С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 окт 2004, 0:00, 2072 прочитания

Балкански човек

Световноизвестният физик проф. Минко Балкански се чувства гражданин на света, но помага на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

„Един мой приятел, който е тежък астматик, беше осъден по политически причини на няколко години затвор, където страдаше много, защото съкилийниците му пушеха и той едва можеше да диша. Всичките му молби да бъде преместен в килия с непушачи бяха игнорирани. Здравето му, а може би дори животът му бяха застрашени. Една американка, която беше научила за това и искаше да помогне, телефонира на свой познат, редактор във важен щатски всекидневник. Можеш ли да напишеш нещо, попита тя. „Обади ми се, когато мъжът почине“, беше отговорът на редактора.
Това е шокиращ инцидент, но донякъде е разбираем. Вестниците се нуждаят от история. Астмата не е история. Смъртта може да я напише.“
Така започва статията на Вацлав Хавел, публикувана през 1987 г. в чехословашкото underground издание Jednou nohu и озаглавена „Истории и тоталитаризъм“.
„Нашето състояние е като това на приятеля ми, казва още Хавел по повод незаинтересуваността на западните новинарски агенции към Чехословакия. Ние не заслужаваме внимание, защото нямаме истории и нямаме смърт. Имаме само астма. А защо някой трябва да се вслушва в кашлицата ни? Човек не може цял живот да пише за това колко е трудно да дишаш.“
Може би не сте чували за професор Минко Балкански, защото материалите за него в българските медии се броят на пръсти. Професорът по физика е роден през 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Завършва средно училище на 16 години и веднага е приет в Софийския университет. Мечтата му обаче е да замине за Париж и той я осъществява през 1945 г. С „бюджет“ 11 долара се качва на влака, за да може 11 години по-късно да стане най-младият професор в Сорбоната. На 28 години Минко Балкански е гордостта на Франция. По същото време в България е осъден на смърт като дезертьор, защото не е отишъл в казармата, а името му е забранено.
Но личната история на Минко Балкански не е достатъчно разтърсваща, за да може световноизвестният учен да стане достатъчно известен и в България. Той не е типичният имигрант, който години наред се е прегъвал под тежестта на комунистическата диктатура, преди да се спаси зад граница. Той не е бил измъчван, нито малтретиран, семейството му не е било вкарано в затвора, казано иначе - Балкански не е страдал достатъчно, за да бъде обявен за светец. Той е като астмата от онази статия на Вацлав Хавел - която не стига, за да се пише за нея.
Може би не сте чували за Минко Балкански просто защото животът му не е белязан от достатъчно смърт.
Или защото happy end в България звучи като присъда.

Долу маските

На предпоследния „Български Великден“ един от участниците говореше по мобилния си телефон на висок глас за „скапаната държава“ и за това как „някакви луди тука се опитват да ме убеждават да се върна“, а малко по-късно държа реч за това колко е важно да си всеотдаен спрямо страната си.
Още нещо прави от професор Балкански различен имигрант. Той не е склонен да прави сълзливи изказвания, зад които прозира стряскаща неискреност. Той не се стреми да се хареса никому, като говори популистки. Той не търси евтина известност. С други думи, честен е. Дори прекалено честен за общия вкус.
Така например, ако попитате Минко Балкански:
- Какво е за вас България?
Ще получите отговор:
- България е една хубава страна, където съм роден, където са ми детските спомени, която има сериозни проблеми сега.
Разговорът ще протече така:
- Винаги ли сте се чувствал българин?
- „Винаги съм желаел да се чувствам човек, жител на света. Аз работя във Франция, живея там, там е моето семейство и там създадох дом. Наистина - роден съм в България и не съм безразличен към българския народ. Привързан съм към неговата доброта и естествена интелигентност.
- Мислехте ли, че някога ще се върнете?
- Никога в миналото не съм си въобразявал, че ще се върна в България, и не съм имал такова желание.
- С какви чувства тръгнахте и с какви чувства се завърнахте в страната?
- Напуснах с чувството на освобождаване, с голям ентусиазъм и надежда за свобода и светло бъдеще. При завръщането нямах никакви особени чувства, отивах в Софийския университет да получа една титла (доктор хонорис кауза - бел. ред.), както съм ходил по подобни случаи и в много други страни.
- Българинът е…
- В миналото го мислех за умен и трудолюбив, сега ми изглежда хитър и мързелив.
И така нататък.
Изобщо - професор Минко Балкански не е склонен на лицемерно подмазване в стил „българите са най-страхотните хора на планетата“. Той нарича нещата с истинските им имена и предпочита да работи, без да слага излишен ореол на дейността си. На въпроса защо помага на България, отговаря така: „Аз съм научен работник и преподавател. Където видя нужда и възможност да прилагам моите професионални възможности, бих го направил, както съм го правил в много страни. Защо не и тук, ако моите усилия са приети.“
А те, повярвайте, са приети.

Кой е Минко Балкански

Той е всичко това, което пише в биографията му (виж CV), но и много повече. В момента Минко Балкански преподава в Сорбоната и Калифорнийския университет. Същевременно той е и президент на Института за развитие на културата, науката и технологиите в България (основан през 1992 г.), както и на фондация „Миню Балкански“ (кръстена на баща му), чийто приоритет определя така: „да се създаде елит от млади даровити българи“. За целта професор Балкански полага основите на специални олимпиади по физика и по математика. От девет години насам тримата първи лауреати на тези два конкурса се настаняват в лицея Louis Le Grand, където в продължение на две години се подготвят за конкурса за приемане в някое от двете най-престижни висши учебни заведения като Политехниката (Ecole Polytechnique) и Висшето еталонно училище (Ecole Normale Superieure). Броят на приетите е много малък, но въпреки това, откакто съществува конкурсът „Минко Балкански“, всяка година в двете висши училища влизат българи.
Ако попитате професор Балкански коя част от дейността му в България му доставя най-голямо удоволствие, няма да може да ви отговори. Ще ви спомене летните школи в Созопол по програмата на НАТО (известна като „Институт за висши изследвания“), където всяка година кани най-видните учени в света да четат експертни лекции по някаква актуална тема. Ще ви каже и за родното си село Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека с над 6000 тома френска литература, учебна зала по информатика, фитнес и етнографски музей. Може би ще ви спомене и за сираците от Асеновец и Червенаково, за които фондацията му (заедно със студентите от Лионското висше училище) се грижи. Вероятно ще ви каже и как заедно със сина си Алек привлича американската организация Schools Online за програма, по която вече 30 от гимназиите в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Няма да пропусне и курсовете за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и тези за учители по всички предмети за усвояване на работата с интернет. Нито доставянето на специални апарати за писане в училището за слепи в София, както и изграждането на кабинет по информатика в училището за глухонеми. Но кое му доставя най-голямо удоволствие? Според професор Балкански това е все едно да избираш между децата си. Немислимо.

Поводът

Името на професор Балкански нашумя около даренията на компютри на десетки български училища. Последното такова се случи на 7 октомври, когато фондация „Миню Балкански“ оборудва поредния кабинет - този път в Хасково. Преди няколко месеца пък фондацията дари 800 компютъра на учебни заведения в страната, което беше и поводът Минко Балкански да получи плакет и благодарствена грамота от министъра на образованието Игор Дамянов „за изключителни заслуги и принос в развитието на обучението по информационни технологии“. Това беше поводът да стане ясно, че професорът е много близък с премиера Симеон Сакскобургготски (последният дори е ходил в село Оряховица), както и поводът за следната серия от въп­роси и отговори:
Най-силните черти на характера ви?
- Твърда воля, оптимизъм, чувството на отговорност, упоритост и вярност.
Слабото ви място?
- Че не мога да кажа не.
Най-голямата ви победа?
- Че продължавам да работя непрестанно и упорито.
А най-голямата ви загуба?
- Че 24 часа на ден са малко.
Всъщност е тъжно, че са нужни поводи, за да се пише за хора като Минко Балкански. Хора, които не носят в себе си скандала и трагедии, а са прос­то суперуспешни в областта си и невероятно човечни извън нея. Хора, които по една или друга причина са били напълно откъснати от България, но са решили пак да се свържат с нея - и то не от любов към родината, а поради осъзнаване на факта, че някъде могат да са полезни. Хора със западни паспорти, но с източна кръв, хора с широки сърца, балкански хора.
„Ясно е: Трябва да разкажем историята на нашата астма, но не въпреки факта, че хората не умират от нея, а защото не умират“, завършва Вацлав Хавел статията си за онова чехословашко underground издание две години преди да стане президент. Всъщност това не е последното му изречение. Финалът е:
„Остава един малък детайл: Трябва да се научим как да го направим.“

Име: Минко БалканскиРоден: на 24 юли 1927 г. в с. Оряховица, Старозагорско
Гражданство: френско
Местоживеене: Париж
Първи професионални стъпки: В гимназията в Нова Загора сам си построява телескоп и обзавежда малка лаборатория, в която прави различни опити по химия и физика, често пъти завършващи с експлозии.
Голямата крачка: През 1945 г. заминава за Франция.
59 години накратко: През 1951 г. се дипломира за инженер в Париж. После работи в института Fritz-Haber на обществото „Макс-Планк“ в Берлин. Става член на лабораторията по физика на l`Ecole Normale Superieure. Специализира в Масачузетския институт по технология, където работи върху ролята на интердисциплинарните проучвания на твърдите тела. За последното получава наградата „Фон Хипел“ (1986 г.) Междувременно става (както следва) член на l`Ecole des Etudes Superieure, сътрудник в Националния център за научни изследвания, професор във Факултета по естествени науки в Париж (тогава е само на 28 и наскоро е открил неизвестно дотогава свойство на полупроводниците), ръководител на лабораторията по физика на твърдите тела и професор по физика в университета „Пиер и Мария Кюри“.
За специалистите: Първоначално проучва свързването на фотоните към елементарните възбудени твърди тела, а в края на 50-те допуска, че дифузията при възбуждането е главният механизъм за преноса на енергия. Пионер в проучванията на Романовото разпръскване в полупроводниците, има значителни успехи в изследванията на елементарните частици (фонони) и различните аспекти на спектроскопията на твърдите тела. През 70-те и 80-те години той и неговата научна група постигат най-добрите данни за произхода на електронната структура и оптичния спектър на електронните материали, а проучванията му напоследък са фокусирани върху аморфните силикони, стъклено-кристалното трансформиране, оптичната електроника и суперйонното провеждане.
За неспециалистите: Просто много добър физик.
Първи интересен факт: Предлагат му да стане най-младият български академик, ако „казва какво прави, докато ходи по света“.
Втори интересен факт: Веднъж български министър, който води делегация във Франция, го предупреждава тайно: „Дори да видиш моя подпис, че те каня в България - не идвай.“
Публикации: 51 монографии и 600 научни публикации в списания.
Титли: Заради научните си открития професорът e: Кавалер на ордена „За заслуги“, Кавалер на почетния легион, член на нюйоркската, индийската и международната академия на науките, командор със звездата на Ордена на заслуги на Полша, доктор хонорис кауза на Софийския университет, носител на награда „Фон Хипел“, както и на златни медали от университета в Болоня и от БАН. Награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще" Съоснователят на "Телерик" ще открие конференцията "Образование за бъдеще"

Светозар Георгиев ще зададе посоката на конференцията с първата лекция на 23 ноември

15 ное 2018, 2638 прочитания

Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство 3 Ректорът на варненския ТУ ще бъде отстранен заради плагиатство

Случаят е без аналог и според МОН трябва да послужи за пример в академичните среди

9 ное 2018, 3594 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Болното общество ражда деца убийци

Психиатърът Владимир Сотиров пред „Капитал“

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Призовката за Лозан Панов е до всички съдии

Атаката срещу председателя на Върховния касационен съд се развива по план - той вече е мишена на антикорупционната комисия

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: БСП ще бойкотира още парламента, Съветът на ЕС прие сделката за Brexit

Емисия

DAILY @7PM // 19.11.2018 Прочетете