Куршуми на лизинг

Приживе Константин Дишлиев изглеждаше приказно богат, имаше няколко фирми, ползваше собствен офис на „Витошка”, говореше три езика, жените го харесваха. Самият той беше здрав, красив, возеше се в бентли континентал (суперлуксозен автомобил, какъвто има и легендарният тв водещ Джей Лено), караше сноуборд всеки уикенд... Изобщо за него животът изглеждаше прекрасен... До миналата събота.
Двайсет и осем годишният бизнесмен беше застрелян показно на излизане от индийския ресторант „Тадж Махал” в столицата на 14 май. Стрелецът издебнал Дишлиев на столичната улица „11 август” около 23 часа, докато той се качвал на джипа си „Порше Кайен”, и пред очите на жена му го екзекутирал с 10 куршума. Младият мъж починал на място, без да успее да извади притежавания от него законен пистолет.

Бизнесът на убития

Когато човек има толкова голям бизнес, версиите за смъртта му винаги са поне няколко. Константин Дишлиев участва в собствеността и управлението на девет фирми, като най-популярната от тях е лизинговата компания „Прайвът файнънс юниън” АД (PFU). Тя нашумя с това, че отпуска кредити за покупка на жилища и автомобили само срещу лична карта, без да изисква доказателства за доходите на клиентите. Фирмата харчеше щедро пари за реклама по вестниците и списанията в последните месеци, в които се представяше за алтернатива на банковите заеми.
Според бизнес регистрите фирмите на Константин Дишлиев са оплетени в строги семейни връзки. Неговата майка Йорданка Запрянова е вносител на детски играчки „Чико”, а тъстът му е съсобственик в бутиците „Бициани”. Самият Константин Дишлиев е имал също съв­местен бизнес с Евелин Банев, който му се пада баджанак. Двамата са женени за сестрите Моника и Десислава Добринови.
Дишлиев и Банев са били представени миналата година като инвеститори на големия комплекс, който в момента се строи на къмпинг „Оазис”, до черноморското село Лозенец. По проект там трябва да бъдат построени 32 000 кв.м с апартаменти, няколко ресторанта, басейни, а финансирането на проекта е за около 8 млн. евро. На рекламите за ваканционно селище „Оазис” за информации и продажби са посочени телефоните на PFU. Хора от бизнес средите твърдят, че преди няколко месеца Банев и Дишлиев влезли в раздор с другия собственик на къмпинг „Оазис”, Борислав Стоянов-Доктора. Какъв е бил поводът не е ясно.
Според източници от МВР двамата баджанаци в последно време също разтурили приятелството си и били в жесток конфликт. Близки на убития споделили пред криминалисти, че Константин Дишлиев е бил заплашван от негов приятел с прякор Брендо, който му крещял:

Труп си, да знаеш

труп си. Това станало преди няколко месеца. Въпреки заплахите Дишлиев не е ходел с охрана и често карал джипа си сам. Източници от МВР потвърдиха, че Брендо е прякорът на съдружника на Дишлиев Евелин Банев.
Заради раздора между Дишлиев и Брендо се появи и полуофицална версия за убийството, която обаче засега не е подкрепена с доказателства. Според главния секретар на МВР Бойко Борисов се търси връзка между убийството и заловените 819 килограма кокаин в Испания през февруари тази година. Пратката е била пренесена с яхта до пристанището в Кадис. При акцията по задържането и от испанската полиция са били арестувани шестима българи. След обиск в апартамента на един от тях са намерени
700 000 евро, оръжие и още 137 кг кокаин. Единият от задържаните българи бил близък със застреляния през януари в Благоевград Васил Горчев-Кьоравия, човек на бившата ВИС за Южна България.
Убитият Константин Дишлиев участва в съвместна фирма с президента на ФК „Беласица” Константин Хаджииванов, познат като Коце Маца, който също е в добри отношения с хора от бившата застрахователна компания ВИС.
Самият Брендо минавал за висаджия. Той бил приятел с убития през ноември 2003 г. в столичния квартал „Лозенец” Румен Маринов-Нарциса. В регистрите на МВР обаче Евелин Банев не присъства с никакви нарушения. Дни преди убийството на Дишлиев той е напуснал страната и все още не се е завърнал.
Брендо е бил съдружник и с обявения в медийни публикации за контрабандист Иван Тодоров-Доктора във фирма „Източни финанси” ООД. През 1999 г. обаче след конфликт с него излиза от фирмата. „Източни финанси” е разследвана за пране на пари.
Версията на МВР е, че Брендо има отношение към финансирането или изпирането на парите от кокаина, а Дишлиев е бил застрелян за предупреждение или също е имал връзка по тази линия. Тази хипотеза не е много издържана логически и за нея няма доказателства, но е факт, че има доста неясноти около източниците на финансиране, с които работи лизинговата компания PFU.
Източници на „Капитал” разкриха, че малко след създаването и фирмата е била проверявана от специализираните органи по

Подозрение за пране на пари

Поводът за проверката е бил превод на голяма сума от чужбина, която е била предназначена за дружеството на Константин Дишлиев. Първият транш е бил осъществен през юли 2003 г. Той е бил в размер на 500 000 евро, като за собственик на парите е била представена регистрираната във Великобритания фирма Global Associates Limited. Оказало се, че сумата е част от по-голяма кредитна линия на обща стойност 2 000 000 евро, която британското дружество е отпуснало на „Прайвът файнънс юниън”.
Парите са били превеждани по сметка на дружеството в българска банка с чуждестранно участие. Те са ползвани за финансиране на сделки с недвижими имоти и автомобили, които дружеството на Дишлиев е отдавало на лизинг, за закупуване на право на строеж, откупуване на задължения на физически и юридически лица чрез договори за цесия, предоставяне на кредити на физически и юридически лица. Връщането на сумата е трябвало да стане в срок от пет години чрез равни месечни вноски.
Любопитното е, че фирмата кредитор Global Associates Limited е създадена през март 2003 г., три месеца след регист­рацията на PFU. Учредителният и капитал е бил едва 1000 британски лири. Само пет месеца по-късно обаче тя има достатъчно големи финансови средства, с които да кредитира бизнеса на българска лизингова компания, което поражда въпроси.
Проверката на специализираните органи установила, че регистрираното в Англия дружество е свързано със собствениците на PFU. Доказателство за това е фактът, че директор на британската фирма е Моника Добринова, която е съпругата на Евели Банев-Брендо.
Именно нейният подпис стоял под споразумението за отпускането на кредитната линия от 2 000 000 евро. Вниманието на финансовото разузнаване било привлечено и от факта, че заемът е бил обезпечен само с поръчителство, като гарант за връщането на парите бил Владимир Дишлиев, който е баща на убития Константин Дишлиев. По договор издължаването на сумата е трябвало да става на равни вноски по сметка в швейцарската банка „Юнион банкер Приве“, Женева (Union Bancaire Privee).
Не е ясно докъде е стигнала по-нататъшната проверка на Агенцията за финансово разузнаване и дали са установени източниците на финансиране на Global Associates Limited. Подозрението на разследващите органи е било, че зад фирмата може да се крият капитали от фалиралата финансова пирамида „Ийст-уест интернешънъл холдинг лимитид“.
„Следва да се установи дали регистрираното във Великобритания дружество е създадено с цел да се трансферират през него средства, вероятно собственост на Иво Недялков“, пише в сигнала, който е бил получен в Агенцията за финансово разузнаване.

Сянката на „Ийст-уест“

Самият Иво Недялков не крие, че е участвал в стартирането на фирмата, но твърди, че е бил само консултант и от една година няма нищо общо с нея. Според източниците на „Капитал“ обаче по времето, когато е била извършвана проверката за пране на пари, Недялков все още е бил консултант на компанията и е отговарял за юридическите въпроси. Проверка на вестника установи, че той лично е ходил да вземе заверения препис от фирмената регистрация на дружеството.
Тъй като самият Недялков е следствен по делото за фалита на „Ийст-уест интернешънъл холдинг груп“ АД, името му официално не фигурира сред учредителите на „Прайвът файнънс юниън“. Сред тях обаче е неговата съпруга Петя Недялкова. На нейно име е било издадено и удостоверението, че в съдебните регистри няма друго дружество със същото име, което е стандартна процедура преди всяка фирмена регистрация. Тези съв­падения дават основание да се смята, че шефът на фалиралата „Ийст-уест“ е имал по-съществена роля в замислянето и създаването на фирмата, която за кратко време успя да направи немалък портфейл от недвижими имоти в столицата и по морето.
През седмицата Иво Недялков заяви в интервю за „24 часа“, че познавал бегло убития Дишлиев. Двамата се познавали покрай своите съпруги, които имали съвместен бизнес. „Помолиха ме да ги консултирам, после аз се отказах и така се развиха нещата. Жена ми си има друг бизнес и се оттегли. Това беше доста отдавна, сега нямам нищо общо“, заявява Недялков.
В телефонен разговор с репортер на „Капитал“ Иво Недялков потвърди, че лизинговото дружество е било разследвано за пране на пари от БНБ и Агенцията за финансово разузнаване. „Доколкото знам аз, няма негативни заключения по тази проверка. Всичко е нормално“, заяви Недялков. По неговите думи в началото бизнесът на фирмата е бил финансиран изцяло с лични средства на съдружниците. На въпрос дали във финансирането на „Прайвът файнънс юниън“ са участвали и пари от фалиралата пирамида, на която той беше шеф, Недялков заяви: „Това са пълни глупости. Парите от „Ийст-уест“ знаете къде са, има дело по този въпрос. Изобщо не ми се говори повече.“
От финансовото разузнаване също не пожелаха да коментират какъв е бил резултатът от проверката на PFU. „Законът за мерките срещу изпирането на мръсни пари не позволява да коментираме конкретни лица и конкретни фирми. Политиката на агенцията винаги е била да не нарушава това изискване“, заяви по телефона Ренета Николова, която отговаря за връзките с обществеността на финансовото разузнаване.
На въпроса какво ще стане с клиентите на PFU след убийството на нейния управител засега няма отговор. „Нямаме становище по въпроса. Ако искате, пак звъннете след две-три седмици“, заяви служителка на компанията и затвори телефона.

„Прайвът файнънс юниън“ е създадена първоначално като ООД, което впоследствие се преобразува в акционерно дружество. Първоначално съдружници са били трима души - Константин Дишлиев, Симо Карайчев и Петя Недялкова, съпругата на Иво Недялков. Компанията обявява за свой приоритет финансирането на сделки по закупуване на недвижими имоти и строителство на имоти с инвестиционна цел - продажба или отдаване под наем. Работила е както с жилища, така и с бизнес имоти - офиси, магазини, ателиета. За първата година на своето съществуване фирмата е сключила общо 63 договора за лизинг на имоти и автомобили на стойност 3 819 000 лева. Фирмата е сключвала и сконтови операции, като е изкупувала срочни ценни книжа, длъжниците по които са желаели да разсрочат задълженията си за по-продължителен период и могат да предоставят допълнително обезпечение на задължението си като залог или ипотека. През ноември 2003 г. е взето решение за увеличение на капитала от 50 000 лева на 2 050 000 лева. Новите акции са записани под условие от фирмата „Юроинвестмънтс“ (Euroinvestments S.A.). За нея е посочено, че е „инвеститорско дружество, изцяло собственост на професионални инвеститори от Великобритания с президент сър Алистър Матю Кънигъм“. В действителност обаче фирмата е офшорна. Тя е регистрирана в Роуд Таун, Британските Вирджински острови, малко преди това. За собственик е посочена Quick Investments Ltd. Уставният капитал на това дружество е 5 000 000 евро. Негови управители са двама представители на адвокатската кантора Commonwealth Trust Limited. Впоследствие е извършена промяна в собствеността и ръководството. Сменен е номиналният държател на акциите с нов - „Дъ беърър“ (The Bearer). За директор на дружеството е избрана друга офшорна фирма - „Финко Юръп лимитид“ (FINCO Europe Limited), която също е регистрирана на Британските Вирд­жински острови. За секретар на дружеството пък е посочена трета офшорка - „Търтър трейдинг“ (Terthur Trading Limited), която се представлява от Алистър Матю Канигъм. На събранието, когато се взема решението за увеличение на капитала, жената на Иво Недялков е освободена по нейна молба от съвета на директорите, като на нейно място влиза фирмата „Куик инвестмънтс лимитид“ (Quick Investments Limited). Това дружество е регистрирано като ООД в началото на 2003 г. в търговската камара на Кардиф, Уелс. Директор на фирмата е английският гражданин Стюарт Попълтън. Учредителният му капитал е само 1000 английски лири. През юли 2004 г. „Куик инвестмънтс лимитид“ е освободена от съвета на директорите и на нейно място влиза Владимир Дишлиев, баща на убития Константин Дишлиев. Той е роден в София, но има норвежко гражданство. Както акциите от учредителната емисия, така и акциите при увеличението на капитала са на приносител, което позволява честата смяна на мажоритарния собственик. В момента притежател на мажоритарния пакет с акции, равняващи се на 97.5% от капитала, е австрийската фирма „Юрам инвест холдингс фийр“ (EURAM Invest Holdings Vier GmbH). Тя е регистрирана през ноември 2004 г. Седалището и е във Виена и е с капитал 35 000 евро. За съдружник на фирмата е посочена „Юръпиън америкън инвестмънт банк“. Представител на фирмата е българката Боряна Линдингер, която има австрийско гражданство.

Иво Недялков изчезна от България на 11 септември 1994 г., малко преди да гръмне новината за фалита на пирамидата му „Ийст-уест интернешънъл холдинг груп“. Фараонът дълго време беше издирван от Интерпол, преди да бъде засечен по плажовете на френската Ривиера. Скоро след това той беше екстрадиран обратно в България при изключителни мерки за сигурност. Десетина полицаи с бронежилетки, пушки „помпи“ и автомати „Калашников“ трябваше да пазят Недялков от любовта на вложителите в рухналата му пирамида. В опита си да избегне правосъдието фараонът се появи с патерици, твърдейки, че страда от заболяване на опорно-двигателната система. Съдебният процес срещу него започна през март 2001 г. Преди това следственото дело беше връщано два пъти от съда за доразследване. В хода му бяха прегледани тонове документи и бяха разпитани десетки свидетели. Миналата година Софийският градски съд постанови осем години затвор за Недялков. Според обвинителния акт той е присвоил над 129 млн. стари лева от 5573 граждани, които в периода 1993-1994 са му поверили парите си. Обвинението беше за длъжностно присвояване и беше класифицирано като „особено тежък случай“. Към момента на произнасяне на присъдата Недялков вече беше излежал три години в следствения арест, които му бяха признати от магистратите. Фараонът беше пуснат под парична гаранция, тъй като заяви, че ще обжалва присъдата пред по-горна инстанция. През последната година Недялков редовно е засичан да се движи по софийските улици. Въпреки че дължи пари на много хора, той се разхожда необезпокояван без охрана.