С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 22 юни 2007, 0:00, 5337 прочитания

Децата на "Камбоджа"

Учениците в гетото чакат истинското си образование в неделна занималня

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Декадата


Десетилетието на ромското включване е инициатива, стартирала през 2005 г. В нея участват девет страни от Централна и Източна Европа (Унгария, България, Словакия, Чехия, Румъния, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Македония). Партньори на декадата са институт "Отворено общество", Световната банка и др. Цел на декадата е насърчаването на интеграцията на ромите в четири приоритетни сфери - образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика. От страните - участнички в инициативата, се очаква да превърнат ангажиментите си по декадата в част от европейския интеграционен процес, в това число и правилното използване на европейските структурни и предприсъединителните фондове. Преди седмица в София се проведе десетото заседание на Международния управителен комитет на декадата, на което присъства и председателят на "Отворено общество" Джордж Сорос.

Таксито се движи на подскоци по "главната" на квартала. И докато по останалите софийски улици тук-там има дупки, по тази тук-там има асфалт. Колата спира точно пред входа на училището. Което щеше да е като всяко друго в София, ако го нямаше коня в двора.

Неделя е. Стоя пред 75-о ОУ "Тодор Каблешков" в столичния квартал "Факултета". Това е училището, което американският милиардер, филантроп и председател на институт "Отворено общество" Джордж Сорос посети на 11 юни. В това училище бяха обявени и изводите от мониторинговия доклад за Десетилетието на ромското включване (за него - виж карето). Според доклада България е отбелязала значителен напредък в пос­тигане целите на декадата (равен достъп до образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика). Страната е на второ място сред деветте държави - участнички в инициативата, заради "добро антидискриминационно законодателство и политика в областта на началното образование".


Значителен напредък? Може би. Но по един безкрайно дълъг път. България трябва да направи още много, за да разчупи омагьосания кръг "нямам образование - не работя - нямам пари - не пращам децата си на училище - те нямат образование - те не работят...". И докато чакат истинска държавна политика в областта (основната критика в гореспоменатия доклад е, че правителствата трябва да преминат към осъществяването на по-цялостни мерки за интеграция, които да заменят сегашните спорадични действия и пилотни проекти), едни хора работят "на парче". В най-хубавия смисъл на думата.

"Понякога ни се налага да ги викаме. Заплесват се, а и някои от тях не познават часовника", казва Божура Павлова. В сградата на училището сме. Отворила ни е охраната. Децата още ги няма. Божура е един от доб­роволците в "Непрекъснато образование" - гражданска организация, която всяка неделя от четири години насам обучава ромски деца от най-бедните части на "Факултета". Част от тези деца посещават сегрегираното ромско училище и през седмицата, но там явно нещо куца, щом деца в трети клас не могат да четат и пишат.

Божура тръгва да търси учениците си. Усещам, че наближаваме, по миризмата. И вече сме в "Камбоджа". Не в тази в Югоизточна Азия, а в една друга - софийска. Така поне, не с особена гордост, наричат местните тяхното си гето. Гетото в гетото. И ако в онази Камбоджа поне Анджелина Джоли ходи от време на време, то в тази хора с по-бял цвят на кожата рядко стъпват. В този паралелен свят сметта е кралица, а болестите и смрадта - придворните й дами. В този паралелен свят улицата е изкоп. Къщите са колиби. Но децата са си деца.



Децата забелязват Божура отдалече. Познават я отдавна. Радват й се. Започват да се викат едно друго. Ще се ходи на училище. Малко момиче пере килим, проснат на самата улица. Няма да идва днес. Има работа. Килимът не може да чака. Междувременно се е сформирала група. Вървим към училището. Децата подскачат около нас. Забелязвайки инстинктивното ми стискане на чантата, Божура обяснява, че за 4 години никога нищо не им е изчезвало. Какво да направя - рефлекс.

В училището първоначално настъпва хаос. Нужно е малко време, докато се адаптират. Трудно е от "Камбоджа" да влезеш в класната стая. "На децата им липсват елементарни умения за комуникиране. Не е работено с тях. Нашето неделно училище е един вид училище за живота. Децата не познават цветовете, посоките, часовника. Не могат да стоят мирни. Има два вида интерес - духовен и материален. Идват както заради сандвичите, които носим, така и заради това, че си говорим с тях, обръщаме им внимание. Тези деца имат нужда от много внимание", казва Божура Павлова.

Всеки започва да се занимава с нещо. Някои пишат, други рисуват. С променлив успех и усърдие. Сядам до Нася. Ще си диктуваме думи. Иска да става балерина. Само на 8 е. Още има време. "А актриса искаш ли да станеш?" "Актриса?" Бърчи нос и гледа въпросително. Обяснявам й. Разбира ме. Продължаваме с диктуването. Бори се с химикалката. Това чуждо тяло е трудно за овладяване - но тя не се отказва. Оставяме писането и започваме с четенето. Всяка буква е предизвикателство. Разказва се за индианци. "Индианец?" Започвам да обяснявам. "Тези с перата на главите? Да, знам ги." Точните думи й убягват, но знае нещата. Поправимо е.

"С кампанийни мерки нищо не става. Трябва да се работи постоянно. По-широка маса трябва да бъде обхваната. Училищата следва да са средище за ангажиране на целия ден. Трябва да има занимални. Да се работи с децата от малки", коментират от организацията. И продължават, в малко по-друга посока: "Трябва да се направи обществена баня във "Факултета". Те не се къпят, а искат. Просто няма къде."

Нася решава да се отдаде на книжката за оцветяване. За по-големите девойки обаче гостенката представлява по-голям интерес от цветните моливи. Най-потресаващото за Ани и Виолетка са 23-те ми години в комбинация със статута ми на неомъжена. Извън всякакви класации съм. Имало едно момиче - Зина. Отличавала се от останалите. Искала да стане учителка. Обичала да пише и да обяснява на дъската. После станала на 15. Взели я с една кола и се омъжила.

Занятията са кратки. Децата получават по няколко банички и си тръгват. Връщат се в "Камбоджа". И ние си тръгваме. Имам нужда от някакъв американски завършек, но и Сорос отдавна си е заминал.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2190 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3025 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Поредното отворено писмо

Но - изненада - този път не от група интелектуалци. А относно тях

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10