Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 27 окт 2006, 0:00, 5980 прочитания

Усещане за жена

Как преминава денят на едно незрящо момиче в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя има тези безгранични светлосини очи, в които може да потънеш, ако се загледаш достатъчно дълго.
Тези очи обаче не са видели нищо през последните 25 години. Ели Кирилова-Кушнеренкова започва да губи зрението си на две години и половина и на пет вече е напълно незряща. Оттогава не живее в нашия свят, а в един съвсем друг, далеч по-непознат свят, който трябва да опознава опипом.
Затворете очи. Опитайте се да стигнете до банята, да се приготвите за работа, да си направите закуска, да слезете по стълбите, да тръгнете по улицата, да пресечете на пешеходната пътека, да се качите в градския транспорт - без да поглеждате! Опитайте се да забравите формите, цветовете, хората около вас, всичко. И едновременно с това пробвайте да не се страхувате, да не се изнервяте, да останете спокойни, да бъдете щастливи. Звучи непосилно? За простосмъртни - да. Свръххора като Ели обаче успяват да останат... хора.

Вкъщи


Стаята на Ели е като всяка друга в Студентски град, но тя и съпругът й Веско, който е със силно увредено зрение, са я направили уютна и своя. Гостуваме й в опит да разберем как минава денят на един незрящ човек в София. Питаме за враждебната градска среда, за перипетиите, за тъмнината... Ели обаче предпочита да говори за светлата страна на нещата, за това, че все пак се справя, сама, въпреки всичко, без да чака помощ от държавата.
Ели седи на едното от двете легла в стаята и си прави всекидневния зигзагообразен път на косата. Това е нещото, което й отнема най-много време сутрин. Въпреки че помещението е малко, вът­ре е пълно с най-различни уреди - от микровълнова печка до компютър. Върху някои от тях, като пералнята например, има специални обозначения с Брайлова азбука, "за улеснение".
Косата й вече е готова, остава само червилото, за което пита дали е добре, или се е размазала. "Обикновено излизам и после питам някой как изглеждам", казва тя.
Преди работа двамата с Веско трябва да попълнят молба, с която да запазят стаята си и за през лятото. Това е само едно от дребните на пръв поглед неща, които за двамата се оказват изключително трудни. Затова и молят нас да попълним каквото трябва и подават личните си карти.
По пътя към офиса се намира "О!Шипка", по думите на Ели и Веско - единственото заведение в Студентски град, а може би и в цяла София, в което има меню на Брайл. Разбира се, ядат и вкъщи.
Ели твърди, че като цяло се справя добре с домакинството - но едно от нещата, които не може да прави, е "да пържа тиквички, защото аз пробвам с пръсти дали нещо е готово, а не мога да бъркам в горещото олио".

Работата

Офисът на фондация "Хоризонти", където Ели работи от близо година и половина, е през една улица от блока й. Когато обаче трябва да ходи надалеч, тя никога не тръгва сама - или е с Веско, или с майка си, или с приятелки. Учудваме се на твърдението й, че хората по принцип са добри - по думите й, когато трябва да пресече на кръстовище, в повечето случаи околните сами й предлагат помощта си.
На входа на "Хоризонти" (организацията подпомага хора със зрителни увреждания в сферата на образованието, информационното обслужване и професионалната реализация) има няколко стълби, но Ели вече ги знае наизуст, защото всеки ден идва сама. Днес работата й се състои в описването на книгите, които е сканирала и качила на компютъра предните дни, но на нея не й се почва, тъй като това е "най-скучното". Но трябва да се свърши, така че тя слага черните си слушалки с микрофон и потъва в работа. Благодарение на новите технологии ползването на компютър от незрящи вече е факт - това става с помощта на говорещи програми, които ти казват кой файл си отворил, а ако поставиш курсора пред някоя дума, гласът я прочита. Така на Ели не й се налага да помни всичко наизуст, както е правила досега - телефонни номера, номера на личната си карта или пък факултетния си номер, когато е била студентка.
Ели е отрасла в Дупница, където сега живеят родителите и брат й. Казва, че е имала хубаво детство, защото е прекарвала ваканциите у баба си, където "на децата не им правеше впечатление, че не виждам, и съм бягала наравно с тях". Смята, че най-трудните неща й предстоят, когато реши да има деца. "Ако си имам детенце и ми се налага да го изведа, няма да мога сама, казва тя. Бих си дърпала количката зад себе си, но не е много добре."
Виждаме, че носи часовник, и я питаме как го разпознава, а тя го отваря и показва издадените чертички и точици. Казва, че се е "примирила със състоянието си и гледам да се справям. Само понякога, когато вали, заледено е или закъснявам, си казвам - ей сега, ако виждах".
Ели обикновено приключва с работата си в 5 и отива до близкия магазин, за да напазарува за вечеря. Една от продавачките я повежда към щанда с хляб. Обяснява й кой точно е белият и колко процента е маслеността на киселото мляко. На излизане жената леко я подхваща за кръста и извежда до вратата. В този магазин не е трудно, защото вече я познават. Когато обаче трябва да си купува примерно сандали, пазарува само с приятели или с майка си - "да ми кажат какъв цвят е, как ми стои, какво се носи в момента". Твърди, че не й е нужен личен асистент, а дори и да иска, не може да си вземе, защото в семейството й няма безработен, а това е условието, за да й го осигури държавата.



Свободното време

През свободното си време Ели обича да се разхожда, защото на работа е седнала по цял ден. Споделя, че отдавна не е чела книги, защото на Брайл четенето е много бавно, но с удоволствие би "изгледала" "Синьо лято" или пък "Васко да Гама от село Рупча". От няколко месеца се е записала на курс по английски. Курсът се провежда в офиса и е специално за незрящи с учебници на Брайлова азбука. Някои от учениците пишат на Брайлова пишеща машина, а само Ели и едно от момчетата пишат непознатите си думи на компютър. Работата върви бавно не само защото преподавателят повтаря по няколко пъти, но и защото всички постоянно намират повод да се изсмеят на нещо и атмосферата е съвсем като в училище: "Ама, вие май наистина сте от "Капитал" така като ви гледам", казва Ивайло и се залива от смях.
След като курсът свършва, Ели изчаква всички да излязат и остава назад да включи алармата и да заключи. После разпъва белия си бастун и поема към вкъщи, за да продължи живота си в своя свят. За нас, зрящите, той е абсолютно непознат, далечен и неразбираем. Ние нямаме нужда да питаме кой номер автобус идва, какъв цвят е блузата, която сме облекли, или кой от всичките хлябове, които напипваме, е бял. За Ели обаче това е единственият свят, който познава. Страхотното е, че той не я плаши. Напротив, тя успява да бъде щастлива в него.

Фиктивна вместо ефективна грижа

Преди месец президентът Георги Първанов наложи вето върху промените в Закона за интеграция на хората с увреждания, приети от парламента.
В средата на октомври социалната комисия към НС отхвърли ветото. Сега то трябва да бъде гласувано и в пленарната зала. Промените предвиждат месечните добавки за социална интеграция да бъдат съобразени с индивидуалните потребности и степен на увреда на всеки отделен човек. Досега тези добавки се даваха за различни нужди (транспорт, телефон, наем, храни и лекарства, обучение) и всеки месец хората с увреждания получаваха всички видове добавки (в размер на 25-30 лева на месец). Според държавния глава новите текстове в закона практически ограничават кръга на хората, които могат да ползват интеграционни добавки, и не осигуряват равнопоставеност.
"Добавките трябва да бъдат индивидуални, според нуждите на конкретния човек - излага мотивите за промените един от вносителите, Петър Мръцков (БСП) - това не са социални помощи и не е редно всички инвалиди независимо от степента на намалена трудоспособност да претендират за всички добавки."
"Досега парите, които се дават за интегриране, невинаги отговарят на изконсумирана услуга - обяснява Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания към МТСП - 95% от средствата отиват за пасивна политика." И задава въпрос: "Ако аз получавам 9 лева за транспорт, но транспортните средства не са пригодени за хора с увреждания, какъв е смисълът?!"
Камен Костакиев, адвокат, който работи по проблемите на хората с увреждания, каза за "Капитал", че приема промените, които правят опит да се разпределят добавките според индивидуалните потребности, но според него има нужда от изясняване каква да е методиката, с която се определят те, както и от широка дискусия как държавата да отговори на истинските потребности на хората с увреждания. Капка Панайотова от "Център за независим живот" предлага "цялостна промяна на един напълно неадекватен закон, какъвто е действащият сега". Той е в сила от началото на 2005 г. и предвижда създаване на условия за социална интеграция на хората с увреждания, достъп до образование и професионална заетост, както и подходяща инфраструктурна среда за тях. За близо две години обаче реалният живот на тези хора не се е променил с нищо.
Тук и там
В сравнение с България европейските държави предлагат както по-добро финансово подпомагане, така и програми за улесняване живота на хората с увреждания. Във Великобритания незрящ човек може да получи месечна пенсия от 70 до 250 лири, а в Германия средната месечна пенсия е около 500 евро. В повечето страни са предвидени глоби за фирмите, които не правят услугите си достъпни за хора с увреждания, например уебсайтове. Във Великобритания съществуват програми, които подпомагат финансово архитектурната достъпност на самите домове на незрящите. В Германия работодатели, които наемат 16 или повече работещи, са длъжни да запълнят поне 6% от местата с хора с увреждания. В България звукови светофари има само в централните части на по-големите градове, а архитектурно достъпните места се броят на пръсти.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13138 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2802 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Няма такова животно

Всеки е чувал за корупция в образованието, но малко признават да са се сблъсквали с нея

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10