Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 2 юни 2006, 0:00, 2814 прочитания

Дим без огън

Десетилетието на ромското включване все още е само добро пожелание

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Десетилетието

От 1 юли 2006 г. България поема председателството от Румъния на "Десетилетието на ромското включване 2005 - 2015 г." за

срок от 1 година. Държавата ще трябва да организира и домакинства на конференции във връзка с инициативата. Ще бъде основан и офис, координиращ работата на държавите по проекта. Десетилетието стартира на 2 февруари 2005 г. в София, когато премиерите на България, Унгария, Хърватия, Чехия, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора и Словакия подписаха учредителна декларация. Техни партньори са Световната банка, институт "Отворено общество", ЕС, Съветът на Европа, ПРООН и ОССЕ. Десетилетието цели да координира усилията на правителствата за отстраняване на бедността и пропастта между ромите и останалата част от обществото. Приоритетните му области са образование, трудова заетост, здравеопазване и по-добър живот в ромските квартали.
Община тук е мръсна дума. Не само лишена от съдържание, но и произнасяна с обвинителна погнуса. По официални данни тук живеят 18 хиляди души, по неофициални - 35 хиляди.

За тях XXI век е научна фантастика. Канализацията функционира едва-едва, и то само в централните части на квартала. Тесните улици пазят оскъден спомен за асфалт. А от двете им страни са наблъскани ниски колиби от кал и изпочупени тухли. Това, разбира се, там, където изобщо има улици. По-често барачките са нагъчкани една до друга без система, а по електропроводите между тях може да се проследи кои съседи са роднини. Защото тук и инфраструктура, и законна собственост са все едно термини от космонавтиката. В същото време между колибите самоделки се издигат многоетажни белосани палати с орнаментални парапети и порти. И за да е пълен парадоксът, тук джипове последен модел със затъменени стъкла отбиват, където могат, за да се разминат с каруците срещу тях.


Тук, ако не сте се досетили, е "Факултето" - най-голямото ромско гето у нас. Както всички останали ромски махали в страната, то се описва като зона на изолация, бедност и беззаконие.

Естествено възникнали, общините и държавата възприемат гетата като нещо нормално, където ромите си живеят в една паралелна България и правят каквото си искат.

Изолацията на ромите е наследство от тоталитарния режим, като на 10 ноември 1989 г. изведнъж се появи цяла напълно нова етническа група. След това проблемите на българите бяха твърде много и твърде сложни, за да се обърне внимание на ромските. Не че ромите не са български граждани, но просто на тях не се гледа като на такива. Така държавата изпадна в положение международни организации като "Отворено общество", Световната банка, ЕС и други да й сочат 400 хиляди души по официални данни (800 хиляди по неофициални) в границите й, които живеят в тотална бедност, нямат достъп до образование, камо ли до политическата, икономическата или социалната реалност в България. Съответно от години в България се изливат милиони по различни прог­рами и проекти за преодоляване на проблемите на ромите. Без резултат. Дали защото са измислени просто с цел усвояване на средства, или понеже се правят на парче, като цяло тези програми така и не са успели да помогнат на ромското население, което би трябвало да обслужват. Вината за това е както на държавата, която няма дългосрочна и устойчива политика по въпроса, така и на десетките неправителствени организации, които използват средствата от различни донори за лично облагодетелстване.



В началото на 2005 г. някак по инерция България се присъедини към инициативата "Десетилетие на ромското включване 2005 - 2015 г." заедно с още седем страни от Централна и Източна Европа (виж карето). Това обаче се оказа не точно нов източник на средства. Финансирането на плана за действие трябва да дойде от държавните бюджети и всяко от правителствата трябва да се обвърже с програми, които подкрепят приоритетите за развитие на ромските общнос­ти. От своя страна партньорите на Десетилетието - Световната банка, институт "Отворено общество", ЕС, Съветът на Европа, ПРООН и ОССЕ, дават гаранции за по-нататъшното финансиране на подобни инициативи, договорено директно със съответните правителства.

Година и половина след старта на Десетилетието, чието гръмко откриване в София по-скоро беше режисирано като предизборна изява на тогава управляващите НДСВ, "Капитал" реши да провери какво действително се случва по инициативата. Отговорът?

Почти нищо

Необходимите средства за изпълняване на целите на Десетилетието все още не са отпуснати от държавата. За тези 16 месеца са писани само програми. Резултатът е омагьосан кръг - страната чака пари отвън, а фондовите програми ги обещават само ако тя задели от бюджета си.

Десетилетието не е бюрократичен инструмент, тоест мерките по инициативата трябва да бъдат осъществени в частност от три министерства - на образованието, на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството. Координацията на изпълнението на плана по Десетилетието пък се извършва от Националният съвет за сът­рудничество по етнически и демографски въпроси (НССЕДВ) и Дирекцията по етнически и демографски въпроси (ДЕДВ) към МС. За 2006 г. бюджетът на НССЕДВ за подкрепа на културни проекти за осъществяване на държавната политика по отношение интеграцията на малцинствата като цяло възлиза на 170 хиляди лева. Мая Чолакова, негов член и директор на ДЕДВ. Тя коментира отпуснатата от правителството сума така: "Десетилетието не е инициатива с бюджет, който идва отвън. Това е ангажимент на правителството. Проектите по програмата ФАР могат да ни подпомогнат, но няма да ни решат въпроса."

За периода 2002 - 2006 г. 14 685 000 евро са инвестирани по ФАР в проекти, в чиито имена се споменават думите роми или етнически. След като България влезе в ЕС обаче, кранчето на предприсъединителните фондове като ФАР ще пресъхне. Тогава до голяма степен държавата ще трябва да разчита на собствените си сили и воля, за да се справи с проблеми като интеграцията на малцинствата. Това е и смисълът на инициативата "Десетилетие на ромското включване" - да помогне на държавите да преодолеят

Зависимостта си от външни донори

Какво правят трите отговорни министерства по изпълнение на ангажиментите около Десетилетието? Според неправителствените организации - меко казано, не много. Калина Бозева, председател на "Междуетническа инициатива за човешки права", определя като "крачка назад" представения неотдавна от просветния министър Даниел Вълчев документ за училищното образование до 2015 г. Тя казва, че в него не се споменава нищо за малцинствата. Според нея е изключително странно, че, от една страна, координаторите на изпълнението на ангажиментите по инициативата (ДЕДВ, НССЕДВ) постоянно говорят и пишат за Десетилетието, но то не се отразява в плановете на самите министерства, в частност на МОН. "Ето, в тази стратегия [за училищното образование] до 2015 г. сякаш Десетилетието никога не се е случвало", казва Калина Бозева.

Скандалите

Стартът на Десетилетието на ромското включване беше предшестван от отворено писмо до бившия премиер Симеон Сакскобургготски от пет­десетина роми, между които и представители на Националната работна група по подготовка на плана за действие по Десетилетието. Те критикуваха правителството, че не е предвидило средства за реализирането на мерките по инициативата, и заплашваха, че ако не бъде приет адекватен финансов план, няма да участват в откриването. Следва друг скандал. Петър Стефанов, мениджър на "ТВ Рома" във Видин, разказва, че 19 ромски медии от 9 държави не са били допуснати на приема на премиера преди откриването. "Изрично ни беше обещан достъп до двата приема - на премиера и на ПР-а на правителството, но впоследствие категорично ни беше отказано да влезем при Симеон", спомня си той и добавя, че само ромските медии са отразили тази ситуация.
 


Още преди присъединяването на България към Десетилетието правителството първоначално обявява, че отпуска 1 млн. лв. за основаването на Център за образователна интеграция, който да подпомага деца от малцинствата. "На обществеността тази програма й беше поднесена все едно ще се скубят пари от изтънелия й джоб", казва Калина Бозева. "[Тогава] Евгения Живкова разтръби, че това ще е дискриминация спрямо останалите деца, а всъщност парите щяха да влизат от чужбина по фондови програми", продължава тя. Съответно пари в този център постъпват едва през април 2006 г. И то половината от обещаната сума - 500 хиляди лева. Председателят на "Романи Бах" Михаил Георгиев коментира забавянето примирено: "По-добре късно, отколкото никога." Но в същото време определя дългоочакваното решение като хит­ро, защото е взето в края на учебната година, когато няма време средствата да се реализират.

Що се отнася до министерствата на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството, неправителствените организации отбелязват, че са започнали да свързват плановете си за действие с проблемите на ромската общност. Михаил Георгиев от "Романи Бах" определя действията на МЗ като "все пак е нещо". Според него те са "по-скоро в сферата на акции - прегледи на ромски жени и ваксинации". На 22 март 2006 г. кабинетът пък утвърди Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България до 2015 г., която предвижда в този срок да бъдат построени 30 065 жилища за ромите, а други 47 245 да бъдат реконструирани като част от мерките по Десетилетието. Тази програма беше посрещната на нож от обществеността. Всъщност нежеланието на нито едно правителство досега да се обвърже с толкова непопулярна мярка като повишаване на жизнения стандарт на ромите е една от основните причини за нищоправенето по т.нар. ромски въпрос. Дали в бюд­жет 2007 ще има адекватно финансиране на мерките по Десетилетието тепърва предстои да видим.

А като попиташ самите роми във "Факултето" дали знаят, че в момента са част от "Десетилетие на ромското включване 2005 - 2015 г.", след едноминутна пауза на фона на широко отворена уста се намира някой, който да отговори с въпрос-асоциация: "Е, к’во ще ни включот ли водопроводо?" Горе-долу подобна е реакцията и в ромския квартал "Предела" в Благоевград. Надка Гогова, на 54 години, която живее с шестчленното си семейство в една от "заможните" къщи в махалата - от две стаи и коридор, простичко пита: "В това десетилетие ще може ли общината да ни даде помощите от 30 лв., които ни е обещала, че сме само на пенсията на мъжа ми от 70 лв.?" Всъщност голямото й семейство разчита и на сина й - зидаро-мазач. И съвсем не се вписва в най-популярното мнение "ами нека им е, като крадат и ги мързи да учат". Надка е била над 30 години шивачка в благоевградското ТПК "Рила". А съпругът й Иван, диабетик, е бивш пощальон с 40 години трудов стаж. Внучката й пък учи "компютърджийство" и шие за гръцка фирма, но вече не живее в махалата. Очевидно това семейство не заслужава да се сблъсква и с отношение тип "да са благодарни, малко пари ли пръскаме за тях".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13432 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2807 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Каубоят, който свири блус

Той кара мотор от Втората световна война и ролери като от времето на Бъди Холи

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10