Даниел Вълчев: Трябва финансова самостоятелност на вузoвете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даниел Вълчев: Трябва финансова самостоятелност на вузoвете

"Вузовете са публични институции и трябва да са под погледа на цялото общество"

Даниел Вълчев: Трябва финансова самостоятелност на вузoвете

"Вузовете са публични институции и трябва да са под погледа на цялото общество"

© Красимир Юскеселиев


ПРОФИЛ


Доц. Даниел Вълчев е вицепремиер и министър на образованието и науката. Специализирал е в Международния институт за публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО в Рим. Бил е народен представител и председател на Постоянната комисия по европейска интеграция, както и член на Комисията по правни въпроси в 39-ото НС. Преподава право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".

След въвеждането на тестовете за кандидатстване след 7-и клас много хора коментираха, че поставяте "каруцата пред коня", а именно - че променяте формата на изпита, но не и какво и как се преподава в училище. В този смисъл, предстои ли промяна на учебните програми и съдържание?

Мнозинството от хората свързани по един или друг начин с образованието, си дават сметка за значението на въвеждането на национално външно оценяване. Системата за външно оценяване е термометърът, с който мерим температурата на българското училище. Ясно е също, че формата на изпита не е фатално свързана с учебното съдържание. Както, надявам се, успяха да се убедят и учители, и родители, въпросите от тестовете по математика и по български език и литература са изцяло по учебното съдържание, така че не считам, че се налага промяна на учебния план. Той спокойно може да си остане същият. Само преди няколко години учебната програма беше променена и учениците, които вече са в шести клас, учат по нея.

Миналата седмица усилено се заговори, ще се въвежда диференциа­ция на учителските заплати - тоест всеки учител да получава толкова, колкото заслужава. След това изведнъж процесът беше "замразен". Кога ще се случи диференциацията във възнаг­ражденията и най-вече - какви ще са критериите за нея?

Още миналата година дадохме знак, че смятаме за правилно да се мисли за диференцирани учителски възнаграждения. Оказва се, че всички са съгласни, но в момента, в който се предложи на основата на какви критерии и по какъв ред това да става, веднага се изваждат десетки аргументи защо точно това е неправилният начин. Опасявам се, че ако не направим първата малка крачка тази учебна година, ще изпаднем в ситуация само да говорим, без да правим нищо по въп­роса. За целта Министерството на финсите е склонно да отпусне 13.1 млн. лв. Затова заедно с техни експерти и експерти на Световната банка направих­ме разчет, при който всеки десети учител от средата на 2007 г. да започне да получава с 50% по-голяма заплата. Има обаче опасност това да предизвика напрежение в учителските колективи. И съответно ние сме малко по-предпазливи, когато казваме какви биха били критериите и процедурите за такава диференциация. Нека да обсъдим въпроса по-дълго.

Доколко при определянето на заплащането на преподавателите дума ще има директорът на училището и достатъчно обективна оценка ли ще е това?

Това, което подсказвате - да има подобен субективен момент, разбира се, не е добре. По цял свят учителският труд е много трудно оценим. Има обективни замервания, които да покажат какво даден ученик е знаел, като е влязал в един клас и като е излязал от него. Но обикновено това са много скъпи и трудни за администриране системи. Ние рано или късно ще минем на тях, но не е реалистично да имаме входни и изходни замервания във всички класове по всички предмети през тази учебна година. Ето защо, ако искаме да включим елементи на диференциация още през бюджетната 2007 г., трябва да стъпим върху други критерии.

Какви ще са те и част ли са от пилотния проект в десетте общини, където училищата сами ще контролират бюджетите си?

Да, до броени дни ще сключим със Сдружението на общините споразумение, с което в десет общини ще въведем засилена децентрализация. В рамките на това споразумение МОН се задължава да придава правна форма на решенията по основни въпроси на едно училище, които взима така нареченият училищен съвет. Той ще се състои от двама родители, двама учители, един представител на общината и един представител на Регионалния инспекторат по образование. Те оценяват директора, преценяват кой учител как работи и кои са приоритените проблеми за решаване в това училище - било то оградата, охраната или физкултурният салон.

Имате ли някакви притеснения, че общините не са подготвени за подобна отговорност?

От общините не се очаква някакво специално геройство. Достатъчно е те да се отнасят с необходимата отговорност към този процес. Разбира се, няма да крия, че мои колеги се опасяват да не би в тези съвети да се намесят политически, икономически или чисто битово-роднински влияния и всъщност да се изкриви добрата идея. Аз лично съм на мнение, че за да бъде една работа максимално добре контролирана, най-удачно е решенията да се взимат от хората, които са най-засегнати от проблема.

Освен за заплати планувате ли през следващата година да издействате по-голям бюджет като процент от БВП за образованието?

Откровено казано, бюджетът за догодина ще е доста сложен, защото, както знаете, 2 до 2.5% от БВП ще отидат за съфинансиране на европейски програми и фондове, от една страна, и за вноската към ЕС, от друга. Следователно бюджетът на всяка една система като процент от БВП номинално ще трябва да намалее. Смята се, че образованието, здравеопазването и социалната сфера са малко по-защитени по причини, които всички разбираме. Но за мое много голямо съжаление и бюджетът на образованието малко ще падне като процент от БВП. Въпреки че всички тръбим, че образованието е приоритет, и тази година няма да можем да докажем по същество, че това е така. Хубавото в лошото обаче е, че ние попритегнахме системата и в резултат на нашата дейност за първи път текущата издръжка на училищното образование ще бъде близка до миналогодишната. Което ни дава възможност при горе-долу същия процент от БВП поради номиналното нарастване на самия БВП да има доста повече пари за правене на образователна политика. Какви ще са промените, свързани с финансирането на средното образование? Ще въведете ли механизма "парите следват ученика", при който на всеки ученик се полага единна държавна издръжка под формата на ваучер и той я носи след себе си независимо от училището, където е избрал да учи?

Да, до някаква степен принципът "парите следват ученика" ще се осъществи. По-скоро обаче ще се насочим към броя паралелки в училищата, защото в момента броят щатове на учителите се определя не от броя на ученици, а от броя паралелки. Ще ви дам за пример София-град, където миналата учебна година имаше 199 маломерни паралелки. Да не би в София да няма достатъчно деца или липсва транспорт? От 1 януари ще влезе в сила нова система за разпределение на кредитите на основата на единен норматив за численост. Разделили сме общините на 4 групи в зависимост от гъстотата на населението. Паралелно с това в бюджета за 2007 г. ще бъдат заделени 35 млн. лева, които на проектен принцип ще получат онези общини, които изразят готовност да оптимизират мрежата си. Ако искаш да направиш общинската училищна мрежа по-ефективна, но за целта ти трябват автобуси, ремонт на средищното училище или допълнителни учители на новото място и това ще струва 300 000 лв. например, в момента, в който се вземе решение от общинския съвет, получаваш и парите.

До края на годината се очаква да бъде готова и стратегията за висшето образование. Какви ще са основните промени в сега действащата система?

Има няколко важни неща, които могат да бъдат видяни като общи въпроси пред цялото европейско висше образование, в това число и у нас. Първо, както в Европа, така и в България частното финансиране на висшето образование е пренебрежимо малко. Второ, много сериозен е и проблемът за връзката между висшите училища и науката. Недостатъчни са сериозните изследвания с практическо приложение. Все още няма и добра връзка между висшите училища и бизнеса. Нито има значителни дарителски фондове, нито хората от бизнеса участват в управлението на университетите. В България е почти еретично да се говори за подобно нещо. Но системата трябва да се отвори. Например, когато голям производител има нужда от кадри, подготвяни от даден университет, той вероятно ще бъде готов да предостави стипендии и друг вид финансова помощ, но и с основание ще поиска да седне до ректора, когато се решават важ­ни въпроси. Обмисляме да препоръчаме висшите училища да имат един вид настоятелства или друга аналогична форма, в която да се канят хора извън академичните среди, не бих казал само от бизнеса. Това биха могли да бъдат бивши ректори, хора с активна обществена позиция... Тоест да бъде ясно, че съществуването, развитието и управлението на висшето училище не е работа само на преподавателите. Това са публични институции и трябва да са пред погледа на цялото общество.

Посочихте като друг сериозен проблем финансирането. Какво решение виждате тук?

Освен че висшите училища са недофинансирани, самото разпределение на субсидията става по един изключително непрозрачен начин. МС определя броя на студентите и от този брой зависи държавната субсидия. А този брой се определя на исторически принцип (т.е. колко са били студентите миналата година), умножен по коефициент, който аз бих казал, че се равнява на близостта на ректора с министъра на образованието. Това не бива да се толерира повече. Имаме готовност да предложим нова система на финансиране, която не е докрай изчистена, но най-важното за нея е, че би трябвало за всички степени, включително и за бакалавърската, една част от студентите да бъде напълно освободена от такси, друга да бъде на сегашния режим, а трета, показваща най-ниски резултати, сама да финансира обучението си. Идеята тук е от приетите 100 души, да речем, първите пет да са освободени и от студентски такси, заради високия си успех, а последните 20 да заплащат цялото си обучение, вместо държавата да ги субсидира. И накрая на всяка година в зависимост от оценките да се прави прекласиране. Наред с това считам, че академичните ръководства трябва сами да определят размера на студентските такси, а не както сега това да прави МС.

Как би могло да се контролира качеството на преподаване след акредитацията на даден ВУЗ?

За съжаление в много вис­ши училища системи за контрол на качеството или няма, или там, където има, не действат достатъчно добре. Националаната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) прави някакви опити в тази посока, но като цяло няма сериозен контрол. Теоретично контролът би трябвало да се осъществява на няколко равнища. В самото висше училище би трябвало да има звено, което да се занимава с контрола върху качеството. Ще дам един пример. Редно е в Ректората да знаят всеки един преподавател по какъв начин изпитва - писмено, устно, сам ли, с комисия ли, остават ли писмени следи от изпита... Второто равнище на контрол е НАОА, която би трябвало да извършва т.нар. следакредитационен контрол. За съжаление на мен не ми е известно да се извършва такова нещо. Имат намерение, ние ще ги подкрепим с щатни бройки, но като цяло сме на етапа на пожеланията. Регистрите, които създадохме (на преподавателите и на студентите), също са част от контролната дейност. Оказа се, че има хора, които работят в 5-6 учебни заведения, с над 3-4 хил. часа годишно, което чисто физически не е възможно, а за качество не бих искал да говоря.

Що се отнася до управлението на висшите държавни училища, какво бихте препоръчали?

От една страна висшето образование се лута между автономията и пълната независимост. Но ако няма достатъчна автономия във финансовата област, до голяма степен всяка друга автономия е илюзорна. Ние много внимателно трябва да претеглим автономията на университетите и да вървим към даване на по-голяма финансова самостоятелност - сами да определят студентските такси, да имат възможност за частично платено обучение и т.н. Но в същото време да се потърсят системи за управление, при които преподавателите не се самовъзпроизвеждат в управлението. Например договорът на един ректор се подписва от председателя на общото събрание на университета, а договорът на председателя на общото събрание се подписва от ректора.

По тази логика какъв точно ще е характерът на стратегията за вис­ше образование - препоръчителен или...?

Аз не допускам, че ще има неприемане на стартегията от страна на ректорите на сериозните висши училища, защото в крайна сметка ние правим стратегия за развитие на цялото висше образование и всеки от нас си дава сметка за своята отговорност. Що се отнася до това каква правна стойност би имала тя - ако се случи така, както ние предлагаме, а именно да бъде утвърдена от МС и след това от парламента, тя просто ще бъде възпроизведена в бъдещия закон за висшето образование. Така че няма да има възможност да не бъде изпълнявана. Въпросът е по-дълго да се говори и обсъжда, защото демокрацията не е само система от аритметични мнозинства, тя е преди всичко комуникация, дискурс.

Въпроси, ексклузивни за www.capital.bg>


Какво мислите за броя на университетите у нас? Една от критиките на европейските образователни експерти, а и на Световната банка е, че те са твърде много.
Да, проблем е неоптимизираната им вътрешна и външна структура. През 90-те години се нароиха голям брой висши училища с относително малък брой студенти. Част от по-големите пък имат една доста разклонена мрежа от филиали и факултети, така че към 1.01.2006 г. в 99 кампуса се обучаваха студенти за получаване на различни степени на висше образование. Абсурдна работа. Ние променихме някои неща и те започнаха да си поприбират изнесените структури, но това все още е проблем. В България само 7 университета имат над 10 000 студенти. Продължава да има факултети с твърде неясен профил, само и само да има достатъчен брой хабилитирани лица.


Всеизвестен проблем е отслабналата мотивация на преподавателите във висшите училища. Предвиждате ли мерки в тази посока?
Няма друг начин освен да подобрим финансирането и да създадем елементи на конкуренция. Само така може да се раздвижи системата. Въпрос на администриране е и това е работа на съответните академични и факултетни ръководства, а понякога те са много консервативни.


Друг факт е застаряването и лошият социален статус на академичния състав? Бихте ли могли да предпримете нещо по решаването на тези проблеми?
Така е. След като направихме електронния регистър на преподавателите миналата учебна година се оказа нещо, което всички знаехме, но не можехме да му видим лицето, а именно, че в България има много сериозно застарявана на академичния състав. Практически няма доценти, по-млади от 35-40 години, с много малки изключения. Професорите също много късно се хабилитират и като прибавим, че и отдолу не идват нови и мотивирани хора, ососбено по някои специалности, става ясно, че се налага промяна в Закона за научните степени и звания. Също и в заплащането на преподавателите.


Какви нови програми предвиждате?
Първо се надявам да има 15 млн. лв. за спорт в училище, с които да започне оправянето на спортните площадки и физкултурните салони. Втората програма ще е за извънкласни форми на дейност. Идеята е децата да не се пресират да правят всичко в училищно време, а някои дейности да се изнесат в извънучебно време и дори извън самото училище. Например, ако едно училище иска да си направи оркестър или театър, спокойно може да кандидатсва с проект за пари от тези около десетина милиона. Освен това има и малък фонд, около 2 млн. лв, за ритуализация на училищния живот. Тоест за създаване на разбирането у детето, че принадлежи на дадена общност. Например за въвеждане на училищни униформи, изработване на училищни знамена или друг вид символи.


Какво се случи с идеята учениците да оценяват труда на своите учители?
Не бих казал, че самите ученици биха могли да участват в обсъждането на такъв въпрос. Но има различни системи, които позволяват мнението на децата и техните родители относно учителя и училището да се мземат предвид.

ПРОФИЛ


Доц. Даниел Вълчев е вицепремиер и министър на образованието и науката. Специализирал е в Международния институт за публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО в Рим. Бил е народен представител и председател на Постоянната комисия по европейска интеграция, както и член на Комисията по правни въпроси в 39-ото НС. Преподава право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    инж.

    Може би е добра идея да се въведат ранни езикови курсове и 30% от часовете в училище да са практически занимания със селско стопанство. Така ще има осигурен персонал за туризма и селското стопанство, които са приоритетни отрасли за България. ВУЗовете да се закрият със закон - само произвеждат безработни инженери и всякакви други лапачи дето не могат да въртят мотика.
    А-а, щях да забравя. Ако може на децата с топлото мляко и кифлата в училище да им пускат и малко чалга, защото не само тялото, но и душата трябва да се топли.

  • 2
    Avatar :-|
    Анти

    Ти май се бъзикаш :)

  • 3
    Avatar :-|
    инж.

    Защо да се бъзикам. Всички говорят за това, че училищата и най-вече ВУЗовете, трябвало да подготвят кадри за нуждите на бизнеса. В България бизнеса е такъв, че вишисти не му трябват. Обикновено изискванията са за практически умения, които могат да се добият на някой квалификационен курс или техникум. Абсолютно не знам за случай в България, когато работодател да е инвестирал в обучението на персонала. 3-дневните семинари на Боровец не се броят. В някои страни младите кадри, току-що постъпващи на работа във фирмата преминават през няколко месечен до две-годишен период на обучение, след което им се възлагат самостоятелни задачи. Говоря за фирми в областта на ФЛАШ-паметите, битовата електроника, автомобилната промишленост, телекомуникациите и др. високотехнологични отрасли, където е необходимо да се овладее дългогодишен ноу-хау. Разбира се в България такива фирми няма, но и никога няма да има, защото хората правят фирмата, а когато не инвестираш в хората си, оставаш на опашката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.