Децата на "Камбоджа"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Децата на "Камбоджа"

Децата на "Камбоджа"

Учениците в гетото чакат истинското си образование в неделна занималня

Калина ГОРАНОВА
4780 прочитания

Декадата

Десетилетието на ромското включване е инициатива, стартирала през 2005 г. В нея участват девет страни от Централна и Източна Европа (Унгария, България, Словакия, Чехия, Румъния, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Македония). Партньори на декадата са институт "Отворено общество", Световната банка и др. Цел на декадата е насърчаването на интеграцията на ромите в четири приоритетни сфери - образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика. От страните - участнички в инициативата, се очаква да превърнат ангажиментите си по декадата в част от европейския интеграционен процес, в това число и правилното използване на европейските структурни и предприсъединителните фондове. Преди седмица в София се проведе десетото заседание на Международния управителен комитет на декадата, на което присъства и председателят на "Отворено общество" Джордж Сорос.

Таксито се движи на подскоци по "главната" на квартала. И докато по останалите софийски улици тук-там има дупки, по тази тук-там има асфалт. Колата спира точно пред входа на училището. Което щеше да е като всяко друго в София, ако го нямаше коня в двора.

Неделя е. Стоя пред 75-о ОУ "Тодор Каблешков" в столичния квартал "Факултета". Това е училището, което американският милиардер, филантроп и председател на институт "Отворено общество" Джордж Сорос посети на 11 юни. В това училище бяха обявени и изводите от мониторинговия доклад за Десетилетието на ромското включване (за него - виж карето). Според доклада България е отбелязала значителен напредък в пос­тигане целите на декадата (равен достъп до образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика). Страната е на второ място сред деветте държави - участнички в инициативата, заради "добро антидискриминационно законодателство и политика в областта на началното образование".

Значителен напредък? Може би. Но по един безкрайно дълъг път. България трябва да направи още много, за да разчупи омагьосания кръг "нямам образование - не работя - нямам пари - не пращам децата си на училище - те нямат образование - те не работят...". И докато чакат истинска държавна политика в областта (основната критика в гореспоменатия доклад е, че правителствата трябва да преминат към осъществяването на по-цялостни мерки за интеграция, които да заменят сегашните спорадични действия и пилотни проекти), едни хора работят "на парче". В най-хубавия смисъл на думата.

"Понякога ни се налага да ги викаме. Заплесват се, а и някои от тях не познават часовника", казва Божура Павлова. В сградата на училището сме. Отворила ни е охраната. Децата още ги няма. Божура е един от доб­роволците в "Непрекъснато образование" - гражданска организация, която всяка неделя от четири години насам обучава ромски деца от най-бедните части на "Факултета". Част от тези деца посещават сегрегираното ромско училище и през седмицата, но там явно нещо куца, щом деца в трети клас не могат да четат и пишат.

Божура тръгва да търси учениците си. Усещам, че наближаваме, по миризмата. И вече сме в "Камбоджа". Не в тази в Югоизточна Азия, а в една друга - софийска. Така поне, не с особена гордост, наричат местните тяхното си гето. Гетото в гетото. И ако в онази Камбоджа поне Анджелина Джоли ходи от време на време, то в тази хора с по-бял цвят на кожата рядко стъпват. В този паралелен свят сметта е кралица, а болестите и смрадта - придворните й дами. В този паралелен свят улицата е изкоп. Къщите са колиби. Но децата са си деца.

Децата забелязват Божура отдалече. Познават я отдавна. Радват й се. Започват да се викат едно друго. Ще се ходи на училище. Малко момиче пере килим, проснат на самата улица. Няма да идва днес. Има работа. Килимът не може да чака. Междувременно се е сформирала група. Вървим към училището. Децата подскачат около нас. Забелязвайки инстинктивното ми стискане на чантата, Божура обяснява, че за 4 години никога нищо не им е изчезвало. Какво да направя - рефлекс.

В училището първоначално настъпва хаос. Нужно е малко време, докато се адаптират. Трудно е от "Камбоджа" да влезеш в класната стая. "На децата им липсват елементарни умения за комуникиране. Не е работено с тях. Нашето неделно училище е един вид училище за живота. Децата не познават цветовете, посоките, часовника. Не могат да стоят мирни. Има два вида интерес - духовен и материален. Идват както заради сандвичите, които носим, така и заради това, че си говорим с тях, обръщаме им внимание. Тези деца имат нужда от много внимание", казва Божура Павлова.

Всеки започва да се занимава с нещо. Някои пишат, други рисуват. С променлив успех и усърдие. Сядам до Нася. Ще си диктуваме думи. Иска да става балерина. Само на 8 е. Още има време. "А актриса искаш ли да станеш?" "Актриса?" Бърчи нос и гледа въпросително. Обяснявам й. Разбира ме. Продължаваме с диктуването. Бори се с химикалката. Това чуждо тяло е трудно за овладяване - но тя не се отказва. Оставяме писането и започваме с четенето. Всяка буква е предизвикателство. Разказва се за индианци. "Индианец?" Започвам да обяснявам. "Тези с перата на главите? Да, знам ги." Точните думи й убягват, но знае нещата. Поправимо е.

"С кампанийни мерки нищо не става. Трябва да се работи постоянно. По-широка маса трябва да бъде обхваната. Училищата следва да са средище за ангажиране на целия ден. Трябва да има занимални. Да се работи с децата от малки", коментират от организацията. И продължават, в малко по-друга посока: "Трябва да се направи обществена баня във "Факултета". Те не се къпят, а искат. Просто няма къде."

Нася решава да се отдаде на книжката за оцветяване. За по-големите девойки обаче гостенката представлява по-голям интерес от цветните моливи. Най-потресаващото за Ани и Виолетка са 23-те ми години в комбинация със статута ми на неомъжена. Извън всякакви класации съм. Имало едно момиче - Зина. Отличавала се от останалите. Искала да стане учителка. Обичала да пише и да обяснява на дъската. После станала на 15. Взели я с една кола и се омъжила.

Занятията са кратки. Децата получават по няколко банички и си тръгват. Връщат се в "Камбоджа". И ние си тръгваме. Имам нужда от някакъв американски завършек, но и Сорос отдавна си е заминал.

Пътят от тук до училището отнема минути. До качественото образование - години

Декадата

Десетилетието на ромското включване е инициатива, стартирала през 2005 г. В нея участват девет страни от Централна и Източна Европа (Унгария, България, Словакия, Чехия, Румъния, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Македония). Партньори на декадата са институт "Отворено общество", Световната банка и др. Цел на декадата е насърчаването на интеграцията на ромите в четири приоритетни сфери - образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика. От страните - участнички в инициативата, се очаква да превърнат ангажиментите си по декадата в част от европейския интеграционен процес, в това число и правилното използване на европейските структурни и предприсъединителните фондове. Преди седмица в София се проведе десетото заседание на Международния управителен комитет на декадата, на което присъства и председателят на "Отворено общество" Джордж Сорос.

Таксито се движи на подскоци по "главната" на квартала. И докато по останалите софийски улици тук-там има дупки, по тази тук-там има асфалт. Колата спира точно пред входа на училището. Което щеше да е като всяко друго в София, ако го нямаше коня в двора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Джонджо

    Страхотна статия.

  • 2
    Avatar :-|
    дикобраз

    глупости. квартала открай време си е "Фикултето" . въпрос към Калина Горанова - може ли да каже защо се нарича така още от времето на социализма. казах социализъм, та малко преди края му и след това, ходех там да си купувам бира щото по другите магазини нямаше, съдба.
    а "Жабарника" още ли е там?
    относно написаното - е как можеш да сложиш прането на килим пред образованието СИ. явно менталното ниво е различно и ако сам не си го промениш не виждам дали и Сорос ще ти помогне.
    Авторката - явно сте пропуснали репортажа от деня на посещението на Сорос по ТВ. Кой е той не знаят, но по важното беше въпроса " А той Ша дава ли пари", що трябва все някой да им дава.
    И хората от "Непрекъснато образование" ги мамят с банички. Ми що не пробват и с "Баничка с капачка" и бащите ще дойдат.

  • 3
    Avatar :-|
    avangard

    Писна ми от цигански неволи. Българите си имаме достатъчно проблеми за да се занимаваме с паплач, която не че не може, а не иска да се образова и интегрира, щото така е по - лесно. За тази паплач децата са инвестиция за вземане на помощи, "работа" е мръсна дума и данъци, сметки и т.н. са непознати думи.

  • 4
    Avatar :-|
    ano

    Вижте само ключовите думи под статията, за да ви стане ясно на кого служат тези ибрикчии /гъзомийници/.

  • 5
    Avatar :-|
    emacs

    Недейте да обиждате Камбоджа и кхмерите. Те може да са бедни сега, но те са построили със собствените си ръце и ум един от най-великите паметници на архитектурата на планетата Земя - комплекса Ангкор по времето когато тяхната империя е господствала в онзи край на света. Не се знае дали след някоя година няма да приказваме за тях като за Ирландия сега. Ние българите не можем да се мерим с кхмерите, вие за циганите сте тръгнали да говорите. Нашите цигани нямат нищичко общо с кхмерите. Кхмерите са едни безкрайно добри и гостоприемни хора, бедни - да. Но работливи и предприемчиви. Знаете ли, докато съм пътувал в Тайланд и Камбоджа, мислех си: тези хора приличат донякъде на нашите цигани, но вътрешно нямат нищо общо. Еле па с тайците просто и дума за сравнение не може да става. Какво ли би било ако можехме да пратиме нашите цигани там - да видят и да се засрамят от циганията си, от лошотията си, от глупостта си. Да видят как бедността се бори с труд и култура и как бедността не е извинение за човешкото падение.

  • 6
    Avatar :-|
    Евала

    Евала на авторката!

    А на по-голямата част от "коментаторите" мога само да препоръчам много, много благодарствени молитви, че не са се родили в този квартал, както и да се нарича той. Не че с тези точно молитви ще спасите мижавите душички, ама все от някъде трябва да се почне. Следващата крачка е да осъзнаете, че на тяхно място щяхте да сте абсолютно същите. Следващата е да си пожелаете нещо, което би ви помогнало на тяхно място, в тяхната вопиуща безизходица. След това ще дойде Божура ... да ви научи на елементарните неща в живота, които ВИЕ не знаете - например, да обичате ближния си.

  • 7
    rudel avatar :-|
    Vasil Grozdanov

    Писна ми да чета разни констатации по циганските въпроси.Това,което е написано,е съчинение по картинка.Липсва анализа за причината за положението на циганите и начините за излизане от този батак.Това всички сме го виждали и знаем.Разказвал съм на бели хора,европейци,за циганския начин на живот,за продажбата на бебета,джебчиите,проституцията,дрогата,неплащането на сметки и пр.,и те са били изумени,от това,че ние,уж белите българи сме го допуснали.
    Всичко това е резултат от нашето безхаберие към собствената ни държава.
    Трябва да се направят спешно няколко рещителни крачки,изкл.непопулярни.
    1.Закона трябва да преследва упорито всички бракове между малолетни
    2.Този, който не плаща здравни осигуровки,не трябва да има право да влиза в болница
    3.Този,който няма осми клас,не плаща данъци и сметки,не може да гласува,да има фирма,да получава кредит,да кара кола,да има сметка в банка,да има межд.паспорт и да напуска страната.
    4.Този,който има повече деца,отколкото може да издържа и не се грижи за тях,да се лишва от детски,помощи и пр.
    Знам,че сега ще ревнат разни хора,че това е невъзможно,че е утопия,да ,да,прависте,защото затова се иска воля.
    Иначе излизане от омагьосания кръг няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK