Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 26 яну 2007, 0:00, 2947 прочитания

NGO 2.0

Или какво (би трябвало да) е новото поколение неправителствени организации

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Чувате ли мощно хъркане?

Това е, защото гигантската част от регистрираните в България над 22 000 неправителствени организации спят.


Според индекса на USAID за устойчивост на НПО към началото на миналата година едва 2000 организации в България могат да бъдат считани за активни.

Окей, две хиляди също не е малко. Защо гражданите не се чувстват представени от тях? Изследване на сдружение "Болкан асист" от 2005 г. показва, че едва 3.4% от хората се сещат за смислена гражданска организация в своята община (виж графиката).

Каква е причината за пропастта в доверието между граждани и неправителствени организации? Защо, когато някой каже НПО, първата асоциация обикновено е крадене, а не защитаване на обществен интерес? Заради тичането след парите на донорите, а не след интересите на гражданите. Преходът роди и редица автентични организации - с активна позиция, адресиращи истински проблеми, а не имитиращи дейност. Но като че ли онези, които бях създавани и крояха проекти само за да усвоят "едни пари", преобладаваха. Или поне оставиха наистина лош вкус в устата на хората.



Правилата на играта обаче се променят

Големите външни донори - които са като въздуха за значителна част от сектора, свиват дейността си в България. USAID (Американската агенция за международно развитие) приключва последните си проекти и затваря окончателно през 2008 г. Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа, който обединява няколко големи външни донора, има изключително високи критерии към проектите, които финансира.

Парите от Европейския съюз вече ще идват по линия на структурните фондове. И въпреки че около тях въпросителните са повече от отговорите, ясни са две неща. Първо, че ако досега е било най-важ­но дали си бог на писането на проекти по ФАР, стават важни истински неща като това дали можеш да си партнираш с общините и бизнеса например. И второ - че третият сектор има доста нереалистични очаквания за включване в усвояването на фондовете. Така например докладът за човешкото развитие на ПРООН - България за 2006 отбелязва следния парадокс: "На практика всички неправителствени организации искат да участват в използването на структурните фондове - 3/4 много активно и 1/4 до известна степен. Това контрастира със сравнително ограничените възможности за участие на НПО, което се потвърждава от опита на страните - членки на ЕС."

Както Илияна Стойчева от "Български център за джендър изследвания" обобщава ситуацията: "Всички НПО са усетили оттег­лянето на чуждите донори, секторът все по-трудно ще оцелява, финансиране е възможно от ЕС, но то изисква предварителна подготовка от неправителствените организации, която далеч не всички имат."

След всичко казано дотук логичен е въпросът как ще оцеляват неправителствените организации. Или по-точно

Кои ще оцелеят

"Оттеглянето на основни донори ще засегне неправителствени организации, които досега са правили две основни стратегически грешки: първо, разчитали са доминиращо на тези донори за финансирането си и, второ, не са се подготвили добре как да се справят след оттеглянето, казва Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Тези НПО, които са направили и двете грешки, едва ли ще имат сериозен шанс да продължат. Тези, които са направили само първата, ще трябва да преформулират себе си, мисията си и начина, по който я "продават" спрямо нови донори."

Райна Гаврилова от Тръста за гражданско общество обаче не е привърженик на такъв тип преформулиране. Според нея в момента цяла серия НПО опитват да се заемат с това, което никога не са правили досега. По думите й обаче организации, които останат верни на себе си, вършат истински необходими и конкретни неща, имат шансове - нейната организация, а и гражданите, биха застанали зад тях.

Което, ако се замислите, е адски добра новина. Но ще успеят ли наистина новите реалности да отсеят сеното от плявата в двора на неправителствените организации? Томислав Дончев от институт "Отворено общество" мисли точно така: "Тези организации, които оцелеят, ще са най-близо до смисъла на гражданската организация - автентична, устойчива, издържана от заинтересуваните страни." Същевременно той подчертава, че защитаването на човешките права е по-абстрактна услуга и за такива НПО ще е по-трудно.

Любен Панов от Българския център за нестопанско право споменава нещо, за което много хора в третия сектор говорят - необходимостта от

Обръщане на погледа навътре

"НПО трябва да се обръщат не към външните донори, а към хората в България, които имат отношение към тяхната дейност" казва Панов.

Въпросното обръщане навътре може да означава търсене на финансова подкрепа от хората, чиито интереси организацията представлява. Или пък получаване на някакъв тип държавна подкрепа за НПО. Райна Гаврилова дава следния пример: "В Чехословакия използваха парите от приватизацията и направиха специален фонд за подкрепа на НПО. В Унгария и в Румъния създадоха т.нар. процентно законодателство - всеки гражданин има право да отчисли един или два процента от своя данък общ доход било в определен фонд, било директно за неправителствена организация - посочва я в данъчната си декларация и парите отиват директно при нея."

За да оцелеят, неправителствените организации ще трябва да засилят и връзката си с бизнеса. Готови ли са и двете страни за това?

Весела Герчева, директор на Българския дарителски форум, казва: "Бизнесът рядко дарява на НПО и основната причина е сянката на недоверие към организациите."

Саша Безуханова, заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, заявява: "Време е еманципираният български бизнес да поеме финансиране на значими социални проекти. Друг е въпросът, че законодателството не облекчава дарителя. В Америка например средствата, които се даряват, се отчисляват преди облагането с данъци."

Според хората от бизнеса самите НПО не са активни в търсенето на сътрудничество. "През последните години създадохме Център за социална превенция в Берковица, където гъстотата на социални заведения е изключително голяма, разказва Георги Брашнаров, управител на фирма "Немечек". - Защо се наложи да го правим? Защото не намерихме НПО, което да се интересува от продължителен проект с децата, фокусиран не върху снабдяването с нафта за зимата, а върху тяхната дългосрочна социална интеграция."

Според Делян Павлов от "Нетейдж" бизнесът "иска, като даде пари, бързо да види ефекта. И рядко би дал за нещо, което се вижда като резултат след 5 до 10 години например".

И така прогнозите са, че неправителствената организация от ново поколение ще е автентична - тоест ще съществува, за да изразява проблемите на гражданите и да защитава интересите им. Ще е преодоляла пълната си зависимост от външни донори, ще се издържа от заинтересуваните страни, тоест ще може да привлича средства от граждани и корпоративни дарители. При работата си по структурните фондове, ще го прави в партньорство с общините и бизнеса. Дизайнът на проектите й няма да се основава на наличните пари, а на реалните нужди (demand-driven вместо supply-driven). Ще изразява активна гражданска позиция и ще упражнява натиск над властта. Казано иначе, NGO 2.0 ще е истинска.

Това, разбира се, е оптимистичният поглед. Много от хората, с които "Капитал" разговаря, видяха и заплаха зад ъгъла. Красен Станчев от Института за пазарна икономика напомня, че "с относително постоянните средства по предприсъединителните фондове се създаде изкушението у правителствени чиновници да си създават НПО, които да печелят определени търгове". Според Калина Бозева от Междуетническа инициатива за човешки права това продължава и сега: "Имаме сигнали, че общински администрации си създават свои НПО, роднински и приятелски. Важно е при усвояването на структурните фондове да не се създадат обръчи и конгломерати на общинско ниво - хем има гражданско участие, хем не е автентично".

Всъщност е повече от важно. Натискът на автентичните граждански организации е един от малкото механизми общес­твото да влияе на властта. Друг механизъм са изборите. Трети? Няма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14739 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3052 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Райна Гаврилова: Ще оцелеят автентичните организации

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10