С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 16 юни 2006, 0:00, 9382 прочитания

Спомени в сладко-кисел сос

Асамблеята „Знаме на мира“ - супер куул или яко соц

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Историята

Първата асамблея „Знаме на мира“ се провежда през 1979 г. по идея на Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура. Участват деца от 79 държави, построен е монументът „Знаме на мира“, в който са поставени първите 68 камбани. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да са през три години. Асамблеята от 1998 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави.

През 1990 г. обаче са закрити изградените 18 чуждестранни структури „Знаме на мира“. През 1999 г. дъщерята на Людмила Живкова - Евгения Живкова, възстановява асамблеята. Оттогава тя се провежда всяка година, но международното участие се свежда до децата от посолствата.

Асамблея 2006 ще бъде на 17 юни в София.



Средата на осемдесетте. Едно ужасно дребно момиченце, облечено в бяла балетна рокличка и обуто в сатенени пантофки, трепери в мрачния влажен коридор, водещ към терена.


Момиченцето, което е на ръба на шестата си година, е и на ръба на нервна криза. Виновен е гълъбът. Преди да го сложи в ръцете й, другарката я замрази с поглед и каза: „Имай късмет да избяга. Стигаш до средата на стадиона и-чак-то-га-ва пускаш гълъба. Разбрано?“ Разбрано. Но не и от гълъба. Той е голям, бял, уплашен и дращи.

Толкова дращи, че и днес, цял век след откриването на Асамблея '85, усещам ноктите му по дланите си.

Аз съм от базпаметното поколение. През 90-а, за добро или за лошо, съм била едва на десет. Затова и спомените ми от комунизма са по-скоро свързани с предмети, с определени фрази, с храна, отколкото с ключови събития, с ограничаване на личната свобода, с партията... Помня бозата от кранче в сладкарница „Пчела“, колекцията си картинки от дъвки „Идеал“, дънките от „Кореком“, омразното „Русенско варено“, любимия хотдог в подлеза на „Плиска“. Ако съм била на манифестация, отдавна съм забравила. Асамблеите обаче ги помня - със смесени чувства. Не харесвах императивността им. Не харесвах, че вместо да се радвам на откриването на тази през 85а, трябваше да се страхувам, че „ще си понеса последствията“, ако изпусна гълъба. Всъщност мразя факта, че трябваше да науча думата последствия на шест. Онова, което обичах в асамблеята обаче, бяха шарените деца, цветните тебешири, рисуването по тротоара. Майка ми разказва, че преди откриването съм я погледнала много сериозно и съм казала: „Толкова ме е страх от войната, че само асамблеята „Знаме на мира“ малко ме успокоява.“ Това съм го забравила. Но като се замисля, не ми харесва, че на шест съм изрекла подобно изречение.



Добро или лошо нещо беше асамблеята? В тек­ста си на съседната страница Жоро Тошев твърди, че преди да почине Людмила Живкова, инициативата е била идеалистка, впоследствие - просто чарк от идеологическата машина. Хората от импровизираната ни анкета (присъстват само с първи имена, по детски) не са на едно мнение. Калина казва: „Това е най-хубавият ми спомен от социализма. Обичах да рисувам по асфалта. И се кефех на камбаните - бяха жестоки.“ „Беше много комунистическо. Спомням си, че заспах на една скамейка от скука, спомням си и бате Влади, който крещеше нещо от сцената“, казва Поли. „На първата нарисувах върху асфалта ракета с българче, виетнамче и негърче. Накрая ни почерпиха по една суха паста „Анжела“, които тогава бяха дефицитни. А на втората в зала „Христо Ботев“ имаше изложба на млади изобретатели. Погледахме, погледахме, пък се набутахме в барчето, щото имаше кока-кола по десет стотинки чашката“, спомня си Ники. Катя, която през 85-а е била преводач на чуждестранна група, разказва: „Най-ясен е споменът ми от приема в резиденция Бояна. Няколко зали бяха препълнени с храна. Имаше от пиле мляко. Особено българчетата бяха тотално смаяни. Няма да забравя едно момче, което стоеше до една от масите, погледна нагоре и каза на глас: „Боже, дай ми още един корем!“

Тазгодишното издание на възстановената асамблея е на 17 юни. За моето поколение това е без значение. Смисълът на подобни дати е единствено в това, че понякога успяват да те накарат да се гмурнеш в сладко-киселия сос на детските си спомени...

Глас от „детския щаб“ на асамблеята

Вътрешен човек



През 1979 г. в моето 5-о основно училище ме избраха да участвам в конкурс за асамблеята. Той се проведе в бившето ЦК на ДКМС, днес кино „Одеон“.

Конкурсът включваше стихотворение и разговор защо искам да участвам.

Така започна всичко. Оказах се едно от 12-те деца от София, които съставиха т.нар. детски щаб на асамблеята. Общувах­ме интензивно с Людмила Живкова, Левчев, проф. Фол, Светлин Русев, Стефан Ганев... Асамблеята e може би eдно от най-щастливите и важни събития в моя живот. От дистанцията на времето мога да кажа, че това е една

Революционна и много смела идея

за времето си, пък и за сега. Представяте ли си какво е коствало на тогавашната дъщеря на първия човек в държавата да пробие желязната завеса и да покани деца и техните ръководители от близо сто страни?! Живкова успя да реализира своята цел успешно (друг е въпросът колко е струвало това на данъкоплатците). Хитро - чрез децата да бъде проведена идеята за едно глобално, космополитно живеене без различия в пол, възраст, раса, религия... Десет дни, в които пропагандата отсъства или поне не се натрапва, в които действително ставаш част от едно общество - живо, креативно, свободно, толерантно.

Годините в щаба ме срещнаха с личности, до които всеки човек би искал да се докосне. Спомням си вълнението, с което пристъпвах към италианския писател Джани Родари или руския , особеното усещане от присъствието на един Светослав Рьорих (за връзката между инициативата и Николай Рьорих вижте допълнителния текст - бел. ред.). Асамблеята като пространство, в което се мисли, говори, хората свободно общуват, творят, за мен остава една изключителна идея, която след смъртта на Живкова беше профанизирана и превърната в

Част от идеологическата машина

Това се усещаше още при провеждането на втората асамблея през 1982 г. Аз продължавах да бъда в щаба и постепенно разбирах, че във всяко населено място се създават клубове „Знаме на мира“, че там работят дружинни ръководителки и комсомолски деятелки, че разрастването и институциализирането на движението „Знаме на мира“ у нас ще го превърне в поредното номенклатурно мероприятие. Спомням си, че докато беше жива, Людмила Живкова неведнъж в разговори настояваше асамблеята да се нарича движение, а не организация. Тя вярваше в неформалния характер на инициативата. Уви, в средата на 80-те тя приличаше на ново ДПО „Септемврийче“ или ЦК на ДКМС - огромен щат и пропагандна машина. Това уби асамблеята в онези години.

Демокрацията по традиция отрича всичко добро, което се е случило преди нея. Асамблеята потъна в забрава. В края на 90-те Евгения Живкова ми се обади и ме покани да участвам в първата възстановена асамблея. Съгласих се, защото годините в детския щаб бяха важен период от живота ми.

Много от бившите асамблейчета срещам по света, където снимам предаването си. Част от някогашните чуждестранни другарчета днес са банкери, инвеститори, световноизвестни музиканти - като Габриела Родригес от Мексико... Асамблеята ми даде шанс да създам приятелства, които продължават и досега. Тя ме научи да бъда толерантен към различното, любопитен, диалогичен, а в затвореността на тогавашна България това е огромен капитал, знак, който по някакъв начин е белязал живота ми.

Георги ТОШЕВ



Усещане за Рьорих

На 15 април 1935 г. в кабинета на американския президент Франклин Рузвелт се събират двайсетина мъже в тъмни костюми.

Те са представители на САЩ и страните от Централна и Южна Америка. Поводът да са в Овалния кабинет е подписването на пакта „Рьорих“ - първият международен договор за защита на културните ценности по време на война и в мирно време. Инициатор на идеята е Николай Рьорих - руски художник, философ, организатор на най-голямата научна експедиция на ХХ век и страстен поклонник на Изтока. Отличителен знак на договора става знамето на мира - бял фон с три съединени червени сфери в кръг, което е трябвало да се развява над културните паметници по света. Малко известен е фактът, че това е далечната предистория на асамблеята „Знаме на мира“. „И името, и девизът й „Единство, творчество, красота“ са заети от философската система на Рьорих - обяснява Евгения Живкова, която през 1999 г. възстановява форума (виж карето) - идеята е за единство на нациите, а децата са посланици на своите народи и пренасят техните ценности.“

Людмила Живкова е била верен последовател на идеите на Рьорих. В качеството си на председател на Комитета за култура през 1978 г. тя започва изпълнението на програма „Рьорих“ - едногодишен проект, част от по-дългосрочна програма за издигане ролята на изкуството и културата. Една от целите й е да покаже развитието на личности, стигнали много висок етап в своето самоусъвършенстване. Асамблеята е част от тази програма. Заради „Знаме на мира“ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари... Живкова лично се е познавала със сина на Николай и Елена Рьорих, Светослав - също художник и философ.

„Особено място във философията на Рьорих имат децата, които са лишени от предразсъдъци по отношение на другостта. А чрез културата най-лесно може да се осъществи връзка между тях“, казва Марга Куцарова, председател на Национално сдружение „Рьорих“. Саня Цанева, член на някогашния Комитет за култура, смята, че асамблеята не е била толкова плод на увлеченията на Живкова по философията на Рьорих, а „част от една целенасочена държавна политика за управление на културата“, която е била смела и с голям смисъл - „дори и като размразяване на културните връзки с други страни“.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1752 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2321 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Хубава работа, ама...

Трябва ли да има трудови борси за роми

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10