и собственикът на „Дарик радио“ Радосвет Радев. Тя се казва Ideal Promotions Ltd и според регистрацията и се занимава с туризъм. В ръководството на дружеството участва и Весела Илиева.
Босът на българския рекламен пазар Красимир Гергов има официално две фирми, регистрирани в Лондон. В едната от тях - Kres UK Ltd, той е записан с професия адвъртайзинг мениджър. Изпълнителен директор е съпругата му Румяна Гергова. Втората му лондонска фирма е „Крес кънсълтинг Ю Кей лимитид“ (Kres Consulting UK LImited). Двете са вписани на един и същ адрес. Основани са през ноември 2001 г. Босът на ТИМ Иво Каменов също има регистрирана фирма в Лондон - „Епок уайнс лимитид“ (Epoch Wines Limited). Тя се занимава с износ и дистрибуция на българско вино. Основана е през ноември 1998 г. Малко след това ТИМ придоби контрола върху винпрома в Сухиндол и навлезе във винарския бизнес. Директори на дружеството са Ивайло Илиев Бакалов, Роналд Фоулър и Иво Каменов Георгиев. По думите на Каменов основната дейност на дружеството е да пласира вино на британския пазар. Той допълни, че „Химимпорт“ също е имала дъщерна своя фирма в Лондон, но е била продадена. Според него Лондон е притегателен център за българския бизнес по много причини. „Просто английското законодателство е много опростено като водене на фирми и отчетност. Не забравяйте, че

Офшорните зони са измислени от англичаните

Много хора ходят там, за да ползват облекченията им. Просто там е центърът, там е пазарът. Всички борси са там. Не случайно цените на жилищата в Лондон са най-високи от всички големи градове“, коментира Иво Каменов. Бизнес в Лондон има и банкерът Румен Беремски, който доскоро беше главен изпълнителен директор на банка „Биохим“. Името му фигурира в ръководствата на две компании. Първата е Sofsolve Ltd., която вече не извършва дейност. Другата компания е Alternative Options Ltd. Тя е действаща и в нея присъстват имената на Мария Беремска, която вероятно е негова съпруга, и още една българка - Илияна Янчева. Самият Беремски заяви, че е прекратил участието си в споменатите фирми.

В британските фирмени регистри присъства и близкият до управлението на НДСВ бизнесмен Спас Русев. Той живее в Лондон още от 1992 г. За него се знае, че работи за иранския бизнесмен Искандер Малеки. Той е собственик на инвестиционния фонд Logic Invest. Малеки е син на ковчежника на бившия ирански шах Реза Пахлави. Спас Русев присъства в регистрациите на две фирми - Logic Invest Financial Services Ltd и LogicInvest Watches Ltd. И на двете места той е посочен като директор за Източна Европа. Русев беше главно действащо лице в опита да бъде приватизиран „Инкомс“, около който се развихри една от големите съдебно-приватизационни саги. Той е представител в България за част от дейността на „Моторола“, а фирмата му „Телелинк“ участваше в изграждането на мрежата на „Глобул“. Твърди се, че Спас Русев е един от хората, участвали активно в съставянето на икономическия екип на НДСВ, който след парламентарните избори оглави възлови министерства като това на финансите, икономиката и транспорта. Русев беше и сред главните действащи лица в „яхтения скандал“. По неговите собствени думи лично той е платил наема за яхтата в Монако, на която бяха снимани финансовият министър Милен Велчев, транспортният Пламен Петров и депутатът Мирослав Севлиевски в компанията на скандалния бизнесмен Иван Тодоров-Доктора. За самия Иван Тодоров също се знае, че има бизнес във Великобритания. По неофициална информация той е свързан основно с търговия на цигари там. Според регистрите обаче Доктора няма пряко участие в управлението на тамошни компании. Възможно е той е регистрирал свои дружества чрез офшорни фирми или подставени лица.
„Не мисля, че България е моята държава. И може би ще отида в Англия.

Това е страхотна страна. Със закони!

- каза в интервю за „168 часа“ преди година Константин Димитров-Самоковеца. В него той твърдеше, че по-голямата част от бизнеса му е изнесена на Острова и че там плаща данъци. Подозираният за контрабанда самоковски бизнесмен, който беше убит миналата година в Амстердам, притежаваше приживе фирма в Лондон на име „Борокарс лимитид“ (Borocars Limited). Самоковеца е посочил лондонския си адрес при регистрацията на фирмата - 7 Penthouse, Sovereign Court 29 Wrights Lane, London. Освен него в ръководството и участва и Александър Проданов Проданов, който според регистрацията притежава британско гражданство. Той също е посочил лондонски адрес при регистрацията на дружеството. Фирмата е все още действаща въпреки убийството на Самоковеца. Втората фирма на Самоковеца е „Борогруп травел - Лондон лимитид“ (Borogroup Travel - London Ltd). В нея освен Константин Димитров участва и съпругата му Ангелина Недялкова Димитрова, която е посочила същия лондонски адрес като Самоковеца. Тя също притежава британско гражданство, ако се вярва на данните във фирмената регистрация. Третата му лондонска фирма е „Голд стандарт съплайс лимитид“ (Gold Standart Supplies Ltd). В предмета на дейност на фирмата е записано, че се занимава с търговия на плодове и зеленчуци, както и с фирмени консултации. Тя е създадена през февруари 2001 г. Според баланса на фирмата тя разполага с активи за 82 000 британски лири. В нея участие имат също Ангелина Димитрова и Ралица Красимирова Узунова. Последната е съдружник във фирмата „Интерсервиз Узунови“ АД, която търгува с бяла и черна техника в България. Мажоритарен собственик в нея е Красимир Узунов, който е неин баща и е смятан за близък приятел на Самоковеца.

Ралица Узунова и Александър Проданов имат още една съвместна фирма, регистрирана в Лондон, в която Самоковеца официално не участва. Тя се казва Bulgarian Natural Foods Ltd. Ако се съди по името, фирмата официално се е занимавала с внос на храни от България. Какъв е бил обаче действителният предмет на дейност на дружеството знаят само нейните собственици. В регистрацията не е посочен предметът на дейност на Bulgarian Natural Foods Ltd. Бизнесменът и издател на в. „Дума“ Петър Манджуков също има няколко регистрирани фирми в английската столица. Манджуков притежава фирма под любопитното име „Фрешнейм №282 лимитид“ (Freshname No. 282 Limited). Освен Петър Манджуков в ръководството на дружеството фигурира и друго лице - Реми Манджуков, което вероятно се явява роднина на бизнесмена. И двамата са посочили адрес в Монте Карло. Петър Манджуков има и друга фирма „Ем енд Ел сървисис ко лимитид“ (M & L Services Co. Limited). Третата фирма с негово участие е „М.Р. Юро инвестмънтс лимитид“ (M.R. Euro Investments Limited). Четвъртата му фирма е „Пи Ем Ай трейдинг енд дивелъпмънт лимитид“ (PMI Trading & Development Limited). Освен него в мениджмънта на дружеството фигурира и втори българин - Христо Илиев Христов. Той е един от най-високопоставените комунистически финансисти от близкото минало. Преди 10 ноември е бил в продължение на пет години заместник търговски представител на България в Лондон. След завръщането си от Великобритания Христов ръководи взаимоотношенията с „развитите капиталистически държави“ в Министерството на външната търговия. За известно време е заместник-министър в Министерството на външноикономическите връзки, когато то се оглавява от Андрей Луканов. След това в продължение на три комунистически правителства е министър на външната търговия. Веднага след 10 ноември Христо Христов става председател на комисията по финансите на ЦК на БКП. Съдружникът на Петър Манджуков е и един от авторите на докладната записка с предложение за сътрудничество с Робърт Максуел и прикрито навлизане в западни фирми под контрола на тайните служби. Твърди се, че именно Христов е човекът, който за пръв път осъществява контакт със скандалния британски бизнесмен от името на българската държава.

Христо Христов е работил преди 10 ноември заедно с друг човек, за когото се твърдеше, че има бизнес в Лондон - небезизвестния Стоян Марков. Той е бивш заместник-председател на Министерския съвет от времето на Тодор Живков и бивш председател на Държавния комитет за изследвания и високи технологии преди 1989 г. Марков беше и член на първото Луканово правителство като председател на Комитета за качеството. Той е смятан за един от най-приближените в миналото до Огнян Дойнов и за един от малцината българи, които знаят истината за изнесените зад граница милиони на България по времето на комунизма. Стенмарк, както е по-известен Стоян Марков сред приятелите си, живее във Виена от 1994 г. Той е тъст на Георги Велчев, брат на финансовия министър Милен Велчев. Самият Марков заяви преди време, че никога не е живял в Лондон и няма регистрирани свои фирми във Великобритания. Регистрацията на фирмата Stenmarc Limited, за която се твърдеше, че е собственост на Стоян Марков, действително не съдържа данни за негово присъствие сред акционерите, показа проверка на „Капитал“. Според нея в борда на директорите влизат две физически лица и една фирма - всичките с британски произход.

Изброените компании и личности в никакъв случай не изчерпват българското присъствие в английските фирмени регистри. Те са само малка част от хилядите компании, регистрирани от наши сънародници в обединеното кралство. При търсене само на хора с популярната фамилия Тодоров например в една от базите данни излизат около 130 фирми - доказателство за това, че визите не могат да спрат глобализацията на българския бизнес.

Скандалът с английските „бизнес визи“ за българи привлече вниманието върху бизнеса, който наши сънародници имат във Великобритания. През последните години Лондон постепенно измести Виена като място, където са концентрирани най-много фирми с участие на българи. Свои компании на Острова имат най-различни представители на българския бизнес - от шефове на големи бизнес структури до представители на сенчестия бизнес като убития в края на миналата година Константин Димитров-Самоковеца.

За по-голямата част от нашите сънародници създаването на английска фирма е просто легална форма на емиграция. За други е възможност да се ползват от преференциите, които дава спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Обединеното кралство. Тя е подписана още преди 10 ноември 1989 г. и осигурява един от най-благоприятните режими за бизнес. Доходите от лихви, преотстъпване на авторски и лицензионни права например се облагат с нулева ставка, а върху доходите от дивиденти се начисляват само 10% данък. Разбира се, това не освобождава получателя на доходите от задължението да ги декларира в родината си. Платеният от него данък в другата държава обаче му се приспада, обясниха от Главна данъчна дирекция.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK