„Прайвът файнънс юниън“ е създадена първоначално като ООД, което впоследствие се преобразува в акционерно дружество. Първоначално съдружници са били трима души - Константин Дишлиев, Симо Карайчев и Петя Недялкова, съпругата на Иво Недялков. Компанията обявява за свой приоритет финансирането на сделки по закупуване на недвижими имоти и строителство на имоти с инвестиционна цел - продажба или отдаване под наем. Работила е както с жилища, така и с бизнес имоти - офиси, магазини, ателиета. За първата година на своето съществуване фирмата е сключила общо 63 договора за лизинг на имоти и автомобили на стойност 3 819 000 лева.
Фирмата е сключвала и сконтови операции, като е изкупувала срочни ценни книжа, длъжниците по които са желаели да разсрочат задълженията си за по-продължителен период и могат да предоставят допълнително обезпечение на задължението си като залог или ипотека.
През ноември 2003 г. е взето решение за увеличение на капитала от 50 000 лева на 2 050 000 лева. Новите акции са записани под условие от фирмата „Юроинвестмънтс“ (Euroinvestments S.A.). За нея е посочено, че е „инвеститорско дружество, изцяло собственост на професионални инвеститори от Великобритания с президент сър Алистър Матю Кънигъм“. В действителност обаче фирмата е офшорна. Тя е регистрирана в Роуд Таун, Британските Вирджински острови, малко преди това. За собственик е посочена Quick Investments Ltd. Уставният капитал на това дружество е 5 000 000 евро. Негови управители са двама представители на адвокатската кантора Commonwealth Trust Limited.
Впоследствие е извършена промяна в собствеността и ръководството. Сменен е номиналният държател на акциите с нов - „Дъ беърър“ (The Bearer). За директор на дружеството е избрана друга офшорна фирма - „Финко Юръп лимитид“ (FINCO Europe Limited), която също е регистрирана на Британските Вирд­жински острови. За секретар на дружеството пък е посочена трета офшорка - „Търтър трейдинг“ (Terthur Trading Limited), която се представлява от Алистър Матю Канигъм.
На събранието, когато се взема решението за увеличение на капитала, жената на Иво Недялков е освободена по нейна молба от съвета на директорите, като на нейно място влиза фирмата „Куик инвестмънтс лимитид“ (Quick Investments Limited). Това дружество е регистрирано като ООД в началото на 2003 г. в търговската камара на Кардиф, Уелс. Директор на фирмата е английският гражданин Стюарт Попълтън. Учредителният му капитал е само 1000 английски лири.
През юли 2004 г. „Куик инвестмънтс лимитид“ е освободена от съвета на директорите и на нейно място влиза Владимир Дишлиев, баща на убития Константин Дишлиев. Той е роден в София, но има норвежко гражданство.
Както акциите от учредителната емисия, така и акциите при увеличението на капитала са на приносител, което позволява честата смяна на мажоритарния собственик. В момента притежател на мажоритарния пакет с акции, равняващи се на 97.5% от капитала, е австрийската фирма „Юрам инвест холдингс фийр“ (EURAM Invest Holdings Vier GmbH). Тя е регистрирана през ноември 2004 г. Седалището и е във Виена и е с капитал 35 000 евро. За съдружник на фирмата е посочена „Юръпиън америкън инвестмънт банк“. Представител на фирмата е българката Боряна Линдингер, която има австрийско гражданство.

Иво Недялков изчезна от България на 11 септември 1994 г., малко преди да гръмне новината за фалита на пирамидата му „Ийст-уест интернешънъл холдинг груп“. Фараонът дълго време беше издирван от Интерпол, преди да бъде засечен по плажовете на френската Ривиера. Скоро след това той беше екстрадиран обратно в България при изключителни мерки за сигурност. Десетина полицаи с бронежилетки, пушки „помпи“ и автомати „Калашников“ трябваше да пазят Недялков от любовта на вложителите в рухналата му пирамида. В опита си да избегне правосъдието фараонът се появи с патерици, твърдейки, че страда от заболяване на опорно-двигателната система.
Съдебният процес срещу него започна през март 2001 г. Преди това следственото дело беше връщано два пъти от съда за доразследване. В хода му бяха прегледани тонове документи и бяха разпитани десетки свидетели. Миналата година Софийският градски съд постанови осем години затвор за Недялков. Според обвинителния акт той е присвоил над 129 млн. стари лева от 5573 граждани, които в периода 1993-1994 са му поверили парите си. Обвинението беше за длъжностно присвояване и беше класифицирано като „особено тежък случай“.
Към момента на произнасяне на присъдата Недялков вече беше излежал три години в следствения арест, които му бяха признати от магистратите. Фараонът беше пуснат под парична гаранция, тъй като заяви, че ще обжалва присъдата пред по-горна инстанция.
През последната година Недялков редовно е засичан да се движи по софийските улици. Въпреки че дължи пари на много хора, той се разхожда необезпокояван без охрана.