Могилино: дневник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Могилино: дневник

Могилино: дневник

Какво трябва да направи държавата, какво можеш да направиш ти

3636 прочитания

Отзад напред моята седмица изглеждаше така:

Четвъртък

Докато завършвам този текст, си мисля, че Могилино е място, изтъкано от ирония.

В селото мобилните телефони имат обхват само... на гробищата. Тоест там, където най-малко има нужда.

В дома за деца с увреждания отказват да приемат помощ от западни специалисти. Тоест това, от което най-много има нужда.

Сряда

Най-накрая успявам да се свържа със Славка.

Славка Кукова е изследовател от Българския хелзинкски комитет и е един от двигателите на промяната в домовете за деца и възрастни в страната. Знам, че Славка е в Могилино заедно с група британски учители и рехабилитатори от училище за деца с увреждания в Нюкасъл, които веднага след излъчването на филма на Кейт Блюет "Изоставените деца на България" по четвърти канал на BBC заявяват, че искат да помогнат.

"Бяха видели, че децата като тип увреждане са същите като при тях. Поискаха да дойдат и да обучат персонала - на най-елементарни неща - захранване, рехабилитация - разказва Славка. Мислех си, че когато започнахме работа със социалното министерство, вече няма да има проблеми, но се оказа, че съм се лъгала. Зам.-министър Иванка Христова даде принципното си съгласие, но така и не ми даде писмено разрешение за това да влезем вътре. И в крайна сметка не влязохме."

Славка продължава: "Когато пристигнахме в Могилино, директорката на дома каза - тези хора са англичани, аз не мога да имам вяра на англичани. След което заяви: ще ви пусна да работите с персонала, но децата няма да гледате. Опитах се да й обясня, че ние искаме да обучаваме персонала не теоретично, а показвайки им какво да се направи на конкретните деца - и така директно да помогнем на децата. Но тя заяви - ако искате да загубите възможността, която имате да отидете в читалището, продължете да настоявате. Отидохме в читалището, където три дни изнасяхме теория на част от персонала. Междувременно се обадих в министерството и оттам ми казаха, че нямат правомощия над този дом. Изумена съм от тази реакция - ние носехме протеинови храни, с които можехме да захраним веднага децата..."

Британските учители взимат обратно почти всичко от шестте куфара, които са донесели - шини, храни, играчки, приспособления, които да стимулират сетивата на децата... Директорката отказва да ги вземе, а и самите те не виждат смисъл да оставят онова, което не са успели да демонстрират.

Преди да затворим, Славка казва: "Страшно ме впечатли обяснението, което чух от персонала - че трябва да мият пода, защото като дойде ХЕИ и види, че не е почистено - глобата е 200 лева, а заплатата им е 180 лв. Тогава си дадох сметка, че явно защото няма кой да ги глоби, че не се занимават с децата, те не се занимават с тях."

По-късно се чувам с Мери Крейн, ръководител на групата британски учители. Звучи уморена и разочарована. Казва: "Тези деца не трябва да са в това ужасно състояние, то не идва от уврежданията им. Децата в нашето училище се усмихват, те са много различни от децата в Могилино. Щяхме да предадем знанията си за захранването и рехабилитацията; не идвахме, за да съдим." Струваше ли си изобщо, питам. "Не знам, отговаря тя. Но персоналът изглеждаше доволен. Мисля, че те са добри хора, които работят в много тежки условия и вярват, че вършат нещата както трябва."

Вторник

Получавам sms от Славка:

Angli4anite sa strahotni. No v doma ne ni puskat da vidim dori decata. Obuchavame v mrasno i mizerno 4itali6te i niama da im ostavim 6 kufara oborudvane…

Неуспешно пробвам да й се обадя, за да разбера за какво говори. Чак по-късно разбирам, че в Могилино обхват има само на гробищата...

Понеделник

Юлиан отговаря.

Юлиан Попов от години е ангажиран с каузата, а в момента се е заел да канализира енергията на Острова, генерирана след излъчването на филма на Кейт Блюет.

"България просто няма системи за извънсемейни грижи - приемни семейства, благотворителни организации, да не говорим за църквата. Това не са системи, които се прокарват като кабелен интернет. Това са културни системи", пише ми той. Така леко попарва идеалистичния ми ентусиазъм, но действително "това не са системи, които се прокарват като кабелен интернет"... Затова е важно работата в посока на домовете за деца с увреждания трябва да се раздели на две - спешни мерки (захранване, рехабилитация) и дългосрочна стратегия (която описах в мейла си до Юлиан).

Събота

Статията за домовете за деца с увреждания току-що е излязла и мейлът ми започва да се пълни.

Юлиан е подхвърлил, че храни известни резерви към деинституционализацията. Веднага се паля: "Не вярвам, че истинска масова деинституционализация може да се случи, преди да развиеш системата на приемната грижа, преди да имаш достатъчно защитени жилища, преди да можеш да компенсираш финансово родителите, които си вземат обратно детето - но и преди да можеш да ги контролираш дали се грижат за това дете и дали не го малтретират. Но иначе не виждам нищо лошо в това децата в институциите да бъдат диагностицирани наистина, а не просто на всички да са залепени етикетите олигофрения и детска церебрална парализа; които трябва - да отидат в болница; които може - да бъдат осиновени или дадени на приемни семейства; за които е подходящо - да отидат при родителите си, но пак - при супердобре развит контрол и, много важно и за двете последни групи - добри дневни центрове. За останалите да се направят индивидуални програми на грижа и обучение, което да е подкрепено от специализиран персонал, а не от лелките от селото. Ако всичко това е изпълнено, дали децата ще са в дом или защитено жилище няма чак такова огромно значение. Важното е да се гарантира, че са третирани като индивиди, а не като стадо; като живи същества, а не като мърша."

Междувременно първите коментари под статията на хора, които искат да направят нещо, вече са налице. Докато започвам този текст, си мисля, че не пари, играчки и дрехи - нека коледният ти подарък за тези деца е едно писмо до правителството.

Отзад напред моята седмица изглеждаше така:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Яна, съжалявам

    Това правителство не е моето и е там без моята подкрепа. В последните седмици повече отколкото преди. Мога да се ангажирам на европейско ниво, където фактически лежи решението на проблема с Могилино. В България всичко се прави под натиск. Натиск мога да окажа и под гражданско неподчинение.

    Станалото, ставащото е скандално.

    България трябва да бъде съдена и осъдена за тоя фашизъм.

  • 2
    Avatar :-|
    rosi

    Яна,колко писма и до кого още да пишем?На кого да ги даваме?Как да КАЖЕМ ,4е ТРЯБВА ве4е да направят нещо?на кого бе хорааааааааааааааааа?КОй държи сметка на вси4ки тия изроди -управляващите.

    Кажете как още да помогнем,кого да натискаме...........Незнам,4есто.Не се от4айвам,но това ве4е минава вси4ки граници.

  • 3
    Avatar :-|
    Я.

    Роси, не вие, ясно е. Българските майки правят всичко, което могат - а то е страшно много. Но има нужда от по-широк обществен натиск. А той става (най-малкото) с писма, с подписване на вашата петиция...

  • 4
    Avatar :-|
    "inaction is a weapon of mass destruction"

    Вината не е на някаква абстракция като "правителство", а на конкретни хора. Имената им заедно с инфо за това как точно са "допринесли" за състоянието на децата в Могилино трябва просто да стоят някъде черно на бяло. Направих набързо един блог за целта. Там може да се сложат и линкове към релевантни сайтове и статии, така че да се получи сравнително пълна картина. Да почнем от там! Блога е http://mogilino.blogspot.com/ а емайла mogilino@gmail.com. ще качвам всяка информация имаща отношение и която е що годе обективна.


  • 5
    Avatar :-|
    ДБМ

    Вече има блог за Могилино, не ни трябват повече. mogilino.wordpress.com

  • 6
    Avatar :-|
    @4

    Разбира се, че вината е на конкретни хора - но натискът трябва да бъде оказван върху правителството - върху премиера, върху социалния министър

  • 7
    Avatar :-|
    @4, 5

    Да, наистина, блогът за могилино в уърдпрес е много добър - но това не пречи да им и други блогове, посветени на темата. Напротив. Това е все едно да кажеш, че няма нужда от още статии на тема Могилино, защото вече се е появила една. Колкото повече - толкова повече, нали :)

  • 8
    Avatar :-|
    dmurdjev

    Зам.-министър Иванка Христова - е това е добра отправна точка. Приз за престъпно бездействие и мълчаливо безобразие за 2007. Естествено в ожесточена конкуренция с много други именни и безименни бетонни глави (бурдюри както сполучливо беше формулирал един познат)

    Надявам се да не е трудно да се издири мейл - ако не ще и пиша оффлайн какво мисля за нея.

  • 9
    Avatar :-|
    д-р Стоилов

    Вината е на всички в държавата.Пряко и косвено.
    Не е виновно само това или СДС правителство.
    ДЪЪЪЪЪЪЪЪлга тема.
    "За бога,братя,"работете ! " и т.н.

  • 10
    Avatar :-(
    e

    VAJNO!

    Moje li da se napravi petiziata i na Angliiski. Tuka V Shveizaria mnogo hora iskat da ia podpishat no ne znaiat kak .....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK