С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 6 окт 2006, 0:00, 7465 прочитания

Изкушението на църквата

За и против стопанската дейност на БПЦ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Манастир назаем

Спас СПАСОВ


Скандалът в Рогачево (виж основния текст) последва на опасна дистанция друга любопитна сделка на варненския митрополит Кирил. В средата на август Общинският съвет в гр. Преслав продаде на търг превърнатия в профсъюзна почивна станция някогашен манастир Св. Пантелеймон. От името на варненския владика в наддаването за сградата участва бизнесмена Младен Станев. "Като всеки нормален християнин, който чувства за свой дълг да помогне на църква, взех решение да участвам в търга. След като проучих нещата, информирах Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който първоначално не вярваше, че има такова нещо. Затова се наложи да му кажа, че или участваме, или губим манастира, разказва в едно интервю Станев. Обясних му, че не мога да наддавам сам, тъй като парите няма да ми стигнат. [...] Закупихме тръжната документация за 50 лв. и дадохме 23 000 лв. депозит за участие. Тези пари дойдоха основно от църквата". На въпроса, той ли е изпратил Младен Станев на търга, Кирил също потвърди: "Да, разбира се. И парите, които му дадохме, са наши, църковни".
Младен Станев става победител в търга с предложената цена от 664 000 лв. Разгърнатата площ на сградата е 4363 кв. м, а прилежащият й терен - 1248 кв.м. Веднага след приключване на наддаването Митрополит Кирил заявява в интервю за в. "24 часа" "Да, това е победа за църквата, макар и на много висока цена, 664 е номерът на звяра".
След спечелването на търга на дневен ред идва друг въпрос: След като Младен Станев не притежава нужните средства, как ще бъдат събрани 664 000 лева за извършване на покупката в предвидения от закона 30 дневен срок? Като истински духовник Кирил отговаря: "С Божията помощ, смятам, ще успеем. Както се събират пари за нова черква, така ще съберем парите и за този български манастир. За такива дела се намират хора, слава Богу". С банков кредит? "Абсурд, категоричен бе на 16 август владиката, нали ще трябва да заложим църковни сгради! Аз ще отделя една заплата на първо време за покупката на манастира. По-нататък и други неща съм намислил. [...] Смятаме да открием банкова сметка за набиране на средства". Тридесет дни след провеждането на търга обаче се оказа, че парите, необходими за финализиране на сделката са осигурени именно с ипотечен кредит от "Банка ДСК". Новината бе потвърдена за "Капитал" лично от митрополит Кирил. Но и в този случай той категорично отказа да назове църковните имоти, вписани в документите по ипотеката.
Сега, според експертните оценки, за възстановяването и превръщането на бившата почивна станция "Патлейна" в манастир и духовно - просветен център, каквато е идеята на Кирил, ще са необходими около 2 000 000 лв.

Замисляли ли сте се как се издържа Българската православна църква? Ясно е, че не може да разчита само на продажба на свещи, икони и църковни календари.
Всъщност връзката на църквата с "бизнеса" не е нещо ново. Още в зората на демокрацията мутри наемаха манастири в страната и ги превръщаха в свои покои, разбирай - бардаци. Днес бизнесът на църквата е изнесен на много по-високо ниво. Общото с онези години обаче е, че той продължава да се прави скришом.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, подкрепен от бизнесмени, работи в посока изграждането на ваканционен комплекс и духовен SPA център на църковни земи (виж стр. 32-33). За тази цел обаче той дори е склонен да пренебрегне желанието на миряните на един от въпросните парцели да има църква. А всичките му "сделки" са обвити в мъгла и съмнения за корупция. През тази седмица пък отец Божидар, начело на църковното настоятелство в село Каблешково, се оплака пред медиите, че от един месец е притискан от частна фирма и самата сливенска митрополия да отстъпи църковна земя за хотел. "Капитал" реши да разгледа въпроса по принцип и попита богослови, представители на различни вероизповедания и миряни трябва ли или не църквата да развива мащабна стопанска дейност.
Доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и специалист по църковно право, цитира устава на БПЦ, според който "манастирското управление не може да продава, заменя, подарява и ипотекира недвижимото манастирско имущество". "Публична тайна е, че през последните години немалко наши манастири се обвързаха в договорни наемателни отношения с фирми, осъществяващи различни дейности в пределите на манастирските територии, най-вече такива в сферата на хотелиерството и ресторантьорството", казва Николчев. Той посочва ширещата се практика "всякакво, най-вече покрито имущество (сгради), да се отдава на дългосрочен наем на банки, ресторанти и прочие". Според него "за съжаление обаче през последните 15-ина години липсва каквато и да било прозрачност и отчетност при извършването на сделки от такъв характер". Доц. Николчев определя като "срамно и недопустимо" обстоятелството, че в края на всяка година "липсва каквато и да било публична информация за приходите и разходите по пера в отделните митрополии, както и информация от Светия синод за състоянието на църквата - подробности за сделките, контрагентите и ползите от тях".

Вероизповеданията

Според първоначално изнесените в пресата съобщения Светият синод подкрепя предприемчивостта на митрополит Кирил да развива бурна стопанска дейност. Главният секретар на синода архимандрит Наум обаче заяви, че от "Капитал" чува за подобни проекти. Подобна беше и изненадата на Неврокопския митрополит Натанаил, председател на Върховния църковен съвет (органът, който се занимава с финансовите дела на църквата). Но той коментира, че църквата винаги е развивала стопанска дейност, дори като произвежда жито на нивите си: "Това е с идеална цел, за доброто на всички миряни, не само на църквата."
Друг представител на Светия синод, пожелал анонимност, сподели, че такива проекти трябва да се приветстват: "Дори да бъде отпечатана една книга за християнството, трябват пари." Според него няма причини църквата да не осъществява стопанска дейност, защото "само така може да стъпи на здрави икономически основи, да бъде независима финансово от държавата, за да изпълнява и другата си роля, свързана с духовния живот на хората". Русенският митрополит Неофит смята, че щом църквата има нужда от финансови средства, трябва да ги набавя по един законен и морален начин. Той сочи за пример Света гора и хотелите й в Солун, както и Руската патриаршия с хотела й в Моск­ва. Разчита на "органи и ревизори към синода, които контролират средствата, така че няма място за спекулации".
Роберт Джераси, председател на духовния израилтянски съвет, подкрепя идеята църквата да развива стопанска дейност: "Ако хотели или други имоти носят приходи на църквата, които отиват за добри намерения, в това няма нищо осъдително, дори напротив." Хюсеин Хафъзов, говорител на Главното мюфтийство, казва: "Нашата религия позволява изповеданието да набавя определени финансови ресурси, за да бъдем полезни на богомолците." Що се отнася до конкретната идея на митрополит Кирил, той я коментира така: "Ако канонът на БПЦ позволява това, а и моралът на църквата не е в разрез с подобни дела, проблем няма."
"Една църква трябва да се издържа по някакъв начин. Ние нямаме имоти и ни е много трудно. Ако имат земи, защо да не ги използват", заяви католически свещеник, който не пожела да бъде цитиран с името си.
За председателя на Европейски евангелски алианс Николай Неделчев уловката при този казус е доколко БПЦ ще успее да разграничи духовната от стопанската си дейност. Според него трябва да се регистрира дружество по Търговския закон, което да не се управлява от свещеници.



Миряните

Миряните, които срещаме пред храма "Св. Седмочисленици", почитат църквата и нямат кой знае какво мнение относно бизнес делата й. Янка Милева, на 73 години, излиза от храма в делничен ден. Нищо не е чувала за митрополит Кирил и въобще не разбира защо му е да строи хотели. "То е така, защото 45 години [поповете] забравиха за народа и ние забравихме за църквата и вече я няма в душите на хората. И [поповете] се чудят с какво друго да се занимават, но не и със служби за нас." Янка е тук, защото е сънувала лоши сънища за децата и решила да запали свещички за здраве.
Йордан Йорданов, на 66 години, е дошъл на църква, също за да запали свещ. Сутринта изпратил внука за Германия, първи курс студент. Освен че му лис­нал вода на вратата, "си трябва и свещ, пък и за бабата, за бог да прости". За митрополит Кирил и хотелите по Черноморието не е чувал нищо. "Не разбирам вече кое е право и кое не. То бизнесът е навсякъде, разперва ръце той, и църквата сигурно се е усетила." Но Йордан се вълнува повече от друг проблем на църквата: "Ама много е слаба нашата. Колкото и пари да изкара, няма да си върне силата." Натъжава го това, че "там се карат, разделят, хората не им вярват, вече не се строят църкви". И задава въп­роса за кого ще идат тези пари от хотела - за църквата, за самия митрополит, или...
Според богослова доц. Дилян Николчев е изключително важно БПЦ да развива стопанска дейност. Не по-малко важно обаче според него е стопанските инициативи на църквата и имуществените изгоди от тях да не обслужват лични и корпоративни интереси, а да са насочени към подобряване на състоянието й, което от своя страна да "подпомага благосъстоянието на вярващите, дори на невярващите, а оттук, ако щете, и на самата държава". Богословът дава пример с Православната църква в Кипър, която днес е собственик на завод за безалкохолни напитки, на най-голямата телевизия в страната и е най-големият притежател на морски плавателни съдове. Приходите от всичко това не само че работят за доброто икономическо състояние на църквата, но почти изцяло обезпечават здравеопазването и образованието и служат за мисионерска дейност извън пределите на Кипър.
Ясно е, че БПЦ трябва да е икономически самостоятелна и стабилна институция. Тоест по принцип стопанските инициативи на църквата не са по подразбиране странни или непривични. Важни са обаче две неща. Първо, църквата да обръща по-голямо внимание на духовния, отколкото на финансовия живот. Да се старае да привлича преди всичко повече хора в храмовете, а чак след това - повече пари в касата. И второ, когато прави сделки, да ги прави прозрачно, без да провокира съмнения за корупция и обслужване на частни интереси. Все пак действа пред очите на Бог.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1682 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2268 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Търговец в храма

Варненският митрополит Кирил работи в посока развитие на духовен туризъм

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов