С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 4 авг 2006, 0:00, 4655 прочитания

След смъртта, преди живота

Защо и след поправките логиката на закона за трансплантациите е сгрешена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Промените

За потенциален донор ще бъде считан всеки, в чиято здравна книжка не е изрично записано, че не желае да дарява органи след смъртта си. Тези промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки одобри на първо четене парламентът на 19 юли. Промените предвиждат при мозъчна смърт на човек, който не е вписал в здравна си книжка отказ от донорство, близките на пациента да имат право да се съгласят или откажат органите му да бъдат дарени. Тяхната дума ще бъде решаваща.

Според сега действащия закон донор може да бъде само лице, което писмено (в здравноосигурителната си книжка) е изразило съгласието си за това. Пак по този закон е възможно човек да впише в книжката си и отказ от донорство. В момента, в случай че в книжката не е записан нито отказ, нито съгласие, близките на човека в мозъчна смърт решават дали органите му да бъдат дарени.
 

Спад на трансплантациите

От октомври 2003 г., когато влиза в сила сега действащият закон за трансплантациите, до 1 август 2006 г. писмено съгласие да дарят свои органи след смъртта си са изразили едва 467 души. По данни на Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) категоричен отказ от донорство са заявили 1563. Според ИАТ към момента в списъка на чакащите трансплантация на бъбреци има 525 души. За трансплантация на сърце чакат 47. От чернодробни донори се нуждаят 24 души. Статистиката показва, че от старта на новия закон през 2003 г. до края на 2005 г. направените бъбречни трансплантации са намалели с 10 (от 34 на 24). Сърдечните намаляват от 4 на 1. През 2003 г. е извършена една белодробна трансплантация, която остава единствена и досега. Скок бележат само чернодробните трансплантации - от 1 през 2004 на 8 през миналата година.
 

Другите проблеми

Освен с липсата на донори нуждаещите се от трансплантации в България се сблъскват с редица други проблеми.

Преди две седмици се оказа, че Министерството на здравеопазването (МЗ) не може да отпусне средства за чернодробните трансплантации на три деца - Авигея, Йоанна и Ивайло, което принуди лекарите да призоват към дарителска кампания за спасяването живота на децата. По-късно стана ясно, че апаратурата, необходима за извършването на първата трансплантация - тази на Ивайло, е повредена. Заговори се и за липсата на достатъчно добре подготвени специалисти в страната.

Трансплантация на орган струва между 50 000 и 150 000 хил. лв. По закон МЗ е длъжно да плаща тези средства на болниците, но не го прави или плаща много по-малки суми. Болниците пък не разполагат с финансови средства и за тях трансплантациите се оказват почти невъзможни.
 
За Боян Грънчаров животът се променя преди малко повече от 3 години в два часа посред нощ.

Променя се с ултимативната реплика на лекаря: "Ставай и пристигай - с донора имате пълна тъканна съвместимост. Като на еднояйчни близнаци!" Така Боян получава бъбрек след 10 години живот на хемодиализа. Хората, чийто живот години наред е поддържан от един апарат, имат таланта потискащо ясно да описват кошмара си: "Кръвното ти варира толкова, че започваш често да припадаш, повръщаш, сърцето ти бие учестено, болят те ставите, ставаш неработоспособен. А и психическият тормоз от тази зависимост от машината. Понеделник - сряда - петък... Цял живот!" При спомена за този ритъм 50-годишният Боян започва да говори по-бързо и да преглъща мъчително, сякаш в ужас преживяното да не го споходи отново.


Христина може да разкаже подобна история. С тази разлика, че тя е трансплантирана в Пакистан, защото "тук те вписват в регистъра на чакащите и нещата спират дотам". Христина твърди, че проблемите не приключват с трансплантацията. С прибирането в България започва периодичният недостиг на лекарства, който предизвиква ужас у всеки трансплантиран да не загуби присадения орган.

Мария (името е сменено) също ще търси изход с трансплантация в Пакистан. Тя настоява да не я цитираме с истинското й име, тъй като чака входна виза за страната и рискува да провали дългоочакваната операция.

Страни като Пакистан и Индия са популярни като Меката на трансплантациите, защото там търговията с органи процъфтява. Цените варират, но за сума в диапазона 15-25 хиляди долара може да ти бъде присаден бъбрек. Трансплантациите в чужбина крият и своите рискове. Пациентът никога не може да е сигурен в екипа специалисти, на който попада, в хигиенните условия, както и в адекватното наблюдение и лечение при постоперативния период. Българите обаче ги избират като алтернатива на възможността да останат в листата на чакащите до края на живота си.



Красимир Големинов, на 41 години, не е имал късмета на Христина или Боян. Той живее на диализа от 1995 г. Прави опит за трансплантация в Индия, откъдето обаче се връща без бъб­рек, защото в страната издават наредба за временна забрана на операции на чужди граждани. Повтаря опита в Молдова, където не дочаква трупен донор. Най-тежкият избор в живота му е решението да ползва като донор майка си, която му дарява единия си бъбрек, но операцията излиза неуспешна. Сега е на морето и през ден ходи до хемодиализния център в Бургас. Където вече съседите му по легло са чули за приетите на първо четене в парламента

Поправки в закона за трансплантациите

даващи нова надежда на онези, които разчитат на донор, за да продължат да живеят (виж допълнителния текст).

"Хората започват да се надяват, разказва Красимир. Особено младите. По-информирани са, пък и им се живее. По-старите вече са отчаяни, мислят за това как да си намерят лекарствата, как да се нахранят. Някои дори не искат да влизат в листата на чакащите, защото мислят, че няма смисъл." Статистиката сочи, че колкото повече години един пациент живее на хемодиализа, толкова по-малки са шансовете му да се трансплантира успешно, защото органите му са силно увредени.

И Боян, и Красимир, и Христина вярват, че предлаганите промени в закона ще са в полза на хората, които чакат донор. Те смятат, че новата процедура, при която, ако изрично не си отказал да дариш орган (и отказът ти не е вписан в здравноосигурителната ти книжка), по презумпция ставаш донор, ще доведе до увеличаване броя на трансплантациите. На подобно мнение са както Лъчезар Иванов, депутат от НДСВ и един от вносителите на законопроекта, така и всички лекари, с които "Капитал" разговаря. "Вероятно така ще се увеличи шансът за донорство. Но според мен липсва разяснителният елемент в цялата инициатива - посочва доц. Стефан Кривошиев, началник на отделението по хемодиализа в МБАЛ "Царица Йоана" - трябва да се информира населението какво е мозъчна смърт, как се диагностицира, какво е донорството, за да е по-подготвено то за този акт, а не да пада в капана на измислици от типа "ако си даря органите, ще ме причакат и ще ме убият".

Сега действащият закон, според който донор може да стане само лице, което е изразило писмено съгласие за това, беше приет преди близо 3 години от предишния парламент след бур­ни дебати, включително и президентско вето върху него. Критичните към текста смятаха, че той ще затрудни трансплантациите в България, защото много малко хора (поради небрежност, липса на време, суеверие и всякакви други лични причини) ще посочат изрично съгласие приживе. Практиката в следващите години потвърди тези опасения. За близо три години само 467 души са изразили своето съгласие да станат донори в случай на мозъчна смърт. От една страна, този скандално нисък брой се обяснява с липсата на разяснителна кампания. Всъщност за последните три години почти никой в България не знаеше как се урежда донорството в страната. От друга страна, причината е и в

Сгрешената логика на закона

- той очаква човек да прояви инициатива и да каже на личния си лекар дали иска или не да стане донор, вместо лекарят да е активната страна и да е задължен да пита всичките си пациенти.

Последният проблем надзърта и след приетите на първо четене поправки в закона за трансплантациите. Според тях за донор се счита всеки, който в здравната си книжка изрично не е посочил, че не желае това. Не е помислено обаче за структура, орган или институция, която да има ангажимента да попита човек каква е волята му. Така с влизането в сила на поправките реално цяла България ще се окаже донор на органи - без да го иска и в почти всички случаи без да знае.

Липсата на информираност у хората е сериозен коз в ръцете на противниците на поправките. "Законът не защитава достойнството на донора - категоричен е д-р Николай Михайлов от ДСБ - това може да стане само чрез изричното негово съгласие." Според д-р Михайлов големият проблем в момента е "липсата на активност за информиране на обществото и реалното непопулярзиране на донорството". Той задава въпроса какво се случва, ако лицето няма близки или не те могат да бъдат намерени в разумно кратък срок, и изразява опасения, че "институцията донор деградира до физически източник на органи и тъкани, чийто собственик става държавата, и това комерсиализира идеята". Близка до позицията му е тази на Пламен Сивов, редактор на портала http:\\pravoslavie.bg и председател на фондация "Покров Богородичен". "Не намирам богословски възражения срещу трансплантацията. Църквата вижда в този акт образа на саможертвата. Но саможертвата се свързва с акта на свободната воля." За него позицията, която застъпва новият закон, е "малко йезуитска", защото актът на саможертва не може да бъде по презумпция, а по категоричен личен избор.

Тези сложни етични въпроси може да бъдат решени по един сравнително прост начин - да бъде измислено как всеки човек да бъде попитан. Новите законови положения със сигурност трябва да бъдат придружени от разяснителна кампания и да бъдат последвани от мащабно питане искаш ли да станеш донор след смъртта си. Например личните лекари да бъдат задължени в срок от два месеца да попитат всичките си пациенти, а здравно неосигурените лица да бъдат попитани от някоя структура на социалното министерство... Само така обществото ще има сигурността, че знае истинската ситуация и има възможност за информиран избор, както и гаранции, че ще бъде упражнена личната му воля.

Kриза за донори и в Европа

Веселин Димитров

Всеки ден в Европа по 10 души умират в чакане на донор. Близо 40 хиляди европейци са в списъците на чакащи за сърдечни, бъбречни или белодробни трансплантации.

Списание "Медикъл нюз" прогнозира, че вследствие на недостига на органи през 2010 времето за чакане на донор ще се увеличи от 3 на 10 години.

Всичко това прави дискусиите по отношение на донорството и трансплантациите много актуални. В началото на август Европейският алианс за обществено здраве към Европейската комисия качи в интернет консултативен документ, отворен за коментари до 15 септември. Медицински специалисти от цяла Европа са поканени да вземат отношение по съдържанието му, като целта е разрешаването на съществуващите проблеми в областта на трансплантациите. Едно от ключовите предложения в документа е на всеки гражданин на ЕС да бъде издадена лична карта, която да идентифицира желанието (или нежеланието) му да бъде донор. Заради големите културни и социални различия е отчетено, че стандартизирането на наредбите за донацията на органи и трансплантациите в ЕС е почти невъзможно.

В последните години се увеличава обмяната на органи между членките на ЕС чрез общия регистър Eurocet или регионални организации. Броят на случаите, в които обменът се случва по законов път, обаче е все още нищожен на фона на нелегалния трафик на органи, казва за радио "Свободна Европа" професорът от университета в Йейл Ейми Фрийдман. В момента ЕС финансира проекти за предотвратяване на трафика, създаването на международен регистър за донорите и допълнително проучване на медицинските практики при трансплантации. Консултативният документ предлага тези проекти да бъдат продължени и да се наблегне на създаването на общ европейски закон за стандартите на сигурността при трансплантации. Предложено е и създаването на единна законова рамка за наказанията при трафик на органи.

След края на дискусията Европейската комисия ще изготви предложение за бъдещата политика на европейско ниво.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3181 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2704 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Сърбите очакват съдбата на Косово

Тази година най-накрая трябва да бъде определен статутът на де факто автономната сръбска провинция, но изгледите не са добри

Откриване, закриване и нови въпросителни около "Исторически парк"

Дружеството зад парка официално смени собствеността си, а сред акционерите изплуват познати имена

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Ново място: "КО-ОП"

Коуъркинг пространството отваря врати с амбицията да среща различни професионалисти, публики и изкуства

I like to move it, move it

В света на Ingress - GPS базираната игра от създателите на Pokemon Go, която подтиква към движение и социални контакти