Банго Васил през стъкло
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Банго Васил през стъкло

Банго Васил през стъкло

Докато някои роми празнуват, други са твърде бедни, за да посрещнат своята Нова година

12057 прочитания

© Цветелина Николаева


Най-големият ромски празник е Банго Васил (буквално "Куцият Васил"), или ромската Нова година. Празнуването му е свързано с различни легенди. Според първата Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност - куц овчар, който спасява давещо се ромско дете.

Традицията повелява подготовката за празника, разбирай самото празнуване, да започне още на 12 януари с купуването на гъска, патица, пуйка или петел, който да преспи в къщата, "за да не избяга късметът". Сутринта на 13-и птицата се коли и към обед започват реалните приготовления. Банго Васил е семеен празник и вечерта всички се събират на масата, на която трябва да присъстват традиционни гозби като сарми и питка с късмети.

Всички къщи, в които се празнува Банго Васил, остават заключени до полунощ на 13-и, отново за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият, дошъл в дома им, да е добър човек и да им донесе късмет. На 14-и и 15-и празникът продължава с взаимни гостувания у приятели и роднини.

Дали поради финансови причини или повлияни от идеята "традициите не са това, което бяха", рядко ромите в България празнуват Василица с цялата тежест на всичките и елементи.

За "Гиздовата махала" в Дупница 14 януари е един обикновен ден. Стръмните и кални улици на ромския квартал са застинали в типично съботно спокойствие. Няма шумни тъпани и зурни, всъщност няма почти никакви хора. Има порутени къщи, а улиците са осеяни с дълбоки трапове и оскъдни останки от асфалт. Пред импровизиран автосервиз млад мъж разфасова ламарините на нещо, което някога е било кола. Изглежда потънал в работата си. Атмосферата в махалата е всичко друго, но не и празнична. Въпреки че на 14 януари е Банго Васил - ромската Нова година.

На върха на една от улиците шестима мургави мъже с бири в ръце са се събрали в кръг. На въпроса дали празнуват Василица най-смелият отвръща, че преди 20 години са я празнували, но вече никой не си прави труда.

Бедни били. Отбелязвали празника така -

С бира на крак

Добавя, че ромите от Видин и Лом, може би и от Кюстендил и Сапарева баня, още празнуват. После се извинява и още недопил бирата си, се качва в прашен "Кадет" и изчезва надолу по улицата.

Отправяме се към Кюстендил с идеята да се върнем в Дупница за началото на концерта в Спортната зала на града - предвижда се на него обичаите от празника да бъдат възстановени. Ромите в Дупница ще гледат възстановка на Банго Васил в зала. Така, отстрани. Няма да празнуват.

В кюстендилския квартал "Изток" се озоваваме на широк площад, заобиколен от едноетажни къщи и бараки. Дечурлига щъкат надолу-нагоре със станиолени сурвачки в ръце и търсят "жертви", които да налагат по гърба за здраве. Явно в ромската махала Новата година е започнала.

Фотограф: Цветелина Николаева

Малки групи от мъже със зачервени очи и подпухнали лица започват да се разотиват и площадът опустява. Шумна групичка ентусиазирани деца е наобиколила мъж с цифров фотоапарат до постановка от три гигантски надуваеми снежни човека пред идилично платно със зайчета и сърнички. Едно по едно хлапетата сядат в камъшитено столче, част от сценката. С маниерите на професионален фотограф мъжът леко прикляка и запечатва широките им усмивки в апарата си, след което прилежно си записва в тетрадка от кой номер колко броя трябва да извади.

В жълта ламаринена постройка на площада намираме Стефан Лазаров - наместник за квартала на кюстендилския кмет. Хората от махалата обаче направо наричат Стефан "кмете". Седнал зад дълга заседателна маса, той тупва леко с юмрук по талашитената плоскост: "За малко изпуснахте кукерите! Току-що се прибраха." Разказва, че празненствата са започнали още на 10-и с откриване на турнир по футбол и баскетбол в двора на местното училище.

На 13-и са били финалните срещи, награждаване на отборите и избор на Мис Василица. А големият джангър по посрещането на ромската Нова година е бил вечерта в ресторант "Пауталия". Там повече от 200 роми от общо десетте хиляди в махалата са се веселили до зори, когато са тръгнали да обикалят кукерите.

Отзивчив и като че ли свикнал с медийни изяви, Стефан съжалява, че не сме дошли миналата вечер, на "истинския празник". Добавя, че днес няма да заварим никого трезвен и всички си почиват по къщите.

Потвърждават го големите му зачервени и уморени очи. Все пак енергичен и напълно трезвен, той не отказва да ни заведе в дома на Мис Василица.

За разлика от махалата в Дупница тук улиците са поддържани, с тротоари, а от двете им страни се редят спретнати къщи със сателитни антени. На первазите на прозорците на първите етажи вместо гълъби са накацали пилета и кокошки. Дори църквата тук е със сателитна чиния.

По пътя Стефан се поздравява с всички по име, желаят си здраве и късмет през новата година. Мъжете, които срещаме, залитат и криволичат на зиг-заг от единия до другия тротоар. Докато стигнем до дома на Мис Василица, вече сме тълпа.

Спираме се пред двуетажна къща и плътният басов глас на Стефан се провиква: "Марионело, ма, красавице, тук ли си?" От вратата на терасата изскача дребно, слабичко момиче с огромна усмивка. Обува прашните си розови ботушки върху домашно плетени вълнени чорапи и слиза да ни посрещне на входната врата. Наобикалят ни куп роднини на Марионела и ни канят в къщата си.

Традицията повелява - и да няма пари, сарми трябва да има
Фотограф: Цветелина Николаева

В широка спретната стая, чийто уют се допълва от топлината на въглищата в кюмбето, ни настаняват около ниска маса на столове с липсващи облегалки. Веднага масата се отрупва със сарми, сирене и салам. Гвоздеят на трапезата е Black Ram уиски. Сипват само на нас, на "кмета" и на чичо Милчо, най-възрастния и главата на семейството. Той е строил тази къща, в която

Живеят петнайсет души

всички роднини. Майката и сестрата на Марионела се грижат за масата, а баща и е толкова снощен, че не му се полага питие. Той е седнал на леглото до кюмбето, подпрял лакти на коленете си и хванал изрусената си перхидролена глава в ръце. Прилича на Азис. Ама много пиян. Докато си говорим със семейството му и "кмета", той задрямва с отворена уста и захърква.

Стефан ни подканя да опитаме сармите, които са абсолютно задължителни за Василица. Казва, че пари за друго може да няма, но сарми ще има. И по-добре да са с повече ориз, защото колкото повече зърна, толкова повече късмет.

Стефан тръгва за среща в града, а ние се насочваме отново към площада. Марионела, още с короната на главата, ни изпраща на подскоци до улицата.

Фотограф: Цветелина Николаева

Площадът е кръстосван от млади буйни роми на дребни, но доста диви коне. Яздят ги без седло и с протъркани юзди. Пришпорват ги по тротоарите, по улиците и като че ли не се справят много добре с управлението им.

Фотограф: Цветелина Николаева

Междувременно децата се забавляват в единия край на площада с фигура на Дядо Коледа, който пее Jingle Bells и танцува. На кръста на фигурката е вързан кичозен шал с лъскави златисти мъниста. Дядо Коледа се клати в един вид Jingle Bells-кючек.

Решаваме да намерим къщата на Емил, когото по-рано сме срещнали на централния площад. Пиян и в настроение да създава контакти, той ни е поканил на гости. Дъщеря му Василка имала имен ден и цялото семейство се събирало по повода. Попадаме в старата част на махалата, която много прилича на това, което сме видели преди няколко часа в Дупница. И тук улиците са неасфалтирани. Кални са, тесни, пропити с неприятна миризма, от която челото се бърчи от само себе си. На двора възрастен мъж цепи дърва.

Питаме го за Емил и той се изправя и с пълно гърло виква: "Емка, покажи се, бре!" От отсрещната двуетажна къща се показва брадясалата плешива глава на мъж на средна възраст (вероятно роднина на Емил), който се провиква: "Ние не празнуваме Василица!" Оказва се, че действително дъщерята на Емил е имала имен ден. Така и не разбираме дали Емил е преосмислил поканата си или просто е нямал пари да ни посрещне.

Вече сме се отказали от намерението да видим възстановката в Дупница. Вместо това се връщаме на площада в квартал "Изток", където под коледната украса, до огромната бедно накичена, но все пак празнична елха се е разположил бенд от барабанист, саксофонист, кийбордист и двама певци.

Заглушава ни смесица от джаз, рок и етноритми. Колкото и да са уморени, героите на празника са се скупчили пред бенда и се поклащат в такт с музиката. "Кметът" обаче е очаквал повече хора. "Още са пияни", подхвърля Стефан и се заканва, че днес вече и той ще си пийне, стига се е занимавал с организиране.

Фотограф: Цветелина Николаева

Оказва се, че празнуването на Банго Васил донякъде е въпрос на организация. В махалата в Кюстендил някой се беше сетил за ромите. Активният "кмет" си беше свършил работата, осигурявайки посрещането на новата година. Площадът в кюстендилския квартал "Изток" обаче не беше по-различен от Спортната зала в Дупница. Веселието, доколкото го имаше, не идваше отвътре.

Празникът беше поставен под стъклен похлупак и повечето роми просто го зяпаха. "Ако имахме пари, щехме да празнуваме и тя, и ти, и аз", обръща се към нас един от мургавите зяпачи на площада. И той щеше да ни покани, ако имаше пари. Но и той нямаше.

Най-големият ромски празник е Банго Васил (буквално "Куцият Васил"), или ромската Нова година. Празнуването му е свързано с различни легенди. Според първата Банго Васил е Свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Във втория тип легенди Банго Васил е "историческа" личност - куц овчар, който спасява давещо се ромско дете.

Традицията повелява подготовката за празника, разбирай самото празнуване, да започне още на 12 януари с купуването на гъска, патица, пуйка или петел, който да преспи в къщата, "за да не избяга късметът". Сутринта на 13-и птицата се коли и към обед започват реалните приготовления. Банго Васил е семеен празник и вечерта всички се събират на масата, на която трябва да присъстват традиционни гозби като сарми и питка с късмети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK