С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
73 19 окт 2007, 20:10, 12722 прочитания

Те умират. Само ще гледаме ли?

Могилино е просто илюстрация на ситуацията в домовете за деца с увреждания и държавата знае това много добре

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Да залепиш счупеното детство

Приемната грижа е най-смисленият начин да помогнеш на децата, растящи в институции

12 авг 2011

Авторът на филма "Изоставените деца на България"

Кейт Блюет: Децата седят и седят, и седят

19 окт 2007
Как да затворим институция
Отговорът е - внимателно. Най-лошият и безсмислен вариант е децата да бъдат преместени в друга институция, била тя и по-добра от предишната. Ето защо за всяко дете трябва да бъде разработен индивидуален план за извеждане от институцията:

· Когато е възможно, децата трябва да растат в рождените си семейства или в такива на роднини.

· Децата трябва да се защитят от злоупотреби. Ако има съмнения, че могат да станат жертва на злоупотреби в семействата им, разследване трябва да докаже, че не са изложени на риск.

· Ако не могат да се върнат в рождените си семейства, децата трябва да могат да поддържат контакт с тях - когато това е в интерес на детето.

· Когато детето не може да живее с рожденото си семейство, трябва да се намери семейство заместител, било то приемно, или желаещо да го осинови.

· Някои деца се нуждаят от по-специфични грижи. Има такива деца, за които е установено, че не могат да се интегрират в живота на семейство, и такива, за които е необходимо да се полагат специализирани грижи. Те трябва да бъдат настанени в малки жилищни единици (защитени жилища), където за тях ще се грижат специалисти. Защитените жилища са реалната алтернатива на институциите и за хората над 18 години.

· Настаняването на децата в приемно семейство или среда, подобна на семейната, трябва да е трайно, детайлно планирано и подготвено с цел да бъде последното им местене. Често децата са премествани по няколко пъти, което е травмиращо за тях.

Преди да може да се пристъпи към масово затваряне на институциите, обаче трябва да бъдат развити алтернативите - професионалната приемна грижа, достатъчно на брой защитени жилища, както и възможност за компенсация на биологични родители, които са склонни да си вземат обратно детето. А за да могат институциите наистина да се превърнат завинаги в нещо от миналото, деинституционализирането трябва да бъде съпътствано от кампания за промяна на общественото отношение към семейния живот и изоставянето на деца.

* Принципите са из ръководство за закриване на институции на фонд "Спасете децата - Обединено кралство". Публикувахме ги през януари 2006 г., покрай материалите за дома в Добромирци, и наистина се надявахме, че няма да се наложи да ги публикуваме пак.

Докато четете тази статия, Филип бавно изчезва. Погледнете показалеца си. Това е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на най-слабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.

Това е началото на статията ми от декември 2005 г., която описваше живота... Не, хайде пак - това е началото на статията ми от декември 2005 г., която описваше липсата на живот в дома за деца и младежи с умствени затруднения в село Добромирци, на 50 км от Кърджали. Бях там под прикритие - понеже такъв тип институции имат досадния навик да изтриват следите си, ако очакват проверка. Така че отидох без предупреждение, но с кашон банани. Представих се за дарител и настоях да видя всяко ъгълче на дома, за да узная конкретните му нужди. И докато персоналът тъпчеше бананите в устите на децата, без да им оставя време да преглътнат, господин Айледин Кючюкали - директор на дома и бивш кмет на селото, искаше канапета, маси, гардероби, латекс. Но не и играчки, бои, пластелин, специализиран персонал. Всичко в този живот зависи от гледната точка, а гледната точка на господин Кючюкали беше домът. Не децата. Първото е непреходно. Вторите умират едно след друго.

Филип изчезваше, легнал в кошарката си - първата вдясно, в стаята на лежащо болните в Добромирци. "Вижте какви бузки е направил", кимаше доволно господин Кючюкали. Единственото нещо, което виждахме тогава, беше, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.

Няколко месеца по-късно разбрах, че Филип всъщност не се казва Филип. Истинското му име няма значение. Защото го научих, когато ми се обадиха, за да ми кажат, че е умрял.

Най-разтърсващият момент от филма на Кейт Блюет "Изоставените деца на България" за мен са кадрите с гробовете на децата.



Иво Димитров Николов. 9 декември 2001 г. - 21 декември 2006 г.

Бояна Иванова Лазарова. 29 септември 1988 г. - 29 декември 2006 г.

Тъпо е, когато целият ти живот наистина може да бъде събран в надписа на един кръст. Тези деца са се родили. И са починали. А между това не им се е случило нищо. Едно изпразнено от съдържание тире. Ако са имали късмет, са били къпани, обличани и хранени. Но са озаптявани, не обучавани. Връзвани са за леглата си, за да не буйстват. Не са се научили да играят, защото никой не си е играл с тях. Не са се научили да говорят, защото никой не им е говорил. Не са се научили да обичат, защото никой не ги е обичал. Вместо това са оставяни да се клатят в несвяст или да удрят главата си в металните решетки на леглото - което е съвсем типична реакция, когато в живота ти липсва всякаква друга стимулация. Правиш го, за да се чувстваш жив.

Ако не сте гледали филма на Кейт Блюет, отделете час и половина от забързаните си дни, за да видите тези спрели животи. Изумителното е, че нито една българска телевизия до този момент не е излъчила материала (на capital.bg сме качили линк към него). Изумителна e също така и реакцията на правителството. Социалният министър Емилия Масларова беше цитирана да казва, че филмът е инсцениран, тъй като Блюет поискала от персонала шокиращи кадри в замяна на обещание за големи дарения от чужбина. Как инсценираш тънки като клечки от обездвижване крака, които се чупят от само себе си, или ампутирани заради гангрена палци, или дълбоки рани от залежаване, или смърт е друг въпрос.

Всъщност истинският въпрос е защо две години след ужаса Добромирци все още има ужаси като Могилино. След материалите за институцията до Кърджали постигнахме, някаква, макар и пирова победа - домът беше затворен, но в общия случай децата просто бяха разпределени между други институции (което е леко безсмислено, защо - виж допълнителния текст). Логичното очакване обаче беше властта - ама вече наистина - да започне да решава проблема с този тип домове. И тя може би го прави, но адски бавно, а ръждясалият локомотив на промяната върви с детски животи и харчи много.

Така или иначе нито след Добромирци, нито след Могилино някой се извини. И в двата случая държавата обясняваше колко много е направено и колко много се прави - с думи като приоритет, процес, трайна тенденция към намаляване... Но и в двата случая деца бавно умираха в леглата си, недохранени до степен скелет и разядени от рани на обездвижване; или прекарваха дните си в клатене, или бяха връзвани, за да е по-удобно на възпитателките, или разбиваха главите си поради липса на всякаква стимулация. И това в институции, които редовно се мониторират от държавата. Няма как никой да не е отговорен.

В момента група неправителствени организации се опитва да убеди правителството да работят заедно, за да се намери по-добра алтернатива за децата от Могилино. Остава държавата да го направи не просто като част от кризисния си PR. Но това няма как да стане, ако и властта, и работещите в институциите не престанат да гледат на децата вътре като на отписани, необучаеми, доизживяващи дните си; и винаги да обясняват приличащите на препарирани скакалци телца и смъртните случаи в домовете с тежестта на уврежданията. Прекалено е удобно.

И престъпно. Да вземем например Лора. Когато бъдещите й родители - семейство Джак и Елсаби Лоу от Южна Африка, я виждат в дома в Добромирци, Лора е на 7 години и тежи 7 килограма, а диагнозата й е тежко мозъчно увреждане плюс детски паралич. Семейство Лоу води Лора в университетската педиатрична клиника в София, където и двете диагнози са отхвърлени. Днес Лора, която като останалите 98% от децата в дома не е можела да говори, владее три езика. "Убедена съм, че някои от децата имат същия потенциал като Лора, просто трябва да им се даде шанс", ми каза навремето Елсаби Лоу.

Нещо подобно казах на Кейт Блюет при един от разговорите ни, преди тя да започне работата си по филма. Нещо подобно каза тя във филма си. Нещо подобно говорят от години някои неправителствени организации в България. Тоест нищо ново: децата не са овце в стадо. Имат нужда от качествена оценка (тъй като за момента на почти всички е залепен кухият етикет олигофрения) и индивидуална терапия, от истинска грижа, от игри, от това някой да им говори, да ги учи... Имат емоции. Трябва им любов. Правилната посока е деинституционализация. Наистина - нищо ново. Защо тогава имаме Могилино през 2007-а? И всички други не по-малко шокиращи институции, които са детайлно описани в докладите на Българския хелзинкски комитет?

Сега е шансът правителството да пренасочи енергията си от потушаване на единични медийни пожари към много по-енергична работа за реформа на цялата система. Защото към момента в много институции на децата с увреждания се гледа като на продукти с адски къс срок на годност. Складираш ги за известно време, а след като срокът изтече, ги изхвърляш или в институция за големи, или на местното гробище. Което, ако се замислите, е едно и също нещо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът на ЕС: Транссексуалните имат право на пенсия като за сменения пол 1 Съдът на ЕС: Транссексуалните имат право на пенсия като за сменения пол

Според решението прекратяването на брака след смяната на пола не може да се изисква като условие за пенсиониране

26 юни 2018, 5628 прочитания

През 2017 г. в България са били задържани 14 души по обвинения в тероризъм През 2017 г. в България са били задържани 14 души по обвинения в тероризъм

Терористичните нападения, извършени от сепаратисти, са повече на брой, но тези от джихадисти са по-кървави

20 юни 2018, 4009 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Кейт Блюет: Децата седят и седят, и седят

Наглият подарък за Домусчиев и Пеевски

Комбинация между двама патриоти и депутат от ГЕРБ спестява милиони на собствениците на БМФ, "Булгартабак", купувача на киноцентъра и още шепа приватизатори

Да превърнеш детската страст в кариера

Момчил Ковачев, заместник-директор по информационните въпроси в Inter Cars, пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Nation on the best location

Манталитетният и културен хибрид Словения

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Третият варненски мол се довършва с кредит за 22 млн. евро, десетият магазин Jumbo ще е в "Илиянци", НАП с промени за касовите апарати

Емисия

DAILY @7AM // 23.07.2018 Прочетете