Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

„Хотелите удържат 10% комисиона при обмен на валута,... в обменните бюра взимат 25% за услугата, а всички банкомати са развалени“

Туристът не е идиот

Или колко е важно да знаеш къде отиваш, да стигнеш жив и да можеш да похарчиш парите си

2839 прочитания

„Хотелите удържат 10% комисиона при обмен на валута,... в обменните бюра взимат 25% за услугата, а всички банкомати са развалени“

© АСЕН ТОНЕВ


Това лято решихме да бъдем обикновени туристи в България. Намерението ни беше просто да си починем, да разпуснем и да се насладим на впечатляващото историческо наследство и природна красота на страната.

За нещастие обаче ваканцията ни бързо се превърна в поучителен урок по рисковете за чуждестранните туристи в България.

Докато България претендира да бъде значителна туристическа атракция, тази атракция започва някак да избледнява, щом чуждестранният турист опита да преодолее множеството пречки, които застрашават да провалят почивката му. Научих три важни урока от тази ваканция. Първо, туристът трябва да се чувства сигурно. Второ, туристът трябва да знае накъде отива. И трето, туристът трябва да може да похарчи парите си, без да бъде измамен. Ако основният път между София и Бургас е доб­ре известен на местните като капан на смъртта, тогава представете си как изглежда на чужденците, които са свикнали с поне минималните стандарти за сигурност по пътищата в Европейския съюз. Това, което би трябвало да е приятно пътуване до морето, бързо се превръща в стресиращо рали. Нищо неподозиращите туристи непрестанно излизат от пътя, за да избягнат колите, неправомерно навлезли в платното им, както и агресивните манев­ри на инфантилни местни шофьори от типа кой-съм-аз, които си въобразяват, че притежават шосето само защото карат чуждестранна кола.
А пътните полицаи, съдейки по приноса им към безопасността на пътя, по-добре да излязат във ваканция. Клеченето цял ден на радарите за превишена скорост с цел да се покрие норматив за брой глобени шофьори на час с нищо не спомага за прилагането на законите за движение по пътищата и съответно за подобряване на безопасността. Още повече, че пътните пат­рули очевидно не кръстосват шосетата в търсене на индивиди, които нарушават всички възможни правила. Камо ли пък да ги арестуват. И колко смъртни случая са необходими на държавата и местните власти, за да разширят главния път с допълнителни платна за изпреварване и да започнат едно по-ефективно прилагане на законите? И при това положение защо чужденците шофьори да се върнат повторно в България и да рискуват живота на семействата си? Ако оцелеете след самото шофиране, много е вероятно да се загубите. Некомпетентността на хората, планирали пътните табели, е поразителна. Наистина ли в България има недостиг на ламарина и боя, така че да се предупредят навреме шофьорите, че следва важно кръстовище? Защо се създават предпоставки за още повече инциденти, като се поставят знаци само до изходите от магистралите, а не предварително; или пък изобщо не се поставят такива?
Със сигурност пътните знаци не са чак толкова голяма национална инвестиция, а поставянето и съдържанието им не изискват дипломи по астрофизика. Веднъж достигнали нарочената дестинация, независимо с какво закъснение, основно изискване е туристите да могат да харчат парите си. В случай че местните власти не разбират тази концепция, нека бъда ясен: това туристите да харчат парите си е добре за местните бизнеси и икономика. Но за да харчат парите си, туристите трябва да могат да ползват кредитни карти, да обменят валута в банки или други бюра, които да са отворени през уикендите, или да теглят от работещи банкомати. За съжаление в големия курорт Несебър, а както и, подозирам, в много подобни места по Черноморието, малко бизнеси работят с кредитни карти, очевидно за да избягнат плащането на данъци. Междувременно хотелите удържат 10% комисиона при обмен на валута, та съвсем да изтънеят кредитните карти на туристите, а акулите в обменните бюра взимат цели 25% за услугата и, разбира се, всички банкомати са развалени.
А още по-шокиращо е, че, изглежда, местните власти са във ваканция, а местните бизнеси, които губят пари заради незаконни транзакции и бездействието на отговорните за това, не се организират да настояват законите да се спазват. Къде е българското гражданско общество да изиска правителството да си върши работата? Отговорните власти и обслужващият сектор трябва да осъзнаят, че туристът не е идиот. Доброжелателният пътешественик може и да приеме, че веднъж е бил обран, щом е бил в капан и не е имал друг избор. Но в никакъв случай няма да се върне да бъде обран повторно и със сигурност ще посъветва приятелите си кои страни да заобикалят в бъдеще. Безочливото обиране на туристите допринася в дългосрочен план за стагнация и упадък. Сериозните бизнеси знаят, че бумът в краткосрочна перспектива означава срив в дългосрочна, а незабавната печалба ускорява постепенната загуба, тъй като излъганият турист ще отиде другаде, където към него ще се отнесат, както подобава. Може би всеки курорт има нужда от служебни инспектори или място, докъдето туристите да отправят оплакванията си, както и незабавни мерки да бъдат взимани срещу местните крадци, представящи се за бизнесмени.
Ако България иска да стане tourist-friendly и да срещне стандартите на Европейския съюз, я чака доста работа. Българските власти на централно и местно ниво заедно с частните предприемачи трябва да се справят със сериозните проблеми на лошата инфраструктура, експлоатацията на турис­тите и некомпетентността на чиновниците. Независимо от многото си атракции и красоти България просто не може да генерира туризма, който заслужава, без сериозна ангажираност и последователни действия.

Българите не могат повече да се оправдават с твърдението, че страната им е изминала дълъг път от антиконсуматорския комунизъм насам. България вече ще бъде оценявана от всички чуждест­ранни посетители докъде е стигнала, а не откъде е тръгнала.

Януш Бугайски е директор на отдел "Източноевропейски изследвания“ към Центъра за стратегически и международни изследвания, Вашингтон


18 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Хайдук

    Много добре написано!

  • 2
    Avatar :-|
    анонимен

    Напълно съм съгласна с автора на статията. Въпросът, който разглежда има толкова много страни...Аз самата работя на ръководна позиция в хотел по Черноморието и за съжаление е част от ежедневието да чувам коментари на, гости, колко добр есе чувстват в хотела, но извън него хаосът е пълен! Идват, оплакват ми се, как са ги излъгали при обмяна на валута...а как да им кажа, че не знаяк какви щастливци са, задето изобщо са получили някакви пари, макар мнооого по-малко от очакваното според обявено на таблото пред обенното буро...Има отвратителни случаи, когарто биват пребивани, заплашвани и какво ли още не, ако откажат да обменят пари...
    Ужасно безпомошно се чувствам в тези ситуации..Те питат и разпитват на кого и как да се оплачат...а ние много добре знаем изхода на всичко това...безсмислено е, няма да си варнат парите, нито пък ще има възмездие за измамниците...
    Учили сме, че един недоволен гост ще разубеди още петима да не отидат н ададеното място...В случая с нашия туризъм може и да променим на поне петнадест потенциално изгубените туристи.

  • 3
    Avatar :-|
    Longanlon

    За табелите е вярно - скоро пътувах до Сандански и трябваше да питам 4 пъти случайни хора за посоката и вярната отбивка.

    Ама да залепите бележка на банкомата за да го снимате е доста плосък номер - фотографите, толкова ли не можахте да намерите един банкомат, който наистина не работи и да му се вижда неговия си надпис...

  • 4
    Avatar :-|
    mda

    mnogo tuzno.
    za suzalenie. tuk si chetem. niakude niakoi si pishe. no respect kum choveka niama, kakto i respect kum instiuciite niama. v interes na isitinata ne mi se struva, che i se zadava.

    Za edna vse pak bedna durzava imame dosta naglo i tochno tolkova pretenciozno povedenie. ne moga da opredelia do kolko se dulzi na losho obrazovanie ili nepukizum.Taka ili unuche poturpevshite sme samite nie. Ochevidno tova ni haresva i se chustvame dobre taka...

    Predpolagam , che semejstvoto Bugaiski sa poluchili broshurkata na edno ot ministerstvata ni, izdadena s tcel izbiagvane na kulturniat shok pri prestoj v BG:-) (taka ni suobstiha ne si spomniam kude) ne znam...ne znam.. vseki put se zabavliavam kato se setia za neia. sigruno sa bili osobeno blagodarni i polaskani ot grizata na vlastite za informirane na pristigastete v stranata ni. Vmesto pet mandzi ili teatri i muzei triabvashe da ima pet osnovni pravila za oceliavane:
    1. peshehodnite puteki ne sa zona bezopasna za peshehodcite nikude v BG.
    2. svetofarite ne sa miasto, osigurivasti koordinirano dvizenie na hora i koli
    3. ogranicheniata i znacite po putistata niamat niakakvo znachenie
    4. katadziite po ulicite naj chesto se pozdravivat i obsuzdat nesto vazno s "momchetata" v skupi koli, blokirajki dvizeniato. Tuk otvoreto kofichka airianche i pijnete. razgovorite ne vinagi sa kratki.
    5. budete nastrek, vie ste izbrali da pochivate v bulgaria.

    Taka che kakvoto i da si govorim i da si pishem se sumniavam da ima niakakva stojnost. Tezi, koito si chetat po princip ne rpaviat nestata za koito se pishe... Nestopoveche sigurna sum, che veche sa ymoreni ot tezi istorii. Ostava turpelivo da pochakame oooste malko bezgrizieto i svoevolieto da da otsupi na po-trezvia i zizneytrvurzdavast nachin na zivot;-)

  • 5
    Avatar :-|
    Longanlon

    Сега ако ги напишеш и на български, за да можем да го прочетем, цена няма да имаш.

  • 6
    Avatar :-|
    труист

    Според мен вместо да разубеждавате туристите да си търсят правата, ги насърчавайте. Полицията няма да се сети да си свърши работата, докато никой не го иска от нея. Освен това вашият хотел може и да не го прави, но голяма част от колегите ви също лъжат и се държат като че ли са само за един сезон. Мога да цитирам такива случаи, че да се чудиш да плачеш или да се смееш. Например един хотел цяло лято приема туристи, въпреки че не е завършен и в него продължават строителните дейности. Или пък лъжат, че са на "5 минути от плажа", а се оказват на 30...или отиваш в хотела и се оказва, че никой не знае, че си си направил предварително резервация, държат се грубо и т.н. Изобщо мога да изброявам цял ден. Но не са виновни служителите, а собствениците, които не смятат за нужно да инвестират в качество на обслужването и в обучение на персонала си. Явно за тях е достатъчно да построиш един блок и да го наречеш "хотел". Да ама не...

  • 7
    Avatar :-|
    Longanlon

    А, то лошото обслужване от недоволни от живота аз-трябваше-да-съм-мениджър-на-голяма-фирма-ама-като-няма-кой-да-ме-оцени-съм-сервитьор но за сметка на това неквалифицирани кадри е толкова обширна тема, че направо няма смисъл да го подхващаме.

  • 8
    Avatar :-|
    Яна Бюрер Тавание

    Привет,

    "Капитал" няма практиката да "наглася" снимки. В този смисъл както в тази, така и във всички останали снимки във вестника, няма наша намеса.

    Поздрави,

    Яна

  • 9
    Avatar :-|
    анонимен

    Не е ли цялата картинка по пътищата, по улиците, в хотелите и курортите ни просто един огледален образ на обърканото ни и "просташко" общество. Извинявам се за терминологията но това ми идва като най-добро определение на скато цяло безхаберното ни отношение към света около нас и към самите нас може би.
    Като всеки един средностатистически българин и аз с радост очаквам летните месеци с тайната надежда, че ще мога да се "топна" в морето ако не са седмица, то поне за един дълъг уикенд. За щастие това лято това ми се случи няколко пъти, т.е. няколоко пъти изминавах отсечката София - Бургас и с автобус, и с лек автомобил. След това, на което се нагледах по пътя опредлено взех повече да вярвам на напътствията на баба ми да се прекръствам всеки път преди дълъг път. Не съм опитен шофьор, но се возя при такива и честно казано, въпреки че им имам пълно доверие, осъзнавам че рискът да пътуваш по нашите пътища става все по-висок и се равнява горе долу на инвестиция в акции на нови компании.
    Основното, което се набива на очи е:
    - да се вземе отсечката София - Бургас за около 4 часа, защото ако стигнем с час два по-късно ще пропуснем час на плажа или 2 бири в кръчмата.
    - да покажем пределните възможности на нашия автомобил да не би да си помисли някой, че не може да върви.
    - да не спазваме означенията, освен ако това не се налага от наблизо намиращи се патрулки.
    - отговорността за живота на тези, които се возят при нас и другите на пътя се губи някъде в реещите се около вълните и слънцето мисли.
    - с автобус - всички шофьори по нощния курс София - Бургас да спират на едно и също място по магистралат ада си пият бирата заедно, докато се извърви 40 минутната опашка пред тоалетните ( хората от 5 автобуса пред 1 тоалетна).
    Най-после пристигнали някъде на север или на юг от Бургас ни чакат Безкраен бит пазар по иначе китните курортни улички, който явно конкурира Илиянци и бира-скара около Женския пазар взети заедно. Цените са 1.5 х Софийските, а приятната вечерна разходка след плаж преди вечеря определено се оприличава повече на 1-во майска манифестация преди 10 години, където чакаш пет минути тълпата пред теб да се раздвижи.
    Каква приятна изненада ни чака на плажа е без коментар – добре е да не сваляте своите джапанки веднага като се озовете там, за да не завършите с бинтован крак срещнал вместо мидичка някоя костилка, консерва или всякакви други благинки от нашето приятно хапване.
    И естествено да се преоблечете или да ползвате друга тоалетна освен морето е проява на каприз от Ваша страна.
    ..мисля че няма да мога да споделя всичките си „приятни” впечатления от нашето море. И въпреки всичко държа да отбележа, че тези неуредици по пътя към заветната цел - да поплувам в солената вода не успяха да убият детското ми щастие да се чувствам добре около морето, но просто защото аз бях решила да не им обръщам внимание.
    Сега си представете как са се чувствали хората, които са им обърнали внимание. ?са е докога ще си позволяваме да не обръщаме внимание на тези неща и как мислите се чувства далеч по-необръгналия от нас чуждестранен турист.

  • 10
    Avatar :-|
    Батето

    Положението е такова защото повечето хотелиери си мислят,че сме още в 70-те години когато всеки гражданин и селянин можеше да иде на море с москвича си без да се интересува къде ще се настани да спи и какво ще яде.Още по-малко пък се интересуваха от обслужването.И сега хотелиерите посрещат хората не като клиенти,които им осигуряват прехраната,а като балъци,които трябва максимално да изстискаш.Пък и ние не сме толкова взискателни и държим непременно да похарчим парите приготвени за почивката без значение как.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK