С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
71 29 юни 2007, 0:00, 12205 прочитания

Липсващи стаи

Един конкурс провокира ново отприщване на истории за комунизма в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има особена привилегия и отговорност в това да четеш разказите на хората за техния живот по времето на комунизма. Да ги оценяваш, да избираш най-добрите. Как се оценява това? Как избираш една съдба пред друга? Следвам ли несъзнато в избора скрита политическа линия?

Сега се замислям върху това. Докато като член на журито четях част от материалите, изпратени за конкурса "Това е моето минало" на Института за изследване на близкото минало (www.minaloto.org), следвах друга стратегия - оставях се на тек­ста да ме хване, да ме поведе сам в своята "мрежа от връзки и разиграни истории" (по чудесния израз на Хана Аренд за човешката биография).


Бях изненадана - историите, които ме хванаха най-силно, бяха за репресиите след 9 септември 1944 г. Истории на тогавашни деца, чиито родители изведнъж изчезват, биват убити, променят се, бягат... В съзнанието ми се запечатват завинаги кратките, режещи изречения от дневниците на Мария от Варна: "Вуйчо Бечо се самоуби, бесило черно... Свако Марко се самоуби... пил сода каустик пред вратата на Борисовата градина... господи, станаха много самоубийствата в нашия род..."

Има едно особено чувство, в гърлото, физическо усещане, че четеш история, която никога не ти е била преподавана, разказана. Веднага осъзнаваш липсващите стаи, в които никой не те е водил. Най-после си представям ужаса на онова време. Странно, нали? Би трябвало да съм си го представила отдавна, в първите години на 90-те, в крайна сметка тези истории тогава бяха допуснати като разказ, след края на комунизма. Но сега разбирам, че не съм съм била добър слушател, защото съм бързала - да изпълня забранените желания - да видя света, да пътувам, да имам. Краят на комунизма за мен, тогава 20-годишна, вместо отваряне на вратите на историята за това време беше край на историята въобще.

Сега разбирам, че съм била част от всеобщото игнориране и че изобщо не съм осъзнавала колко много усилия, грижи и внимание изисква



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7928 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2648 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Призраците на избата

Мариана Бойрикова, 51 г., Пазарджик. Носител на награда в категория "Съвременно описание на преживяното в периода 1944 – 1989 г."

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10