В Европа със стария куфар

Изглежда ясно, че обща европейска памет няма, а въпросът дали могат да се &quot;измислят&quot; нещата, които европейците трябва да си спомнят, за да се даде тласък на европейската идентичност, в днешно време звучи утопично&quot;, Астрид Свенсон, германска историчка България влиза в Европейския съюз, без да има изградена и обществено споделена опорна точка за оценка на комунистичес&shy;кото минало. Това не е новина за нас и затова истинският въпрос е - ако това не се преживява като проблем у нас, проблем ли ще е на европейското ни живеене, или по-точно на новото ни европейското съжителство.Въпросът предполага изяс&shy;няването на още един въпрос - какво следва, когато има обща опорна точка за оценка на комунизма. Имат ли такава останалите бивши комунистически страни, които вече са вът&shy;ре в Европейския съюз? С какво това ги различава от нас? И доколко това изобщо е важно в един конгломерат от нации, където живелите в комунизма все пак си остават малцинство?Българската 2006 г. завършва с добра новина, а тя е, че след неявсе пак &quot;комунизмът вече не е същият&quot; Това се дължи не толкова и само на подновения спор за досиетата на бившата Държавна сигурност, който доведе до закон, но и до появилите се паралелни и независимо едни от други нови книги, проекти и институти, които отбелязват истински бум в изследването и рефлексията върху миналото.След поредицата от биографии на &quot;бивши величия&quot; във властта, които дълго време бяха задръстили паметта за миналото и си оставаха най-достъпните документи за него, 2006 г. отбелязва рекорд за последните 15 години по брой книги, които реабилитираха &quot;историята, видяна отдолу&quot;, като поканиха хора, които не са имали нищо общо с властта, вкараха нови гласове в дебата за миналото, поставиха нови въпроси и насочиха вниманието към нови детайли. (&quot;Аз живях социализма&quot; - 171 лични истории, съставител Георги Господинов, издателство &quot;Жанет 45&quot;, сборник с истории, родени в интернет - www.spomeniteni.org, първият подобен проект в Източна Европа, &quot;Инвентарна книга на социализма&quot; на Георги Господинов и Яна Генова, първият визуален и веществен показалец у нас на миналото, преводът на &quot;Опитомяване на революцията&quot;.)Започна да функционира Институт за изследване на близкото минало (www.minaloto.org), създаде се нов портал - &quot;Българският комунизъм&quot;, който събира всички критически изследвания по темата (www.red.cas.bg).Случайното струпване на всичко това е знак за нещо положително, което става естествено, не е продиктувано от евроизисквания - началото на собственото ни свързване с историята, на разбирането на личното минало като неизменна част от колективната история и в крайна сметка на творческия процес, който едно такова свързване с миналото предполага.Разбира се, можем само да се надяваме, че този процес няма да спре, но любопитното е това, че именно той ни прави много по-адекватни на европейските ни партньори, отколкото приемането на един или друг закон за миналото.Няма страна в Източна Европа, която успя да изгради консенсус около миналото и да го превърне в&quot;Общо място&quot; на паметВсяка страна по-бързо или по-бавно успя да премахне табутата върху миналото (и в това отношение България наистина е почти последна), но колективната памет си остава разделена между жертви и палачи, което не помага миналото да бъде усвоено, преработено, вградено в днешния опит.Интересен случай е Унгария, която тази година стана арена на невиждани масови протести по повод лъжата на премиера социалист Дюрчани. Можем да потърсим причината за тези сурови емоции в начините, по които унгарците се сбогуват с комунизма. Страната има два музея на комунизма и в това отношение е уникален случай в Централна Европа - през 1993 г. в покрайнините на Будапеща е изграден първият музей на открито на комунизма - паркът на демонтираните през 1989 г. комунистически статуи (www.szoborpark.hu), а през 2002 г. се появява и още един музей - Къщата на терора, принадлежала между 1937 и 1945 г. на унгарските фашисти, а от 1945 до 1956 г. - седалище на унгарските тайни служби. Първият музей по-скоро отприщва иронията към миналото, докато идеята на втория е необикновена - да покани посетителя на един &quot;исторически хепънинг&quot;, в който всеки да &quot;преживее&quot; сам терора. Къщата на терора е широко дискутирана в унгарското общество, най-вече как тя влияе на отношението към миналото. Според мнозина преживяването на терора, макар и като хепънинг, е начин да разбереш същността на комунизма. Според други обаче вместо рефлексия такова място предизвиква чувство за отмъщение, яд срещу комунистическите врагове, като избягва срещата със собственото минало и рефлексията върху него.Кореспондентът на списание &quot;Икономист&quot; Едуард Лукас посъветва унгарците да вземат пример от българския проект www.spomeniteni.org, който дава шанс на всяка лична история от миналото (в коментар за излизащия в Брюксел EU Observer, който може да бъде прочетен и на неговия блог www.edwardlucas.blogspot.com).Всъщност другата добра новина в крайна сметка е и в това, че българските проекти, разкази и истории ще получат една нова акустика и ще влязат в една нова &quot;мрежа от връзки и разиграни истории&quot; (ако си позволя да използвам израза на Хана Аренд за човешката биография).Така стигаме до другия съществен въпрос - с какво помага, на кого помага паметта за комунизма, разказите, опорните точки, от които той да бъде оценяван.Както ние нямаме обща памет за времето на комунизма, така Европа няма &quot;обща европейска история&quot; за времето след 1945 г. Западна Европа знае много малко за живота &quot;оттатък&quot;, твърде много едри щрихи и твърде малко детайли, които да позволят разбиране на хората и историите &quot;оттатък&quot; (почти същата асиметрия съществува и в обрат&shy;ния случай - на Източна спрямо Западна Европа). Как тогава да се мисли за обща европейска идентичност, след като няма обща европейска памет?Това са въпроси, широко дискутирани в Европа. Американските историци Тимоти Снайдер и Марчи Шор, изследователи на централноевропейския комунизъм, въведоха понятието солидарност на разбирането - да научиш и разбереш преживяванията на другия от Източна или Западна Европа означава да помогнеш за създаването на европейска солидарност.Това е съществена, но все още липсваща тема у нас. Изследването на миналото не като повод да накажеш и разобличиш, а като основание да бъдеш солидарен.Това ще бъде истинският тест и за изследователите на миналото, и за всички нас оттук нататък в Европейския съюз. Защото неразбирането на миналото те прави неспособен да оценяваш настоящето и да участваш в решаването на проблемите на настоящето. Представете си български парламент или която и да било държавна институция да осъди например режима в Беларус, да подпомогне украинската опозиция, да защити правата на осъдените журналисти и писатели в Куба.Това мълчание на България отеква навсякъде в Европа, чуват го всички българи, живеещи в чужбина (за разлика от активността на централноевропейските държави), и то си остава тежкото наследство на непреработеното ни минало, истинската стена, която все още ни разделя от Централна Европа.В това е и предизвикателството - превръщането на миналото в проект на настоящето, в проект на солидарност и разбиране в тази невероятна &quot;мрежа от връзки и разиграни истории&quot;, в която всички сме.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Какво става на финансовите и криптопазарите

Горивата в България и "Лукойл"

Изкуство за Украйна

Капитал - брой 20

K Insights Special Report: The Energy Future of Bulgaria

Имоти и инвестиции

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

Walltopia – стръмният път към върха

Мартин Граховски: "Един от основните проблеми е вредата, която причиняваме като туристи"

Как парите могат да работят за вас и за по-добро бъдеще

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Digitalk Тhe Podcast

Абонирайте се за Капитал за
1 лв. / седм.

В Европа със стария куфар

Може ли миналото да ни направи солидарни

Капитал - брой 20

K Insights Special Report: The Energy Future of Bulgaria

Имоти и инвестиции

KEnergy