С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
67 22 юни 2007, 0:00, 8310 прочитания

Поредното отворено писмо

Но - изненада - този път не от група интелектуалци. А относно тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
До Института за български език към БАН.

С копие до президента на Република България.



Уважаеми,

Според българския тълковен речник интелектуалец е "човек, който се занимава предимно с интелектуален, умствен труд". Това обаче автоматично превръща както нас, така и още куп простолюдие в интелектуалци - а ние, повярвайте, не сме достойни; не сме направили нищо, за да го заслужим; казано иначе - не искаме.

В тази връзка и с оглед някои скорошни развития считаме, че дефиницията на думата "интелектуалец" е непростимо и опасно широка. Сегашното семпло определение е и обида за истинските интелектуалци. То не е в състояние да предаде нито уникалността, нито многопластовостта им.



Нужна е промяна.

Вярваме, че при нея под внимание трябва да бъдат взети няколко ключови характеристики на вида:

Първо, истинските интелектуалци често, ако не винаги, са


Близо до властта

И най-вече до президента.

Така например в началото на месеца с благословията на държавния глава бе създаден Национален инициативен комитет от интелектуалци за подкрепа на следващ мандат на успешните кметове в страната. Според политическите анализатори това означава директна намеса на Георги Първанов на предстоящите местни избори. Според един от членовете на комитета, проф. Николай Овчаров (a.k.a. българския Индиана Джоунс), обаче "това е първата крачка за реализирането на идеята [на Първанов] за участие на гражданското общество в политиката".

Тук за секунда ще вметнем, че е наложително да бъде освежена и дефиницията на гражданско общество. То явно вече не е кучето, което лае властта, а кучето, което я пази.

Гражданско общество а-ла Първанов звучи така: авторът на "Време разделно" академик Антон Дончев. Носителят на Ленинската награда за кино за ролята на Маркс във филма "Младостта на Маркс" Венцислав Кисьов. Поетът-издател Иван Гранитски (между другото написал редовете: "Предрешени като интелектуалци/ викачите са разюздано старателни/ Застрашени са всички, които виждат и чуват/ Историята зловещо ще се повтори). И още - спортната деятелка Нешка Робева, скулпторът Вежди Рашидов, режисьорът Вили Цанков, поетът Любомир Левчев и писателката Леда Милева.

Казано иначе, за да си истински интелектуалец, най-активните години от живота ти трябва да са били дълбоко в социализма. И особено ако тогава държавата е била добра към теб, червената ти чест те задължава днес да бъдеш добър към нея.

Но гореизброените личности са не просто хора, които влизат в Националния комитет за подкрепа на успешни кметове. Почти в същия състав те участваха в подписката в подкрепа на втория мандат на Георги Първанов. Заедно с художника Светлин Русев (член на ЦК на БКП преди 1989 г.) и историка Божидар Димитров (умереният националист и президентът често се вкопчват в силна дружеска прегръдка, последно - около истерията с "мита Батак"). Трогнат, Георги Първанов развълнувано нарече подкрепилите го "елита на нацията".

Елитът на нацията безспорно е съставен от


Всестранно развити личности

И това е втората отличителна черта на истинския интелектуалец. В леко променлив състав през годините интелектуалци са взимали категорично отношение по въпроси от въвеждането на вероучение като редовен предмет в училищата, през американските бази до обгазяването на Стара Загора. Принципно в това няма нищо лошо. Просто не сме съгласни с много от каузите, които те защитават - нито разбираме защо са търсили рими за социализма и са се умилквали около властта, нито защо сега громят приватизацията и пак се умилкват около властта.

Най-скорошният пример е отпреди два месеца, когато интелектуалци сезираха с отворено писмо институциите за загубите, които търпи държавата от концесиите на златните находища в Челопеч и Попинци. Писмото бе подписано от... Вили Цанков, Венцислав Кисьов, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Леда Милева... и така нататък. И ако някога сте се съмнявали, трябва да знаете, че например за авторката на "Зайченцето бяло" не представлява никакъв проблем да изчисли, че "очакваната печалба от двете находища на базата на борсовия курс към момента на сключване на концесионния договор е 4 871 950 523 евро". До фрапиращата сума интелектуалците стигат, като умножават прогнозата за залежите по цената на златото на международните пазари. Те посочват, че с тези пари "могат да се построят 2000 км магистрали или да се плати външният дълг на България", и недоволстват как "в момента тези находища се ползват на концесия от две чужди фирми - "Дънди прешъс металс" и "Мартерн", и според условията по договорите с тях в бюджета ще постъпят едва около 20 млн. долара до 2020 г."

Мааалка подробност - отвореното писмо не е съвсем плод на художествена самодейност. От изказване на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров стана ясно, че той сам е потърсил подкрепата на интелектуалците. По този начин обществениците дадоха рамо на екоминистъра, който е най-твърдият поддръжник на идеята за драстични мерки срещу инвеститорите (включително участие на държавата в добива), но остана като опозиция на останалите в правителството.

И именно в това е проблемът. Не че интелектуалците са специализирали по всичкология - напротив, да се изказват колкото често и по каквито въпроси искат е тяхно абсолютно право. Проблемът е, че за всяка тяхна дума се очаква да има изключителна тежест. Което може да бъде не само вредно, но и опасно - особено в случаите, когато някой е маша в ръцете на власт­та, подвижен "граждански" параван, удобно оправдание.

Изключителна тежест щеше да има, ако дежурните интелектуалци бяха не просто хора, които си изкарват хляба извън завода, а, простете за израза, морални авторитети. Ако бяха заставали по-често с лице към хората и с гръб към властта, то гласът им щеше да се чува. Те обаче дълги години предпочитаха гъвкаво да се покланят на управляващите, а в замяна да получават постове в културната номенклатура и легитимност.

Днес за съжаление това, което обединява всички тези хора, е носталгията по славните времена, когато цената на тяхната подкрепа за властта се измерваше с финансиране на скучни книги, съмнителни филми и посредствени постановки. Повечето от тях са


С единия крак в миналото

Това е и третата основна характеристика на истинските интелектуалци - те са срещу промените и за статуквото. Легнали в окопите на своите спомени, те от години яростно се сражават срещу модерността. През деня воюват с вятърните мелници на приватизацията, а вечер заспиват с мечтата за "вкъщи". Където майката държава им дава топло мляко, помага им да си напишат стихотворенията или да си направят филмите, а после одобрително ги потупва по главичките.

Тъжно е, но днес светът на идеите в България е тих и пуст като стая в изоставена къща. Хората, които трябва да са там, предпочитат лъскавата компания и често безсмисленото бръщолевене на властта. Хората, които днес властта нарича интелектуалци, са най-често неумела имитация. Къде е днешният Симеон Радев? Къде е наследникът на Петър Увалиев? А на проф. Михаил Арнаудов и Николай Райнов? Не ви ли липсват хора като Цветан Радославов или д-р Кръстьо Кръстев, чиито идеи са ги поставяли в авангарда на европейските интелектуалци? За да разберете разликата, спомнете си каква е целта на кръга "Мисъл" - да развива естетическия вкус на българските читатели. Сравнете го сега с целите на днешните интелектуалци - да се дават повече пари за култура, да се преизбират някакви кметове, да не се дава концесия за добив на злато... Тъжно, нали?

Под протестното писмо срещу статия на "Капитал" от февруари относно Националния дворец на културата се бяха под­писали 42-ма души. Божидар Димитров, Нешка Робева, Вежди Рашидов, Антон Дончев, Любомир Левчев, Иван Гранитски, Недялко Йорданов, Михаил Неделчев... Интелектуалците заподозряха вестника и собствениците му, че призовават към приватизация на НДК. Подписалите се негодуваха, че в публикацията дори бегло не са упоменати културните събития в двореца, "инициирани и финансирани от НДК". "Капитал" похвали изблика на гражданска енергия и покани интелектуалците да се включат и в искане до Министерския съвет да реагира на повдигнатите в статията проблеми (че със статута си на "творческо-стопанско обединение" НДК на практика е извън закона; че дворецът се управлява еднолично, непрозрачно и напълно безконтролно - няма достъп до финансовите му отчети, не се обявяват обществени поръчки). Разбира се, никой не го направи.

Уважаеми,

С оглед на всичко, казано дотук, призоваваме дефиницията на интелектуалец да бъде изменена, както следва:

"Българският интелектуалец е човек, който се занимава предимно с интелектуален, умствен труд - най-вече с цел изготвяне на отворени писма. Изпитва непреодолимо влечение към властта и прави всичко по силите си, за да й се хареса. Твърдо вярва, че разбира от всичко най-добре от всеки. Принадлежи на миналото и тъгува за него, има патологичен страх от настоящето. Движи се само със себеподобни и напада всички останали. Алергичен е към модерността и прекарва часове в прашните стаи на спомените си. През останалото време опит­ва да превърне света в такава прашна стая."

Странно обаче. Така звучи като диагноза.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 2567 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2553 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Децата на "Камбоджа"

Учениците в гетото чакат истинското си образование в неделна занималня

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Възкръсналата империя на Ковачки

Един човек владее целия цикъл в енергетиката: копае, транспортира, продава и изгаря. Христо Ковачки вече e най-големият търговец на ток и има империя за 1.5 млрд. лв.

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица