Мозъчен гид за икономисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мозъчен гид за икономисти

Мозъчен гид за икономисти

Декодирането на невроните показва защо хората невинаги действат, както предполага класическата икономическа теория

Светломира ГЮРОВА
3491 прочитания

Кое от двете твърдения според вас е вярното:

1. Вкусовете и предпочитанията на хората определят тяхното поведение.

2. Поведението на хората определя техните вкусове и предпочитания.

Ако сте посочили отговор 1 - поздравления! Вие сте истинско дете на Просвещението и дори може би сте достатъчно рационални, за да направите кариера като класически икономист. Ако обаче решите да се впуснете в дебрите на една нова наука, наречена невроикономика, перспективите пред вас не са съвсем блестящи.

За емоциите - разумно

Невроикономиката съчетава традиционната икономика с психологията и неврологията. Използването на съвременни ядрено-магнитни томографи осигурява на учените мощен инструмент за сканиране на човешкия мозък. Въоръжени с него, те могат да надникнат в главите ни и да разберат какво се случва в "черната кутия" на мозъка, когато вземаме решение как да действаме. И колкото повече научават как функционира мозъкът, толкова повече се убеждават, че предпочитанията са само един от факторите, които определят поведението.

Класическата икономическа теория е базирана на утилитарната философия, че хората прекарват живота си в опит да си осигурят щастие, като избягват болката и се стремят към получаване на удоволствие. Разбира се, това, което доставя удоволствие на вас, може да е доста различно от моята идея за приятно преживяване. Затова икономистите предпочитат да казват, че хората търсят начини за удовлетворяване на своите "предпочитания". Следователно Homo economicus е рационално същество, снабдено с и логичен набор от предпочитания и се стреми да ги задоволи, като преценява внимателно печалбите и загубите от всяко свое действие. Има само един проблем - за огромно съжаление на икономистите хората невинаги действат рационално и предсказуемо. Ако го правеха, то как тогава може да се обясни феномен като лудостта на финансовите пазари, водеща до надуването и спукването на балони? А стачките, от които губят както работниците, така и работодателите? Ами поведението на таксиметров шофьор, който отказва да ви качи за кратка дестинация, като вместо това предпочита да се направи на важен и да не получи нито лев?

Точно тук се намесва невроикономиката и вкарва в употреба позабравената метафора на древногръцкия философ Платон за човешката душа като колесница, теглена от два коня - разума и емоциите. Само че ра­зумът е малко пони, а емоциите са огромен слон, твърди Джордж Льовенщайн, икономист от университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг. "Под въздействието на силни емоции или импулси хората често правят точно обратното на това, което мис­лят, че е най-добро за тях."

Невроикономиката дава отговор на следната гатанка: защо хората оценяват по различен начин краткосрочните възнаграждения в сравнение с възнагражденията в по-далечно бъдеще. С други думи, мнозинството хора предпочитат да получат 100 лв. сега вместо 115 лв. следващата седмица, но им е безразлично, ако става въпрос за 100 лв. след една година или 115 лв. след година и една седмица.

Изследванията на икономиста от Харвардския университет Дейвид Лайбсън показват защо хората страдат от "времево късогледство". Оказва се, че експериментът задейства две зони на мозъка, които функционират по съвсем различен начин. При краткосрочните възнаграждения (в случая ваучери за покупки на стойност 15 и 20 долара) реагира лимбичната система на мозъка, която управлява емоциите. Перспективата за възнаграждение в по-късен момент задейства мозъчната кора на крайния мозък, която се асоциира с разума и преценката. Така, когато хората вземат решение за по-далечното бъдеще, те са почти толкова рационални, колкото предполагат учебниците по икономика. Но ако са изправени пред избор дали да получат нещо сега, или да отложат задоволяването на предпочитанията си, човешките същества са импулсивни като шимпанзета. Ето защо е по-вероятно да решите да изхарчите цялата си заплата, вместо да спестявате за пенсия.

Реакциите на различните части на мозъка обясняват и нерационалното поведение на играчите на финансовите пазари, като инвеститорската паника и манията, водеща до надуването на финансови балони. Емоциите, отключвани от загубите, вземат превес и инвеститорите често се стремят не да спечелят възможно най-много, а да загубят колкото се може по-малко.

За секса и богатството на нациите

Един от често използваните експерименти в невроикономиката е ултимативната игра. В нея са включени двама играчи - А и Б. А получава 10 долара и може да избере дали да ги запази, или да даде част от тях на анонимния Б, когото никога не е виждал. Ако Б приеме офертата, двамата си поделят парите по предложения от А начин. Ако откаже, и двамата не получават нищо. Според теорията на математика Джон Наш най-печелившата стратегия за А е да даде на Б един долар и да запази девет за себе си, а Б трябва да приеме предложението, защото един долар е по-добре от нищо. На практика се получава нещо съвсем различно. Мнозинството от хората, които играят ролята на Б, отхвърлят офертата, ако предложението е за 1 или 2 долара. Но ако е А е готов да се раздели с 4 долара и така предложението е по-близо да равната подялба, Б обикновено приема.

Тайната отново се крие в нев­роните на мозъка. Скенерите разкриват, че ниските оферти активират предмостието на мозъка - относително примитивна зона, която се асоциира с негативни емоции като гняв и възмущение. Това заглушава импулса на разумната част на мозъка, която съветва Б да вземе долара и да си купи с него кафе или пакетче дъвки (между другото вече започнах да разбирам поведението на таксиметровите шофьори).

Играта може да се промени малко - вариантите пред А са да задържи 10-те долара или да ги даде всичките на Б. В този случай сумата се учетворява до 40 долара, а Б може или да върне на А 15 долара, или да задържи цялата сума. Отново рационалният отговор е привидно ясен: А ще си задържи 10-те долара, защото, ако ги даде на непознатия Б, може да остане с празни ръце. Оказва се обаче, че половината от играещите А решават да дадат 10-те долара, а три четвърти от влезлите в ролята на Б им връщат 15 долара.

Обяснението на учените е, че друг мисловен процес, по-силен от рационалността, е взел превес - доверието. Професор Пол Зак, директор на Центъра за нев­роикономически изследвания към университета в Клеърмонт, Калифорния, свързва доверието с един хормон, произвеждан от мозъка - окситоцин. Играчите с по-високи нива на окситоцин показват по-голяма склонност към сътрудничество.

Зак и икономистът от Световната банка Стивън Нак отиват още по-далече в изследванията си и установяват зависимост между нивото на доверие и икономическото развитие на държавите. Според тяхната теория там, където доверието е нис­ко, индивидите и организациите са предпазливи при ангажирането във финансови транзакции и така емоционалното им състояние възпира икономическия растеж. Проучванията показват, че например в Норвегия нивото на доверието е около 65%, а в Бразилия е 5%. Досещате ли се коя от двете държави е по-богата?

Ако решите да повишите нивото си на окситоцин, учените препоръчват няколко начина, включително консумирането на фитоестрогени, намиращи се в соята и броколите. Най-доб­рият метод обаче е да правите секс. Оргазмът стимулира производството на окситоцин по-силно от всяка друга дейност с изключение на раждането.

Изводът на Зак: "Сек­сът е добър за икономиката."

01 Защо хората действат късогледо
Хората използват рационалната мозъчна кора (кортекс) на крайния мозък при вземането на решения. Но перспективата за незабавна награда или наказание активира по-първичната и нетърпелива лимбична система, като това често води до прибързан и необмислен избор.


02 Защо хората рязко сменят поведението си
Междинният мозък приема "съвети" от кортекса и лимбичната система и избира кой от тях да последва. Минимална промяна в условията може да го накара да премине от един избор към друг.


03 Защо хората обичат бонусите
Средната част на междинния мозък бързо привиква към новите стимули и реагира само на неочакваното, като например двойно увеличение на заплатата, изненадващ бонус или джакпот от тотото.


04 Защо хората наказват измамниците
Предмостието реагира силно при долавянето на несправедливост, което ни помага да възпираме нечестното поведение. Същата част от мозъка обаче може да предизвика непремерени реакции, като например агресивно поведение при шофиране.


05 Защо парите са награда сами по себе си
Ядрата в подхълмието на междинния мозък реагират на парите по същия начин като на секса или кокаина, т.е. парите се ценят сами по себе си, а не само заради нещата, които могат да се купят с тях.

Кое от двете твърдения според вас е вярното:

1. Вкусовете и предпочитанията на хората определят тяхното поведение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK