С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 19 окт 2007, 20:14, 5550 прочитания

Авторът на филма "Изоставените деца на България" Кейт Блюет: Децата седят и седят, и седят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Кейт Блюет е журналист на ВВС, която снима филма "Изоставените деца на България", излъчен по четвърти канал на британската обществена телевизия. В деветдесет минути филмът, сниман в дома за социални грижи за деца с физически и умствени увреждания в село Могилино, показва "неподправен ужас", както пише "Дейли телеграф". Най-известният филм на Блюет е "Стаи за умиране" и разкрива "пренебрегването до смърт" в китайските сиропиталища.
Какво те провокира да направиш филма?

България има повече деца с физически и умствени увреждания, които израстват в институции, от всяка друга държава в Европа. Искахме да изследваме въпроса защо има толкова много деца, които растат разделени от семействата им - както и какви са условията в институциите.


Според теб коя е най-смущаващата практика в българските институции за деца като цяло и дома в Могилино в частност?

Най-смущаващият аспект от живота на децата е фактът, че никой не си дава труда да ги третира сякаш те имат чувства, нужди или емоции. Това е, което най-много вреди на тяхното отглеждане. Извън базовите грижи като чистене, обличане и хранене няма нищо друго. И така по цял ден децата седят и седят, и седят. Постепенно започват да се самонараняват и да се клатят - което е типично за институционализираните мъже, жени и деца. Никой не говори на децата в Могилино и така те не научават силата на речта. Никой не ги учи на нищо, тъй като на тях се гледа като на необучаеми. Никой не прекарва време, прегръщайки тези деца, и така те са лишени от какъвто и да било човешки контакт на ниво грижа. А това, както знаем от много медицински доклади относно хора, които са лишени от любов, допир и стимулация, е изтезание. За мен децата в институциите са лишени от най-базовите им потребности и в резултат страдат много. Знам, че повечето институции са едни и същи. Посетихме дузина и прекарах време с хора, които са ходили в много от българските домове за деца през годините - те потвърдиха, че сцените, на които станах свидетел, са типични за живота в българска институция.

Какво трябва да бъде направено от държавата, от обществото? Как според теб трябва да изглежда истинската реформа в този тип грижа?



Бих искала правителството да ни разреши да доведем помощ от Обединеното Кралство в България. Не казвам, че сме по-добри от българите във всичко, но казвам, че имаме дузини и дузини хора, които вече са видели филма и са готови да дойдат с уменията и знанията си и да помогнат на децата в институциите. На първо място, бих искала специално да помогна на децата от Могилино, бих искала да доведа екип специалисти в дома, които да прегледат децата, да се хоспитализират онези, които са хронично болни, да се направят индивидуални програми за онези, които са достатъчно добре, за да останат, да се помисли за образование за някои и за психотерапия и речева терапия за много от тях. Има толкова много неща, които можем да направим, за да помогнем, и имаме хора, които са готови да дойдат и да предоставят тази помощ, но имаме нужда от това правителството да ни приеме с желание и да работи заедно с нас. Помощта, която предлагаме, няма да струва на България нищо.

Ако можем да работим заедно и да направим Могилино отличен център, да обучим персонала, да задържим дома отворен - това трябва да бъде по-добре от това да изпратим децата в други институции със същите проблеми или да съберем някои със семейства, които всъщност не искат обратно своето дете с увреждане и нямат уменията или търпението да се грижат за дете, което вече не познават и което е претърпяло изменения на личността вследствие на израстването си в институция.

В дългосрочен план България трябва да се стреми към деинституционализация. Да окуражава семействата да задържат своите деца с увреждания, като им помага, разкривайки дневни центрове, в които всяко дете може да се развие и достигне своя възможно най-пълен потенциал, и така да води щастлив живот. Тези деца са способни на страшно много.

Реакцията на публиката беше изключително силна. Но имаше ли някаква реакция от българското правителство?

Никой от българското правителство не ми е позвънил, за да обсъдим филма, който направих, или за да потърси отговори на някакви свои въпроси. Вместо това изглежда, че има негативен подход към филма, като фокусът е предимно върху това как сме снимали и защо не сме показали повече от добрите неща в Могилино. Отговорът? Защото документирахме истината. Снимахме животите на децата точно както са. Доказателството за качеството на живота им лежи в състоянието на телата и умовете им. Филмът показва това много ясно - виждаме недохранване, рани от залежаване, яростно клатене и самонараняване. Виждаме смърт. Фокусът със сигурност трябва да бъде върху това да помогнем на тези деца спешно, а не върху това да се ядосваме на направилите филма.

Планираш ли да продължиш да работиш по този проект?

Абсолютно. Бих искала българското правителство да ни позволи да доведем помощ в Могилино, без да искаме нещо в замяна, след което да поговори с нас за плановете си относно бъдещето на другите деца в другите институции в България. Всички сме част от Европейския съюз, така че можем да обединим усилията си да направим живота на най-уязвимите членове на обществото щастлив вместо тъжен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2164 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2992 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Блогът* на Боян Биолчев

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10