Изкушението на църквата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изкушението на църквата

Изкушението на църквата

За и против стопанската дейност на БПЦ

6485 прочитания

Манастир назаем


Спас СПАСОВ


Скандалът в Рогачево (виж основния текст) последва на опасна дистанция друга любопитна сделка на варненския митрополит Кирил. В средата на август Общинският съвет в гр. Преслав продаде на търг превърнатия в профсъюзна почивна станция някогашен манастир Св. Пантелеймон. От името на варненския владика в наддаването за сградата участва бизнесмена Младен Станев. "Като всеки нормален християнин, който чувства за свой дълг да помогне на църква, взех решение да участвам в търга. След като проучих нещата, информирах Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който първоначално не вярваше, че има такова нещо. Затова се наложи да му кажа, че или участваме, или губим манастира, разказва в едно интервю Станев. Обясних му, че не мога да наддавам сам, тъй като парите няма да ми стигнат. [...] Закупихме тръжната документация за 50 лв. и дадохме 23 000 лв. депозит за участие. Тези пари дойдоха основно от църквата". На въпроса, той ли е изпратил Младен Станев на търга, Кирил също потвърди: "Да, разбира се. И парите, които му дадохме, са наши, църковни".
Младен Станев става победител в търга с предложената цена от 664 000 лв. Разгърнатата площ на сградата е 4363 кв. м, а прилежащият й терен - 1248 кв.м. Веднага след приключване на наддаването Митрополит Кирил заявява в интервю за в. "24 часа" "Да, това е победа за църквата, макар и на много висока цена, 664 е номерът на звяра".
След спечелването на търга на дневен ред идва друг въпрос: След като Младен Станев не притежава нужните средства, как ще бъдат събрани 664 000 лева за извършване на покупката в предвидения от закона 30 дневен срок? Като истински духовник Кирил отговаря: "С Божията помощ, смятам, ще успеем. Както се събират пари за нова черква, така ще съберем парите и за този български манастир. За такива дела се намират хора, слава Богу". С банков кредит? "Абсурд, категоричен бе на 16 август владиката, нали ще трябва да заложим църковни сгради! Аз ще отделя една заплата на първо време за покупката на манастира. По-нататък и други неща съм намислил. [...] Смятаме да открием банкова сметка за набиране на средства". Тридесет дни след провеждането на търга обаче се оказа, че парите, необходими за финализиране на сделката са осигурени именно с ипотечен кредит от "Банка ДСК". Новината бе потвърдена за "Капитал" лично от митрополит Кирил. Но и в този случай той категорично отказа да назове църковните имоти, вписани в документите по ипотеката.
Сега, според експертните оценки, за възстановяването и превръщането на бившата почивна станция "Патлейна" в манастир и духовно - просветен център, каквато е идеята на Кирил, ще са необходими около 2 000 000 лв.

Замисляли ли сте се как се издържа Българската православна църква? Ясно е, че не може да разчита само на продажба на свещи, икони и църковни календари. Всъщност връзката на църквата с "бизнеса" не е нещо ново. Още в зората на демокрацията мутри наемаха манастири в страната и ги превръщаха в свои покои, разбирай - бардаци. Днес бизнесът на църквата е изнесен на много по-високо ниво. Общото с онези години обаче е, че той продължава да се прави скришом.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, подкрепен от бизнесмени, работи в посока изграждането на ваканционен комплекс и духовен SPA център на църковни земи (виж стр. 32-33). За тази цел обаче той дори е склонен да пренебрегне желанието на миряните на един от въпросните парцели да има църква. А всичките му "сделки" са обвити в мъгла и съмнения за корупция. През тази седмица пък отец Божидар, начело на църковното настоятелство в село Каблешково, се оплака пред медиите, че от един месец е притискан от частна фирма и самата сливенска митрополия да отстъпи църковна земя за хотел. "Капитал" реши да разгледа въпроса по принцип и попита богослови, представители на различни вероизповедания и миряни трябва ли или не църквата да развива мащабна стопанска дейност.

Доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и специалист по църковно право, цитира устава на БПЦ, според който "манастирското управление не може да продава, заменя, подарява и ипотекира недвижимото манастирско имущество". "Публична тайна е, че през последните години немалко наши манастири се обвързаха в договорни наемателни отношения с фирми, осъществяващи различни дейности в пределите на манастирските територии, най-вече такива в сферата на хотелиерството и ресторантьорството", казва Николчев. Той посочва ширещата се практика "всякакво, най-вече покрито имущество (сгради), да се отдава на дългосрочен наем на банки, ресторанти и прочие". Според него "за съжаление обаче през последните 15-ина години липсва каквато и да било прозрачност и отчетност при извършването на сделки от такъв характер". Доц. Николчев определя като "срамно и недопустимо" обстоятелството, че в края на всяка година "липсва каквато и да било публична информация за приходите и разходите по пера в отделните митрополии, както и информация от Светия синод за състоянието на църквата - подробности за сделките, контрагентите и ползите от тях".

Вероизповеданията

Според първоначално изнесените в пресата съобщения Светият синод подкрепя предприемчивостта на митрополит Кирил да развива бурна стопанска дейност. Главният секретар на синода архимандрит Наум обаче заяви, че от "Капитал" чува за подобни проекти. Подобна беше и изненадата на Неврокопския митрополит Натанаил, председател на Върховния църковен съвет (органът, който се занимава с финансовите дела на църквата). Но той коментира, че църквата винаги е развивала стопанска дейност, дори като произвежда жито на нивите си: "Това е с идеална цел, за доброто на всички миряни, не само на църквата."

Друг представител на Светия синод, пожелал анонимност, сподели, че такива проекти трябва да се приветстват: "Дори да бъде отпечатана една книга за християнството, трябват пари." Според него няма причини църквата да не осъществява стопанска дейност, защото "само така може да стъпи на здрави икономически основи, да бъде независима финансово от държавата, за да изпълнява и другата си роля, свързана с духовния живот на хората". Русенският митрополит Неофит смята, че щом църквата има нужда от финансови средства, трябва да ги набавя по един законен и морален начин. Той сочи за пример Света гора и хотелите й в Солун, както и Руската патриаршия с хотела й в Моск­ва. Разчита на "органи и ревизори към синода, които контролират средствата, така че няма място за спекулации". Роберт Джераси, председател на духовния израилтянски съвет, подкрепя идеята църквата да развива стопанска дейност: "Ако хотели или други имоти носят приходи на църквата, които отиват за добри намерения, в това няма нищо осъдително, дори напротив." Хюсеин Хафъзов, говорител на Главното мюфтийство, казва: "Нашата религия позволява изповеданието да набавя определени финансови ресурси, за да бъдем полезни на богомолците." Що се отнася до конкретната идея на митрополит Кирил, той я коментира така: "Ако канонът на БПЦ позволява това, а и моралът на църквата не е в разрез с подобни дела, проблем няма."
"Една църква трябва да се издържа по някакъв начин. Ние нямаме имоти и ни е много трудно. Ако имат земи, защо да не ги използват", заяви католически свещеник, който не пожела да бъде цитиран с името си.

За председателя на Европейски евангелски алианс Николай Неделчев уловката при този казус е доколко БПЦ ще успее да разграничи духовната от стопанската си дейност. Според него трябва да се регистрира дружество по Търговския закон, което да не се управлява от свещеници.

Миряните

Миряните, които срещаме пред храма "Св. Седмочисленици", почитат църквата и нямат кой знае какво мнение относно бизнес делата й. Янка Милева, на 73 години, излиза от храма в делничен ден. Нищо не е чувала за митрополит Кирил и въобще не разбира защо му е да строи хотели. "То е така, защото 45 години [поповете] забравиха за народа и ние забравихме за църквата и вече я няма в душите на хората. И [поповете] се чудят с какво друго да се занимават, но не и със служби за нас." Янка е тук, защото е сънувала лоши сънища за децата и решила да запали свещички за здраве.

Йордан Йорданов, на 66 години, е дошъл на църква, също за да запали свещ. Сутринта изпратил внука за Германия, първи курс студент. Освен че му лис­нал вода на вратата, "си трябва и свещ, пък и за бабата, за бог да прости". За митрополит Кирил и хотелите по Черноморието не е чувал нищо. "Не разбирам вече кое е право и кое не. То бизнесът е навсякъде, разперва ръце той, и църквата сигурно се е усетила." Но Йордан се вълнува повече от друг проблем на църквата: "Ама много е слаба нашата. Колкото и пари да изкара, няма да си върне силата." Натъжава го това, че "там се карат, разделят, хората не им вярват, вече не се строят църкви". И задава въп­роса за кого ще идат тези пари от хотела - за църквата, за самия митрополит, или... Според богослова доц. Дилян Николчев е изключително важно БПЦ да развива стопанска дейност. Не по-малко важно обаче според него е стопанските инициативи на църквата и имуществените изгоди от тях да не обслужват лични и корпоративни интереси, а да са насочени към подобряване на състоянието й, което от своя страна да "подпомага благосъстоянието на вярващите, дори на невярващите, а оттук, ако щете, и на самата държава". Богословът дава пример с Православната църква в Кипър, която днес е собственик на завод за безалкохолни напитки, на най-голямата телевизия в страната и е най-големият притежател на морски плавателни съдове. Приходите от всичко това не само че работят за доброто икономическо състояние на църквата, но почти изцяло обезпечават здравеопазването и образованието и служат за мисионерска дейност извън пределите на Кипър.

Ясно е, че БПЦ трябва да е икономически самостоятелна и стабилна институция. Тоест по принцип стопанските инициативи на църквата не са по подразбиране странни или непривични. Важни са обаче две неща. Първо, църквата да обръща по-голямо внимание на духовния, отколкото на финансовия живот. Да се старае да привлича преди всичко повече хора в храмовете, а чак след това - повече пари в касата. И второ, когато прави сделки, да ги прави прозрачно, без да провокира съмнения за корупция и обслужване на частни интереси. Все пак действа пред очите на Бог.

Продажбата на свещи отдавна не пълни църковната каса
Източник: Дневник

Манастир назаем


Спас СПАСОВ


Скандалът в Рогачево (виж основния текст) последва на опасна дистанция друга любопитна сделка на варненския митрополит Кирил. В средата на август Общинският съвет в гр. Преслав продаде на търг превърнатия в профсъюзна почивна станция някогашен манастир Св. Пантелеймон. От името на варненския владика в наддаването за сградата участва бизнесмена Младен Станев. "Като всеки нормален християнин, който чувства за свой дълг да помогне на църква, взех решение да участвам в търга. След като проучих нещата, информирах Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който първоначално не вярваше, че има такова нещо. Затова се наложи да му кажа, че или участваме, или губим манастира, разказва в едно интервю Станев. Обясних му, че не мога да наддавам сам, тъй като парите няма да ми стигнат. [...] Закупихме тръжната документация за 50 лв. и дадохме 23 000 лв. депозит за участие. Тези пари дойдоха основно от църквата". На въпроса, той ли е изпратил Младен Станев на търга, Кирил също потвърди: "Да, разбира се. И парите, които му дадохме, са наши, църковни".
Младен Станев става победител в търга с предложената цена от 664 000 лв. Разгърнатата площ на сградата е 4363 кв. м, а прилежащият й терен - 1248 кв.м. Веднага след приключване на наддаването Митрополит Кирил заявява в интервю за в. "24 часа" "Да, това е победа за църквата, макар и на много висока цена, 664 е номерът на звяра".
След спечелването на търга на дневен ред идва друг въпрос: След като Младен Станев не притежава нужните средства, как ще бъдат събрани 664 000 лева за извършване на покупката в предвидения от закона 30 дневен срок? Като истински духовник Кирил отговаря: "С Божията помощ, смятам, ще успеем. Както се събират пари за нова черква, така ще съберем парите и за този български манастир. За такива дела се намират хора, слава Богу". С банков кредит? "Абсурд, категоричен бе на 16 август владиката, нали ще трябва да заложим църковни сгради! Аз ще отделя една заплата на първо време за покупката на манастира. По-нататък и други неща съм намислил. [...] Смятаме да открием банкова сметка за набиране на средства". Тридесет дни след провеждането на търга обаче се оказа, че парите, необходими за финализиране на сделката са осигурени именно с ипотечен кредит от "Банка ДСК". Новината бе потвърдена за "Капитал" лично от митрополит Кирил. Но и в този случай той категорично отказа да назове църковните имоти, вписани в документите по ипотеката.
Сега, според експертните оценки, за възстановяването и превръщането на бившата почивна станция "Патлейна" в манастир и духовно - просветен център, каквато е идеята на Кирил, ще са необходими около 2 000 000 лв.

Замисляли ли сте се как се издържа Българската православна църква? Ясно е, че не може да разчита само на продажба на свещи, икони и църковни календари.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    иподякон Петко Авренски

    Прочетох статията на уважаемите авторки, но силно съм притеснен от вложените думи и несъзнателно употребени слова : "А всичките му "сделки" са обвити в мъгла и съмнения за корупция. "Доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и специалист по църковно право, цитира устава на БПЦ,...липсва каквато и да било прозрачност и отчетност при извършването на сделки от такъв характер". Що се отнася до конкретната идея на митрополит Кирил, той я коментира така: "Ако канонът на БПЦ позволява това, а и моралът на църквата не е в разрез с подобни дела, проблем няма."Янка Милева, на 73 години, излиза от храма в делничен ден. Нищо не е чувала за митрополит Кирил Йордан Йорданов, на 66 годиниСпоред богослова доц. Дилян Николчев е изключително важно БПЦ да развива стопанска дейност.Православната църква в Кипър, която днес е собственик на завод за безалкохолни напитки, на най-голямата телевизия в страната и е най-големият притежател на морски плавателни съдове.Ясно е, че БПЦ...Първо, църквата да обръща по-голямо внимание на духовния, отколкото на финансовия живот. Да се старае да привлича преди всичко повече хора в храмовете, а чак след това - повече пари в касата. И второ, когато прави сделки, да ги прави прозрачно, без да провокира съмнения за корупция и обслужване на частни интереси. Все пак действа пред очите на Бог."

    Така извадените от конкретното съдържание на статията и цитирани журналистически изследвания дават повод за нездравословни коментарии от страна на вярващи и недотам подготвени и запознати с вярата, а и с устава на БПЦ. В този ред на общи приказки и цитати би трябвало да се потръси становището на юридически упълномощени лица на Варненската и Великопреславска митрополия и решенията на Епархийския съвет - митрополитът не действа самолично, а с решение и общо одобрение на съвета. На пръв поглед интервютата с посочените миряни е добре, но възрастовата граница е над 65 години, а вие сте забравили да потърсите и становището на средното поколение, а и тези които днес са студенти в Богословските факултети в София, В. Търново, Шумен. По - образованото младо поколение, което встъпва в храма има понятие за религиозен туризъм и по - специално за Варна и региона като туристическа дестинация. Варненска и Великопреславска митрополия е наследница на богат религиозен туристически продукт - адекватен само на "благородна конкуренция" с поклонически туризъм в страни като Франция, Италия и др.. Такова научно схващане има проф. Дончо Дончев, ас. Милен Пенерлиев, които работят в тази област и са щатни преподаватели в ШУ „Еп. К. Преславски”. И без да съм запитвал и изисквал тяхното становище съм убеден, че ще защитят идеята за устойчиво развитие на религиозния и поклонически туризъм в североизточния регион. Не дотам добросъвестно в статията се говори открито за : "А всичките му "сделки" са обвити в мъгла и съмнения за корупция." Всички тези писания са плод на "завистта" срещу един архиерей с признат международен авторитет от Брюксел, Москва, Вашингтон. Поздравления по повод 50-ти рожден ден на митрополит Кирил изпратиха президнта на САЩ Джордж Уокър Буш и съпругата му. Същият се ползва с епископски авторитет още във Виена, Берлин, Ереван, Атина, Иерусалим и други за които не е мястото и времето да ги упоменавам. Изграждането на SPA център св. Анна и бъдещата негова функция ще допренесе за провеждането на международни православни форуми и попечителска, духовно-просветна и лечебна дейност в североизточния регион като средище на православния свят и опита на Душепопечителския център на Руската Православна Църква - Московската патриаршия (дейността на монаха Анатолий Берестов и варненския свещеник Георги Фотакиев, които обгрижват наркозависими са в пълното сътрудничество с медицинските власти на РБългария). Разбира се, че всяко начало е трудно, но да се правят такива прибързани изводи е меко казано несъобразено с вижданията на епархийския съвет по програмите на Обществения комитет за православни ценности. Бих се радвал на статия, която разкрива перспективите за религиозен и поклонически туризъм във Варнеска и Великопреславска митрополия отразяваща адекватно православните ценности. Изписването в статията на името на митрополит Кирил и неупоменаването на неговата архипастирска дейност и ктиторство при обновяването на манистирите св. Марина (с. Ботево), при с Александрия (Добричка област), при с. Българево и още и още други църкви и параклиси на територията на Варненска и Великопреславска митрополия на територията на Варненска, Добричка, Шуменска, Търговишка област е осезаемо но това не се вписва във вашия авторитетен вестник, който купувам всяка събота.
    С уважение: иподякон Петко Авренски

  • 2
    Avatar :-|
    ДИ

    Бих искал да знам, а може би и г-н Авренски може да ме информира, вярно ли е:

    1. Че БПЦ е най-големия или един от най-големите поземлени собственици в България?
    2. Че БПЦ не плаща данъци?

    За въпроси относно християнската вяра не мисля, че тук това е темата. Но едно ми е ясно - пише в Словото "Отдавайте Божиите Богу, а кесаревите - кесарю". Това - по въпроса за данъците. Не става въпрос да вярваме или не в добрите намерения и действия на БПЦ, а трябва да имаме конкретна информация. Такава липсва. Колко и какво притежава тя? Колко печели? За какво отиват парите? Аз не съм чул за проекти на БПЦ, които да са насочени към социални програми, духовна и просветна дейност... Само чувам от време на време призиви към миряните да се събират средства за този или онзи храм в плачевно състояние.

    Моите уважения към историческата роля на БПЦ за запазване на българщината по време на турското робство. Но миналото си е минало.

    Имам наблюдения върху начина, по който се развива една църковна организация от протестански тип в Швейцария. Хората (миряните) всяка година си приемат бюджета, правят общо събрание, правят финансова ревизия и, забележете, всякакви външни лица могат да присъстват и да получат копие от баланса. И вътре всичко се вижда. "Капитал" е вестник, който борави с цифри, цифри и пак цифри. Но не от смехотворен порядък от типа на това колко поздравления е получил митрополит Кирил за 50-тия си рожден ден.

    Показателно е изявлението на Неврокопския митрополит Натанаил относно развитието на стопанска дейност - "Това е с идеална цел, за доброто на всички миряни, не само на църквата." Стопанската дейност крепи преди всичко институцията БПЦ и нейните началници, а миряните ... то може да се прочете от самите миряни в статията колко са чули за доброто, което уж се прави и за тях.

  • 3
    Avatar :-|
    Георги Душналиев

    И аз искам да знам - църквата знае ли къде й е мястото?

  • 4
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    КапиталБългарска история






    Кратък исторически преглед на Българската православна църква

    Проф. Тотю Колев

    На Балканския полуостров християнството проникнало още от апостолско време. Заслуга за това имал главно св. апостол Павел. След образуването на Българската държава (681 г.) християнството продължило да се утвърждава сред местното население. За това допринасяли връзките на България с Византия, също употребата на гръцкия език у нас, размяната на пленници и др. >>>

    Християнството в България

    Проф. Георги Петров Бакалов

    I. Християнството по българските земи до Покръстването
    2. Християнството от Покръстването до 1185 година
    3. Българската Охридска архиепископия
    4. Българската църква през Второто българско царство
    5. Ересите и Българската църква. Богомилство
    6. Християнството по българските земи по бреме на турското иго
    7. Българската православна църква след Освобождението

    История на Българската Православна църква

    1. Покръстване на българския народ и основаване на Българската църква
    2. Българската православна църква през вековете
    3. Църковната закрила на Българския народ през петвековното двойно иго
    4. Българска екзархия
    5. Възстановяване на Българската Патриаршия

    History of the Bulgarian Orthodox Church

    1. Conversion to Christianity of the Bulgarian people and foundation of the Bulgarian Church
    2. The Bulgarian Orthodox Church in the middle ages (First and Second Kingdom of Bulgaria)
    3. The Church a the protector of the Bulgarian people during the five-centuries-long political and spiritual yoke
    4. The Bulgarian Exarchate (Third Kingdom of Bulgaria)
    5. Restoration of the Bulgarian Patriarchate (Republic of Bulgaria)

    Многострадален народ. Интернетна страница на "Православна беседа" за българското минало

    Съдържа четива, фотоизображения и музикални записи по темите:

    Положението на християните под мюсюлманска власт. Свидетелства за страдалчеството на българския народ от разкази на очевидци, из вестниците до Освобождението, из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в., от исторически съчинения, от народната памет, от перото на книжовници и поети. Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание. Пейте, робини, тез тъжни песни! Песни за вехти войводи във формат mp3.

    Бележити български историци и богослови

    :: Черноризец Храбър (IX-X век)
    :: Св. Паисий Хилендарски (1722-ок. 1773)
    :: Проф. Марин Дринов (1838–1906)
    :: Академик Иван Снегаров (1883-1971)
    :: Проф. Илия Цоневски (1903-1992)
    :: Проф. Георги Петров Бакалов (р. 1943)

    Светци и духовни водачи от Македония

    Пламен Павлов и Христо Темелски

    Светците от Македония в нашата история
    Светци от Античната епоха
    Духовни водачи и светци от Средновековието
    Мъченици, пострадали в началото на іх в.
    Светци във времето на османското владичество
    Библиография



    "В българската наука не съществува интерпретация на историята от християнска, православна гледна точка. ...Целите на историческото възпитание изискват непротиворечива и проста схема за миналото на даден народ. Подобна алтернатива за нас се открива във философията на вярата като обяснение на историята. Изваждането на българската история от нейното християнско тълкуване не дава възможността да се види доброто в нашето минало. Християнският поглед в миналото сверява фактите и данните от светската история според близостта им с фактите и данните от църковната история. За българите фактически няма и друга истинска история. Другата, нецърковната история, в българския случай е историята на робствата и националните катастрофи. ...Именно историята по определението на предмета си е длъжна да обясни защо нещо остава, а друго изчезва и така да отдели вярното от невярното, праведното от грешното."
    "Християнство и история", Стефан Чурешки






    Имало ли е завет между Св. Седмочисленици и Борис-Михаил?

    Деян Енев. Не е ли бил сключен някакъв завет между Борис-Михаил и братята Кирил и Методий на река Брегалница, където пътищата им най-вероятно се пресичат около 850 г. - завет, реализиран впоследствие с помощта на петимата им ученици Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий? Защото само тези осем български мъже - царят-покръстител и Светите Седмочисленици, са удостоени след смъртта си с високия титул за святост "равноапостолни" от Българската православна църква в сонма на светците ни. "Равноапостолен" ще рече светец, който особено се е прославил с благовестяването на Евангелието и с обръщането на отделни народи в християнската вяра. Паметта на Св. Седмочисленици се чества на 27 юли - датата, на която през 916 г. умира последният от седемте славянски просветители - Климент Охридски. >>>

    Първите предстоятели на Българската църква - архиепископ Георги и архиепископ св. Йосиф Изповедник

    От 5 октомври 869 г. до 28 февруари 870 г. в Цариград се състоял всехристиянски църковен събор (Западната римокатолическа църква го признава за VIII вселенски събор). Замислен и организиран като демонстрация на пълния триумф на Римския апостолически престол над Цариградската патриаршия и над източните поместни църкви, съборът завършил с поражение за папството, с което то никога не могло да се помири. Четири дни след закриване на събора, на извънредно съборно заседание на 4 март 870 г., обиграната византийска дипломация, с помощта на пратениците на българския княз Борис-Михаил, изтръгнала арбитражно решение на представителите на поместните църкви по спора между Рим и Цариград за юрисдикцията над новоучредения църковен диоцез на България. >>>

    Какво е автокефална църква?

    Църковен вестник, 1998

    Автокефална (гр. avuto ­ сам, самостоен и kefavlh ­ глава) означава напълно самостойна, независима църква. По-съществените є белези са цялостна организация, по-голяма или по-малка хомогенна етническа общност в рамките на определена страна и църковна област, право на самостоятелен избор и интронизиране на свой предстоятел, право на свикване и провеждане на поместен събор и изработване на свой устав, право на освещаване на миро, канонизиране на местни светии и др. >>

    The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars A.D. 866 (Letter 99)

    The Medieval Sourcebook

    Since the sixth century, the Bulgars had known intermittent contact with the Christians of the surrounding nations, whether as merchants or prisoners-of-war or through diplomatic relations. During the later eighth and early ninth century, the Christian population in Bulgar lands increased so much that Christians were rumored to have influence at the court of Khan Krum (802-814); they were also persecuted under Khan Omortag (814-31). The Bulgars continued to remain "officially" pagan until the reign of Khan Boris, who came to power around 852. >>>

    Славянската православна цивилизация. Дата и място на раждане: 894 г. в Плиска

    Анчо Калоянов

    ...В българската историография не е изказано обосновано недоверие в съществуването на Преславския събор през 893 г. Той се приемаше за реално събитие до преди десетина години, когато изпадна от хронологичните таблици в нашата история, а не се упоменава и в четиритомната Кирило-Методиевска енциклопедия.
    Неговото премълчаване на единадесетия славистичен конгрес в Братислава през 1993 г. (тогава се навършваха кръглите 1100 години) изостриха моето любопитство и към нашия отказ от събитие, което е едно от най-значимите в историята на християнска Европа. Изповядваното от мене верую, че историята е онова от написаното за миналото, което не само искаме да запомним, но сме и готови да го браним, ме отклони от обичайните ми занимания и ме доведе до откритие, което искам да оглася пред вас. Защото какво по-свято място от Света гора срещу Царевград Търнов и по-подходящ ден от деня на двамата наши покровители! А и да речем по Матея, глава пета, стих четиринайсти: Не може се укри град, който стои навръх планината. Сиреч, ако събитието е голямо, непременно ще остави доказуеми следи в словото на своето време.

    Българският дух в руското православие - Св. Михаил Българин и св. Киприян Българин

    Горан Благоев

    ...Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. Сред руските хуманитаристи тази теза има както привърженици, така и противници. Актът е извършен през 988 г. - повече от един век, след като България става християнска държава. >>>

    Търновската патриаршия

    Богдан Христов

    През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата държава, полагайки основите на Второто българско царство в Търново. В неговите граници влезли земите от Западна Стара планина до Черно море (без Варна), с Добруджа на север в областта Загора в Североизточна Тракия. Преценявайки съвършено правилно голямата роля на родната църква и на родното духовенство, Асен и Петър решили да положат основите и на църковната ни независимост. Владетелите, клирът и народът бленували за възстановяване на църковната автокефалия в границите на обновеното царство.

    Патриарх Евтимий - книжовник и общественик

    Доц. д-р Милияна Каймакамова

    В историята на българската държавност и култура XIV век е паметна епоха. Тогава България отново, както през времето на княз Борис I (852 - 889) и цар Симеон (893 - 927), става "държава на духа". Творците от Търновската школа създават новия Златен век на българската култура, а българската столица отново се превръща в център, излъчващ идеи, образи и личности. Те дават мощен тласък в духовния живот >>>

    Кончината и гробът на св. Патриарх Евтимий

    Георги Тодоров

    И до днес продължава спорът за това къде и кога е починал последният Търновски патриарх св. Евтимий и къде е неговият гроб. Полемиката се разгаря в началото на ХХ век след разкопки на предполагаемия гроб в Бачковския манастир и последвалите многобройни публикации в пресата. >>>



    След падането на Търново под османска власт (1393 г.) и заточението на патриарх Евтимий Българската църква загубила автокефалията си и преминала в диоцеза на Константинополската патриаршия.
    Охрид - другият български църковно-просветен център, останал през цялото време твърда опора на вярата, благочестието и народностното съзнание. На охридската катедра светителствали както българи, така и гръкоезични епископи, сред които блаж. Теофилакт Охридски (1094-1107), Димитрий Хоматиан (1216-1234) и Константин Кавасила (ок. 1250) - ревностни защитници на Охридската архиепископия като българска срещу посегателствата на Цариград, по произход гърци. В определени периоди диоцезът включвал части от Италия, Сърбия и др., поради което някои от охридските архиепископи се титулували патриарси и били признавани за такива. В 1767 година Охридската архиепископия била ликвидирана и диоцезът й бил включен към Цариградската патриаршия.




    Охридската архиепископия-патриаршия - продължение на първата Българска патриаршия от X век

    Ст.н.с. Трендафил Кръстанов

    Кога град Охрид възниква като славянски архиепископски и патриаршески престол и защо в изворите е наречен седалище на архиепископ "на Охрид и на цяла България"? По този въпрос има достатъчно безспорни документални свидетелства на различни езици още от средновековието до днес. Не само необходимо, но и задължително е именно върху здравата основа на безспорни извори на съвременни свидетели да възстановим възникването и развитието на Охрид като общохристиянско и особено българско духовно средище, наречено неслучайно "Български Йерусалим". >>>

    Българската църква през Средновековието

    Официалната история на Българската Православна църква започва с покръстването на Българите от княз Борис (852­ 889) през 864 г. През следващите пет години той предприема активни опити да устрои самостоятелна българска църква. На 4 март 870 г. източните патриаршии дават право на Българите да имат своя архиепископия. Пръв български архиепископ станал Йосиф (Стефан). >>>

    Автентично изображение от Х век на Владетелската църква във Велики Преслав

    При археологически разкопките във втората българска столица Велики Преслав е открито автентично изображение от Х век на Владетелската църква. Съвременник на цар Симеон Велики е изрисувал църквата с острие върху каменно блокче.

    Денят на Св.св. Кирил и Методий през Възраждането

    Васил Петров

    За същността на празника :: За създателите на празника :: Структура на празника

    През Възраждането на 11 май, денят, в който според църковния календар се отбелязвала паметта на Кирил и Методий, българите давали израз на своето народностно самоосъзнаване. В самото начало са наричали празника "църковен" и "училищен", но се чувствало, че тези определения ограничават същността му. >>>

    Ново доказателство за историчността на Крали Марко

    Проф. Николай Овчаров поднесе поредната изненада със своите изследвания. След дълги проучвания в Охрид, днешна Македония, на една от колоните в катедралния храм "Св. София" той установи, че има графит с монограма на Марко – син на Вълкашин. Става дума за известния герой от българския епос, надарения с чутовна сила юнак - Крали Марко.

    Дълбокото възраждане на България - Времето и делото на св. Пимен Зографски

    Георги Тодоров

    Водещият мит за българското Възраждане е формулиран от най-влиятелния български мислител през последните два века - Вазов - така: "Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий - един калугер - и се заключаваше с Левски - един дякон - два светци, - беше засеяла и наторила вече нивата". ...Днес имаме основания да поставим под въпрос тази общоприета теза ... За живота и делото на св. Пимен знаем малко - най-вече от достигналото до нас в късен препис негово Житие. Той не е подписвал иконите и стенописите си. Св. Паисий Хилендарски пише за него: "Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората." Тези думи са ключ за осмисляне на разликата между истинския възрожденец, чиито "тайни" трудове възхваляват Бога - и "възрожденците" от ХIХ век, които възхваляват неговия заместител - нацията. >>>





    Славянобългарска история

    Св. Паисий Хилендарски

    Съдържа: Ползата от историята :: Славянобългарска история :: Историческо събрание за българския народ :: Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале :: Пак завършваме разказа за Константин Шишман :: Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе. Колкото се намират. И кой след кого е царувал :: Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе :: За славянските учители :: Тук събрахме накратко имената на българските светци, колкото са просияли от българския народ в последно време

    Паисиевият стълб

    Георги Тодоров

    "Килията" на отец Паисий в Хилендарския манастир е една от най-безспорните български светини. Всички я "знаем" от одата на Вазов ("скромна килийка, потънала в сън") и от учебниците по история, където винаги се показва все един и същи кадър с прозорчето под широк свод. Тъкмо това "знание" ни пречи да я видим. Но. Какво всъщност представлява тази всебългарска светиня? >>>

    Вж. също Камъните на Паисиевия стълп викат относно замисления Културно-исторически център "Отец Паисий" в Банско - проект, който авторът апелира да бъде спрян.

    Македония, Църквата, разколът

    Георги Тодоров

    ...да се върнем назад в историята. Всъщност в старата история няма Македонска православна църква и няма как да е имало, защото държавата Македония е била унищожена от римляните дълго преди Рождество Христово.
    Съществувала е Охридска архиепископия, създадена от Василий II Българоубиеца като заместител на унищожената от него автокефална църква на Българското царство, чието седалище е било последователно в Плиска, Преслав, Доростол, Средец и най-сетне в Охрид. Предстоятелят на тази църква е носил титлата "Архиепископ на Охрид и цяла България". Тази Охридска архиепископия просъществува до 1767 г., когато е унищожена (със султански ферман) и нейният диоцез е присвоен от Цариградската патриаршия. >>>

    Черноризец Храбър - Опит за биография

    В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история. >>>

    Страдание болгарских мучеников - иноков Зографской обители

    Кратък разказ за участта на българските Светогорски монаси, изгорени от католиците в кулата на Зографския манастир по време на Фераро-Флорентинската схизма (1284г.) >>>

    За институцията на таксидиотството

    Деян Енев

    Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на XIX век.
    Постепенно през XVIII и първата половина на XIX век страната е покрита с плътна мрежа от метоси в по-важните селища. Според Иван Радев, един от малцината ни по-задълбочени изследователи на таксидиотството, "метохът е едновременно молитвен дом, страноприемница и средище за просвета". >>>

    Васил Левски (Васил Иванов Кунчев)

    За Левски, светостта и българския Христос :: Може ли Васил Иванов Кунчев (Левски) да бъде канонизиран за светец

    ...Обръщайки се към делото на Васил Левски според неподправените документи на епохата ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии. В документите за живота, дейността и идеологията на Левски не могат да се открият качества, превръщащи революционера в светец. Разбира се това не изважда Левски от страниците на революционната епопея, но го отдалечава от сонма на светците. >>>



    Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата

    Иван Снегаров, "Църковен архив", 1929

    Може би е още рано да се поставят на историческа преценка доста близки до нас църковнообществени факти, но вярвам, че всеки съзнателен член на Българската църква се интересува да знае за нейното междуцърковно положение през време на полувековния є самостоен живот. Този мой труд е един опит да се осветли тази страна от живота на Бълг. църква. Читателят навярно ще се убеди, че неговата родна Църква е проникната от дълбока любов към своя народ и от непоколебима вяра в Христовата правда, която изисква никой народ да не тъпче друг народ, а всички задружно, но без да бъдат сливани, да съзиждат Царството Божие.

    Съдържа: Встъпление | I. Източните Църкви | II. Руската църква | III. Сръбската църква | IV. Ромънската църква | V. Цариградската патриаршия: а) отношенията на Фенер б) поведението на патриаршеските органи в) с какви средства се борили Българската екзархия и нейните архиереи.

    Един опит за уния в българските земи към средата на ХIХ век

    М. Радивоев, откъс от книгата "Време и живот на Търновския митрополит Илариона (Макариополски)"

    Докато гръцкото висше духовенство безнаказано безчинствоваше и безсрамно вилнееше из българските области и се занимаваше само с личната си угода, римо-католическата пропаганда тихомълком много неуморно работеше за подкопаването на Източно-православното учение измежду православните българи. Лазаристите, отдавна заселени в Цариград, а от 1854 в Солун и Битоля, зорко следяха както почналото се вече свестяване на Българския народ, тъй и осъдителното поведение на гръцкото висше духовенство и сериозно се готвеха да ловят риба в размътената вече вода.
    Няколко години преди Кримската война тази пропаганда за постигане на целта си бе открила в Бебек, едно от предградията на Цариград, училище, в което няколко примамени българчета възпитаваше за своята цел.

    Имало едно време уния...

    Златина Иванова, ЦВ 1998

    Що е уния? В зависимост от това, кого ще попитате, ще получите и съответния отговор. Католикът ще ви отговори, че това е нещо съвсем безобидно. Просто едно признание от православните, че папата е глава на всички християни и че каквото каже от своята катедра, е абсолютна и съвършена истина. Иначе всичко остава по старому ­ богослуженията, обредите, всичко. >>>

    Любопитни щрихи от българската история

    Татяна Томова

    Преразказ на писания от Начо Начов (1853-1916) - според авторката, незаслужено забравен просветител и общественик от епохата на Възраждането и след Освобождението.

    Из историята на страшното българско "-овъ" :: Забележка за Паисиевата история :: "За побратимството" В тази своя статия Начов дава сведения за един особено разпространен народно-църковен обичай, практикуван в различните си форми при всички европейски народи – побратимяването, за което има сведения още от дълбока древност. ...Главният източник, по който той описва обичая, е стар требник (не по-късен от ХVІІ в.) от с. Себища (Дебърско), намиращ се в ръкописната сбирка на Начов:
    "Които ще се побратимяватъ, изправятъ се пред светите двери и се покланятъ три пъти. Свещеникътъ им хваща десните ръце и ги полага върху евангелието, като казва: Благословенъ Богъ нашъ, Св. Боже, Прсвятая Тройце, Отче нашъ, тропаря на деня, Приидите поклонимся, псаломъ 50, Помилуй мя Боже, прокименъ гласъ: Се колъ красно, се нынблагословите Господа. [...] По-нататък в статията си Начо Начов представя видовете на църковното побратимяване. >>>

    Обезглавената монархия

    Георги Тодоров

    За монархията, сакралността, династията и връзката им с Православието в новата българска история. Влизането на бившия български цар Симеон II в политиката чрез участие в републикански парламентарни избори като водач на политическа партия поставя на дневен ред въпроса за статута на българската монархия и българската царска Кобургска династия. >>>

    Цял век Кобургите си играят на верско двуличие

    Деян Енев

    Династията изпразни от съдържание мистичната връзка Бог-Цар-Отечество и май всички още плащаме за това. На 2 февруари 1896 година династията на Кобургите излъчва първия православен представител в редиците си. Престолонаследникът Борис Търновски, кръстен при раждането си в лоното на Римо-католическата църква с имената Борис Клеман Робер Луи Станислав Ксание, приема православието. Обредът включва само миропомазване, защото по православния канон извършеното вече кръщене се признава.
    Българската царстваща династия не успя обаче да изпълни с онзи благодатен смисъл свещената православна титла "Цар", за което беше предопределена. >>>

    Екзарх Стефан I Български

    От февруари 1870 г. до май 1953 г. Българската православна църква просъществува като Екзархия. Предстоятели на Българската екзархия са били трима висши духовници, трима титани на своето време, чиито живот и съдба са доста превратни. Един от тях е последният български екзарх Стефан, който се задържа на престола четири години, след което е свален и интерниран от комунистическото правителство. >>>






    Най-нова църковна история
    Български новомъченици от турското робство

    Четива от Православна беседа

    Василий Верешчагин (Верещагин) - На Шипка всичко е спокойно...

    Василий Василевич Верешчагин е роден през 1842 г. в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на помешчик от средна ръка. Детството и юношеството на Василий преминават във военни училища. На осемгодишна възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин (първото военно звание на завършилите морски кадети), но не постъпва във Флота. Още в Корпуса Верешчагин е посещавал рисувална школа >>>

    Светци закрилят войните на бойното поле

    Надя Аспарухова, Тамара Дичева

    ... Преобладаващата част от нагръдните икони в колекцията на Военноисторическите музеи в Плевен представят изображения на Богородица и св. Николай Чудотворец. ... Образите на светците, които ни гледат от тая колекция, са част от разтърсващия иконостас на войната, пред който обикновеният руски войник е дал и изпълнил своя обет да се сражава за свободата на един поробен народ. >>>

    Социалната дейност на Църквата 1919-1944

    Д-р Борис Милошев, ЦВ

    Периодът 1919-1944 е период на активна социална дейност на българското православно енорийско свещенство. Пионер и организатор на тази дейност на Църквата през посочения период е свещеноиконом Йосиф Милошев (1884-1958) и възторжените му последователи: прот. Димитър Василев, свещ. Павел Тренев, иконом Димитър Андреев, прот. Христо Димитров и много други. Те създават няколко организации: >>>

    Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни

    Архимандрит хаджи Викентий

    Кога и кой или кои първи са разпространявали Христовото учение в сегашния град Ловеч не е известно. За съжаление обаче нямаме сведения за християнството в Ловеч през годините до 1019 г.
    През време на Второто българско царство Ловеч е вече център на митрополия.
    Не е известно кога е основана тази митрополия, но в Синодика на цар Борил са запазени имената на Ловчанските митрополити, а именно: Лонгин, Мелетий, Киприян, Симеон І и Симеон ІІ. Също така не знаем и кога са светителствували в града, но трябва да приемем, че това е било преди 1360 г., защото, както се вижда, през тази година Ловчански митрополит е бил Партений.

    Суеверия тресят поданиците на Царска България

    Петър Величков
    Цар Фердинанд предсказва абдикацията си, а спиритисти викат духове...През 1905 г.в столицата мирно си живуркат 66 162 християни, 10 703 израилтяни, 2453 католици, 2027 мохамедани, 563 протестанти, 431 грегорианци, 182 атеисти, а 101 крият на кой Бог се кланят. Тоя истински религиозен Вавилон се черкувал в 8 православни черкви, 5 синагоги, 2 католически и 2 протестантски църкви, 1 джамия и 1 григориански храм. Извън този организиран верски поток обаче съществувал друг потаен и трудно уловим духовен живот, управляван от пророчици, врачки, баячки, шарлатани, медиуми и прочие. >>>

    Български новомъченици от комунистическия режим

    :: Митрополит Борис (Разумов) Неврокопски
    :: Архимандрит Калистрат Наков, игумен на Рилския манастир
    :: Архимандрит д-р Ириней Попконстантинов, протосингел на Софийската митрополия
    :: Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви от днешния град Златоград
    :: Свещеник Иван Русинов от с. Гирен, Пловдивско и "Червения поп"
    :: Свещеник Рафаил Раев от с. Стражица
    :: Свещеник Михаил Попов от с. Пожарево, Софийско
    :: Свещеник Стефан Кривошиев от гр. Севлиево
    :: Свещеноиконом Стефан (Съби) Кривошиев от гр. Севлиево
    :: Свещеник Николай Грънчаров от с. Тъжа, Казанлъшко
    :: Свещеник Борис Вълканов от с. Кирилово, Старозагорско
    :: Свещеник Александър Дянков - Белослатинският пастир
    :: Свещеник Петър Дивизиев от гр. Разлог
    :: Свещеник Евстати Пандурски (Витошки) от Бояна
    :: Монахиня Симфороза от манастира "Св. Петка", село Сотиря
    :: Свещеник Григорий Попалександров
    :: Свещеник Михаил Апостолов от гр. Рила
    :: Свещеник Йоан Кирилов от с. Малко Белово, Пазарджишко
    :: Свещеник Димитър Биров от с. Голямо Белово
    :: Свещеник Иван Тодоров от с. Тръстеник
    :: Свещеник Васил Вълков от с. Горни Дъбник, Плевенско
    :: Свещеник Николай Йотов от с. Долни Дъбник, Плевенско

    Свещенници - жертва на атеизма на територията на днешна Варненска и Великопреславска епархия

    Документи от архива на БКП

    > Доклад от помощник-министъра на вътрешните работи Йонко Панов до министъра на вътрешните работи за политическото състояние на БПЦ, 1949 година
    > За дейността на БПЦ в първите години след 9 септември 1944 и причините за закриването на Свещеническия съюз през 1955 година, 1957 година
    > Информация на завеждащ отдела "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП за атеистичната пропаганда в страната, 1959 година
    > Други документи, протоколи, докладни записки и под., които удостоверяват ролята на правителството, Отечествения фронт, Дирекцията на вероизповеданията и Свещенническия съюз

    Интелигенцията и Православието от "История славянобългарска" до 1989 година

    Георги Тодоров

    ...Българската интелигенция е родена в лоното на Църквата. Заражда се през ХVІІІ век като проявление на всеобщото разцърковяване на модерното общество, като рожба на светския дух, който залива Европа от Запад на Изток. Центърът на този процес е предреволюционна Франция, а в Българско идеите на т. нар. "Просвещение" достигат чрез гръцки, сръбски и руски посредници. >>>

    Построяването на храм "Св. Георги" в с. Драгойново





    Разколът в Българската Православна Църква

    > Хронология на разкола в БПЦ от 1989 година до днес
    > Закон за вероизповеданията от 2003 г. - документи и статии
    > Възвръщането на окупираните от разколниците храмове - извадки от пресата

    Българската църква в съдбоносно очакване

    Ясен Бориславов, 1997 г.

    ...В дъното на днешната църковна распра стои неуреденият въпрос за характера на отношенията между църквата и държавата. ...Поради това не е безинтересно да се проследи в исторически план традицията в отношенията между българската държава и българската православна църква.

    Современное положение Болгарской Православной Церкви (80-90-е годы XX века) по материалам периодической печати

    Александр Тимофеев, 1999 г.

    [...] За более, чем 1100-летнюю историю Болгарская Церковь претерпела немало испытаний и гонений. При этом с Русской Церковью у нее всегда были исторически близкие отношения. Церкви-сестры многим обязаны друг другу. Как сказал проф. Н. Н. Глубоковский в своей речи при открытии богословского факультета Софийского Университета: «Мы, русские, не забыли, что в свое время получили из Болгарии первые факелы и основы православной богословской науки...». Со своей стороны Русская Церковь много помогала Болгарской во время ее тяжких бедствий и нестроений. Так было и в 1945 г., когда РПЦ своим ходатайством перед Константинопольским Патриархом Вениамином содействовала прекращению схизмы 1872 г., возникшей за-за провозглашения БЦ своей автокефалии на 1-м Церковно-Народном Соборе 1871 года. До этого момента БПЦ находилась вне общения с другими Православными Церквями. Также и в 1961 г., благодаря настойчивому ходатайству РПЦ, Константинопольский Патриархат признал достоинство Болгарского Патриарха Кирилла, избранного на 3-м Церковно-Народном Соборе в 1953 году. Таким образом, была преодолена очередная 8-летняя схизма между Болгарской Церковью и Константинопольским патриархатом. >>>

    Религиозната инвазия би била немислима без подкрепата на висшата администрация у нас

    Истината трябва да се каже - въпросът със сектите драматично се подценява от медии и политици в България. А не трябва. Вече не прави впечатление, че Щатите си присвоиха правото да се произнасят за свободите в други страни, без да допускат обсъждане на състоянието на човешките права в собствената си страна. Американците предвиждат дори санкции срещу държави, които не са гостоприемни към различните "изповедания", известни като секти. А ние ги регистрираме щедро. Разрешените секти у нас са пет пъти повече отколкото в Белгия.

    Ватикански открития за "Черноризец Храбър"

    Трендафил Кръстанов

    Кой е Черноризец Храбър? На този въпрос се опитват да отговорят учените през последните два века. Едни предполагат, че това е бил псевдоним на Св. Кирил, други – на Йоан Екзарх, трети на Климент, четвърти – на Наум, пети и най-многобройни на Симеон Велики, а шести – на Черноризец Докс, брат на княз Борис I. Но авторитетни професори утвърдиха в научната и учебната книжнина, че това е бил отделен старобългарски книжовник. Потвърждение на това предположение установих сугубо наскоро. >>>






    --------------------------------------------------------------------------------


    www.Pravoslavieto.com

    Прот. Александър Шаргунов

    Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Тези и много други думи, повтаряни почти заклинателно, чуваме всеки ден — поредната всеобещаваща панацея за отдалечаващото се от Христа човечество. Зад тяхната благовидност обаче се крият неща, чието изговаряне изисква гражданска доблест.

    В предложената статия на даровития московски проповедник протойерей Александър Шаргунов читателят ще се запознае с изтънчената неправда на "новия ред" с оглед на онова, което става днес в Русия. За съжаление то е в пълна сила и за България, и нещо повече — за всеки отделен човек, народ и държава, защото наглото вмешателство на силите на "новия световен ред" в техните лични, семейни и обществени устои и ценностна система днес е повсеместно. "Цивилизационният избор" на вавилонското всесмешение, безцеремонните му средства за самоналагане чрез потъпкване на християнската личност и издигане в култ на "новия човек от ерата на Водолея" — един безличен потребител-новоезичник, за когото няма друга ценност освен егоистичното, сладострастно съществуване тук и сега, сатанинският план за събарянето на четирите защитни прегради на християнската личност и общество срещу злото в тоя свят — всички тези тревожни съвременни явления, които отец Александър анализира вещо и смело, засягат без съмнение всеки православен човек, където и да се намира по света...

    Иеромонах д-р Антим Шивачев

    Що е това Църква? Коя е истинската Църква? Учението Й в общи черти
    Правило на вярата
    Pазличия между християнските църкви относно Правилото на вярата
    Догматите на Православната църква и различията между християнските църкви относно догматите
    > Света Троица. Pазличия
    > Въплъщение. Pазличия
    > Светът. Pазличия
    > Изкуплението. Pазличия
    > Светият дух. Pазличия
    > Църквата. Pазличия
    За тайнствата на Светата църква. Pазличия между християнските църкви относно таинствата вообще
    > Кръщение
    > Миропомазване
    > Покаяние или Изповед
    > Причастие
    > Маслоосвещение
    > Брак
    > Свещенство
    За Възкресението на мъртвите и за бъдещия вечен живот. Pазличия между християнските църкви

    Из завета на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) към православния българин

    Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще. Но Православието, тази Божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли... >>>



    --------------------------------------------------------------------------------

  • 5
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    Дякон Андрей Кураев

    Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение. То е провъзгласило една от най-мрачните есхатологии - то предупреждава, че в края на краищата на силите на злото ще бъде "дадено да водят война със светиите и да ги победят" (Откр. 13:7). Евангелието обещава, че портите адови няма да надделеят над Църквата; че Църквата е непобедима. Но "непобедима" не означава обезателно "победоносна".

    Съдържание: Защо историята има край? :: Християнството в цивилизацията на свободното време :: Земна власт за господаря на ада :: Гонения в името на търпимостта :: Есхатологична етика
    Учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е преходен исторически етап към възстановяване на Българската патриаршия, прекратила неправомерно своето съществуване в края на 14-то столетие.

    Още през възрожденската епоха българските църковни дейци замислили осъществяването на идеята на преп. Паисий Хилендарски за възстановяване на Българската патриаршия.

    Зависимостта от Цариградската патриаршия, трудностите произтичащи от политическото иго и други фактори, налагали обаче да се върви към постепенно осъществяване на този възрожденски идеал.

    След края на Втората световна война (1944 г.), в България бе създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22.II.1945 г. бе вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепястваше нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия призна автокефалията на Българската църква.

    През 1950 г. бе изработен "Устав на Българската православна църква", който подготви по-нататък пътя към възстановяване на Патриаршията. Още в началото (чл. 1) на Устава "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

    В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

    За това голямо църковно-народно тържество в София пристигнали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт Петербург) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

    Свикания съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) въстановил патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избра Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.

    Интронизацията станала непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

    Нововъзстановената Българска патриаршия бе призната от всички православни църкви. Нейния предстоятел установи жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той доби широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израстна престижът на Българската църква както всред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.

    След блажената кончина на Светейшия Патриарх Кирил (7 март 1971 г.), в заседанието си на 19 май 1971 г., въз основа чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква, Св. Синод реши да се произведе избор за нов патриарх.

    Свикания на 4 юли 1971 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор избра единодушно Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим, тогавашен наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

    Непосредствено след това в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", в присъствието на представители на правителството и на българската културна общественост, на гостуващите делегации и многочисления вярващ народ тържествено бе извършена интронизацията на новия патриарх.

    В това голямо общоцърковно тържество участваха със свои делегации, привествия и поздравления следните църкви и междухристиянски организации:

    Вселенската патриаршия, начело с митрополит Спиридон Родоски; Александрийската патриаршия, начело с митрополит Синесий Нубийски;

    Иерусалимската патриаршия, начело с архиепископ Имений Лидски;

    Руска православна църква, начело с Московския и на цяла Русия Патриарх Пимен;

    Грузинската църква, начело с Патриарх-католикос Ефрем II;

    Сръбската църква, начело с епископ Емилиян Славонски; Румънската църква, начело с Патриарх Юстиниан;

    Кипърската църква, начело с хорепископ Хризостомос Констански;

    Еладската църква, начело с митрополит Стефан Трифилски;

    Полската православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Василий Варшавски;

    Чехословашката православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Доротей;

    Финландската църква, начело със свещеник Олли Бергман;

    Руската православна църква в САЩ, начело с архиепископ Иоан Чикагски и Минеаполски;

    Японската православна църква, начело с архиепископ Владимир;

    Арменската църква, начело с епископ Дираир Мардикян;

    Световния съвет на църквите, начело с пастор Йенс Томсън, помощник-генерален секретар;

    Християнската миротворна конференция, начело с нейния генерален секретар д-р Януш Маковски;

    организация "Пакс", начело с Мечислав Стахура.

    Присъстваха също представители на Българската Акронска и Детроитска епархия в Америка, начело на протоиерей Борис Вангев.

    В лицето на Негов%

  • 6
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    Дякон Андрей Кураев

    Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение. То е провъзгласило една от най-мрачните есхатологии - то предупреждава, че в края на краищата на силите на злото ще бъде "дадено да водят война със светиите и да ги победят" (Откр. 13:7). Евангелието обещава, че портите адови няма да надделеят над Църквата; че Църквата е непобедима. Но "непобедима" не означава обезателно "победоносна".

    Съдържание: Защо историята има край? :: Християнството в цивилизацията на свободното време :: Земна власт за господаря на ада :: Гонения в името на търпимостта :: Есхатологична етика
    Учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е преходен исторически етап към възстановяване на Българската патриаршия, прекратила неправомерно своето съществуване в края на 14-то столетие.

    Още през възрожденската епоха българските църковни дейци замислили осъществяването на идеята на преп. Паисий Хилендарски за възстановяване на Българската патриаршия.

    Зависимостта от Цариградската патриаршия, трудностите произтичащи от политическото иго и други фактори, налагали обаче да се върви към постепенно осъществяване на този възрожденски идеал.

    След края на Втората световна война (1944 г.), в България бе създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22.II.1945 г. бе вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепястваше нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия призна автокефалията на Българската църква.

    През 1950 г. бе изработен "Устав на Българската православна църква", който подготви по-нататък пътя към възстановяване на Патриаршията. Още в началото (чл. 1) на Устава "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

    В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

    За това голямо църковно-народно тържество в София пристигнали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт Петербург) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

    Свикания съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) въстановил патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избра Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.

    Интронизацията станала непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

    Нововъзстановената Българска патриаршия бе призната от всички православни църкви. Нейния предстоятел установи жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той доби широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израстна престижът на Българската църква както всред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.

    След блажената кончина на Светейшия Патриарх Кирил (7 март 1971 г.), в заседанието си на 19 май 1971 г., въз основа чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква, Св. Синод реши да се произведе избор за нов патриарх.

    Свикания на 4 юли 1971 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор избра единодушно Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим, тогавашен наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

    Непосредствено след това в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", в присъствието на представители на правителството и на българската културна общественост, на гостуващите делегации и многочисления вярващ народ тържествено бе и%

  • 7
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    Дякон Андрей Кураев

    Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение. То е провъзгласило една от най-мрачните есхатологии - то предупреждава, че в края на краищата на силите на злото ще бъде "дадено да водят война със светиите и да ги победят" (Откр. 13:7). Евангелието обещава, че портите адови няма да надделеят над Църквата; че Църквата е непобедима. Но "непобедима" не означава обезателно "победоносна".

    Съдържание: Защо историята има край? :: Християнството в цивилизацията на свободното време :: Земна власт за господаря на ада :: Гонения в името на търпимостта :: Есхатологична етика
    Учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е преходен исторически етап към възстановяване на Българската патриаршия, прекратила неправомерно своето съществуване в края на 14-то столетие.

    Още през възрожденската епоха българските църковни дейци замислили осъществяването на идеята на преп. Паисий Хилендарски за възстановяване на Българската патриаршия.

    Зависимостта от Цариградската патриаршия, трудностите произтичащи от политическото иго и други фактори, налагали обаче да се върви към постепенно осъществяване на този възрожденски идеал.

    След края на Втората световна война (1944 г.), в България бе създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22.II.1945 г. бе вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепястваше нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия призна автокефалията на Българската църква.

    През 1950 г. бе изработен "Устав на Българската православна църква", който подготви по-нататък пътя към възстановяване на Патриаршията. Още в началото (чл. 1) на Устава "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

    В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

    За това голямо църковно-народно тържество в София пристигнали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт Петербург) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

    Свикания съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) въстановил патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избра Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.

    Интронизацията станала непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

    Нововъзстановената Българска патриаршия бе призната от всички православни църкви. Нейния предстоятел установи жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той доби широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израстна престижът на Българската църква както всред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.

    След блажената кончина на Светейшия Патриарх Кирил (7 март 1971 г.), в заседанието си на 19 май 1971 г., въз основа чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква, Св. Синод реши да се произведе избор за нов патриарх.

    Свикания на 4 юли 1971 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор избра единодушно Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим, тогавашен наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

    Непосредствено след това в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", в присъствието на представители на правителството и на българската културна общественост, на гостуващите делегации и многочисления вярващ народ тържествено бе извършена интронизацията на новия патриарх.

    В това голямо общоцърковно тържество участваха със свои делегации, привествия и поздравления следните църкви и междухристиянски организации:

    Вселенската патриаршия, начело с митрополит Спиридон Родоски; Александрийската патриаршия, начело с митрополит Синесий Нубийски;

    Иерусалимската патриаршия, начело с архиепископ Имений Лидски;

    Руска православна църква, начело с Московския и на цяла Русия Патриарх Пимен;

    Грузинската църква, начело с Патриарх-католикос Ефрем II;

    Сръбската църква, начело с епископ Емилиян Славонски; Румънската църква, начело с Патриарх Юстиниан;

    Кипърската църква, начело с хорепископ Хризостомос Констански;

    Еладската църква, начело с митрополит Стефан Трифилски;

    Полската православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Василий Варшавски;

    Чехословашката православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Доротей;

    Финландската църква, начело със свещеник Олли Бергман;

    Руската православна църква в САЩ, начело с архиепископ Иоан Чикагски и Минеаполски;

    Японската православна църква, начело с архиепископ Владимир;

    Арменската църква, начело с епископ Дираир Мардикян;

    Световния съвет на църквите, начело с пастор Йенс Томсън, помощник-генерален секретар;

    Християнската миротворна конференция, начело с нейния генерален секретар д-р Януш Маковски;

    организация "Пакс", начело с Мечислав Стахура.

    Присъстваха също представители на Българската Акронска и Детроитска епархия в Америка, начело на протоиерей Борис Вангев.

    В лицето на Негово Светейшество Патриарх Максим Българската православна църква вижда свой отец, който с дълбока вяра и чистота, с любов, мъдрост, волева устойчивост и далновидност със съдействието на Светия Синод, я водеше и води успешно по пътя на изпълнение спасителните й задачи

    18.09.2005 Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

    ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ
    «Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си. Помни, че ти си роден от тях...» (Сир. 7:29-30)

    «Спомни си стародавнте дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат» (Втор. 32:7)

    «Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото...» (Иеромонах Никифор, 1821)

    Посвещаваме тази страница от «Православна беседа» на нашия многострадален православен български народ.
    Макар днес единството на нашия народ във Вярата на прадедите ни да е разклатено из основи, а политическото му единство все повече и повече да губи духовното си, сиреч православно-християнското свое измерение; макар дори самата дума „народ“ днес да се употребява по-скоро като политически термин, отколкото като живо слово с пълнокръвен, духовен смисъл — каквото то е било в устата на предците ни — ние искаме да помним и да не забравяме мъките и страданията на ония, от които сме се родили; защото последното предателство — това към нашето минало, ще е и последна изневяра спрямо нашата духовна идентичност като народ — спрямо нашата Православна вяра. Ето защо въпреки антиисторизма, родомразието и останалите обезличаващи склонности на „съвременното мислене“, ние вярваме, че все още има родолюбиви българи, които изповядват духовния светоглед на своите деди и прадеди — светото и непорочно Православие. И чрез този спомен, който изнасяме из завехтелите книги, ние се надяваме тяхната връзка с миналото да се превърне в една здрава опора за техния православен светоглед, — и за тях, и за техните деца, и за ония българи, които ще се родят, за да живеят за Христа, да славят Христа православно и така да съхранят непомрачен духовния лик на Майката-Родина...

    Избрани четива:
    Защо балканските народи падат под турско робство? — Отговора ни дава светителят на Сръбската земя, златословесният епископ Николай (Велимирович) в своята книга „Царски завет“. В нея св. мъченик княз Лазар разговаря с Ангела Божий, изпратен да го утеши и утвърди в съдбоносния му избор — Царството небесно пред земното царуване. Предлагаме на читателя откъс от книгата.
    В мрачините на робското безвремие е скрита някаква тайна...

    Положението на християните под мюсюлманска власт
    Православните християни в ислямската държава
    Архимандрит Трифон (Туркестанов). Положението на християните в мюсюлманската държава съгласно шариата
    По следите на българските новомъченици: документи и материали за страданията на православните българи под мюсюлманско иго
    Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.
    Ислямът и асимилаторската политика на османската власт

    Проф. Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност

    Периодът на османското иго е време на една упорита асимилация, довела до налагане на исляма над значителни маси от българския народ, а за една част — и до окончателно асимилиране и потурчване. Формите и методите били различни: насилствени и доброволни, единични, групови и масови; отвличания, поробвания, преселвания, еничарство и други. Различен бил и натискът през отделните векове: краят на XIV и началото на XV в. се характеризират с избиване и прокуждане от родните огнища на голям брой българи; XVI, XVII и началото на XVIII в. бележат рязко увеличаване на мохамеданския елемент в градовете чрез ислямизации и помохамеданчването на цели райони; от втората половина на XVIII в. се наблюдава възмогване на българската народност, макар че единичните помохамеданчвания не престанали. Така през цялото време на османското иго съдбата и самото съществуване на българите като народност били сериозно застрашени. Затова именно въпреки съществените различия в положението на народа вековете на османското владичество се оказали съдбоносни векове за българската народност. (→)

    Еничарите в българските земи
    Цветана Георгиева. Кръвният данък.
    Йордан Йорданов. Към въпроса за еничарите, закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране на Балканските народи [във формат .doc] [във формат .pdf]

    Освобождението на България от турско робство
    Проф. д-р Йоно Митов. Освобождението на България от турско робство 1877-1878 г.
    Георги Тодоров. «Не нам, не нам, а имени Твоему»
    Георги Стаматов. Турски паметник на Шипка?



    ВИК ОТ МИНАЛОТО



    Милое мое чедо, красни мои сину,
    чъсное мое рожденiе,
    аще ме любиши, сину мои,
    якоже аз тебе люблю,
    послушаи мене, матеръ свою,
    да не убоиши се, сину мои, от мучение.
    Еще мало претръпи, да приимеши венецъ нетлени.
    Не убои се от мучение, сину мои.
    Се Христос невидимо предстоитъ
    прииметъ светую твою душу.
    мало да постраждеши
    подобиши се бесконечно упокоение.
    И тамо да царствуеши купно съсъ Христа
    и да молиши Христа
    ради грешною матеръ свою

    Народна песен
    (От ръкопис на поп Тодор Врачански,
    Софийска народна библиотека, №338, л. 364а)



    О, Царице, Мати Христианов милостива,
    Ти, Коя си Бога истиннаго родила.
    Помоли, молим се, Сина Твоего и Бога
    за благочестиваго българскаго рода.
    И не остави го в погибели до конца,
    та да не бъдат клани яко агненца.
    Но избави ги от агарянското иго,
    да възхвалят купно вси името Твое благо.

    — Иеромонах Никифор,
    иеромонах Иеротей

    Кърджалии! Кое чувствително сърце не се разтреперва при това страшно за нашите прадеди име? Кой българин не ще заплаче, като си припомни онези нещастия, които са търпели нашите прадеди от кърджалиите? Колко села са ставали тяхна жертва! Колко невинни моми и деца са бивали завинаги отлъчени от родителите си и след като претърпявали големи безчестия, свършвали мъченически временния си живот! Бащи и майки са погинвали с хиляди от кърджалийска адска злоба!... Но само от кърджалии ли са търпели нашите прадеди? Ами от яничари? От делибашии?...

    — Митрополит Климент
    (Васил Друмев), „Нещастна фамилия“

    Независимо от многовековния гнет на мохамеданството, а може би именно вследствие на него българите в градовете и селата са запазили чиста не само православната вяра, но и религиозните обичаи на прадедите си. Те като че ли инстинктивно усещат, че Православието е тяхното знаме, бряг на спасението, ракла, в която до деня на възкръсването от робството трябва да се запази тяхната народност, за да не бъде смесена или погълната от мюсюлманството.

    — Всеволод Вл. Крестовски
    Свидетелства за страдалчеството на българския народ:


    от разкази на очевидци:
    Бойчо (Ангел Горанов). Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

    Съдържание:

    Предговор от редактора | Предварителни бележки | Приготовления | Въстание | Нападение и защита | Клането в долния край | Друга измама, предаване и друго клане | Ангел Кавлака | Клане в селото | Ужаси в училището „Св. Кирил и Методий“ | Трендафил Тошев | Ужаси в черквата | Последно клане и след клането

    Иван дьо Вестин. Из книгата му „Пътуване в страната на въстаналите българи“

    Дж. Ал. Макгахан. Турските зверства в България — (Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. Съдържание:

    Въведение | Пловдив, 28 юни | Пещера, 1 август | Татар-Пазарджик, 2 август | Пловдив, 10 август | Пловдив, 10 август | Пловдив (без дата) | Букурещ, 22 август | Пловдив, 16 август 1876 г. | Пловдив, 20 август | Букурещ, 28 август | Търново, 25 август | Пловдив, 1 ноември | Пловдив, 7 ноември

    Търновский митрополит Иларион Макариополски. Из: Изложение за страданията на Българския народ от гърците, подадено до великия везир в 1845 г.

    Търновски митрополит Климент. Слово за Иларион Макариополски (писано през 1876 г.)

    Иеромонах Никифор, иеромонах Иеротей. Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821

    из вестниците до Освобождението:
    Вестник „ХІХ-й век“: Теглилата и амнистията (вж. също: Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.)
    Злоупотребленията в Шумен и околността | Сопот, 18 ноември 1875 г.
    Дописка на вестник „Напредък“, бр. 82, 21 февруари 1876 г.
    Вестник „Напредък“: Една человеколюбива покана (бр. 97, 4 септември 1876)
    Дописка на вестник „Напредък“: Глас за нещастните (бр. 105, 29 октомври 1876)
    Дописки на вестник „Източно време“.
    Още статии...



    из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в.
    Руски пътеписи:
    Монах Партений. Из „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“ (1839 г.) ново
    Егор П. Ковалевски. Балканите. Ниш.
    Егор П. Южаков. Един месец в България (1859)
    Всеволод Вл. Крестовски. Зимница и Систов

    Английски пътеписи
    Хенри Кевъндиш. Из „Дневник на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“
    Джорджина М. Макензи, Аделина П. Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция (1866). Съдържание:

    от исторически съчинения:
    Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

    Съдържание:

    Предговор | Подготовка на въстанието. Батак в революционното движение до 1876 год. | Гюргевският комитет | Революционната агитация |

    Академик Иван Снегаров. Турското владичество — пречка за културното развитие на българския народ и на другите балкански народи. (1958)

    Съдържание: Предговор | І. Културното състояние на турската държава: 1. Пътни съобщения

    от паметта народна:
    Родопски предания за страдалци за вяра и род (книгата съдържа разкази за съпротивата на родопските българи срещу насилствената ислямизация)

    Родопски песни за страдалци за вяра и род

    от перото на книжовници и поети:
    Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Нещастна фамилия

    Предговор | I. Нещастие | II. Самодивско жилище | III. Живот вместо смърт | IV. Заговор | V. Освобождение | VI. Джамал бей | VII. Кърджалии | VIII. Веселба | IХ. Ужаси | Х. Последният



    БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ



    „От всички видени от мене досега селски люде, българите са най-простодушни, най-услужливи, най-приветливи“

    Робърт Уолш, 1828 г.

    „Българите са земеделци — упорити и немногословни, но честни, чисти и целомъдрени“

    Дж. Макензи и А. Ърби, 1866
    Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание:

    Целомъдрието на българския народ


    Трудолюбието му


    Д. Уста-Генчов. Жътварските задруги низ Търновско
    Е. Каранов. За семейните нрави в Кратово преди Освобождението
    Д. Маринов. Как спи българският селянин?
    Тодор Г. Влайков. Разказ за сестра ми
    Гостолюбието му
    Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите... (из разказа на руския монах Партений за българите)
    Разказът на руския монах Партений за добродетелите на българския народ и особено за гостоприемството на дедите ни.
    Разказът на френския поет Ламартин за българското гостоприемство

    Кротост и смирение
    Щедрост в бедността
    Ктиторство, благоукрасителство


    „Въздигна се от основи тоя свят храм, който беше разорен и изгорен съвсем от иноверните агаряне, които кърджалии се нарицаваха...“

    Любовта на българите към Божия храм (из спомените на А. Илиев)

    Любов към просветата и словесността
    Тукашните учителки ... носят много скромна народна носия и по всякакъв начин се стараят да поддържат и развиват в своите малки училища духа на Православието и народността. ... Своето възпитание и някои наченки на обща образованост те са получили или в градските училища, или в женските манастири (дори предимно в тях). Всички те са пламенни патриотки, живи пазителки на народната поезия, песни, приказки, исторически български легенди и дори нерядко сами пишат стихове и песни, които после от уста на уста се разнасят из цяла България. Те са много религиозни и за тях Православието е не само вяра, но и свято народно знаме. (В.Крестовски)

    Из пътеписа на Е. Южаков «Един месец в България» (1859)

    Художествено слово
    Тодор Г. Влайков. В повестите му «Дядовата Славчова унука» и «Житието на една майка» е разкрита нравствената красота на някогашните българи...

    ДЕВОЙКА ПЕЕ НЕЙДЕ В ПОЛЕТО
    Златни пръски от ручея на българската народна песен

    От всичко, що е създала българската душа, няма нищо по-дълбоко и по-изразително от народната песен. Но не всяка песен на народа, а оная, в чиито недра — както слънцето в дълбок кладенец, — трепка светлината на православната вяра на българина и отраженията ù в живота му — целомъдрието, добротата, смиреността, страннолюбието, безкористността, честността, трудолюбието и простодушието. И, трябва да признаем, в народната ни песен основното качество е простотата и нравствената чистота.
    Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува. Погледнете песните, що българинът е натъкмил през най-черните лета на своята история — от тях ще ви грейнат, ясни като слънце, робските сълзи на ония наши предци, които глава си даваха, ала вяра — не, които с вярата си не търгуваха и нравите си пазеха по-свидно от живота. В тия песни навеки е запечатана ясната мъка на страдалеца за вяра и род. От тях ще ви грейне оная чиста, българска скръб, не по славата и богатствата на тоя свят, но по правдата и истината, на които народът ни е бил научен от своята свята Православна Църква. И в тяхната спокойна мъка ще усетите изконното чувство на българското сърце — страданието за истината, за правдата, за духовна свобода...»

    Филип Андреев
    Из българските народни песни:

    ОТЕЧЕСТВО ИЗСТРАДАЛО


    Православна България през погледа на фотографа
    I. Фотографии от Николай Трейман:

    Първи дял | Втори дял |

    © 2001—2005. Оформление и редакция: Православна беседа.
    © Текстова част: Елена Узунова, Филип Андреев. © 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.
    © Фотографии, Николай Трейман, на когото «Православна беседа» от сърце благодари за предоставеното право да украсим с тях страницата «Многострадален народ»!

    Към началото на «Многострадален народ»

  • 8
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    Дякон Андрей Кураев

    Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение. То е провъзгласило една от най-мрачните есхатологии - то предупреждава, че в края на краищата на силите на злото ще бъде "дадено да водят война със светиите и да ги победят" (Откр. 13:7). Евангелието обещава, че портите адови няма да надделеят над Църквата; че Църквата е непобедима. Но "непобедима" не означава обезателно "победоносна".

    Съдържание: Защо историята има край? :: Християнството в цивилизацията на свободното време :: Земна власт за господаря на ада :: Гонения в името на търпимостта :: Есхатологична етика
    Учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е преходен исторически етап към възстановяване на Българската патриаршия, прекратила неправомерно своето съществуване в края на 14-то столетие.

    Още през възрожденската епоха българските църковни дейци замислили осъществяването на идеята на преп. Паисий Хилендарски за възстановяване на Българската патриаршия.

    Зависимостта от Цариградската патриаршия, трудностите произтичащи от политическото иго и други фактори, налагали обаче да се върви към постепенно осъществяване на този възрожденски идеал.

    След края на Втората световна война (1944 г.), в България бе създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22.II.1945 г. бе вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепястваше нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия призна автокефалията на Българската църква.

    През 1950 г. бе изработен "Устав на Българската православна църква", който подготви по-нататък пътя към възстановяване на Патриаршията. Още в началото (чл. 1) на Устава "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

    В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

    За това голямо църковно-народно тържество в София пристигнали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт Петербург) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

    Свикания съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) въстановил патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избра Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.

    Интронизацията станала непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

    Нововъзстановената Българска патриаршия бе призната от всички православни църкви. Нейния предстоятел установи жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той доби широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израстна престижът на Българската църква както всред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.

    След блажената кончина на Светейшия Патриарх Кирил (7 март 1971 г.), в заседанието си на 19 май 1971 г., въз основа чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква, Св. Синод реши да се произведе избор за нов патриарх.

    Свикания на 4 юли 1971 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор избра единодушно Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим, тогавашен наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

    Непосредствено след това в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", в присъствието на представители на правителството и на българската културна общественост, на гостуващите делегации и многочисления вярващ народ тържествено бе извършена интронизацията на новия патриарх.

    В това голямо общоцърковно тържество участваха със свои делегации, привествия и поздравления следните църкви и междухристиянски организации:

    Вселенската патриаршия, начело с митрополит Спиридон Родоски; Александрийската патриаршия, начело с митрополит Синесий Нубийски;

    Иерусалимската патриаршия, начело с архиепископ Имений Лидски;

    Руска православна църква, начело с Московския и на цяла Русия Патриарх Пимен;

    Грузинската църква, начело с Патриарх-католикос Ефрем II;

    Сръбската църква, начело с епископ Емилиян Славонски; Румънската църква, начело с Патриарх Юстиниан;

    Кипърската църква, начело с хорепископ Хризостомос Констански;

    Еладската църква, начело с митрополит Стефан Трифилски;

    Полската православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Василий Варшавски;

    Чехословашката православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Доротей;

    Финландската църква, начело със свещеник Олли Бергман;

    Руската православна църква в САЩ, начело с архиепископ Иоан Чикагски и Минеаполски;

    Японската православна църква, начело с архиепископ Владимир;

    Арменската църква, начело с епископ Дираир Мардикян;

    Световния съвет на църквите, начело с пастор Йенс Томсън, помощник-генерален секретар;

    Християнската миротворна конференция, начело с нейния генерален секретар д-р Януш Маковски;

    организация "Пакс", начело с Мечислав Стахура.

    Присъстваха също представители на Българската Акронска и Детроитска епархия в Америка, начело на протоиерей Борис Вангев.

    В лицето на Негово Светейшество Патриарх Максим Българската православна църква вижда свой отец, който с дълбока вяра и чистота, с любов, мъдрост, волева устойчивост и далновидност със съдействието на Светия Синод, я водеше и води успешно по пътя на изпълнение спасителните й задачи

    18.09.2005 Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

    ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ
    «Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си. Помни, че ти си роден от тях...» (Сир. 7:29-30)

    «Спомни си стародавнте дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат» (Втор. 32:7)

    «Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото...» (Иеромонах Никифор, 1821)

    Посвещаваме тази страница от «Православна беседа» на нашия многострадален православен български народ.
    Макар днес единството на нашия народ във Вярата на прадедите ни да е разклатено из основи, а политическото му единство все повече и повече да губи духовното си, сиреч православно-християнското свое измерение; макар дори самата дума „народ“ днес да се употребява по-скоро като политически термин, отколкото като живо слово с пълнокръвен, духовен смисъл — каквото то е било в устата на предците ни — ние искаме да помним и да не забравяме мъките и страданията на ония, от които сме се родили; защото последното предателство — това към нашето минало, ще е и последна изневяра спрямо нашата духовна идентичност като народ — спрямо нашата Православна вяра. Ето защо въпреки антиисторизма, родомразието и останалите обезличаващи склонности на „съвременното мислене“, ние вярваме, че все още има родолюбиви българи, които изповядват духовния светоглед на своите деди и прадеди — светото и непорочно Православие. И чрез този спомен, който изнасяме из завехтелите книги, ние се надяваме тяхната връзка с миналото да се превърне в една здрава опора за техния православен светоглед, — и за тях, и за техните деца, и за ония българи, които ще се родят, за да живеят за Христа, да славят Христа православно и така да съхранят непомрачен духовния лик на Майката-Родина...

    Избрани четива:
    Защо балканските народи падат под турско робство? — Отговора ни дава светителят на Сръбската земя, златословесният епископ Николай (Велимирович) в своята книга „Царски завет“. В нея св. мъченик княз Лазар разговаря с Ангела Божий, изпратен да го утеши и утвърди в съдбоносния му избор — Царството небесно пред земното царуване. Предлагаме на читателя откъс от книгата.
    В мрачините на робското безвремие е скрита някаква тайна...

    Положението на християните под мюсюлманска власт
    Православните християни в ислямската държава
    Архимандрит Трифон (Туркестанов). Положението на християните в мюсюлманската държава съгласно шариата
    По следите на българските новомъченици: документи и материали за страданията на православните българи под мюсюлманско иго
    Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.
    Ислямът и асимилаторската политика на османската власт

    Проф. Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност

    Периодът на османското иго е време на една упорита асимилация, довела до налагане на исляма над значителни маси от българския народ, а за една част — и до окончателно асимилиране и потурчване. Формите и методите били различни: насилствени и доброволни, единични, групови и масови; отвличания, поробвания, преселвания, еничарство и други. Различен бил и натискът през отделните векове: краят на XIV и началото на XV в. се характеризират с избиване и прокуждане от родните огнища на голям брой българи; XVI, XVII и началото на XVIII в. бележат рязко увеличаване на мохамеданския елемент в градовете чрез ислямизации и помохамеданчването на цели райони; от втората половина на XVIII в. се наблюдава възмогване на българската народност, макар че единичните помохамеданчвания не престанали. Така през цялото време на османското иго съдбата и самото съществуване на българите като народност били сериозно застрашени. Затова именно въпреки съществените различия в положението на народа вековете на османското владичество се оказали съдбоносни векове за българската народност. (→)

    Еничарите в българските земи
    Цветана Георгиева. Кръвният данък.
    Йордан Йорданов. Към въпроса за еничарите, закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране на Балканските народи [във формат .doc] [във формат .pdf]

    Освобождението на България от турско робство
    Проф. д-р Йоно Митов. Освобождението на България от турско робство 1877-1878 г.
    Георги Тодоров. «Не нам, не нам, а имени Твоему»
    Георги Стаматов. Турски паметник на Шипка?



    ВИК ОТ МИНАЛОТО



    Милое мое чедо, красни мои сину,
    чъсное мое рожденiе,
    аще ме любиши, сину мои,
    якоже аз тебе люблю,
    послушаи мене, матеръ свою,
    да не убоиши се, сину мои, от мучение.
    Еще мало претръпи, да приимеши венецъ нетлени.
    Не убои се от мучение, сину мои.
    Се Христос невидимо предстоитъ
    прииметъ светую твою душу.
    мало да постраждеши
    подобиши се бесконечно упокоение.
    И тамо да царствуеши купно съсъ Христа
    и да молиши Христа
    ради грешною матеръ свою

    Народна песен
    (От ръкопис на поп Тодор Врачански,
    Софийска народна библиотека, №338, л. 364а)



    О, Царице, Мати Христианов милостива,
    Ти, Коя си Бога истиннаго родила.
    Помоли, молим се, Сина Твоего и Бога
    за благочестиваго българскаго рода.
    И не остави го в погибели до конца,
    та да не бъдат клани яко агненца.
    Но избави ги от агарянското иго,
    да възхвалят купно вси името Твое благо.

    — Иеромонах Никифор,
    иеромонах Иеротей

    Кърджалии! Кое чувствително сърце не се разтреперва при това страшно за нашите прадеди име? Кой българин не ще заплаче, като си припомни онези нещастия, които са търпели нашите прадеди от кърджалиите? Колко села са ставали тяхна жертва! Колко невинни моми и деца са бивали завинаги отлъчени от родителите си и след като претърпявали големи безчестия, свършвали мъченически временния си живот! Бащи и майки са погинвали с хиляди от кърджалийска адска злоба!... Но само от кърджалии ли са търпели нашите прадеди? Ами от яничари? От делибашии?...

    — Митрополит Климент
    (Васил Друмев), „Нещастна фамилия“

    Независимо от многовековния гнет на мохамеданството, а може би именно вследствие на него българите в градовете и селата са запазили чиста не само православната вяра, но и религиозните обичаи на прадедите си. Те като че ли инстинктивно усещат, че Православието е тяхното знаме, бряг на спасението, ракла, в която до деня на възкръсването от робството трябва да се запази тяхната народност, за да не бъде смесена или погълната от мюсюлманството.

    — Всеволод Вл. Крестовски
    Свидетелства за страдалчеството на българския народ:


    от разкази на очевидци:
    Бойчо (Ангел Горанов). Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

    Съдържание:

    Предговор от редактора | Предварителни бележки | Приготовления | Въстание | Нападение и защита | Клането в долния край | Друга измама, предаване и друго клане | Ангел Кавлака | Клане в селото | Ужаси в училището „Св. Кирил и Методий“ | Трендафил Тошев | Ужаси в черквата | Последно клане и след клането

    Иван дьо Вестин. Из книгата му „Пътуване в страната на въстаналите българи“

    Дж. Ал. Макгахан. Турските зверства в България — (Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. Съдържание:

    Въведение | Пловдив, 28 юни | Пещера, 1 август | Татар-Пазарджик, 2 август | Пловдив, 10 август | Пловдив, 10 август | Пловдив (без дата) | Букурещ, 22 август | Пловдив, 16 август 1876 г. | Пловдив, 20 август | Букурещ, 28 август | Търново, 25 август | Пловдив, 1 ноември | Пловдив, 7 ноември

    Търновский митрополит Иларион Макариополски. Из: Изложение за страданията на Българския народ от гърците, подадено до великия везир в 1845 г.

    Търновски митрополит Климент. Слово за Иларион Макариополски (писано през 1876 г.)

    Иеромонах Никифор, иеромонах Иеротей. Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821

    из вестниците до Освобождението:
    Вестник „ХІХ-й век“: Теглилата и амнистията (вж. също: Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.)
    Злоупотребленията в Шумен и околността | Сопот, 18 ноември 1875 г.
    Дописка на вестник „Напредък“, бр. 82, 21 февруари 1876 г.
    Вестник „Напредък“: Една человеколюбива покана (бр. 97, 4 септември 1876)
    Дописка на вестник „Напредък“: Глас за нещастните (бр. 105, 29 октомври 1876)
    Дописки на вестник „Източно време“.
    Още статии...



    из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в.
    Руски пътеписи:
    Монах Партений. Из „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“ (1839 г.) ново
    Егор П. Ковалевски. Балканите. Ниш.
    Егор П. Южаков. Един месец в България (1859)
    Всеволод Вл. Крестовски. Зимница и Систов

    Английски пътеписи
    Хенри Кевъндиш. Из „Дневник на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“
    Джорджина М. Макензи, Аделина П. Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция (1866). Съдържание:

    от исторически съчинения:
    Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

    Съдържание:

    Предговор | Подготовка на въстанието. Батак в революционното движение до 1876 год. | Гюргевският комитет | Революционната агитация |

    Академик Иван Снегаров. Турското владичество — пречка за културното развитие на българския народ и на другите балкански народи. (1958)

    Съдържание: Предговор | І. Културното състояние на турската държава: 1. Пътни съобщения

    от паметта народна:
    Родопски предания за страдалци за вяра и род (книгата съдържа разкази за съпротивата на родопските българи срещу насилствената ислямизация)

    Родопски песни за страдалци за вяра и род

    от перото на книжовници и поети:
    Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Нещастна фамилия

    Предговор | I. Нещастие | II. Самодивско жилище | III. Живот вместо смърт | IV. Заговор | V. Освобождение | VI. Джамал бей | VII. Кърджалии | VIII. Веселба | IХ. Ужаси | Х. Последният



    БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ



    „От всички видени от мене досега селски люде, българите са най-простодушни, най-услужливи, най-приветливи“

    Робърт Уолш, 1828 г.

    „Българите са земеделци — упорити и немногословни, но честни, чисти и целомъдрени“

    Дж. Макензи и А. Ърби, 1866
    Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание:

    Целомъдрието на българския народ


    Трудолюбието му


    Д. Уста-Генчов. Жътварските задруги низ Търновско
    Е. Каранов. За семейните нрави в Кратово преди Освобождението
    Д. Маринов. Как спи българският селянин?
    Тодор Г. Влайков. Разказ за сестра ми
    Гостолюбието му
    Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите... (из разказа на руския монах Партений за българите)
    Разказът на руския монах Партений за добродетелите на българския народ и особено за гостоприемството на дедите ни.
    Разказът на френския поет Ламартин за българското гостоприемство

    Кротост и смирение
    Щедрост в бедността
    Ктиторство, благоукрасителство


    „Въздигна се от основи тоя свят храм, който беше разорен и изгорен съвсем от иноверните агаряне, които кърджалии се нарицаваха...“

    Любовта на българите към Божия храм (из спомените на А. Илиев)

    Любов към просветата и словесността
    Тукашните учителки ... носят много скромна народна носия и по всякакъв начин се стараят да поддържат и развиват в своите малки училища духа на Православието и народността. ... Своето възпитание и някои наченки на обща образованост те са получили или в градските училища, или в женските манастири (дори предимно в тях). Всички те са пламенни патриотки, живи пазителки на народната поезия, песни, приказки, исторически български легенди и дори нерядко сами пишат стихове и песни, които после от уста на уста се разнасят из цяла България. Те са много религиозни и за тях Православието е не само вяра, но и свято народно знаме. (В.Крестовски)

    Из пътеписа на Е. Южаков «Един месец в България» (1859)

    Художествено слово
    Тодор Г. Влайков. В повестите му «Дядовата Славчова унука» и «Житието на една майка» е разкрита нравствената красота на някогашните българи...

    ДЕВОЙКА ПЕЕ НЕЙДЕ В ПОЛЕТО
    Златни пръски от ручея на българската народна песен

    От всичко, що е създала българската душа, няма нищо по-дълбоко и по-изразително от народната песен. Но не всяка песен на народа, а оная, в чиито недра — както слънцето в дълбок кладенец, — трепка светлината на православната вяра на българина и отраженията ù в живота му — целомъдрието, добротата, смиреността, страннолюбието, безкористността, честността, трудолюбието и простодушието. И, трябва да признаем, в народната ни песен основното качество е простотата и нравствената чистота.
    Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува. Погледнете песните, що българинът е натъкмил през най-черните лета на своята история — от тях ще ви грейнат, ясни като слънце, робските сълзи на ония наши предци, които глава си даваха, ала вяра — не, които с вярата си не търгуваха и нравите си пазеха по-свидно от живота. В тия песни навеки е запечатана ясната мъка на страдалеца за вяра и род. От тях ще ви грейне оная чиста, българска скръб, не по славата и богатствата на тоя свят, но по правдата и истината, на които народът ни е бил научен от своята свята Православна Църква. И в тяхната спокойна мъка ще усетите изконното чувство на българското сърце — страданието за истината, за правдата, за духовна свобода...»

    Филип Андреев
    Из българските народни песни:

    ОТЕЧЕСТВО ИЗСТРАДАЛО


    Православна България през погледа на фотографа
    I. Фотографии от Николай Трейман:

    Първи дял | Втори дял |

    © 2001—2005. Оформление и редакция: Православна беседа.
    © Текстова част: Елена Узунова, Филип Андреев. © 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.
    © Фотографии, Николай Трейман, на ко%

  • 9
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    Дякон Андрей Кураев

    Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение. То е провъзгласило една от най-мрачните есхатологии - то предупреждава, че в края на краищата на силите на злото ще бъде "дадено да водят война със светиите и да ги победят" (Откр. 13:7). Евангелието обещава, че портите адови няма да надделеят над Църквата; че Църквата е непобедима. Но "непобедима" не означава обезателно "победоносна".

    Съдържание: Защо историята има край? :: Християнството в цивилизацията на свободното време :: Земна власт за господаря на ада :: Гонения в името на търпимостта :: Есхатологична етика
    Учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е преходен исторически етап към възстановяване на Българската патриаршия, прекратила неправомерно своето съществуване в края на 14-то столетие.

    Още през възрожденската епоха българските църковни дейци замислили осъществяването на идеята на преп. Паисий Хилендарски за възстановяване на Българската патриаршия.

    Зависимостта от Цариградската патриаршия, трудностите произтичащи от политическото иго и други фактори, налагали обаче да се върви към постепенно осъществяване на този възрожденски идеал.

    След края на Втората световна война (1944 г.), в България бе създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22.II.1945 г. бе вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепястваше нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия призна автокефалията на Българската църква.

    През 1950 г. бе изработен "Устав на Българската православна църква", който подготви по-нататък пътя към възстановяване на Патриаршията. Още в началото (чл. 1) на Устава "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

    В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

    За това голямо църковно-народно тържество в София пристигнали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт Петербург) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

    Свикания съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) въстановил патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избра Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.

    Интронизацията станала непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

    Нововъзстановената Българска патриаршия бе призната от всички православни църкви. Нейния предстоятел установи жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той доби широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израстна престижът на Българската църква както всред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.

    След блажената кончина на Светейшия Патриарх Кирил (7 март 1971 г.), в заседанието си на 19 май 1971 г., въз основа чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква, Св. Синод реши да се произведе избор за нов патриарх.

    Свикания на 4 юли 1971 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор избра единодушно Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим, тогавашен наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

    Непосредствено след това в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", в присъствието на представители на правителството и на българската културна общественост, на гостуващите делегации и многочисления вярващ народ тържествено бе извършена интронизацията на новия патриарх.

    В това голямо общоцърковно тържество участваха със свои делегации, привествия и поздравления следните църкви и междухристиянски организации:

    Вселенската пат%D

  • 10
    Avatar :-|
    Николета ПОПКОСТАДИНОВА, Боряна КИРИЛОВА

    Дякон Андрей Кураев

    Християнството е едва ли не единственият мироглед в света, който е убеден в неизбежността на собственото си историческо поражение. То е провъзгласило една от най-мрачните есхатологии - то предупреждава, че в края на краищата на силите на злото ще бъде "дадено да водят война със светиите и да ги победят" (Откр. 13:7). Евангелието обещава, че портите адови няма да надделеят над Църквата; че Църквата е непобедима. Но "непобедима" не означава обезателно "победоносна".

    Съдържание: Защо историята има край? :: Християнството в цивилизацията на свободното време :: Земна власт за господаря на ада :: Гонения в името на търпимостта :: Есхатологична етика
    Учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е преходен исторически етап към възстановяване на Българската патриаршия, прекратила неправомерно своето съществуване в края на 14-то столетие.

    Още през възрожденската епоха българските църковни дейци замислили осъществяването на идеята на преп. Паисий Хилендарски за възстановяване на Българската патриаршия.

    Зависимостта от Цариградската патриаршия, трудностите произтичащи от политическото иго и други фактори, налагали обаче да се върви към постепенно осъществяване на този възрожденски идеал.

    След края на Втората световна война (1944 г.), в България бе създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22.II.1945 г. бе вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепястваше нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия призна автокефалията на Българската църква.

    През 1950 г. бе изработен "Устав на Българската православна църква", който подготви по-нататък пътя към възстановяване на Патриаршията. Още в началото (чл. 1) на Устава "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".

    В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.

    За това голямо църковно-народно тържество в София пристигнали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт Петербург) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

    Свикания съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) въстановил патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избра Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за Патриарх Български и митрополит Софийски.

    Интронизацията станала непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

    Нововъзстановената Българска патриаршия бе призната от всички православни църкви. Нейния предстоятел установи жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той доби широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израстна престижът на Българската църква както всред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.

    След блажената кончина на Светейшия Патриарх Кирил (7 март 1971 г.), в заседанието си на 19 май 1971 г., въз основа чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква, Св. Синод реши да се произведе избор за нов патриарх.

    Свикания на 4 юли 1971 г. Патриаршески избирателен църковно-народен събор избра единодушно Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим, тогавашен наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

    Непосредствено след това в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", в присъствието на представители на правителството и на българската културна общественост, на гостуващите делегации и многочисления вярващ народ тържествено бе извършена интронизацията на новия патриарх.

    В това голямо общоцърковно тържество участваха със свои делегации, привествия и поздравления следните църкви и междухристиянски организации:

    Вселенската патриаршия, начело с митрополит Спиридон Родоски; Александрийската патриаршия, начело с митрополит Синесий Нубийски;

    Иерусалимската патриаршия, начело с архиепископ Имений Лидски;

    Руска православна църква, начело с Московския и на цяла Русия Патриарх Пимен;

    Грузинската църква, начело с Патриарх-католикос Ефрем II;

    Сръбската църква, начело с епископ Емилиян Славонски; Румънската църква, начело с Патриарх Юстиниан;

    Кипърската църква, начело с хорепископ Хризостомос Констански;

    Еладската църква, начело с митрополит Стефан Трифилски;

    Полската православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Василий Варшавски;

    Чехословашката православна църква, начело с предстоятеля и митрополит Доротей;

    Финландската църква, начело със свещеник Олли Бергман;

    Руската православна църква в САЩ, начело с архиепископ Иоан Чикагски и Минеаполски;

    Японската православна църква, начело с архиепископ Владимир;

    Арменската църква, начело с епископ Дираир Мардикян;

    Световния съвет на църквите, начело с пастор Йенс Томсън, помощник-генерален секретар;

    Християнската миротворна конференция, начело с нейния генерален секретар д-р Януш Маковски;

    организация "Пакс", начело с Мечислав Стахура.

    Присъстваха също представители на Българската Акронска и Детроитска епархия в Америка, начело на протоиерей Борис Вангев.

    В лицето на Негово Светейшество Патриарх Максим Българската православна църква вижда свой отец, който с дълбока вяра и чистота, с любов, мъдрост, волева устойчивост и далновидност със съдействието на Светия Синод, я водеше и води успешно по пътя на изпълнение спасителните й задачи

    18.09.2005 Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

    ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ
    «Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си. Помни, че ти си роден от тях...» (Сир. 7:29-30)

    «Спомни си стародавнте дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат» (Втор. 32:7)

    «Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото...» (Иеромонах Никифор, 1821)

    Посвещаваме тази страница от «Православна беседа» на нашия многострадален православен български народ.
    Макар днес единството на нашия народ във Вярата на прадедите ни да е разклатено из основи, а политическото му единство все повече и повече да губи духовното си, сиреч православно-християнското свое измерение; макар дори самата дума „народ“ днес да се употребява по-скоро като политически термин, отколкото като живо слово с пълнокръвен, духовен смисъл — каквото то е било в устата на предците ни — ние искаме да помним и да не забравяме мъките и страданията на ония, от които сме се родили; защото последното предателство — това към нашето минало, ще е и последна изневяра спрямо нашата духовна идентичност като народ — спрямо нашата Православна вяра. Ето защо въпреки антиисторизма, родомразието и останалите обезличаващи склонности на „съвременното мислене“, ние вярваме, че все още има родолюбиви българи, които изповядват духовния светоглед на своите деди и прадеди — светото и непорочно Православие. И чрез този спомен, който изнасяме из завехтелите книги, ние се надяваме тяхната връзка с миналото да се превърне в една здрава опора за техния православен светоглед, — и за тях, и за техните деца, и за ония българи, които ще се родят, за да живеят за Христа, да славят Христа православно и така да съхранят непомрачен духовния лик на Майката-Родина...

    Избрани четива:
    Защо балканските народи падат под турско робство? — Отговора ни дава светителят на Сръбската земя, златословесният епископ Николай (Велимирович) в своята книга „Царски завет“. В нея св. мъченик княз Лазар разговаря с Ангела Божий, изпратен да го утеши и утвърди в съдбоносния му избор — Царството небесно пред земното царуване. Предлагаме на читателя откъс от книгата.
    В мрачините на робското безвремие е скрита някаква тайна...

    Положението на християните под мюсюлманска власт
    Православните християни в ислямската държава
    Архимандрит Трифон (Туркестанов). Положението на християните в мюсюлманската държава съгласно шариата
    По следите на българските новомъченици: документи и материали за страданията на православните българи под мюсюлманско иго
    Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.
    Ислямът и асимилаторската политика на османската власт

    Проф. Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност

    Периодът на османското иго е време на една упорита асимилация, довела до налагане на исляма над значителни маси от българския народ, а за една част — и до окончателно асимилиране и потурчване. Формите и методите били различни: насилствени и доброволни, единични, групови и масови; отвличания, поробвания, преселвания, еничарство и други. Различен бил и натискът през отделните векове: краят на XIV и началото на XV в. се характеризират с избиване и прокуждане от родните огнища на голям брой българи; XVI, XVII и началото на XVIII в. бележат рязко увеличаване на мохамеданския елемент в градовете чрез ислямизации и помохамеданчването на цели райони; от втората половина на XVIII в. се наблюдава възмогване на българската народност, макар че единичните помохамеданчвания не престанали. Така през цялото време на османското иго съдбата и самото съществуване на българите като народност били сериозно застрашени. Затова именно въпреки съществените различия в положението на народа вековете на османското владичество се оказали съдбоносни векове за българската народност. (→)

    Еничарите в българските земи
    Цветана Георгиева. Кръвният данък.
    Йордан Йорданов. Към въпроса за еничарите, закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране на Балканските народи [във формат .doc] [във формат .pdf]

    Освобождението на България от турско робство
    Проф. д-р Йоно Митов. Освобождението на България от турско робство 1877-1878 г.
    Георги Тодоров. «Не нам, не нам, а имени Твоему»
    Георги Стаматов. Турски паметник на Шипка?



    ВИК ОТ МИНАЛОТО



    Милое мое чедо, красни мои сину,
    чъсное мое рожденiе,
    аще ме любиши, сину мои,
    якоже аз тебе люблю,
    послушаи мене, матеръ свою,
    да не убоиши се, сину мои, от мучение.
    Еще мало претръпи, да приимеши венецъ нетлени.
    Не убои се от мучение, сину мои.
    Се Христос невидимо предстоитъ
    прииметъ светую твою душу.
    мало да постраждеши
    подобиши се бесконечно упокоение.
    И тамо да царствуеши купно съсъ Христа
    и да молиши Христа
    ради грешною матеръ свою

    Народна песен
    (От ръкопис на поп Тодор Врачански,
    Софийска народна библиотека, №338, л. 364а)



    О, Царице, Мати Христианов милостива,
    Ти, Коя си Бога истиннаго родила.
    Помоли, молим се, Сина Твоего и Бога
    за благочестиваго българскаго рода.
    И не остави го в погибели до конца,
    та да не бъдат клани яко агненца.
    Но избави ги от агарянското иго,
    да възхвалят купно вси името Твое благо.

    — Иеромонах Никифор,
    иеромонах Иеротей

    Кърджалии! Кое чувствително сърце не се разтреперва при това страшно за нашите прадеди име? Кой българин не ще заплаче, като си припомни онези нещастия, които са търпели нашите прадеди от кърджалиите? Колко села са ставали тяхна жертва! Колко невинни моми и деца са бивали завинаги отлъчени от родителите си и след като претърпявали големи безчестия, свършвали мъченически временния си живот! Бащи и майки са погинвали с хиляди от кърджалийска адска злоба!... Но само от кърджалии ли са търпели нашите прадеди? Ами от яничари? От делибашии?...

    — Митрополит Климент
    (Васил Друмев), „Нещастна фамилия“

    Независимо от многовековния гнет на мохамеданството, а може би именно вследствие на него българите в градовете и селата са запазили чиста не само православната вяра, но и религиозните обичаи на прадедите си. Те като че ли инстинктивно усещат, че Православието е тяхното знаме, бряг на спасението, ракла, в която до деня на възкръсването от робството трябва да се запази тяхната народност, за да не бъде смесена или погълната от мюсюлманството.

    — Всеволод Вл. Крестовски
    Свидетелства за страдалчеството на българския народ:


    от разкази на очевидци:
    Бойчо (Ангел Горанов). Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

    Съдържание:

    Предговор от редактора | Предварителни бележки | Приготовления | Въстание | Нападение и защита | Клането в долния край | Друга измама, предаване и друго клане | Ангел Кавлака | Клане в селото | Ужаси в училището „Св. Кирил и Методий“ | Трендафил Тошев | Ужаси в черквата | Последно клане и след клането

    Иван дьо Вестин. Из книгата му „Пътуване в страната на въстаналите българи“

    Дж. Ал. Макгахан. Турските зверства в България — (Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. Съдържание:

    Въведение | Пловдив, 28 юни | Пещера, 1 август | Татар-Пазарджик, 2 август | Пловдив, 10 август | Пловдив, 10 август | Пловдив (без дата) | Букурещ, 22 август | Пловдив, 16 август 1876 г. | Пловдив, 20 август | Букурещ, 28 август | Търново, 25 август | Пловдив, 1 ноември | Пловдив, 7 ноември

    Търновский митрополит Иларион Макариополски. Из: Изложение за страданията на Българския народ от гърците, подадено до великия везир в 1845 г.

    Търновски митрополит Климент. Слово за Иларион Макариополски (писано през 1876 г.)

    Иеромонах Никифор, иеромонах Иеротей. Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821

    из вестниците до Освобождението:
    Вестник „ХІХ-й век“: Теглилата и амнистията (вж. също: Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.)
    Злоупотребленията в Шумен и околността | Сопот, 18 ноември 1875 г.
    Дописка на вестник „Напредък“, бр. 82, 21 февруари 1876 г.
    Вестник „Напредък“: Една человеколюбива покана (бр. 97, 4 септември 1876)
    Дописка на вестник „Напредък“: Глас за нещастните (бр. 105, 29 октомври 1876)
    Дописки на вестник „Източно време“.
    Още статии...



    из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в.
    Руски пътеписи:
    Монах Партений. Из „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“ (1839 г.) ново
    Егор П. Ковалевски. Балканите. Ниш.
    Егор П. Южаков. Един месец в България (1859)
    Всеволод Вл. Крестовски. Зимница и Систов

    Английски пътеписи
    Хенри Кевъндиш. Из „Дневник на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“
    Джорджина М. Макензи, Аделина П. Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция (1866). Съдържание:

    от исторически съчинения:
    Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

    Съдържание:

    Предговор | Подготовка на въстанието. Батак в революционното движение до 1876 год. | Гюргевският комитет | Революционната агитация |

    Академик Иван Снегаров. Турското владичество — пречка за културното развитие на българския народ и на другите балкански народи. (1958)

    Съдържание: Предговор | І. Културното състояние на турската държава: 1. Пътни съобщения

    от паметта народна:
    Родопски предания за страдалци за вяра и род (книгата съдържа разкази за съпротивата на родопските българи срещу насилствената ислямизация)

    Родопски песни за страдалци за вяра и род

    от перото на книжовници и поети:
    Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Нещастна фамилия

    Предговор | I. Нещастие | II. Самодивско жилище | III. Живот вместо смърт | IV. Заговор | V. Освобождение | VI. Джамал бей | VII. Кърджалии | VIII. Веселба | IХ. Ужаси | Х. Последният



    БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЗАГУБИХМЕ



    „От всички видени от мене досега селски люде, българите са най-простодушни, най-услужливи, най-приветливи“

    Робърт Уолш, 1828 г.

    „Българите са земеделци — упорити и немногословни, но честни, чисти и целомъдрени“

    Дж. Макензи и А. Ърби, 1866
    Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание:

    Целомъдрието на българския народ


    Трудолюбието му


    Д. Уста-Генчов. Жътварските задруги низ Търновско
    Е. Каранов. За семейните нрави в Кратово преди Освобождението
    Д. Маринов. Как спи българският селянин?
    Тодор Г. Влайков. Разказ за сестра ми
    Гостолюбието му
    Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите... (из разказа на руския монах Партений за българите)
    Разказът на руския монах Партений за добродетелите на българския народ и особено за гостоприемството на дедите ни.
    Разказът на френския поет Ламартин за българското гостоприемство

    Кротост и смирение
    Щедрост в бедността
    Ктиторство, благоукрасителство


    „Въздигна се от основи тоя свят храм, който беше разорен и изгорен съвсем от иноверните агаряне, които кърджалии се нарицаваха...“

    Любовта на българите към Божия храм (из спомените на А. Илиев)

    Любов към просветата и словесността
    Тукашните учителки ... носят много скромна народна носия и по всякакъв начин се стараят да поддържат и развиват в своите малки училища духа на Православието и народността. ... Своето възпитание и някои наченки на обща образованост те са получили или в градските училища, или в женските манастири (дори предимно в тях). Всички те са пламенни патриотки, живи пазителки на народната поезия, песни, приказки, исторически български легенди и дори нерядко сами пишат стихове и песни, които после от уста на уста се разнасят из цяла България. Те са много религиозни и за тях Православието е не само вяра, но и свято народно знаме. (В.Крестовски)

    Из пътеписа на Е. Южаков «Един месец в България» (1859)

    Художествено слово
    Тодор Г. Влайков. В повестите му «Дядовата Славчова унука» и «Житието на една майка» е разкрита нравствената красота на някогашните българи...

    ДЕВОЙКА ПЕЕ НЕЙДЕ В ПОЛЕТО
    Златни пръски от ручея на българската народна песен

    От всичко, що е създала българската душа, няма нищо по-дълбоко и по-изразително от народната песен. Но не всяка песен на народа, а оная, в чиито недра — както слънцето в дълбок кладенец, — трепка светлината на православната вяра на българина и отраженията ù в живота му — целомъдрието, добротата, смиреността, страннолюбието, безкористността, честността, трудолюбието и простодушието. И, трябва да признаем, в народната ни песен основното качество е простотата и нравствената чистота.
    Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува. Погледнете песните, що българинът е натъкмил през най-черните лета на своята история — от тях ще ви грейнат, ясни като слънце, робските сълзи на ония наши предци, които глава си даваха, ала вяра — не, които с вярата си не търгуваха и нравите си пазеха по-свидно от живота. В тия песни навеки е запечатана ясната мъка на страдалеца за вяра и род. От тях ще ви грейне оная чиста, българска скръб, не по славата и богатствата на тоя свят, но по правдата и истината, на които народът ни е бил научен от своята свята Православна Църква. И в тяхната спокойна мъка ще усетите изконното чувство на българското сърце — страданието за истината, за правдата, за духовна свобода...»

    Филип Андреев
    Из българските народни песни:

    ОТЕЧЕСТВО ИЗСТРАДАЛО


    Православна България през погледа на фотографа
    I. Фотографии от Николай Трейман:

    Първи дял | Втори дял |

    © 2001—2005. Оформление и редакция: Православна беседа.
    © Текстова част: Елена Узунова, Филип Андреев. © 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://pravoslavie.domainbg.com). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.
    © Фотографии, Николай Трейман, на когото «Православна беседа» от сърце благодари за предоставеното право да украсим с тях страницата «Многострадален народ»!

    Към началото на «Многострадален народ»


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK