Де-ин-сти-ту-ци-о...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Де-ин-сти-ту-ци-о...

Де-ин-сти-ту-ци-о...

Въпреки че домът в Добромирци ще бъде затворен, държавата все още трудно може да произнесе думата деинституционализация

2781 прочитания

По 6-8 деца умират годишно в дома. От началото на тази година смъртните случаи са два. В един и същ ден, на 13 януари 2000 г., умират Божидар и Илиян. В рапортната тетрадка на медицинския персонал в дома е записано, че от началото на годината децата са с температура. По това време фелдшер в заведението няма... Директорът и сестрата твърдят, че заледените пътища не им позволявали сами да откарат децата в болница. На 11 януари едно от болните деца е с 40 градуса температура. На другия ден Илиян започва да храчи кръв. В рапортната тетрадка е записано, че температурата в малката спалня е -20 градуса. С линейката, подарена на дома от холандските дарители, Илиян е закаран в болница. Умира един ден по-късно. На 13 януари умира и Божидар, в своето креватче, в дома в с. Факия. Без да е прегледан от лекар, след две седмици, прекарани в агония.

Това е част от доклада на Българския хелзинкски комитет за дома за деца с умствена изостаналост в село Факия, публикуван в книгата „Домове за деца със специални нужди“ през 2002 г. Наблюдателите от комитета установяват, че в дома никога не е имало педагог, рехабилитатор, логопед или психолог. Складовете за храна са полупразни, а децата са системно недохранвани. Впоследствие домът във Факия е закрит, а децата са преместени в друга институция с много по-високи показатели. Защо ви разказваме всичко това ли? За да покажем, че по отношение на „грижата“ в детските институции съвсем малко се е променило за 6 години. Преди две седмици „Капитал“ публикува статия за дома за деца и младежи с умствена изостаналост в с. Добромирци, на 50 км от Кърджали (за повече информация вижте бр. 51 от 2005 г.). В този дом също няма квалифициран персонал. Но за това пък има безплътни деца. Деца, които имат спешна нужда от медицинска помощ. Деца с рани по тялото от залежаване,

Деца-скакалци

със сковани крайници, деца по десетина килограма на 19 години. Гладни деца. Уморени деца.

Освен лежащоболните в Добромирци има и деца (всъщност резидентите там са между 3 и 31 години), които могат да се движат свободно. Те обаче са принудени да прекарват дните си, седнали на дългите дървени пейки в дневните зали. В тези зали няма нищо друго освен три пейки и телевизор, който никой не гледа. Децата в Добромирци са отписани. За тях няма арт терапия, музикална терапия, рехабилитация, нищо. Те не са занимавани, те са усмирявани. В Добромирци има няколко слепи деца. Едно от тях е Сашко. Петгодишната му сестра Любка умира в края на октомври 2005 г., след като е залята с вряла вода в банята. Малко преди нея в дома от сепсис е починал дванайсетгодишният Рамадан. Сутринта на 18 октомври дежурната санитарка оставя слепите Любка и Роза сами в банята. В този момент, според разказите на персонала, там влиза деветгодишната Седа и пуска докрай крана на горещата вода. На 21 декември 2005 г., когато екипът на „Капитал“ посети Добромирци, „лошата Седа“ беше вързана с лилав чорапогащник за леглото. Персоналът не мислеше, че някой друг освен нея е виновен за случилото се. Краката на Роза пък бяха тъмнолилави. „Когато обикаляхме институциите през 2000 г.

Факия и Добромирци бяха абсолютното дъно

Потресох се, когато прочетох, че почти нищо от тогава не се е променило“, каза за „Капитал“ Антоанета Ненкова, изследовател в Българския хелзинкски комитет. От края на януари БХК планира да започне нова проверка на институциите за деца в страната. Част от резултатите могат да се предвидят отсега. Повечето от тези домове са на места, откъснати от цивилизацията, далеч от здравни заведения, училища, детски градини. В тях липсва квалифициран персонал, съответно грижата за децата е на изключително ниско ниво. Ако изобщо има щатове за тях, специалистите са отблъсквани от мизерното заплащане и отдалечеността на заведенията. Децата в институциите за умствено изостанали са изключени от системата на народната просвета, независимо че в България правото на образование е гарантирано за всички лица. За тях няма изготвени специални учебни програми. В огромна част от тези домове (а и изобщо в институциите в страната) хората вегетират. Не живеят.

Домът в Добромирци

Ще бъде окончателно затворен

Това каза за „Капитал“ тази седмица зам.-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова (за мотивацията на министерството вижте интервюто с госпожа Христова). По думите и за всяко дете ще бъдат търсени индивидуални възможности за настаняване - при собственото семейство или при роднини, при приемно семейство, при осиновители, в защитено жилище и чак в краен случай в друга институция. Което на теория е абсолютно правилно. Проблемът е обаче как ще се случи на практика - щом държавата не е направила така, че алтернативните форми на грижа да заработят. Чак сега започва да се мисли за евентуално компенсиране на родителите, които си взимат обратно децата от такива домове. Чак сега започва да се обсъжда стартът на професионалната приемна грижа, за която приемният родител получава заплата. Все още не е изграден национален регистър, който да улесни осиновяванията. Ако сега човек иска да осинови дете, трябва да посети 28 области и да се запише в 28 регистъра. Защитените жилища в страната са едва 15 и въпреки че за тази година се предвижда разкриването на още толкова, липсва ясна методология за функционирането им. Ето защо най-вероятно огромна част от децата в Добромирци прос­то ще бъдат прехвърлени в друг дом. Което не е решение на проблема. Замазване е. Няма да е честно, ако кажем, че социалното министерство не прави нищо в посока на деинституционализацията. Но не прави достатъчно. И е ужасно закъсняло. Иначе няма как да си обясним изключително критичните бележки в докладите на Европейската комисия по въпроса, особено на фона на хвалбите за напредъка на Румъния. По думите на Иванка Христова към момента са изградени 27 дневни центъра в цялата страна, като за 2006 г. е предвидено изграждането на още 14 такива. В бюд­жета за тази година са залегнали пари и за 15 центъра за социална интеграция и рехабилитация и 14 защитени жилища. „Най-добрият вариант е тези деца да не попадат изобщо в институции. Със средства на Световната банка и българското правителство в 10 големи града се изграждат центрове за обществена подкрепа, където ще работят квалифицирани кадри. Насочеността им е към превенция на изоставянето, подкрепа на семейства с деца с увреждания и изграждане на дневни центрове“, казва госпожа Христова. „Едва ли някой си мисли, че деинституционализацията може да се случи за година или две“, добавя тя. И е права. Само че за времето, откакто се знае

Какво чистилище са всъщност тези домове

можеше да се случи. Докато професионалната приемна грижа в България не бъде развита обаче, истинска деинституционализация трудно ще се случи. На това мнение е Хариета Манолова, клиничен психолог в детска психиатрична клиника „Св. Никола“ в Александровска болница, която е посещавала социални домове за деца с умствена изостаналост по проекти, финансирани от ЕС и Световната банка. „Най-добрият вариант е да се развие система за приемна грижа. В България такъв закон има от около година, но приемните родители не получават възнаграждение и трябва да работят за разлика от практиките в западните страни. Някой някъде реши, че децата не трябвало да се използват за печалба. И не потръгна“, казва госпожа Манолова.

„Заради най-различни проекти се изляха толкова много излишни пари в тези домове. Те са ремонтирани, обзаведени и е закупена изключително скъпа апаратура за стимулираща терапия за най-увредените. Святкат лампички, изпускат се миризми... Тази апаратура обаче стои заключена в една стая, защото няма персонал, обучен да работи с нея“, твърди Хариета Манолова. Весела Герчева от Българския донорски форум допълва: „Според финансовите данни, които имаме, почти 90% от бизнес и частните пари за благотворителност отиват именно в такива домове и на практика поддържат настоящото положение. Надявам се, че много от дарителите са започнали да преосмислят тази си позиция. Мисля, че е важно да се знае, че като дарители хората също са страна в извеждането на децата от домовете - тоест благотворителността за такива институции продължава съществуването им.“ Не само дарителите удължават живота на тези заведения. По данни на фонд „Спасете децата - Обединено кралство“ към началото на 2005 г. в различните детски домове в България (под шапката на социалното, образователното и здравното министерство) има институционализирани около

20 000 деца. Те са там най-вече поради липсата на обществена чувствителност по темата. Обществото не е поставило остро въпроса пред държавата, че не е нормално деца, били те увредени или здрави, сираци или не, да бъдат слагани в клетка и категорично лишавани от бъдеще. А е крайно време да го постави. Най-малкото защото около празниците още две институционализирани деца умряха. В нощта срещу 21 декември единадесетгодишният Страхил Котков почина внезапно в интерната на логопедичното училище в с. Виден. Според общинската съветничка от „Евророма“ в Карлово Фани Гадуларова, цитирана от вестник „24 часа“, вечерта преди да почине, момчето e бито от учителка в интерната, след което избягало без връхна дреха навън. Прибрали го премръзнало. Няколко часа след като легнало да спи, детето е открито мъртво. На 27 декември пък в дома за деца с умствена изостаналост в Мездра умира шестнайсетгодишната Десислава Костова. От социалното министерство потвърдиха за „Капитал“, че следят случая, но очакват допълнителна информация по него.

И за да затворим кръга - домът в Мездра е мястото, където бяха преместени децата от Факия.

Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната (каквато е практиката до момента). Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията. При изготвянето му следва да се имат предвид следните принципи*:


  • Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини. Поради това трябва да се направи всичко възможно да се осигури връщането на децата в дома им, когато това е в техен интерес.
  • Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.
  • Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях. Затова трябва да се потърси алтернативно настаняване, което да гарантира, че детето не е преместено твърде далеч, и да се съдейства за срещи, когато това е в интерес на детето.
  • Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови. Голяма част от персонала е прекарал повече години в тези институции от самите деца и е дори „по-институционализиран“ от тях. Независимо от това такива хора могат да се превърнат в отлични приемни родители, ако имат вътрешния потенциал да анализират и осмислят практиката си, да приемат закостенялостта на тази практика и да трансформират поведението си.
  • Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.
  • Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.
  • При закриването на институция братята и сестрите трябва да останат заедно, а ако са разделени отпреди, трябва да бъде направено всичко възможно да бъдат събрани. В противен случай следва поне да се осигури контакт между тях.


Затварянето на институции не трябва да е самоцелно - истинската цел трябва да бъде осигуряването на най-добрите решения за всяко дете. Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната (разбирай заплатената) приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето.
А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.

* Принципите са из ръководство за закриване на институции на фонд „Спасете децата - Обединено кралство“

По 6-8 деца умират годишно в дома. От началото на тази година смъртните случаи са два. В един и същ ден, на 13 януари 2000 г., умират Божидар и Илиян. В рапортната тетрадка на медицинския персонал в дома е записано, че от началото на годината децата са с температура. По това време фелдшер в заведението няма... Директорът и сестрата твърдят, че заледените пътища не им позволявали сами да откарат децата в болница. На 11 януари едно от болните деца е с 40 градуса температура. На другия ден Илиян започва да храчи кръв. В рапортната тетрадка е записано, че температурата в малката спалня е -20 градуса. С линейката, подарена на дома от холандските дарители, Илиян е закаран в болница. Умира един ден по-късно. На 13 януари умира и Божидар, в своето креватче, в дома в с. Факия. Без да е прегледан от лекар, след две седмици, прекарани в агония.

Това е част от доклада на Българския хелзинкски комитет за дома за деца с умствена изостаналост в село Факия, публикуван в книгата „Домове за деца със специални нужди“ през 2002 г. Наблюдателите от комитета установяват, че в дома никога не е имало педагог, рехабилитатор, логопед или психолог. Складовете за храна са полупразни, а децата са системно недохранвани. Впоследствие домът във Факия е закрит, а децата са преместени в друга институция с много по-високи показатели.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK