С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 18 авг 2006, 0:00, 9912 прочитания

Хайде да я кръстим Проститутка

За Храбър, Геройка, Телефонка и Графиня, или какво е да живееш с толкова странно име

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Димитър Цветков, психолог:
Името може да те осакати

Има ли психологическа характеристика на типа хора, които дават на децата си странни имена от общоприета гледна точка?


- Ако родителят търси екзотиката, различното и странното, значи се води от желанието да блесне, да бъде забелязан. Когато родителите имат чувството за недооцененост и незабележимост и усещане за неспособност да влияят на нещата във и около тях, могат да проектират тази неспособност в името на своето дете. Много ключови желания от собствения живот може да се пренесат върху детето. Ако човек винаги е искал да бъде вторият Стоичков, то ще държи непременно детето му да влезе в спортно училище и да стане футболист. Същото, но на по-неосъзнато ниво може да бъде с избора на име - искам да ме забелязват, по една или друга причина това не ми се случва и наричам детето си така, за да се отличава.

Какви могат да са останалите причини?

- Може част от родителите да са с нагласа, че не искат детето им да живее в България, и с такава цел го кръщават с чуждестранно име, за да се впише по-добре в чужда среда - това е наивна и нездрава нагласа. Другият тип нагласа е да проектираш в името на детето идола си или нереализирана фантазна любов - с образ от екрана например. Или пък екстремен фен на футбола да кръсти детето си Гунди или Пеле. Имена от типа на Барикада или Революция, каквито е имало в други години, също са проекции, доколкото една идея може да те обсеби и с нейни символи да свържеш името на детето си.



Доколко изборът на име може да повлияе на бъдещото развитие на едно дете?

- Има два варианта - единият е детето да се потисне от подигравките и от това, че е в центъра на нездрав интерес от страна на връстниците си. Да стане обект, върху който останалите проверяват силата и агресията си. Това може да доведе до ниско самочувствие, неувереност, нерешителност или някакви компенсаторни реакции в по-късна възраст. Човек може, разбира се, да смени името си, което няма да реши нищо, ако то дълги години му е носило негативи. Винаги можеш да търсиш утешение в популярната фраза, че не името прави човека, а човекът - името. Но ако в личен план то вече ти е навредило, фразата не помага. А другият вариант е човек да обърне в свой плюс тази уникалност на името си. То да му послужи за един добър житейски пиар. Да му услужи, ако се отдаде на занимания като политика или шоубизнес. Странните имена привличат повече внимание и мисли към персоната на човека, който ги притежава.

Средата на осемдесетте. Междучасие. Той седи на най-задния чин в първи В клас. Блузата му отпред е мокра.

Току-що е приключил ритуалът, който се повтаря по няколко пъти на месец. Момчетата от класа са накарали Храбър да избърше черната дъска. „Измий гъбата, Храбър, измий гъбата“, крещят момчетата и Храбър, многократно бит до този ден, тихо се подчинява. Пуска гъбата в червената кофа, след това с две ръце я изстисква и от нея потича мръсносива вода. Когато дъската е чиста, момчетата наобикалят Храбър и той не чака подканяне. Вдига кофата. Затваря очи.

И започва да пие.

Момчетата изпадат във възторг и се тупат по гърба. А от втория ред, разгънали широки усмивки с изпопадали млечни зъби, на пръсти се повдигаме ние - момичетата.
Въпреки невинните панделки и къдрави якички бяхме армия жестоки деца, а Храбър бе нашата прекалено лесна жертва. Убихме името му и успяхме да го превърнем в най-плашливото дете в класа. Бяхме истински престъпници... Почти толкова големи, колкото родителите му.

Бодра смяна

Съвсем актуална справка на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ за родените през 2006 г. разкрива, че влечението на родителите към странни имена изобщо не е отслабнало. През последните месеци на бял свят са се появили Шефка, Канарче, Дойка, Тарзан, Зоро, Ланселот, Страхота, Захарин, Букет; двама Елвиса, Мадона, Деси-Слава; трийсет и осем Исуса, една Дева Мария; както и абсурдните за произнасяне Петьр (трима), Димитьр (двама) и Льчезар (един). Звучните български имена Гъца, Цона, Вуна, Спиридон и Керанка са изчезнали, но за сметка на това през 2006 г. са се родили три, да повторим, три деца с името Туба. Все по-разнообразни стават и компромисните имена (тип „и на баба, и на дядо“) - Крисмислава, Хранимира, Носимира... В последно време очевидно се засилва тенденцията да даваш на детето си „интернационално“ име - в топ три на женските имена за тази година са Виктория, Мария и Александра. Тази тенденция обаче понякога избива в тотално грешна посока, а именно - към Венеция, Венисуела и Сантияго.
Някой беше казал, че имената са ключ към ценностите на едно общество. Ако ранната демокрация беше времето на сериалопоклонничеството, довело до бум на Касандри, Изаури и Мичове, то още по-рано беше още по-интересно. Историята помни не един Сталин или Илич, а в персоналната ми колекция фантастични „тъмночервени“ имена присъстват Всенапред, Владилен (кръстоска между Владимир и Ленин) и Вилор (Владимир Илич Ленин Октомврийска революция).
Разбира се, не всички необичайни имена носят еднакъв потенциал - някои предизвикват тонове повече подигравки в сравнение с други. Също така не е задължително всеки Храбър да пие тебеширена вода от кофата - все пак има силни и слаби характери. С какъвто и характер да е обаче, момиче на име Проститутка е обречено на тежък живот. Да, енергично кимам с глава, име е. От Института по български език към БАН потвърдиха за „Капитал“, че е присъствало в регистрите. С промени в закона за имената от 1990 г. обаче е забранено кръщаването по начин, водещ до негативни и обидни асоциации. По този начин и Клозетка завинаги потъва в историята.

Може ли името да промени живота ти?

„Определено [странното име] може да доведе до подигравка и дори до осакатяващи нагласи заради това, което в детството си можем да преживеем от връстниците си. Не е задължително да се случи, но е много възможно, защото децата нямат формирана толерантност към различното, те сочат с пръст, подиграват се“, казва психологът Димитър Цветков, от списание „Инсайт“ (вижте интервюто с него). Всъщност още през 1954 г. проучване, обхващащо 1682 случая на деца, лекувани в психиатрична клиника в Ню Джърси, показва, че момчетата с необичайни лични имена (които се срещат само един или два пъти в изследваната група) е по-вероятно да имат средно тежки или тежки емоционални смущения в сравнение с момчета с по-обикновени имена.
„Хората са склонни да преценяват другия на базата на първо впечатление, а имената са част от първото впечатление“, пише д-р Робърт Нийдълман в своя статия, публикувана на сайта drspock.com. Той описва изследване на Journal of Educational Psychology, при което преподаватели в основно училище са помолени да оценят осем есета, озаглавени „Какво правих миналата неделя“. Фиктивни автори на есетата са четири „привлекателни“ и четири „непривлекателни“ лични имена (определени от фокус група), като всеки път едно и също есе е приписвано на различен автор. Резултатът е показателен - преподавателите дават значително по-високи оценки на работите, писани от учениците с „привлекателни“ имена.
Тоест освен на психиката ти името може да рефлектира и върху оценките ти в училище. А по-нататък? Специалистите по подбор се кълнат, че не се ръководят от това какво е името на човека, когато правят преценка дали един кандидат е подходящ за конкретна длъжност. Но дали винаги е така на подсъзнателно ниво? В своята книга Freakonomics популярният млад икономист Стивън Левит обяснява как редица проучвания са правили опит да измерят как хората възприемат различните имена, като две еднакви (фалшиви) автобиографии се изпращат на потенциални работодатели, едната с традиционно „бяло“ име, другата с име на предполагаем имигрант или човек от малцинствата. „Белите“ автобиографии по правило получават повече покани за интервюта. „Изводът, пише Левит, е, че черните имена водят до икономическо наказание.“ Той обаче отбелязва също, че като цяло животът на човек с отчетливо черно име е по-лош, отколкото на такъв с бяло име - „но вината не е в името. Името му е индикатор, а не причина“.

Защо ми причинихте това име?

Родителите все повече се вманиачават в избора на перфектното име за детето си. Индустрията също набира скорост - от 1990 г. насам в САЩ са били публикувани 150 книги за бебешки имена. Майките и бащите често са склонни да вградят в името високите си очаквания за бъдещето на бебето - кръщавайки го Армани, Шанел, Дарвин, Айнщайн... Във Freakonomics се описва взаимовръзката между името на бебето и социално-икономическия и образователния статус на родителите. Така се различават типично „бедняшки“ и типично „богаташки“ имена. Говори се и за „черно-бяла пропаст“. „Днес много черни имена са уникални само за черната общност. Повече от 40% от чернокожите момиченца, родени в Калифорния, всяка година получават имена, които не получава дори едно бяло момиченце на 100 000 (Unique, Precious, и т.н.). Още по-забележителното е, че близо 30% от чернокожите момиченца се сдобиват с име, което през въпросната година е уникално и за белите, и за черните момиченца в Калифорния“, пише Стивън Левит.
Има ли връзка между образованието и финансовото положение на родителите и имената, които избират за децата си? Според Анна Чолева, старши научен сътрудник в Института по български език към БАН, отговорът е да. През 1981 г. тя провежда анкети сред родители, за да разбере какъв е социалният статус на онези, които избират странните имена за децата си (според Чолева в България странните имена са около 10% от общия брой, което е „твърде много“). „Установих, че родителите, които са висшисти и с по-висок социален статус, по-интелигентни, по-често спазват традицията да кръщават децата си на прадеди с идея да се съхрани родовата памет. Другите, с по-нисък социален статус и по-бедни, кръщават децата си повече на филмови герои.“
Подобна зависимост улавя и психологът Димитър Цветков. „В случай че родителите имат чувството за недооцененост и незабележимост, могат да изразят желанието си да бъдат забелязани чрез името, което дават на детето си“, казва той.

Селото на хората без имен ден

„Телефонка е заминала в града, вдига рамене кметският наместник на село Меляне Ботьо Петков. Хайде обаче да отидем при Геройка.“ Меляне се намира на няколко километра от Монтана, точно до прекрасния Лопушански манастир, и вероятно е мястото с най-голяма концентрация на странни имена в страната. „Чувал съм, че през двайсетте-трийсетте години на миналия век в района е имало голяма смъртност сред децата. И родителите се стремели да им дават имена, дето преди това не ги е имало, за да се пресече лошото“, обяснява кметският наместник и започва да изброява - Геройка, Графиня, Вилсон, Либнехт, Люсилия, Филисина, Първа... Стигнали сме пред къщата на Геройка. Тя е крехка 70-годишна жена със смутена усмивка. „Ами, име като име. Познавам няколко Геройки и един Геройко...“ Геройка твърди, че никога не е страдала от името си, нито пък е мислела да го сменя. Въпреки името си обаче на 6 години Геройка се разболява тежко, дълги години е носена на ръце и единствената работа, която е могла да върши през живота си, е да плете вкъщи.
Резиденцията на Графиня е обикновена селска къща. Графиня спи, така че трябва да почакаме. След десетина минути от къщата изплува усмихната баба с бастун и слухов апарат, която ни кани да седнем и черпи с ябълки. Графиня така и не успява да настрои апарата си и започва да разказва гръмогласно: „Майка ми, като била невеста, отишла да си купи за сватбата премяна. Едно дете имало там, казвало се Графка. И майка ми решила - ако си има момиченце, ще го кръсти Графиня. Като бях малка, все казвах на мама - мамо бе, защо си ме кръстила така, как ще ми викат внуците - баба Графиня, баба Графиня... Сега обаче ми е хубаво.“ В тази къща няколко десетилетия аристократичен хлад и комунистически плам са съжителствали безпроблемно - на 20 Графиня се омъжила за Либнехт (от Карл Либкнехт и Роза Люксембург, сещате се) - майстор бъчвар, който починал преди няколко години.
Нито Графиня, нито Матрона, с която също ще се срещнем, са имали особени проблеми с името си - освен „дребни закачки“, както самите те се изразяват. Остава отворен въпросът дали това е поредната разделителна черта между града и селото, или просто времената са били различни.
Матрона сяда на олющената пейка в центъра на Меляне и изпъва ръка напред. Шоколадовите бонбони са омекнали, но тя настоява: „Хайде, вземете си. Оня ден станах на 76.“ „Кръстена съм на дядо си Митьо. Късно разбрах, че Матрона е руско име. Почти веднага започнали да ми викат Тонка. По милост, викат. Защо е тая милост, аз не мога да разбера“, свива рамене тя. Харесваш ли си името, питаме. А Матрона се усмихва: „Име е - каквото ще да е. Човекът е важен.“



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7618 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2642 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Къде са всички момчета

Или трябва ли да има квоти в учебните заведения

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10