Застинали във времето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Застинали във времето

Застинали във времето

Икономическият растеж е заложник и на висшето образование. Трябва ли някой да бие тъпан на площада и за това?

2718 прочитания

Има неща, за които инстинктивно усещаш, че са сгрешени. Има други, за които знаеш със сигурност. Българското висше образование беше в първата категория, но преди доста известно време. След цяла серия правителства, които оставиха системата да се развива по инерция, надявайки се реформата някак си да се самослучи, държавните университети останаха да живеят в един измислен свят, в който конкуренцията, ефективността и качеството са понятия за неакадемици.

Сериозно притеснение

би трябвало да предизвикат два документа, излезли през последния месец. Първият е годишният доклад на Евростат за висшето образование в Европа и в него има данни, които говорят повече за българските вузове от който и да е ректор или политик (виж инфографиката на стр 14 ). Става ясно, че най-голямото оплакване на университетите - за липсата на пари, далеч не е най-големият им проблем. Напротив, измерено в реална покупателна стойност на парите, България отделя за издръжката на един студент, приблизително толкова, колкото и останалите страни от Централна и Източна Европа. Благодарение на студентските такси, които вече заемат до 40% от бюджетите на вузовете, пари в системата има. И въпросът дали са достатъчно, за момента е по-маловажен от този как се управляват.

"Парите в крайна сметка ги има, казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Проблемът е, че всички ние ги изливаме в система, която няма стимули и вътрешна воля за промяна."

"В България има общо 36 държавни университета. Не е лошо да се помисли за окрупняването им и намаляване на администрацията им", коментира Веселин Методиев, министър на образованието в кабинета "Костов". Още докато е на поста, той предлага Варненският и Бургаският университет да се обединят в общ Черноморски, който да привлича студенти от региона - но по думите му причината това да не се случи е съпротивата на академичния състав.

Броят на вузовете сам по себе си не е признак за добро или лошо качество на образованието. Въпросът е как тези университети изразходват средствата, които получават, и доколко "продукцията им" отговаря на изискванията на пазара.

Според доклада на Евростат българските университети са единствените в Европа, които харчат пет пъти повече за съпътстващите разходи като храна и квартира, отколкото за наука и изследвания. При това, докато изостават близо 20 пъти от средното европейско ниво в научните занимания, нашите висши училища се равняват по първенците - Франция и Германия, когато става въпрос за разходите извън учебна дейност. Когато обаче се спомене друг тип управление, изградено на ефективност на разходите, например настоятелства, сравнението с развитите държави не се харесва на академичните структури. "Настоятелства се създават в държави като Великобритания, Франция, Германия, които имат зад себе си столетия на изграждане на правилата на бизнеса, на изграждане на правилата на взаимоотношенията между бизнеса и държавата, изграждане на отношенията между бизнеса и обществото, каза пред "Капитал" Иван Илчев, декан на историческия факултет на СУ и кандидат за ректор, запитан какво мисли за реформата. "Напротив, отговаря му индиректно Едуард Уолш, ключова фигура в ирландската образователна реформа. Образованието вече не е затворено колегиално споразумение, а огромна стопанска структура, и обществото трябва да приеме този факт, ако иска да се възползва от тази промяна, за да получи облаги", казва Уолш.

Липсата на подобна промяна означава, че България не управлява ефективно най-важния капитал, с който разполага - човешкия. В изследването си от октомври т.нар. Лисабонски съвет - независим център за икономически и социални изследвания, поставя страната ни на предпоследно място сред новите членки на ЕС по състояние и акумулация на човешкия капитал (преди Полша). "Нито един друг ресурс освен човешкия капитал няма да успее да извади страни като България и Полша от сравнително бедното им настоящо положение спрямо средното ниво в ЕС", заявяват в прав текст експертите от Лисабонския съвет.

Показателите за

Липсата на качество

в българските вузове са няколко. През последните осем години броят на младите, избрали да учат в чужбина, се е учетворил (според данните от Евростат). Тенденцията е лавинообразна и в момента 10% от българските студенти се намират зад граница. Този процент набира скорост след влизането на страната в ЕС и поевтиняването на учебните такси за българи. Сравнението с останалите нови страни членки е стряскащо. В нито една от тях с изключение на Словакия броят на напускащите студенти дори не се доближава до тукашните нива.

След като години наред българските ВУЗ-ове бяха отглеждани под похлупака на закона срещу създаването на чужди университети тук, сега те за пръв път са изправени пред конкуренция. И губят поголовно. Освен че губят хора зад граница, висшите училища се оказват неспособни да привлекат чужденци. Годишният доклад на Евростат показва, че в страната ни има по-малко от 3% чужди студенти, огромна част от които учат медицински специалности. Причината отчасти е, че нито едно българско висше учебно заведение не попада в топ 500 на най-престижните университети в света.

Показателно е мнението на самите студенти, учили тук. В изследването "Младите в България и икономическата конкурентоспособност" на ББСС Галъп интернешънъл по поръчка на Програмата на ООН за развитие, представено през седмицата, се вижда че младите хора влизат в университетите с едни представи за смисъла на дипломата и излизат с коренно различни (на инфографиката). Докато хората на възраст 15 - 20 години поставят висшето образование на първо място от условията да си намерят добре платена работа, групата 27 - 30 години го пращат на последно място. Нещо повече - докато мнозинството интервюирани (44%) заявяват, че биха изтеглили кредит за образование или обучение, което ще им осигури по-добре платена работа, а 51% са съгласни, че доброто образование в реномиран университет струва скъпо "две трети от интервюираните, или около 65%, не знаят или не мислят, че избраната от тях специалност ще им донесе високи доходи, нито имат представа дали такива специалисти се търсят на пазара", уточнява изпълнителния директор на ББСС Марчела Абрашева. По думите й това показва, че желанието да изтеглиш реален кредит, за да получиш висше образование, което не ти гарантира висока заплата или бъдещи ползи, ще остане само добро пожелание. Това е болният проблем на университетите - изолирани в социалистическия модел на управление, те все още отказват да се съобразяват с пазара на труда.

"Учим се да си говорим", казва изпълнителният директор на "Джобтайгър" Светлозар Петров. Според него, откакто са създадени кариерните центрове в университетите, над 300 фирми са си имали вземане-даване с висшите училища в София и над 500 в цялата страна, но това е само началото. Доколко това начало е трудно, може да се съди по думите на професор Иван Илчев: "Контактите с доста хора на бизнеса не ми вдъхват голям оптимизъм. Бизнесът започна да се създава преди 17 години и може би през последните 6-7 години започна да се легализира, така че за това трябва време." Подобна академична инерция личи и в

Историческия принцип

по който става определянето на специалностите и бройките за обучение. Грубо обобщен, той е числото на студентите от миналата година, умножено по коефициент, който по думите на самия Даниел Вълчев е равен на близостта на ректора с министъра на образованието. С други думи, ВУЗ-овете получават държавната субсидия без да се обвързват с договор какво точно да произведат, в какъв срок и с какво качество. Това е криворазбрана автономия, при която висшите училища са зависими от държавното финансиране, но то не се разпределя на конкурентен принцип. "Връзката с бизнеса трябва да се осъществява като представители на работодателски организации участват в изготвянето на учебните програми, за да не изплюват университетите точно такива хора, от каквито бизнесът няма нужда", казва Георги Ганев, програмен директор икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии Тези програми, както и списъците със специалности обаче все още се определят според това какви преподаватели има в университета, а не според това, което се търси на пазара на труда. "За да провериш доколко си адекватен на пазара, трябва да си отговориш на два въпроса - търсят ли се студентите ти и играят ли те ролята на катализатор за чуждестранни инвестиции", казва Едуард Уолш. "Капитал" потърси отговор от няколко мениджъри "Човешки ресурси" в различни компании и непредставителната класация, до която стигна по техните думи е: най-предпочитани са възпитаниците на частен университет - Американския (АУБ). Следват Стопанският факултет на СУ, Техническият университет в София, Стопанската академия в Свищов, визуалните и социалните специалности в Нов български университет.

В технологичната компания "Телериг" работят 30 души от АУБ. Нейният изпълнителен директор Светлозар Георгиев казва, че това е стечение на обстоятелствата и че фирмата не предпочита определен университет. Но признава, че "Телериг" е силно привлечена от манталитета, който се възпитава в АУБ - отговорност и спазване на срокове. Запитан за връзката на бизнеса с държавните български университети той отговаря: "няма такава". Но както казва Светлозар Петров от "Джобтайгър" АУБ не може да е фактор за икономиката в България, защото там учат "1000 души на кръст". Държавните университети обаче са.


Искаме повече пари

казаха излезлите този месец на протест преподаватели и научни работници. Те са прави - учителската заплата ще стане 650 лв. от 1 юли 2008 г., а тази на помощния персонал в училищата - 352 лв. В момента началната заплата на университетски асистент е около 300 лв., а професорското възнаграждение е 600 лв. Според Веселин Методиев "трябва да има санитарен минимум на финансова възможност. Не можеш да искаш от сектор, в който работната заплата е загубила покупателната си способност, да се променя." Редица правителства, включително сегашното, обявиха, че образованието е приоритет. Ако това е вярно, парите отделяни за него би трябвало да растат: в бюджет 2008 за целия сектор образование ще се отделят 4.4% от БВП, или с 0.3% повече от сега, което прави 470 млн. лв. Голямата разлика обаче идва не от челното място, което секторът заема като дял от държавния бюджет, а от икономическия ръст на страната. България е последна в ЕС по ниво от публични разходи за висше образование - едва 0,83% от БВП (останалото идва от студентските такси). Това че държавата дължи повече на висшето си образование обаче, не значи, че парите трябва да се изливат без реформа. Такава може да дойде само отгоре, смята Георги Ангелов: "Защо хората вътре в системата да си причиняват болката да се реформират?! Винаги в бюрократичните предприятия статуквото е по-силното."

Опит за промяна беше направен през пролетта на тази година от министър Даниел Вълчев. Основни принципи на стратегията му за развитие на висшето образование беше либерализация и децентрализация. Той искаше университетите сами да определят броя на студентите си и размера на таксите при зададен от министерството максимум и предвиждаше създаването на седемчленни настоятелства, които да имат думата при финансовите и академичните решения. Такава е и доминиращата в Западна Европа тенденция, която показва, че практиката цялата власт да е съсредоточена в ръцете на избирания от колегията ректор е отживелица (виж интервюто). Тогава доц. д-р Сергей Игнатов, ректор на Нов български университет, нарече проекта "най-доброто нещо, което съм виждал от 1998 г. насам. Бих искал да я видя като закон за висшето образование". Това си остана само празна надежда, след като БСП настоя първо за закон за студентското кредитиране, който трябваше да се случи до края на годината.

А някой не иска ли вече промени

След учителската стачка реформата във висшето образование остана да виси във нищото, подобно на системата, която трябва да регулира. Министър Вълчев отклони поканата на "Капитал" за интервю, а политическите сили засега не издават сигнали, че след болезнените разговори, съпътстващи учителската стачка, са готови да ги проведат и за останалата част от сектора - университетите и научната дейност. По-скоро изглежда, че академичните протести ще бъдат заглушени по-бързо и с не толкова обществено осветени уговорки за някакво нарастване на финансирането и без промени във системата.

Чрез образованието едно общество формулира своите цели, организира средствата и ресурсите си, за да получи формата и да се движи в посоката, в която иска. Мисълта е на американския философ и реформатор Джон Диуи и би трябвало да е закачена някъде над бюрото на образователния министър на България.

Реформата не е малка, нито е проста. Причините да бъде направена сега, обаче са основателни:

- първо, западането на качеството, което макар и косвено, се усеща от всички

- и второ - икономическият растеж, тази свещена крава на българската политика в годините след кризата от 1997 г., скоро ще стигне във фазата, в която ще зависи в огромна степен от човешкия капитал.

България рискува съвсем съзнателно да се приземи от грешната страна на разлома, който разделя бързо развиващите се страни от тези с малки перспективи. Действието, казвал навремето британският премиер Бенджамин Дизраели, невинаги носи щастие. Без действие обаче със сигурност няма щастие.

Има неща, за които инстинктивно усещаш, че са сгрешени. Има други, за които знаеш със сигурност. Българското висше образование беше в първата категория, но преди доста известно време. След цяла серия правителства, които оставиха системата да се развива по инерция, надявайки се реформата някак си да се самослучи, държавните университети останаха да живеят в един измислен свят, в който конкуренцията, ефективността и качеството са понятия за неакадемици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Anton K

    Отлична статия Николета. Образованието беше втората най голяма причина поради която аз емигрирах и следните фактори оказаха най голямо влияние:
    1) кандидат студентски изпити, които бяха невероятно субективни;
    2) корупция сред преподаватели, също свързана с кандидат студентски изпити, уроци и пр. глупости;
    3) оценяването също беше невероятно субективно, ако успееш да се набуташ в някоя професия, където синчетата на министри и пр. не искат да учат;
    4) скучна образователна система;
    5) остарели теории;
    6) липса на желание от страна на професорите;
    7) липса на интерес от страна на работодателите, които се гърмяха по улиците;
    8) липса на перспектива в бъдеще; и много други.

    Ако тези неща се променят, много българи ще останат в БГ.

  • 2
    Avatar :-|
    antons

    Парите в крайна сметка ги има, казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Проблемът е, че всички ние ги изливаме в система, която няма стимули и вътрешна воля за промяна."

    Всеизвестно е мнението на Г. Ангелов и сие за това че по процент на БВП България отделя почти толкова колкото и в западно европеските държави. Обаче това е сравнение като процент. Сега въпроса ми към тези които ги пишат тези работи - моля дайте реалните пари които се отделят за издръжка. В евро или в лева - в каквото искате. Тогава да видим коя държава колко отделя.
    Защо има повече млади хора които предпочитат да завръшват образование в чужбина - а случайно да Ви е хрумнало че след това тези хора много по-лесно могат да останат в тези държави??? Това е начин за емиграция... И говори следното - че бизнеса в тези държави търси млади хора, току що завършили висше образование, плаща добри пари за тях и ги цени... Къде е това нещо в България???
    Защо нито една публикация не зададе въпроса - защо български студенти завършили чужди университети не се завръщат в България да работят тук? И отогвора е очевиден - защото бизнеса в България не им плаща достатъчно... Защо тогава се търси под вола теле и се обяснява всичко с това че няма достатъчно качествени специалисти. Има - ама те искат заплащане, а не мрънкане за какво ли не...

  • 3
    Avatar :-|
    К

    Напълно съм съгласен.Аз съм студент 4-ти курс и преди няколко дни гледах обява за работа за студенти в София.Стартово заплащане 300-500лв.Финансовите проблеми са единственото нещо,което ме задържа тук.И вече започвам да си мисля, че е по - добре да пожалиш още 4 години за образованив в чужбина отколкото да си стоим в България.

  • РР

    Към авторката. Не мога да не изразя съгласие с по- голяма част от засегнатите аспекти в статията. В нея обаче проблемите на образованието се разглеждат твърде едностранно. Освен в самата образователна система, проблемите на образованието и на българската наука трябва да се потърсят и извън нея.
    При мен възниква въпросът за това дали българският бизнес е "дазрял" за по-високо качество във висшето образование, тъй като моето лично впечатление е, че в преобладаваща степен бизнесът изостава от развитието на висшето образование в България. Не може да се твърди категорично, че ВУЗ-овете в България са единствената причина за напускането на студентите в посока на ЕС и САЩ. Обикновено това е безпереспективността, която те виждат за своята реализация в България, а тя е обусловено от много други фактори - икономически, политически, социални и не на последно място на "разширяването" на гараниците на страната. Процентът на напускащите неквалифицирани кадри е по-нисък от този на квалифицираните отнесени към съответните общи съвкупности характерни за България.
    Образованието(в случая висшето) в основна степен е с характер на инвестиция за съответния индивид и неговото семейство, от което произтичат и нормалните очаквания за по-висока възвръщаемост за завършващите абсолвенти. Завършвайки тук висшето си образование, абсолвентите се изправят пред пред реалностите на търсенето и предлагането на пазара на труда за квалифицирани човешки ресурси, при което е налице и абсолютна и относителна асиметрия. Резултатът е, че периодът на откупуване на инвестицията в образованието се изтегля за неопределено време.
    Вие задавала ли сте си въпросът колко получава един асистент или доцент, професор по химия, физика, математика, биология и пр. от преподавателската си дейност? Твърде недостатъчно , за да мисли и да съсредоточи интелектуалния и физическия си капитал в посока на своето усъвършенстване и израстване като, преподавател, учен и изследовател. Най-малкото защо му се налага да се "разконцентрира" в посока, която му носи допълнителни доходи, тъй като да си беден научен работник днес не престижно, а не е почтено спрямо членовете на семействата на тези хора, от които обществото иска себеотдаване в научната и преподавателска дейност. От друга страна каква е перспективата пред завършилите тези специалности в България? Направете проучване и ще установите, че голяма част от завършилите ги, нямат възможности за работа, реализация и кариерно развитие. А те наред с инженерните специалности са пътят към "религията" на управляващите наречена "високотехнологично общество". Що се отнася до завъшилите право и икономика ,то те имат превилегията да си намират по-лесно работа, но не и тази, която заслужават......Тук се сблъскаваме с необходимостта по-голяма част от собствениците да бъдат образовани в необходимостта от промяна на подхода на управление на техиния бизнес, който те продължават да разглежда през призмата на собствената си илюзия за неповторимост и гениалност. Не познават нито принципите на маркетенга, нито на управление на чонешките ресурси. Да не говорим, че управляват и финасите си по твърде старомоден (не казвам консервативен)начин. ... Мога да напиша дисертация на тази тема, но ще се огранича с заключението и молбата си да не се заклеймява българското образование като "виновно" пред българското общество. То самоте е жертва на безпринципната политика водена от десни, от леви и от либерални политици, в т.ч. и ВАК!!!!!!!

  • 5
    Avatar :-P
    takoko

    антоне #2, нормално е да се измерва в процент, а не в абсолютни цифри, а България отделя съвсем малко, за разлика от другите държави като Германия. Един престижен университет не се издържа с такси и субсидии само, а с инвестиции от компаниите. Големи университети получават проекти и пари от рода на 20 милиона евро годишно. Това е оутсоурсинг в изследването и компаниите си избират универистетите! Темата е засегната в статията, в смисъл, че ректорите и деканите трябва да имат пряка връзка с бизнеса.
    Като споменах бизнес, малко са компаниите, които искат да инвестират дългосрочно в човешки ресурси и не са заинтересувани да инвестират в този дългосрочен процес. Това е второто число, което ни е нужно, именно, колко се инвестира в образование, преквалификация в работният процес.
    Мотивацията на университетските преподаватели?Ето това иска да направи Даниел Вълчев и го подкрепям много. Толкова приятен и целенасочен министър не съм виждал отдавна. Диференцирано заплащане, делегирани бюджети и др. Той се захваща се с процеса образование, който ще бъде завършен и ще даде плодове в следващите 10 години, което означава, че с неговите усилия и реформи, ще се окичат други правителства.

    Всеки един студент да се замисли какво струва образованието му като си представи след получаването на дипломата в университета, има ли знанията да открие собствена фирма и с тези знания да я управлява. Може ли, тогава е инвестирал много в себе си и инвестицията се е получила!

  • 6
    Avatar :-|
    Много ясно

    "Капитал" потърси отговор от няколко мениджъри "Човешки ресурси" в различни компании и непредставителната класация, до която стигна по техните думи е: най-предпочитани са възпитаниците на частен университет - Американския (АУБ). Следват Стопанският факултет на СУ, Техническият университет в София, Стопанската академия в Свищов, визуалните и социалните специалности в Нов български университет.

    Няма да назначат някой, който след време ще им ритне табуретката, я
    Всичко завършило ИЗВЪН изброените заведения намира работа бързо без да се ограничава в националните граници

    Същото не може да се каже за студентите от Американския (АУБ), Стопанският факултет на СУ, Техническият университет в София, Стопанската академия в Свищов, визуалните и социалните специалности в Нов български университет. Защо ? Много ясно. Бизнес света отвън не отговаря на образователното ниво вътре. Докато ги преквалифицираш, отиде първия милион.

    Коментари в няколко блога от тази седмица ме навеждат на мисълта, че завършилите студенти в България нямат обяснение защо са го направили. Най-зле са отзивите от ТУ или всичко дето днес се води креативната класа, кодописачите.

    Осемте точки на Антон К важат и за мен + образованието ми навън бе практическо подкрепено, ерго нямаше ден в който да не знам приложението на току що наученото.
    Такова усещане в бг университет няма.

  • 7
    Avatar :-P
    takoko

    сега осъзнавам цифрите, които са ориентирани само за висше образование, но нека да погледнем цифрите за ОБРАЗОВАНИЕ. Разходите за ученик/студент в България от страна на държавата и частният сектор през 2004 възлиза 1821.2 милиона евро или около 4,25% от БВП, а е Европа се инвестира през 2004 5535.2 милиона евро! За изследвания данните са 0,50 % от БВП за България, 1,85% за Европа, 2,51 % за Германия.
    Анализирайте проблемите от зародиш, защото една държава не се крепи на висшето си образование, а на средното и ако няма качествено средно такова, няма да има и качествени студенти. Процесите си влияят един на друг. Пък да не говоря, че образователната система не е ориентирана въобще към миграционните фактори и промяна на обществото, визирам над 700.000 цигани по неофициални данни на ЕУ и 400.000 по официални данни на НСИ!

  • 8
    Avatar :-?
    шихан

    хармония.асистентът с правилен мироглед разбира, че професорите му са тези, на които дължи своето съществуване и по тази причина той е част от тяхната плът и кръв. различаваме два типа академични хора според начина, по който изпълняват синовния си дълг. При първият професорите са наистина честни и благонамерени, отглеждат и образоват асистентите си с неподправена искреност, а накрая на живота си им оставят всичките си достижения и академични реликви. По правило тези професори благославят проектите на своите асистенти. И когато се оттеглят от активен живот, ние не намираме за странно и необичайно, че асистентите им поемат грижата за тях, каквото и да им струва тя. Такава е университетската природа. Когато се сблъскаме с човек, който зарязва своите неща, за да ни помогне или услужи, ние сме склонни да проявим прекомерна щедрост към него дори когато тя е насочена срещу собствените ни интереси. Какво да кажем тогава за дълбочината на чувствата между професори и асистенти? Нима тези чувства могат да се измерят? Но какво се получава,, когато професорите изобщо не са мили, а се държат по гаден и егоистичен начин, постоянно мрънкайки че заслужават всичко, което им принадлежи? Когато не дават нищо на асистентите си, а в същото време настояват за пълното им внимание? И когато постоянно се оплакват от тях, обвиняват ги за всичките си старчески неволи ии ги злепоставят пред хората? Дори такива ужасни стари професори заслужават да бдат почитани като учители. Тяхната злоба трябва да бъде укротявана, а старческото им оглупяване да се приема топло, без да се показват признаци на раздразнение. Това всъщност е истинската академична автономност и състрадание.

  • 9
    Avatar :-|
    д-р Стоилов

    Нещата са доста сложни.
    Това сочат и обширните коментари.
    Не са виновни само ВУЗ-овете.
    Не са виновни само фирмите,които не инвестират в образовани.
    За,Бога,Братя,Работете!
    Другото идва от само себе си.
    И в България има успели,завършили и по обикновени университети и с по-обикновени преподаватели,същите, с по-ниско ниво на знания и преподаване.
    Но кагато някои иска, образованието е само базата.
    Другото е "джаст ду ит".

  • 10
    Avatar :-|
    автор

    докато работех в су винаги съм се чудил на огромното разхищение на средства за безсмислени неща, ако се оптимизират разходите съм сигурен, че поне този университет може да е по-добър. има толкова бездънни ями, които гълтат много средства, има много дейности, които могат да се опитимизират в рамките на цялата институция, но няма кой да види нещата глобално, освен като общ бюджет и искане за повече пари


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.