Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 25 авг 2006, 0:00, 5152 прочитания

Къде са всички момчета

Или трябва ли да има квоти в учебните заведения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Има ли нужда от закон
В момента в парламента се обсъжда в комисия проектът за закон за равните права между мъжете и жените. От 2004 г. съществува Закон за защита срещу дискриминация, но според някои НПО има нужда от по-конкретен закон в сферата на равните права. Геновева Тишева от Българския център за джендър изследвания смята, че ЗЗД обхваща само общи положения и затова е необходим орган, който да провежда цялостна политика за равнопоставеност между половете (законопроектът предвижда създаването на държавна агенция). Но Анели Чобанова, адвокат от комисията за защита от дискриминация, смята, че от закона няма полза, „тъй като повечето от нормите в него имат пожелателен характер“. Част от проектозакона е предложението партиите да бъдат стимулирани финансово, ако 40% от избираемите позиции в листите им са запълнени от жени.

В митологията на българските гимназии са останали няколко „момичешки“ випуска. В тях момчетата са почти такава рядкост, колкото белите носорози - най-много по трима в клас.
Такъв е случаят с випуск `98. Когато през 1994 г. образователното министерство решава „експериментално“ да отмени квотата „50 на 50“, гимназиите се напълват с момичета. Обяснението? Просто в тази възраст девойките са по-напред в интелектуалното си развитие от момчетата; последните наваксват впос­ледствие. Та днес порасналите момчета от випуск `98 разказват, че в училище не са могли да играят никакви момчешки спортове, камо ли да съставят футболен отбор. Момичетата от същия випуск пък се оплакват, че без момчета класът бавно, но сигурно се е трансформирал в „змиярник“, а на абитуриентския бал е било много, много скучно.
Подобна регулация на съотношението между половете има не само в минало време и не само в гимназиите. Днес няма квоти, спуснати от МОН - решенията за такива се вземат от педагогическите съвети на отделните училища (но са голяма рядкост). Практиката на Софийския университет (СУ) обаче е да поставя различни квоти за мъже и жени при кандидатстване в някои специалности. Това провокира Асоциацията за европейска интеграция и права на човека от Пловдив да внесе през седмицата жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу квотите за специалността „Българска филология“. „В случая приемът е 70 момичета и 40 момчета“, казва за „Капитал“ адвокат Милена Богоева от асоциацията. Според нея по този начин момчетата са ощетени - ето защо организацията настоява за отпадане на квотите, тоест за равен старт и за двата пола.
Актуалната жалба не е първият опит на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека да атакува политиката на СУ. Досега обаче молбите са внасяни в Софийския районен съд. Делата за отпадане на квотите в специалността „Теология“, а по-късно и в „Славянска филология“ (в които се приемат повече жени) са решени в полза на СУ. Съдът отсъжда в полза на учебната институция и по делото за премахване на квотите в специалността „Право“, където приемът е 50 на 50, но момчетата влизат с по-нисък бал от момичетата, разказва адвокат Богоева. В решението по делото за „Славянска филология“ съдът се обосновава с

Необходимостта от „балансирано участие“

на мъжете и жените при обучение и по професии“. Съответно и приемът трябва да е такъв, че да „осигурява такова балансирано участие“.
Ректорът на СУ проф. Боян Биолчев защитава квотите с аргумента, че така се цели предпазване на някои специалности от феминизиране. За „Капитал“ той каза: „Не е антифеминизъм, а опит за регулиране на справедливо съотношение между половете.“ Биолчев допълва, че от позицията на мъж може да потвърди, че осемнайсетгодишните момченца се развиват по-бавно и имат нужда от по-голям шанс да се реализират.
Геновева Тишева от Българския център за джендър изследвания смята, че най-важното е да стане съвсем ясно каква е целта на квотите. „Ако идеята е постигане на равнопоставеност, постигната ли е такава“, пита г-жа Тишева. Според нея, ако няма резултат от квотите, те граничат с дискриминация.
На подобно мнение е и Евелина Стоянова от Либералния политологически институт. За квотите по принцип тя казва, че трудно биха могли да се разглеждат „като проява на дискриминация по пол, защото те са временна насърчителна мярка за осигуряване на по-голямо представителство на момчета в специалности, доминирани традиционно от момичетата“.
Геновева Тишева твърди, че балансираното присъствие и на двата пола в образованието е фактор от голямо значение, тъй като въпросното съотношение ще се пренесе по-късно и в сферата на заетостта. „По-лесно е да се опази една професия от сегрегация, отколкото след това да се разчупи вече създаденият модел“, допълва тя. На въпроса какво лошо има във феминизирането на сфери на труда тя отговаря, че това „създава условия за експлоатация, нис­ко заплащане и много неформален труд“. Г-жа Тишева дава за пример шивачките и учителките като две почти изцяло феминизирани професии, които са изключително зле платени.
От неправителствените организации за защита на половата равнопоставеност са категорични, че

В България има полова дискриминация

Според НПО тя е най-осезаема на пазара на труда и е за сметка на т.нар. нежен пол. Според представен през седмицата док­лад на НСИ за социално-икономическото развитие на страната през 2005 г. при коефициента на заетост се наблюдава по-съществено нарастване при мъжете (49.7%) в сравнение с жените (40.0%). Според института тенденцията за по-високо заплащане на мъжете продължава и през 2005 г., но диференциацията през годините намалява. През 2000 г. средната годишна работна зап­лата на жените представлява 75.5% от тази на мъжете, докато за 2005 г. тя достига 85.5%.
Неправителствените организации, с които „Капитал“ разговаря, са единодушни, че дискриминацията в повечето случаи е непряка, което я прави трудно доказуема. „Традиционните обществени стереотипи за ролята на жената на първо място като майка и съпруга водят до подценяване на деловите й качества и способност­та й да взема отговорни решения“, обяснява Геновева Тишева. Но с въвеждането на пазарната икономика през деветдесет­те години жената трайно излиза на пазара на труда в търсене на допълнителни доходи за семейството. Свръхнатовареността й обаче още повече я отдалечава от възможността и правото на взимане на решения било в обществената, политическата или икономическата област.
Адвокат Анели Чобанова от Комисията за защита от дискриминация споделя, че рядко мъже се оплакват от сексуален тормоз от страна на свои колежки. „Такъв случай имахме в Пловдив, когато представител на журналистическата гилдия отправи към нас устна жалба срещу закачките със сексуален подтекст от страна на негова колежка“, разказва тя. Безспорен факт е, че не само жените са дискриминарани по полов признак. Търсенето на секретарки, сервитьорки и продавачки е един от примерите на дискриминация, насочена срещу мъжете. От една страна, за това са виновни работодателите. От друга, самите мъже също трудно се мотивират да започнат такава, хм, типично „женска работа“.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14123 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2822 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Тур дьо София

Или кога карането на велосипед в столицата ще престане да бъде екстремен спорт

Още от Капитал
Ще има ли печалби тази година

Корпоративният сезон на Уолстрийт започва и трябва да даде посока накъде се движи бизнесът в пандемия

Моят дом е моят офис, ресторант, детска градина...

Няколко семейства споделят личния си опит, тревоги и ритуали в най-масовия експеримент по дистанционна работа

С какви "оръжия" се изправяме срещу COVID-19

Ваксините срещу новия коронавирус ще са готови минимум след 12 - 18 месеца. Няколко съществуващи лекарства обаче може да облекчат битката дотогава

Големите въпроси около новата детска болница

Алтернативата на подписания договор за строителство беше проектът да се забави с години

Изкуство под ключ

Как галериите за съвременно изкуство в България общуват с аудиторията си по време на извънредно положение

Нова книга: "Равелщайн" от Сол Белоу

Последният роман на нобеловия лауреат вече и на български език

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10