През последните седмици най-дебатираната тема в културните среди се оказа „Трябва ли да се върнат титлите заслужил и народен за дейците на културата?“.Министърът на културата Божидар Абрашев заяви, че е склонен званията заслужил и народен артист да се върнат, но без заплащането за тях. Според него най-чистата формула е да се приеме добавка към пенсиите на всички, които са имали това звание. Председателят на обществения съвет към Националния център за музика и танци при министерството на културата проф. Александър Йосифов настоя да бъдат върнати званията на бившите заслужили и народни артисти, а след пенсионирането им да получават всеки месец издръжка в размер на минималната работна заплата. Идеята на проф. Александър Йосифов е подкрепена от трийсет членове на съвета. Тя ще бъде подложена на гласуване на следващото му заседание на 6 септември. Според него съветът ще се спре на предложението на професор Стефан Драгостинов наименованието да бъде „майстор на изкуството и културата“. Другите две предложения са били „заслужил деятел на изкуството и културата“ и само „майстор“. „Съгласни сме с предложението на проф. Йосифов, защото заслужилите творци не са работили за една система, а за изкуството. Те се нуждаят от признание. Не е задължително званието да бъде финансово обезпечено, по-важно е признанието“, гласяха част от изказванията на културните дейци. Званията заслужил и народен артист бяха въведени през 1949 г. по съветски образец. Те бяха премахнати още по времето на Тодор Живков - през перестроечната 1988 г., с решение на Политбюро на БКП. „Намирам предложението за архаизъм. Иначе лично бих бил облагодетелстван, едно време бях народен артист“, коментира диригентът проф. Васил Казанджиев. Председателят на парламентарната комисия по култура Стефан Данаилов реагира скептично на идеята. Според него пред културата стоят по-належащи въпроси - например евентуални данъчни преференции. „Заслужилите дейци на културата би трябвало да имат право да възстановят званията си, които навремето бяха подплатени финансово, след това останаха само звания, а накрая и те отпаднаха. За тях това е морален стимул. Но представете си какво ще става в следващите 15 години?! Как ще се оценяват тези, които са започнали да работят след 1990 г.“, запита Данаилов. Той смята, че предложението на Йосифов е по-скоро резултат на емоция, отколкото на трезва преценка на ситуацията. Членовете на комисията по култура Весела Драганова и Рупен Крикорян от НДСВ подкрепиха идеята. „Това е една възможност, в миналото тя даваше някакъв старт на изпълнителите и хъс за работа. Това беше начин държавата да ги подкрепя“, коментира Драганова. Според нея обаче първо трябва да има широка дискусия в културните среди. Кухи титли или необходимо признание представляват званията заслужил и народен артист? Това се опита да разбере „Капитал“ от артистите в Дома за стари дейци на културата. |
„Щастието и нещастието връхлитат случайно в живота ти като облаците през лятото… Никога не мога да се примиря с бездействието.“
Чарли Чаплин
„Трудно е да си артист в днешно време. Кой купува картини? Кой дава пари за класически концерти?“. Дора Димова e положила благородно остарелите си ръце на овехтял тъмнозелен кадифен фотьойл. Още помни ролята си на Татяна от „Еснафи“ по Максим Горки. Играла е и в „Клетниците“, както и „в още много постановки“, но скромно отказва да изрежда участията си в театъра. Дора Димова поддържа побелелите си коси. Очите и са големи, живи и въпреки 82-те и години - млади. Дора Димова е актриса. Времето е сегашно, защото бивши актьори няма. Подчертава, че сама е избрала да живее в Дома за ветерани на културата. Не, това не е старчески дом в онзи негативен смисъл на думата - където безчувствените деца слагат остарелите си родители. Това е по-скоро социален клуб. И ако не ви се вярва, трябва да чуете как Дора говори за синовете си. Единият е музикант, а другият - художник, разбираш, докато ти показва окачените им на стената снимки. Не иска да споменава имена именно заради вината, която околните могат да им насадят поради факта, че са я „оставили“. „А аз съм тук по собствено желание“, повтаря Дора, след като е изредила в кои театри е играла - благоевградския, димитровградския и софийския куклен. Наоколо висят нейни и на съпруга и фотографии от техни роли.
Преди хората умеели повече да ги уважават
Сега не било така. „Защо да нямат актьорите звания? Пък и другите творци. Това е една морална награда. Тя би трябвало да бъде придружена и с достоен материален стимул“, заключава актрисата. „Един актьор в Америка получава по 6 милиона и повече за определена роля и животът му е осигурен. А нашите актьори са бедни. Колко много случаи е имало приятели и познати да събират пари, за да могат да ги погребат. Толкова са зле, с толкова малки пенсии. Нека тези, които са се изявили като най добрите, да получат звания. Има такива, които ги заслужават“, мисли тя. „Званията се получават, когато си голям като талант, когато публиката те е признала и те харесва и обича. Говоря за звания, които са заслужени. Лошо е наистина, когато звания се дават просто ей така, без заслуги. Наистина добрите актьори трябва да бъдат и добре материално“, категорична е Дора. Според нея не всеки може да стане човек на изкуството, защото „да бъдеш актьор, художник, писател или музикант е нещо специално. Това са хора, които са погалени от господ. Работата на чиновника започва, когато седне зад бюрото, но когато на актьора му дадат ролята, той непрекъснато е с нея, докато не я научи и не я изиграе добре. Той се отделя от своето аз влиза в друго аз“. Според Дора всеки се изморява от работата, която върши, но с актьорите не било така. „Когато някой работи, той има и надежди, има очаквания, когато не работи - просто вегетира. Аз чувствам, че още мога. Привлича ме режисурата. Сега, ако съм млада, бих се захванала с това“, казва Дора вместо довиждане. Малко по-рано ти е споменала, че тук е открила „сродни души“. Приятелки са и Стефка Начева - също актриса, която дарила книгите от личната си библиотека на дома, както и Люба Трифонова - майка на Филип Трифонов. Всъщност в дома не те напуска усещането, че си в едно голямо семейство, което е запазило най-голямата актьорска дарба - особената чувствителност към живота.
Да върнат парите на актьорите, а така и достойнството им
Званията на артистите изобщо не трябваше да ги премахват или изобщо да не ги бяха давали, защото това е обидно. Андрей Чапразов е някакво изключение в драматичния свят. Образован и духовен човек. Завършил е духовна семинария и музикална консерватория. Изигра блестящо Сирано дьо Бержерак и после никой не посмя да го играе. Какво се случва с такива големи имена“, пита реторично Милчо, а после те моли да чуеш стихотворението, което сам е написал. Малката стая се превръща в голяма сцена. Или поне на теб така ти се струва: „Ти дойде при мен просто като цвете
Трябва да се върнат заедно с възнагражденията
Аргументите, че никъде в света няма такива звания, според него са верни, „но пък и никъде по света няма по-бедни артисти от българските“. „Мизерно съществувание водят нашите артисти. Големи, добри артисти, а средните им пенсии са около 100 лева, някои с индексацията достигат до 140-150, но това е рядкост. Хонорарите по света са страхотно големи, у нас са символични. Дори и за големите, които играят главни роли - и за тях са символични. Трябва да има някакъв стимул за артистите“, твърди Димитър Досев. На въпроса дали се е променило отношението към творците отговаря така: „Зависи за кого става дума - за отношението на публиката или за отношението на управляващите.“ Според него публиката не се е променила. „Може би по-малко ходи на театър, но сега се завръща. Пак има любимци, свои герои. Що се касае до управляващите - там вече отношението към театъра е по-различно, по-лошо, сигурно преходният период влияе. Няма финансиране, парите не достигат. А когато за една постановка не достигат пари - творците са принудени да правят компромиси. Това влияе върху художествената стойност, а публиката не прощава такива неща.“ В заключение Димитър Досев казва: „Вече го няма театъра, с който аз съм свикнал, но това съвсем не означава, че новият е по-лош. Напротив, вие извеждате други ценности, въвеждате театъра в други изменения. Моя театър е по-романтичен. Вашият е по-рационален. Конфликтът между поколенията движи прогреса, развива обществото. Сега има много талантливи режисьори и актьори.“
За таланта има други, по-важни неща от званията
Малко по-рано директорът на дома Красимира Дочева ти е споделила една своя идея: „Искам да напиша на стената: „Днес е първият ден от останалата част от живота ти. Изживей я, както искаш.“ Хубаво е, нали. Трябва да мислиш, че всичко тепърва ти предстои. Това много зарежда и мотивира.
Така или иначе обаче артистите в този необичаен дом мислят по този начин. Те не се чувстват изоставени, а погалени от бога. Забравени са само от суетата и бурните аплодисменти. Въпреки че имат различни позиции за званията заслужил и народен артист, продължават да живеят, без те да им липсват и да имат особено значение за тях. Приемат живота такъв, какъвто е. Добре знаят, че званията са едно, а талантът - съвсем друго. Проблемът отново е в достойното заплащане.
Домът за ветерани на културата е създаден през 1955 от Вълко Червенков с министерско разпореждане. Той е единствен по рода си. Формулировката тогава е била „за престарели дейци на изкуството и науката“. Първоначално се е помещавал в сграда на мястото на сегашното руско посолство. След 1972 г. домът „временно“ се настанява на втория етаж над бившето кино „Аврора“. Там е и до днес. |
През последните седмици най-дебатираната тема в културните среди се оказа „Трябва ли да се върнат титлите заслужил и народен за дейците на културата?“.Министърът на културата Божидар Абрашев заяви, че е склонен званията заслужил и народен артист да се върнат, но без заплащането за тях. Според него най-чистата формула е да се приеме добавка към пенсиите на всички, които са имали това звание. Председателят на обществения съвет към Националния център за музика и танци при министерството на културата проф. Александър Йосифов настоя да бъдат върнати званията на бившите заслужили и народни артисти, а след пенсионирането им да получават всеки месец издръжка в размер на минималната работна заплата. Идеята на проф. Александър Йосифов е подкрепена от трийсет членове на съвета. Тя ще бъде подложена на гласуване на следващото му заседание на 6 септември. Според него съветът ще се спре на предложението на професор Стефан Драгостинов наименованието да бъде „майстор на изкуството и културата“. Другите две предложения са били „заслужил деятел на изкуството и културата“ и само „майстор“. „Съгласни сме с предложението на проф. Йосифов, защото заслужилите творци не са работили за една система, а за изкуството. Те се нуждаят от признание. Не е задължително званието да бъде финансово обезпечено, по-важно е признанието“, гласяха част от изказванията на културните дейци. Званията заслужил и народен артист бяха въведени през 1949 г. по съветски образец. Те бяха премахнати още по времето на Тодор Живков - през перестроечната 1988 г., с решение на Политбюро на БКП. „Намирам предложението за архаизъм. Иначе лично бих бил облагодетелстван, едно време бях народен артист“, коментира диригентът проф. Васил Казанджиев. Председателят на парламентарната комисия по култура Стефан Данаилов реагира скептично на идеята. Според него пред културата стоят по-належащи въпроси - например евентуални данъчни преференции. „Заслужилите дейци на културата би трябвало да имат право да възстановят званията си, които навремето бяха подплатени финансово, след това останаха само звания, а накрая и те отпаднаха. За тях това е морален стимул. Но представете си какво ще става в следващите 15 години?! Как ще се оценяват тези, които са започнали да работят след 1990 г.“, запита Данаилов. Той смята, че предложението на Йосифов е по-скоро резултат на емоция, отколкото на трезва преценка на ситуацията. Членовете на комисията по култура Весела Драганова и Рупен Крикорян от НДСВ подкрепиха идеята. „Това е една възможност, в миналото тя даваше някакъв старт на изпълнителите и хъс за работа. Това беше начин държавата да ги подкрепя“, коментира Драганова. Според нея обаче първо трябва да има широка дискусия в културните среди. Кухи титли или необходимо признание представляват званията заслужил и народен артист? Това се опита да разбере „Капитал“ от артистите в Дома за стари дейци на културата. |
„Щастието и нещастието връхлитат случайно в живота ти като облаците през лятото… Никога не мога да се примиря с бездействието.“
Чарли Чаплин
„Трудно е да си артист в днешно време. Кой купува картини? Кой дава пари за класически концерти?“.
0 коментара