Как би трябвало да изглежда реформата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как би трябвало да изглежда реформата

Как би трябвало да изглежда реформата

10 правилни стъпки

1466 прочитания

1. Децентрализация на управлението. Университетите трябва сами да определят броя на студентите и размера на таксите, без държавата да поставя ограничения. Това трябва да е съчетано с надеждна система за оценка на качеството.

2. Ваучерна система на финансиране. По правилото "парите следват студента" трябва всеки студент да носи определената сума от бюджета в университета, който той избере, включително и в частните. Така ще се стимулира конкуренцията между висшите училища за привличане на студенти.

Успоредно университетите и банките трябва да развият система за студентско кредитиране (частните университети вече имат подобни споразумения с финансови институции), както и системи за самостоятелно набиране на средства.

3. Ясни критерии за откриване на частни университети и отпадане на забраната за създаване на чужди висши училища (извън ЕС) с цел стимулиране на пазара на образование. Консолидация на множеството държавни университети, чието администриране в момента води до ниска ефективност на финансирането за образование.

4. Създаване на университетски настоятелства. Това да са органи на управление, които да назначава ректора, да определят стратегията на университета, да приемат бюджета и отчета му. Членове на настоятелствата би следвало да са хора от бизнеса, бивши ректори, филантропи, публични личности и представители на студентски съвет.

5. Ректорите да се избират от настоятелството. А не както досега от общото събрание на университета, тоест техните подчинени (виж стр. 46-47 за предстоящия избор на ректор в СУ).

6. Децентрализация на даването на научни степени с цел всеки университет да произвежда такива професори, каквито и колкото са му необходими, и да стимулира влизането на млади хора в системата на висшето образование. Това трябва да е съчетано със стабилна и международно призната система на контрол на качеството, например акредитационна агенция с международно участие.

7. Вътрешни системи за контрол на качеството, на база на която да се определя и заплащането на преподавателите.

8. Адекватна система на оценяване на студентите. В началото на всеки курс писмено да бъдат посочени критериите за оценяване - отсъствия, участие по време на часовете, доклади, реферати, колоквиуми, изпити, кога ще се провеждат и каква част от оценката ще са.

9. Действаща кредитна система. Всеки курс да носи определен брой кредити, като е определено колко кредити са необходими, за да завърши студентът. Курсовете в една област на едно ниво да бъдат избираеми. Това ще повиши мобилността на студентите вътре в университета, между вузовете в страната и в чужбина. Чрез мобилността студентът може да изгражда много по-индивидуализирано обучение.

10. Университетите да подържат мониторинг на кариерното развитие. Проследяване на реализацията на студентите, завършили университетите по обективни критерии като заплати, работят ли по специалността, колко време след завършване са започнали работа, къде, как растат в кариерата.

1. Децентрализация на управлението. Университетите трябва сами да определят броя на студентите и размера на таксите, без държавата да поставя ограничения. Това трябва да е съчетано с надеждна система за оценка на качеството.

2. Ваучерна система на финансиране. По правилото "парите следват студента" трябва всеки студент да носи определената сума от бюджета в университета, който той избере, включително и в частните. Така ще се стимулира конкуренцията между висшите училища за привличане на студенти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    antons

    Аз имам следния въпрос - повечето от тези искания за реформа в крайна сметка опират до промяна в законовия статут на действие на ВУЗ. Към кого тогава трябва да са насочени - към ВУЗ или към парламента/правителството?
    Към т.н. бизнес - ако има достатъчно добре обучени кадри ( в което и самия бизнес трябва да участва, не само с искания и съвети, но и финансово, както и чрез планиране), как смята да задържи тези кадри на фона на доста по-ниските заплати в България в сравнение с EU. Няма ли да се получи и сегашния ефект че по-добрите студенти просто напускат страната и си търсят работа навън?

  • 2
    Avatar :-|
    асистент

    Тези 10 стъпки са изминати в Американския в Благоевград. Не са го измислили тук. Всички знаят какво трябва да бъде реформирано и как, но не им изнася. Както и в средното образование. Комунизма не си отива. Не учители за учениците, а ученици за учителите. И така до края на света, или на всеки километър...

  • shihan

    академичната автономия публично благо ли е? търговци в храма!

  • 4
    Avatar :-(
    Разочарован

    Много ми стана неприятно като прочетох тези 10 стъпки, защото явно дори реформаторски настроените им автори са пропуснали да изведат още нещо важно - насърчаване на научноизследователската дейност в университетите.

    Явно вече всички са забравили, че в университетите не само трябва да се преподава и да се изкарват пари от студентите или от бюджета, във връзка с преподаването. Университетите трябва да са главните огнища на фундаменталната наука.

    Без преподаватели, заети (и насърчавани да бъдат заети) с изследователска работа и публикации, не се чудете защо нивото на преподавателския състав пада, защо работата е непривлекателна за младите и защо всичко накрая се свежда до чиракуване, а нашите университети ги няма в нито една световна класация. Качеството на интелектуалния продукт спада.

    А щом всички са се примирили с това, бъдещето на нашето висше образование е мрачно.

  • 5
    Avatar :-|
    Ummon

    Общо взето си личи непознаване на материята и липса на опит с образователните системи.

    5. Ректорите да се избират от настоятелството. А не както досега от общото събрание на университета, тоест техните подчинени (виж стр. 46-47 за предстоящия избор на ректор в СУ).

    Академизмът гарантира равнопоставеност на академичния състав. Ректорът е
    Primus inter pares, т.е. необходимо е той да бъде избиран от преподавателския състав с участието на студентите. Ректорът не е директор на фирма, той трябва да координира стратегията на развитие на университета и комуникацията между факултетите и институтите. Както и да координира комуникацията с други академични структури и правителстеви органи. Академичният състав е подчинен на ректора само в административен аспект, но не и по отношение на повечето присъщи дейности като насоки на преподаване или на научните изследвания. Предоложението ще има смисъл ако се въведе функцията на административен директор. Тъй като академичната компетентност въобще не гарантира компетентност в мениджмънта.


    6. Децентрализация на даването на научни степени с цел всеки университет да произвежда такива професори, каквито и колкото са му необходими, и да стимулира влизането на млади хора в системата на висшето образование. Това трябва да е съчетано със стабилна и международно призната система на контрол на качеството, например акредитационна агенция с международно участие.

    Тук може директно да си види какво се случи в съседна нам Румъния, която преждевременно въведе този принцип. Идва ми наум понятието "инфлация" на степента. Международното участие и безсмислено, тъй като български език се говори предимно в България. За целта съответните специалисти трябва да инвестират време в изучаване на български език, което не ми се струва реалистично.

    7. Вътрешни системи за контрол на качеството, на база на която да се определя и заплащането на преподавателите.

    Тук също ми се струва, че ще проработи принципът "гарван гарвану око не вади". Нека да видим как ще работи това в училищата.

  • 6
    Avatar :-|
    Gorskia

    Не ми е ясно чии са тези стъпки, но ето какво ще се получи като се проложат:
    1. Всеки завършил средно образование ще е студент. Голяма част от незавършилите средно също. Известна част от тези които не са изкласили до 8 клас също ще са студенти, например в Херодотовият универиситет във Факултето.
    2. България ще има най-много университети на глава от населението. За моята лично ще предпочета Университета за задморски изкуства от Рао-Пао и Висшето училище за кулинария, политология и окултни изкуства от островите Сеинт Джеймс.
    3. Братята Маргини ще са в настоятелството на два университета и една акдемия, а лицето Борисов във всички които започват със "Соф...". Азис ще настоява във две консерватории - класическата и тази за поп-фолк и етно музика.
    4. Ректорите ще се избират както районните кметове - натъмно и наслуки.
    5. Всичките лица посочени по-горе ще са професори или поне доктори. Доктор ще се превърне в първо име на всеки пети българин, а доктор хонорис кауза ще се връчва на всеки чужд турист познал името на българската столица без да погледне за справка в самолетния си билет.
    6. Критериите за оценяване на студентите на определени места ще се сведат до един въпрос платихте ли си таксата - за положителен отговор - положителна оценка.
    7. След курса по теория на фехтовката, третокурсниците по философия ще могат да се насладят и на специализрания същетан курс по икебана и суши. Това дотолкова ще ги мобилира, че всеки който може да си плати курса до западната ни граница ще го направи.

    Правилните стъпки не могат да започнат от нищото, нито да спрат там, неправилните също.

  • 7
    Avatar :-|
    шихан

    Академичната автономия като един от източниците на управлението ВЪВ висшето образование
    Да разгледаме двете гледни точки - управление НА или ВЪВ академичната общност, като управлението във висшето образование се разглежда последователно от позициите на детерминизма и индетерминизма.
    В рамките на самоуправлението във висшето образование от позициите на индетерминизма, издигам тезата че съществуват когнитивни стратегии на личността на преподавателя и студента, които на принципа на селективната приемственост участват в процеса на трансформация на ценностите в академичната общност . Още Кант използва холистичния подход като формулра тезата за цялостното разглеждане на психиката. Според него психичните феномени са вътрешно субективни, т.е. човешкия разум активно конструира реалност, която надскача обектите сами по себе си. Интелектът организира света създавайки перцептивен ред от свойствата на заобикалящата го среда.
    В рамките на управлението във висшето образование от позициите на детерминизма се разглеждат процесите на социална интеграция социална диференциация и социална дезинтеграция в академичнта общност.
    На базата на смекчения вариант на детерминизма, като концепция за всеобщата, закономерна връзка, за причинната обусловеност на всички явления и разбирането за социалния ред, като набор от социални механизми, гарантиращи стабилността на социалния живот, изследването на проблема за управлението в академичната общност се подчинява на разглеждатето на интеграцията и диференциацията като процеси в контекста на академичната автономия.
    В реалния социален живот съществуват икономически, културни, политически информационни и религиозни фактори, които постоянно въздействат върху автономията на институциите и личностите в сферата на висшето образование. От своя страна самите висши учебни заведения като институции интервенират академичната автономия на останалите организации в областта на просветата, културата и науката - респективно Академията на науките, както и на институционалната политика на МОН и Министерство на културата.
    Интеграцията в сферата на висшето образование е възможна само на базата на консенсус спрямо многото и различни ценности норми правила и пр. като израз на съвкупността от взаимодействия между социални субекти - академичните институции, които ги тласкат към идентификация с академичните ценности.
    В духа на Е. Дюркем степента на интеграция на социалните субекти в академичната общност е правопропорционална на степента, в която:
    1. притежават обща ценностна система
    2. са във взаимодействие помежду си
    3. са обединени от общи цели
    Социалната интеграция в сферата на висшето образование в академичната общност в ситуация на промяна е процес на формиране на социална реалност от качествено по-висш порядък, който се извършва посредством органичното сближване, взаимно проникване и взаимно обогатяване на съставящитие подсистеми /академични организации/ и намира израз в намаляването на самостятелността и независимостта им.
    От друга страна не трбява да се преувеличава значението на социалната интеграция, както в международен така и в национален план тъй като прекалената интегрираност на субектите в променящата се социална реалност води до лишаване от способността за динамика и развитие на системата на висшето образование изобщо.
    Изследването на социалната интеграция в сферата на висшето образование протича в диалектическо единство с изследването на социалната диференциация.
    Социалната диференциация в академичната общност е процесът на разпределение на съвкупността от социални дейности извършвани в общността между съответните академични институции и звена от професионалисти специалисти и пр.
    Така се постига - според теорииите на Спенсър и Толкът Парсънз функционирането и развитието на социалната система за висше образование.
    Социалната стратификация в системата на висшето образование е основно измерение на социалната диференциация в академичната общност,в духа на йерархичната стъпаловидна неравнопоставеност.
    Много е важно да се направи категорично разграничение между социална диференциация и социална дезинтеграция по отношение на социалните субекти в академичната общност. Социалната дезинтеграция е процес противоположен на процеса на социална интеграция. При социалната дезинтеграция се наблюдава процес на обособобяване на отделните подсистеми - обособяването на дисциплини в катедри, на катедри във факултети, на факултети във институти и пр. При това обособяване намалява взаимната зависимост помежду им и с цялата система. В ситуация на социална промяна успоредно протичат най-различни интеграционни и диференциращи процеси между подсистемите и елементите в системата на висшето образование - т.е. на всеки вид и степен на социална интеграция съответства и определен вид и степен на социална диференциация.
    ОБЕКТ на управлението във висшето образование са управленските явления и процеси, протичащи в многообразието от организационни и управленски структури на образователната система. ПРЕДМЕТ на управлението във висшето образование е изследването на закономерностите на управленската дейност, на организационните явления и процеси, ппротичащи в университетите като социално- педагогически институции в обществото. Спецификата на висшето образоване като вид дейност обособява и вида на управленската дейност в тази сфера.
    следва допълнение.

  • 8
    Avatar :-|
    boby1945

    10 те лозунга по горе ми приличат на лозунгите "Мир, хляб, народовластие", "Вся властЬ советам" или още повече на "Декрет о мире"! и тогава преди 90 години маса народ тръгна след тях и стигна до кривата круша.
    Никаква реформа не може да "хване" висшото образование защото:
    - то самото отвътре не иска това и при сегашния "строй" добре си живуркат маса хора
    - никой няма нужда отвън да го бута, щото и реформирано и нереформирано животът си тече
    - маса народ мре да има "Дър" пред името /по Бранислав Нушич/ и още вярва че важи принципа "учи мама да не работиш". Той че важи важи, ама гарантира бедно живеене. Когато се усетиш и вече си се отучил да работиш.
    - тези дето им трябват работници у нас /"нашите капиталисти"/ не смеят да рискуват и все близо до далаверката стоят, за което не се искат много учени работници
    - "чуждите капиталисти" си ги "носят отвън" така риска е по малък.

  • 9
    Avatar :-|
    Ummon

    До някои по-горни госопда/дами:

    Уважавам правото на самоизиява на всеки

  • 10
    Avatar :-|
    Ummon

    До някои по-горни госопда/дами:

    Уважавам правото на самоизиява на всеки, но за да се подобри четимостта от други лица, предлагам.
    1. Пишете за неща, които са ви достатъчно ясни.
    2. Избягвайте сложни-съставни изречения.
    Например "На базата на смекчения вариант на детерминизма, като концепция за всеобщата, закономерна връзка, за причинната обусловеност на всички явления и разбирането за социалния ред, като набор от социални механизми, гарантиращи стабилността на социалния живот, изследването на проблема за управлението в академичната общност се подчинява на разглеждатето на интеграцията и диференциацията като процеси в контекста на академичната автономия." ме хвърля в хиперпространството.
    3. Пишете така, че да ви разбира средно-интелигентен журналист.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.