Римейк на словото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Римейк на словото

Римейк на словото

Българският език между свободията и консерватизма

3575 прочитания

От радиото и телевизията - в речника

Единствено Институтът за български език при Българската академия нанауките е упълномощен да внася промени в правописа, правоговора илексиката на езика ни. Затова за съвременна норма се смята „Новправописен речник на българския език“ от 2002 г. Преди една дума дапопадне в речника, езиковедите следят езика в българските медии,художествената и специалната литература, тълковните речници и тези начуждите думи, както и в интернет и живата реч.

Източник е и телефонът за езикови справки, на който заполовин година експертите от БАН получават запитвания за около 60 новидуми. Когато непозната дума привлече вниманието им, те й дават време заадаптация. Наблюдават колко често се употребява в публичнотопространство, с какво значение, правопис и изговор, проследяват каквомножествено число ще даде и ще даде ли бройни форми. В същото времеостарелите и неактуални думи по тяхна преценка отпадат.

Знаете ли каква е приликата между думите хъшлак и саунд? Че и двете влизат в книжовната норма на българския език. А между жмел и пицана? Много просто, те пък битуват на страницата на уебпроекта „Неолог“ и скоро едва ли ще станат книжовни.

Преди две години бившият депутат от „Новото време“ Емил Кошлуков заяви, че ще внася проектозакон за чистотата на българския език. Мотивът: езикът ни е превзет от чуждици, жаргони и от все по-активно подменяне на кирилицата с латиница. До проектозакона така и не се стигна, но случаят ясно показа едно от крайните мнения по отношение на езика - това на пуристите. На отсрещния фронт са лингвистичните либерали - те нямат нищо против свободата на езика. От началото на прехода българският се развива интензивно, налагат се нови думи, основно чуждици с английски корен. Съвсем логично и спорът между пуристи и либерали става все по-остър.

В дните преди 24 май екип на „Капитал“ опита да разбере дали Институтът по български език към БАН, който единствен може да отразява промени в книжовния език, може да хване ритъма на разговорния български. Питахме се още кога една дума от жаргонна се превръща в книжовна. На какви условия трябва да отговаря тя? Печелим или губим от консервативния подход при езика и не трябва ли бариерите да паднат?

„Защо не, казва 17-годишният Иван, който се е подпрял на оградата пред софийската 7-а гимназия, това ни улеснява, а и нали границите тепърва ще падат, спокойно това може да важи и за езика.“ Иван не изглежда притеснен от въпроса дали така не се заличава националната идентичност. „Аз чатя на кирилица, така че съвестта ми е чиста“, казва той и звучи убедително. Предлагаме му приятелски бас. Дали ще знае значението на пет думи, които ги има в речника. Първата е облог. Не я знае. За сметка на това реагира бързо на цяр и тапия. На хъшлак и всуе мълчи.

В един подобен списък, но с неологизми, най-популярната дума сред трите баби на алтернативното малко пазарче на „Графа“ е джиесем. „Е, как да не знам - даже имам“, казва баба Милка. С останалите, произволно избрани от нас думи, удряме на камък. „Постер“ - питаме ние. „Не съм я чула“ - признава баба Милка. Другите също. Когато разбират, че това означава плакат, питат простичко: „Защо тогава трябва да се казва постер?“ „То и фирмите сега ги пишат на английски, заключват бабите, ама не трябва. Ние разбираме само кока-кола, защото я пиеме.“

Младата лингвистка Василка Шишкова пие колата си с еспресо. Тя ръководи 10-членния екип на „Кирила корект 2007“ - най-актуалната коригираща програма за MS Office. Последният ъпдейт на софтуера е от март тази година, като е планирано на всяка година и половина програмата да се обновява. Това обаче не означава, че в речника на „Кирила“ постоянно влизат купища нови или жаргонни думи. Всеки неологизъм преминава тежък тест - „пуска се“ в база данни от безброй текстове и се следи колко често се среща, като целта е да се разбере дали думата не означава нещо само за ограничен кръг от хора. „Нормите на езика трябва да са сравнително консервативни, обяснява Шишкова, в крайна сметка всички правим езика, но важното е дали една нова дума води до качествена комуникация между хората. Ако е така, по-доб­ре да я включим в речника.“ В този момент телефонът й звъни. След като затваря, Шишкова казва, че е трябвало да обясни на своя колежка как да намери определен USB стик някъде в офиса. USB трудно ще намери своя български еквивалент и съвсем скоро думата би трябвало влезе в книжовния език. Тогава най-вероятно ще трябва да се изписва като юесби, както трябва да се изписва официално и SMS - есемес. „Есемес е грозна дума, но тя кратко и еднозначно означава един реален обект от живота на хората“, усмихва се Василка Шишкова. Тя застава зад мнението, че трябва да се наложи

„Адекватна демокрация“

по отношение на нормите на българския език. Стъпка в това отношение е предвидена в следващата версия на „Кирила“ - за всяка ненужна чуждица там ще бъде предлагана съответната българска дума.

Подобна е и тезата на езиковеда от Нов български университет Борислав Георгиев. Според него трябва да се намери компромисно решение за речниковите фондове - „защото чичо Пешо може да не знае какво значи брифирам, а аз да не знам какво е копраля“. Борислав Георгиев не е съгласен с мнението на негови колеги, че ако една една дума я няма в речника, тя не съществува. „Животът и обстоятелствата изискват да се утвърждават нови думи и не виждам в това нищо страшно“, допълва той.

Езиковедът обаче може и да се уплаши, когато чуе думите бабугер (хитра баба или възрастна лелка) или кощрамба (мома с неприятна външност). Те идват от жаргонния уебречник „Неолог“ (www.coffeeright.net/neolog). Модерната версия на българския език отразява обществото ни, пишат авторите на „Неолог“. Ан Фам е коректорката на думите в сайта. Тя смята, че oфициалният речник чисто физически не може да побере всички думи, които се използват в езика. Тогава на помощ идва жаргонният. Самата Ан идва в България от Виетнам, когато е на 5 години, и хваща малко от времето на тоталитаризма и унифицирания език. Учи български без учител, което значи, че има всички предпоставки да го научи във възможно най-уличната му версия. Не го прави. Сега сравнява жаргона с твърде цветна дреха, която не би носила. Според Ан в книжовния език могат да влязат новите думи и изрази, които описват дадено явление в обществото по-ясно, отколкото наличните до момента.

Едно такова явление е СПА, дума която не намираме в нито един български речник. Не се знае нито как трябва да се напише, нито от кой род е, нито дори дали е съществително. „СПА си е цяла индустрия, едва ли ще отпадне от употреба.“ „Всъщност е име на град в Белгия.“ „СПА означава sanitaperaqua - здраве чрез водата.“ „Скоро ще започне да се изписва с малки букви, казвам ви.“ „Ами. Ние си имаме наша дума - балнеоложки, тъй че не се знае дали няма да отпадне.“ „Е, чакай, чакай. Разликата е, че не е нужно да съм болна. Отивам в СПА център, за да се накефя, просто щото съм жаба и отивам да релаксирам като жаба.“

Това е страстната дискусия, развихрила се в продължение на две минути между Калина Викторова, Руска Станчева и Катя Чаралозова, всички езиковеди в Секцията за съвременен български език при Българската академия на науките (БАН), подписващи се със ст.н.с. I ст.д.ф.н. пред имената си. От тези дами зависи кои думи ще бъдат „легализирани“ в нормативния ни език, с какъв правопис и правоговор. Също така те решават и кои думи да отпратят в речника на редките и остарелите думи. Всички те са категорични, че

Езикът следва политическите и икономическите промени

в обществото във времето на преход, както и развитието на технологиите. Оттам и стремежът му да се демократизира. Според специалистите от БАН езикът се влияе и от международните отношения на България. Тъй като в момента те са ориентирани на запад, чуждиците навлизат основно от английски език. А повечето отмрели думи са гърцизми, турцизми и русиз­ми. Когато поселение е означавало колония, а охотник - кандидат, се е зародило и движението на пуристите за опазване на чистотата на българския от заемки от модерните тогава езици. „И без пуристи езикът ще се прочисти от думите, които не му трябват“, убедени са езиковедите. Доказателство за увереността им е настоящото обиталище на тези слова - речника на остарелите и редките думи.

„Половината от обществото иска строго законодателство за езика“, казва Калина Викторова, от БАН. „Обаждат ни се и питат как може хем така, хем иначе, искат категоричен отговор. Да, но езикът невинаги е категоричен. Затова и ние подхождаме много предпазливо към него, защото самият език ще ни опровергае след време,“ допълва тя. Руска Станчева дава пример с думата бизнес. „Преди 15 години не можехме да прогнозираме, че ще навлезе толкова категорично. Първо се пишеше слято със следващата я дума, а после препоръчахме нейната самостоятелност, тъй като заживя независим живот в езика ни“, разказва тя.

Според езиковедите упот­ребата решава дали една дума ще се задържи в езика. Например домейн, онлайн, сървър, кибер и т.н. от компютърния език законно са се нанесли във всекидневието ни. Обаче все още тече дебат (между експертите) за атачмънт срещу прикачен файл. Има и думи еднодневки като тамагочи и рубик куб, които с изчезването си от магазините напускат и речта. За разлика от тях фритюрник и тостер се задържат трайно както на кухненския плот, така и в езика.

Една от последните тенденции в езика - отпадането на предлозите (намаление ябълки, екскурзии Гърция, разпродажба ботуши), езиковедите не приемат като грешка, докато е на витрините и сергиите. Но казват, че слезе ли оттам в писмен текст, веднага ще я поправят. В контекста на табелите я възприемат като начин за пестене на място. А създателите на електронния жаргонен речник „Неолог“ я обясняват като стремеж на езика да се минимализира, за да може с малко да казваме много.

Темата за свободата на българския език породи дискусия и в екипа на „Капитал“. Оказа се, че изненадваща част от журналистите в редакцията са против използването на чуждици, което обаче не пречи на нашите страници често да четете за лоу кост компаниите, моловете, чейнджбюрата или пък за юзърите. Въпросът дали една печатна или онлайн медиа ще се стреми да приравни нивото си на нивото на жаргона, бил той уличен или специализиран, обаче остава напълно отворен. „Да говорим и пишем правилно и съобразено с аудиторията всъщност е уважение към другите, но и към нас самите“, казва Василка Шишкова от „Кирила“, която така обобщава проблема на българските медии.

Именно медиите са големият трън в очите на много от защитниците на езика. „Достига се до крайности, казва езиковедът Стефан Брезински, вулгаризми и жаргон в много шоупрограми.“ Брезински смята, че вече няма истински български пуристи. Такива като Иван Богоров с неговите драсни-пални-клечици вместо кибрит или погледни-вземи за бакалия. Всяка седмица проф. Брезински публикува своя колонка в „Труд“. Едно от последните му негодувания беше насочено срещу думата мол.

„Езиковедът трябва да бъде активен и строг страж на книжовните канони, така често пренебрегвани от журналисти, политици и множеството от публично говорещите със самочувствие на национален елит“, пише в своя статия друг езиковед - проф. Михаил Виденов. Това малко се различава с мнението на Брезински, че езикът е система, която се регулира сама.

А що се отнася до думата мол - няма проблем, моментално я променяме. Става на търговски център. Сега нека намерим алтернатива и на аутлет магазините. Очакваме предложения...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    галош

    Смешното е, че "обогатяването" някак си води до обедняване на речта. Уж повече нови думи има в речника, а в речта стават по-малко. Колко от младите ще разберат З. Стоянов? Не че ще го прочетат някога...

  • 2
    Avatar :-|
    dj_nixon

    Наречете ме "старомоден", но все още предпочитам да наричам "Outlet магазините":
    "Магазини за след сезонна разпродажба"...
    По-дълго и по-неудобно е, но пък явно показва, че употребяващия този израз, не се срамува от факта, че си купува стоки на намалени цени. Така и трябва!
    Който го е срам - да си ги нарича outlet магазини - проблема си е негов...

  • 3
    Avatar :-(
    nevermore

    Лошото е, че вулгаризмите вече навлизат в учебниците и вестниците като "Труд" и т.н.
    В никой учебник ,например, вече не се вижда българската дума превоз, а транспорт.
    Селският и юношески жаргон вече става медиен и книжовен.
    Телевизиите се гордеят, че казват лидер вместо водач и т.н.
    Да не говорим как "преводачите" в телевизиите и на комикси вече не правят никакви преводи, а направо си кирилизират английската реч.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK