С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
137 15 юни 2007, 0:00, 12002 прочитания

Моят дом - моята крепост

Специалният дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци не е затвор, но упорито се държи като такъв

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кой е в Бусманци
В специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци има хора, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата или за експулсиране. Първият тип заповеди се издават, когато човекът е останал без правно основание да пребивава в страната. Вторият - когато има съмнение, че лицето застрашава националната сигурност или обществения ред. В дома има и търсещи убежище в ускорено производство по разглеждане на молбата им.
Настаняването в дома няма за цел санкция - то се обуславя от наличието на пречки пред това да се извърши депортирането. Най-често пречките се изразяват в липсата на документи за самоличност.
Способни ли сте да хванете игла. Да я приближите към устните си. И да започнете да ги зашивате. Плътно заедно.

Способни ли сте да се увиете в чаршафи. Да дръпнете за последно от цигарата. И съзнателно да се самозапалите.


Способни ли сте да напишете "Къде е свободата ми?" на стената на изо­латора. Със собствената си кръв.

В специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци някои хора стават способни.

Колко временно е временно



"Изглежда доста по-лъскаво, отколкото си представях", казвам наивно на руса дребна жена, докато чакаме тежката метална врата на дома да се отвори и свиждането да започне. Слънцето блести по новата дограма на административната сграда, прави още по-ведър цвета на високата жълта стена пред нас и подскача по бодливата тел отгоре й. "Лъскаво. Пфу", отговаря жената с презрение и отмества поглед. И наистина - по-неточна дума в случая едва ли има.

Специалният дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Бусманци е открит преди една година. Към момента той е единствен по рода си в страната. В него се настаняват чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата или за експулсиране. Преди откриването на центъра в Бусманци тези хора са били вкарвани в дома за временно настаняване на пълнолетни лица в столичния квартал "Дружба".

Да се разберем отсега - домът в Бусманци не е зат­вор. Или поне не би трябвало да бъде. Идеята на принудителното настаняване е само временно да бъде ограничено правото на свободно придвижване на чужденеца - за да може да се подготви депортирането му. Тоест само по себе си настаняването не е наказание. Проблемът е, че в българското законодателство няма посочен максимален срок, до който човек може да престои в дом за временно настаняване. А често властите не успяват да отстранят пречките по изпълнение на заповедите за депортиране (обикновено липса на документи) и така много хора остават задържани за неопределено дълъг период. Затворници без присъда и без вина.

По данни на дирекция "Миграция" в МВР, под чиято шапка се намира домът в Бусманци, тридесет и шест от принудително настанените чужденци са вътре повече от 6 месеца. Това обаче не казва всичко. Някои са затворени още от времето на центъра в "Дружба" и са преместени тук. Което означава, че са ефективно лишени от свобода от 2 години. От година и осем месеца. От 15 месеца... И нямат ни-как-ва идея кога ще излязат оттам. В този смисъл задържането в такъв дом е дори по-тежка мярка от лишаването от свобода за извършено престъпление, защото второто е винаги за точно определен период от време; а и затворниците могат да намалят наказанието си, като работят или с добро поведение.

"Това [задържане за неопределен период от време] превръща принудителното настаняване в СДВНЧ в по същество произволно лишаване от свобода, противоречащо на Европейската конвенция за защита правата на човека", коментира адвокат Валерия Иларева, координатор на Правната клиника за бежанци и мигранти към юридическия факултет на Софийския университет. Тя посочва, че според практиката на Европейския съд за правата на човека такова задържане се допуска през времето, когато против лицето активно се предприемат действия за неговото депортиране. В този смисъл е и българската съдебна практика - според решение на Висшия административен съд (ВАС) от 2006 г.: "Ненормалната продължителност на времето, през което не са предприети ефективни мерки за депортирането на лицето, рефлектира върху законността на фактическото му задържане в България и представлява по същество налагане на наказание лишаване от свобода."

По думите на Стефан Христов, директор на дирекция "Миграция", "основното, което ни възпрепятства да приведем в изпълнение тези мерки, е забавянето от страна на съответните консулски служби и посолства да издадат документи на своите граждани. Има някои посолства, които забавят тази процедура с месеци. Ние сме в ситуацията да чакаме тяхното решение".

"Органите на дирекция "Миграция" пращат едно писмо до посолството и казват - молим да му се издаде пасаван. Едно, не можем да приемем, че това е спазване на служебните задължения", казва обаче адвокат Георги Тошев от програмата за правна защита на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет. "Така се получава едно извънсъдебно незаконно наказание. Което е грубо нарушение на конвенцията на ООН против изтезанията", заявява и адвокат Свилен Овчаров от БХК.

Според Закона за чужденците в Република България като първа възможност при съществуването на пречки за изпълнение на заповедта за депортиране чужденецът се задължава да се явява ежед­невно в полицейската служба по местопребиваването си, до отпадане на пречките. Едва като втора възможност се допуска принудително настаняване в специален дом - но би трябвало да има конкретни причини, които да докажат необходимостта от отнемане на свободата. В този смисъл принудителното настаняване би трябвало да е крайна мярка, налагана в изключителни случаи. Адвокатите, с които "Капитал" разговаря обаче, коментират, че през последните години се наблюдава точно обрат­ната практика - а именно вместо крайна задържането е обичайната мярка.

Давор Шопф от Представителството на върховния комисар на ООН за бежанците казва: "Мандатът ни по-специално се отнася до търсещите убежище и бежанците. Тук върховният комисар има становище и то е като препоръка към правителствата - че не би трябвало да се използва задържане като мярка по принцип. Разбира се, с няколко изключения. И изисквания - ако е необходимо търсещият убежище да бъде задържан, какви условия би трябвало да създава правителството за някакво човешко настаняване. Но от момента, в който някой получава окончателен отказ, ние не можем да се намесваме директно. Наблюдаваме нещата, но е извън нашата компетенция. Тук обаче говорим за някакви основни човешки права. И става въпрос до каква граница, за колко време някой може да е задържан без съд и присъда."

Според адвокат Георги Тошев "принудителната административна мярка трябва да бъде изпълнена в най-кратки срокове. Тоест ти си го настанил, но за времето, в което си придвижваш другото - депортирането. Това не означава, че можеш да го държиш за десет години. Ти трябва да го лишиш в рамките на разумното". И продължава: "А за разумно Европейският съд по правата на човека приема шестмесечен срок. И ние имаме много положителна практика в тази посока - и пред Софийския градски съд, и пред ВАС. Те прогласяват това принудително настаняване за срок над 6 месеца за прекомерно дълъг, необоснован от целта на закона. Ние цитираме тази практика във всяка една наша жалба."

Но дори шест месеца е адски дълъг период от време. Сара Кътлър от Bail for Immigration Detainees, британска неправителствена организация, която работи в посока пускане на свобода под гаранция на задържаните имигранти, коментира за "Капитал", че според BID в законодателството на държавите трябва да има посочен максимален период на задържане в подобни центрове. Към момента във Великобритания няма такъв горен лимит и BID препоръчва той да бъде 28 дни - "което би трябвало да е предостатъчно време депортирането да бъде извършено". "В BID не сме съгласни, че шест месеца е приемлив период от време за задържане за административното удобство на държавата, където затварянето не е резултат от престъпен акт", заявява Сара Кътлър.

В същото време в България Касим от Танзания е затворен вече две години. Питър от Замбия - вече година и десет месеца. Джавед от Афганистан - вече 15 месеца...

Защо се запали, Джавед?

"Защо се запали, Джавед?", питам дребното момче срещу мен. Седнали сме на маса в стаята за свиждане на дома в Бусманци. Джавед Нури се навежда към мен, присвива очи и пита: "Какво?" Останалите маси също са пълни и хората си обменят парчета реалност от своите два свята. Шумно е. "Защо се запали", повтарям въпроса си. "Ох - обляга се назад Джавед, вече чул. - Защото те искат да ме полудяват тука. Защото искам да разбирам кога ще излизам, а те мълчат. И не можех повече." На 24 август 2006 г. Джавед Нури постъпва в "Пирогов" с тежки изгаряния и остава в болницата шест седмици. Тогава е на 19 години и е затворен от 5 месеца.

В Бусманци самата неизвестност те побърква. От правната клиника на СУ разказват, че при контактите с продължително задържаните в Бусманци наблюдават изтощеност, обърканост и неориентираност, депресия и загуба на смисъл, вина и срам: "Бяхме стреснати да прочетем, че всички тези симптоми се посочват като психологични реакции по време на изтезания. Няма да е преувеличение да се каже, че с продължителното задържане в СДВНЧ тези хора биват подложени на изтезание, нечовешко и унизително отношение, осъществявани от властите на Република България. Не случайни са опитите за самоубийство в дома."

Адвокат Валерия Иларева дава детайлите: "Има и други случаи освен този на Джавед Нури. Най-скорошен пример е, когато на 8 юни 2007 г. в изолатора С.К., вкаран вътре от 28 май, беше писал на стената със собствената си кръв "Къде е свободата ми". Човекът вече не е на себе си. Друг мой клиент от Афганистан, Дж.А., задържан от октомври 2006 г., се опита да се обеси. Той просто искаше да умре - каза, че ако го депортират, така или иначе ще бъде убит."

В същото време директорът на дирекция "Миграция" Стефан Христов нарича самозапалването на Джавед Нури самонараняване с цел "да привлече вниманието върху себе си". По думите му в дома опити за самоубийство е нямало: "Има опити за провокация от гледна точка на това, че [настанените] отправят някакви искания и ако не бъдат изпълнени - ще се самонаранят. Но опити за самоубийство - не."

Вътре и вън

"Патрик, здравей, влез", кимва Валерия Иларева, докато седим в слънчевия кабинет на правната клиника. Патрик Ликунда тихо затваря вратата зад гърба си. Усмихва се. Напоследък прави последното често.

Патрик е на 26, от Демократична република Конго. Иска убежище в България, получава отказ, впоследствие остава без документи и правно основание да пребивава и през лятото на 2005 г. е задържан в дома в "Дружба". Още през есента на 2006 г. съдът постановява Патрик да бъде освободен, но той вече има нова заповед за настаняване в Бусманци, така че процедурата по обжалване стартира наново (за да си обясните абсурда - вижте допълнителния текст на стр. 41). Така чак на 7 май 2007 г. Патрик зас­тава от другата страна на високите жълти стени на Бусманци. В момента живее при познати и е на подписка в близкото РПУ. Когато го питам как се чувства като свободен човек, той само се усмихва. Широко.

"Патрик е доказателството за безсмислеността на задържането. Той беше затворен близо две години. Сега пак е на свобода. Защо тогава го държаха толкова време там? Защо му отнеха най-активните години от живота", пита адвокат Иларева.

Проблемът обаче не е само с продължителност­та на задържането - а и с отношението по време на самото задържане. Поне според разказите "отвът­ре". "За мен в Бусманци няма закон. Правят каквото си искат. Ако кажеш лоша дума на полицай или интервюист, си в изо­латора. Бият", разказва чужденец, пожелал да остане анонимен. Валерия Иларева описва случай от 21 май тази година: "Тогава 14 човека мирно поискаха обяснения [отказвайки да се качат по спалните си - бел.ред.] за това защо са задържани повече от 6 месеца в СДВНЧ и докога ще ги държат. Те престояха за "наказание" в изолатора 7-10 дни в зависимост от това колко скоро се пречупиха да подпишат декларация, че са нарушавали реда в дома."

"Капитал" опита да се свърже по тези въпроси с началника на дома в Бусманци, но при позвъняванията ни на посочения от пресцентъра на МВР телефон не отговаряше никой. На въпроса как осъществява конт­рол върху дисциплинарните мерки, които се налагат в дома, директорът на дирекция "Миграция" Стефан Христов обаче отговаря категорично: "Контролът е ежедневен." Той знае за случая от 21 май: "Тогава имаше едно масово неподчинение от настанените. Имаха най-различни претенции. Наложи се за няколко часа да ги настаним, за да можем да овладеем положението."

Само че дълги дни след изминаването на тези няколко часа авторът на този текст получаваше позвънявания от телефона, който задържани бяха вкарали тайно в изолатора. "Още сме вътре, шепнеше гласът отсреща. Не можете ли да направите нещо."

Според Стефан Христов неправителствените организации, които към момента се ангажират само с юридическа помощ, биха могли да сътрудничат на дирекцията и по отношение на извеждането. Христов очаква подкрепа от НПО и при осигуряването на подслон на освободените лица. "Ако толкова считат, че трябва да бъдат освободени - не е целта да го освободим и да го оставим на улицата", казва той. И допълва: "Чужденецът натиска да го пуснем. След това вижда, че действителността навън е друга. Все пак в този център ние му осигуряваме минимума от жизнени условия. Храна три пъти на ден, кафе, чай, топла вода, телевизия, книги, спорт."

Българският "Гуантанамо"

Писателят Иван Кулеков разперва ръце в недоумение. Докато неуспешно опитва да стане гарант на Джавед Нури, Кулеков се сблъсква с намръщената физиономия на властта. "Един ме пита: абе, вие журналистите българи ли сте, бе. За вас България не е ли мила? Вие какво искате - тука да се разбиват самолети? Аз слушам и не вярвам, че това е 2007 г. А не е 68-а или 70-а. Там друго време тече. И нищо не ги притеснява. Те вече не пазят България - пазят Европа. И се чувстват още по-разплули се в своята власт", казва Иван Кулеков и добавя: "Това е българският "Гуантанамо".

Няколко дни по-рано директорът на дирекция "Миграция" Стефан Хрис­тов е споменал за предстоящото откриване на още един център от типа на този в Бусманци. И е говорил разпалено за необходимостта България да спазва поетите ангажименти като външна граница на ЕС, както и да бъде "надежден и предсказуем партньор" в съюза.

Адвокат Валерия Иларева наблюдава промяна в поведението на властите след откриването на дома в Бусманци през лятото на 2006 г. "По-склонни са да задържат чужденците, вместо да прилагат първата предвидена в закона мярка - подписка. Но ако пог­леднем кои са задържаните - често това са хора, които живеят от години в България, интегрирали са се в страната. Сред клиентите ни имаме ветеринарен лекар, физик, психолог... Като че ли целта е просто да се запълни новопостроения затвор, за да се оправдае съществуването му."

Анна Морверн, британски адвокат по правата на човека, коментира за "Капитал" ситуацията в Европа така: "Разширяването на ЕС може да означава повече свобода за европейските работници, но свободата на другите е още по-безмилостно отричана. Неевропейците, които бягат от преследване, изтезания, войни и бедност, продължават да рискуват животите си, за да влязат в "крепостта Европа", в търсене на убежище, закрила и спасение. Много европейски страни, включително Обединеното кралство, трябва дълбоко да се засрамят от все по-честата употреба на продължително административно задържане на мигранти."

Защото наистина, макар и храна три пъти на ден, кафе, чай, топла вода, телевизия, книги, спорт да звучи примамливо, свободата и справедливостта са сякаш по-предпочитаните продукти в менюто на живота.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3243 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Свободен си! Шегичка...

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността