Един анонимен преподавател*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един анонимен преподавател*

Един анонимен преподавател*

Поучително мнение за системата "отвътре"

1446 прочитания

Висшето образование и науката май са единствените области, които не са мръднали в последните 18 години. Погледнете Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания - тук-там козметични промени на някоя дума, но основата си е от 70-те години на миналия век. Смешно е, че на фона на това държавно безразличие конкурси за асистенти, доценти и професори задължително се обявяват в Държавен вестник и един всекидневник, сякаш тяхната селекция е най-важното държавно дело наред с обществените поръчки, фирмени регистрации и съдебни дела. Погледнете къде се обявяват конкурсите за преподаватели в американски и западноевропейски университети - в научните списания, които, предполага се, са ежедневно четиво на един университетски преподавател. Право на всеки американски или западноевропейски университет е да избере човека, който да обучава неговите студенти. У нас с това се занимават специализирани научни съвети, комисии на ВАК (Висша атестационна комисия, бел. ред.), които рядко се интересуват от нуждите на университета, който търси преподавател. Понякога той, университетът, има по-голяма нужда от добър изследовател с интересни идеи, който да поведе млади хора след себе си. За такъв човек няма да е трудно да стане и добър лектор. Понякога е нужен инициативен човек, който да може да пише добри проекти, за да се привличат допълнителни средства. Научният съвет обаче не се интересува от това, за него конкурсът е бройка. ВАК е дълбоко бюрократична институция със съмнителна ефективност. Нека да го кажем направо - да бъдеш член на ВАК е възможност за допълнителен доход най-често след пенсионирането. Затова там никой не бърза с приключването на процедурите по конкурсите - повече заседания, повече хонорари. Аз все още недоумявам каква точно е ролята на ВАК - да преценява качествата на кандидата (нали той е минал през специализиран научен съвет?) или дали са спазени законовите процедури (нали за това си има юристи?). Лично аз бях изумен, че служителките от ВАК си заключват тоалетните и посетителите на тази институция не могат да ги ползват. Очевидно те, тоалетните, са за богоизбрани, а не за разни доктори (малки и големи), доценти и професори. Нелепо е разделението на ВУЗ-ове и БАН. Не може да има преподавателска работа без научно дирене (това е и голямата разлика между университетски и гимназиален преподавател) и научни изследвания, ако няма на кого да предадеш своя опит. Университетските преподаватели са неравнопоставени в конкурсите за доценти и професори, защото са разделяли времето си между преподаването и научните изследвания, докато един научен работник от БАН е бил свободен от задължението да има поне 360 учебни часа годишно. Не се намериха обаче смелчаци политици да сложат край на това разделение. Сигурно ще е болезнено, но затова пък ефективно.

Не се намериха политици с воля, които да окрупнят съществуващите ВУЗ-ове, което ще намали администрацията и ще позволи по-ефективно използване на материалната база и преподавателския потенциал. Колкото и да са автономни, ВУЗ-овете са финансово зависими от бюджета, така че механизми има, воля няма. Много ми е интересно какво им е универсалното на медицинските университети например. Очевидно са имали добро лоби в парламента, нищо друго не се сещам. Идеята да се приемат всички желаещи за студенти и по пътя на естествения подбор след втори курс да остава само тези, които могат и знаят защо са в университета, сигурно е най-добрата, но финансово тежка за университетите, които трябва да осигурят материална база и преподаватели за толкова много студенти. За сега кандидат-студентските изпити са май единствената алтернатива. След като поне 3 години гимназистите завършват с матури и се докаже, че те обективно оценяват нивото на завършващите, те могат да станат вход за университета. Като работещ във ВУЗ ме поразява липсата на какъвто и да било контрол върху дейността на университетското ръководство, работата на преподавателите (аз преподавам вече 20 години и за това време никой не е проверил дали изобщо влизам в час), нивото на студентите на изхода на университета. Много се радвам, като виждам обяви от този род: "Фирма търси юрист, завършил СУ "Св. Климент Охридски." Това ми вдъхва надежда, че пазарът на труда може би ще се стане регулатор на качеството на завършващите. Засега обаче няма институция, която да се интересува как се реализират кадрите на даден университет. В класацията на най-престижните университети в света това е един от основните критерии. Твърдо подкрепям идеята за университетски настоятелства. Иначе какво да ви кажа - нашите университети са малки търговски дружества. Плащаш - получаваш.

*Коментарът е от блоговете на "Капитал" - capital.bg/blogs. Публикуваме мнението без редакционни промени, заради умелото обобщение на основните проблеми във висшето образование.

Висшето образование и науката май са единствените области, които не са мръднали в последните 18 години. Погледнете Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания - тук-там козметични промени на някоя дума, но основата си е от 70-те години на миналия век. Смешно е, че на фона на това държавно безразличие конкурси за асистенти, доценти и професори задължително се обявяват в Държавен вестник и един всекидневник, сякаш тяхната селекция е най-важното държавно дело наред с обществените поръчки, фирмени регистрации и съдебни дела. Погледнете къде се обявяват конкурсите за преподаватели в американски и западноевропейски университети - в научните списания, които, предполага се, са ежедневно четиво на един университетски преподавател. Право на всеки американски или западноевропейски университет е да избере човека, който да обучава неговите студенти. У нас с това се занимават специализирани научни съвети, комисии на ВАК (Висша атестационна комисия, бел. ред.), които рядко се интересуват от нуждите на университета, който търси преподавател. Понякога той, университетът, има по-голяма нужда от добър изследовател с интересни идеи, който да поведе млади хора след себе си. За такъв човек няма да е трудно да стане и добър лектор. Понякога е нужен инициативен човек, който да може да пише добри проекти, за да се привличат допълнителни средства. Научният съвет обаче не се интересува от това, за него конкурсът е бройка. ВАК е дълбоко бюрократична институция със съмнителна ефективност. Нека да го кажем направо - да бъдеш член на ВАК е възможност за допълнителен доход най-често след пенсионирането. Затова там никой не бърза с приключването на процедурите по конкурсите - повече заседания, повече хонорари. Аз все още недоумявам каква точно е ролята на ВАК - да преценява качествата на кандидата (нали той е минал през специализиран научен съвет?) или дали са спазени законовите процедури (нали за това си има юристи?). Лично аз бях изумен, че служителките от ВАК си заключват тоалетните и посетителите на тази институция не могат да ги ползват. Очевидно те, тоалетните, са за богоизбрани, а не за разни доктори (малки и големи), доценти и професори. Нелепо е разделението на ВУЗ-ове и БАН. Не може да има преподавателска работа без научно дирене (това е и голямата разлика между университетски и гимназиален преподавател) и научни изследвания, ако няма на кого да предадеш своя опит. Университетските преподаватели са неравнопоставени в конкурсите за доценти и професори, защото са разделяли времето си между преподаването и научните изследвания, докато един научен работник от БАН е бил свободен от задължението да има поне 360 учебни часа годишно. Не се намериха обаче смелчаци политици да сложат край на това разделение. Сигурно ще е болезнено, но затова пък ефективно.

Не се намериха политици с воля, които да окрупнят съществуващите ВУЗ-ове, което ще намали администрацията и ще позволи по-ефективно използване на материалната база и преподавателския потенциал. Колкото и да са автономни, ВУЗ-овете са финансово зависими от бюджета, така че механизми има, воля няма. Много ми е интересно какво им е универсалното на медицинските университети например. Очевидно са имали добро лоби в парламента, нищо друго не се сещам. Идеята да се приемат всички желаещи за студенти и по пътя на естествения подбор след втори курс да остава само тези, които могат и знаят защо са в университета, сигурно е най-добрата, но финансово тежка за университетите, които трябва да осигурят материална база и преподаватели за толкова много студенти. За сега кандидат-студентските изпити са май единствената алтернатива. След като поне 3 години гимназистите завършват с матури и се докаже, че те обективно оценяват нивото на завършващите, те могат да станат вход за университета. Като работещ във ВУЗ ме поразява липсата на какъвто и да било контрол върху дейността на университетското ръководство, работата на преподавателите (аз преподавам вече 20 години и за това време никой не е проверил дали изобщо влизам в час), нивото на студентите на изхода на университета. Много се радвам, като виждам обяви от този род: "Фирма търси юрист, завършил СУ "Св. Климент Охридски." Това ми вдъхва надежда, че пазарът на труда може би ще се стане регулатор на качеството на завършващите. Засега обаче няма институция, която да се интересува как се реализират кадрите на даден университет. В класацията на най-престижните университети в света това е един от основните критерии. Твърдо подкрепям идеята за университетски настоятелства. Иначе какво да ви кажа - нашите университети са малки търговски дружества. Плащаш - получаваш.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    takoko

    най-готино беше, когато кандидат-професори, искащи да преподават в нашият университет имаха пробни лекции пред студентите и няколко преподавателя и ние самите давахме оценка на същите, като тази оценка влияеше, дали това ще бъде бъдещ преподавател. Меко казано пазарна икономика, студентите (клиента) решава за продукта (професора).

  • шихан

    прав си за малките търговски дружества. така е плащаш - получаваш, най - вече в утре носете солидната сума. но изходът не е в зависимост от правителства и съмнителната им политика а в академичната воля, академичния дух. и не са те проверявали именно заради този дух. всичките тия вопли за настоятелства ми звучат первезно - девет баби келево дете. отговорност за избора на ректор може да поеме само самата академична общност всичко друго са бабини деветини.

  • 3
    Avatar :-|
    аха

    Чудех се дали да коментирам мнението на въпросния преподавател още миналата седмица. Явно сте му обърнали внимание, както и аз.

    Първо, за да не ме разберете погрешно, искам да наблегна, че споделям голяма част от казаното. Но имам и възражения. Някои от заключенията са доста повърхностни.

    Като цяло висшето образование у нас е трагично. По-голямата част от малцината завършили студенти, които решават да правят докторантура са под всякаква критика, а някои са буквало неграмотни - да се чуди човек как изобщо са получили магистърската си степен.

    Истина е, че ВАК е кошмарна институция - колкото пъти ми се е налагало да си имам работа с тях, толкова пъти ми е идвало да убия някого. Не знам точно каква е средната възраст на комисиите там, но видимо е пред- и след- пенсионна.

    Това за високата възраст на преподавателския състав и учените се отнася и за ВУЗ-овете, и за университетите (част които между другото неизвестно защо са се нарекли така), и за БАН. А това означава, че в техните ръководни органи (академичните и научни съвети) доминират хора с дълбок соц манталитет в най-лошия му вариант - главите им са чугунени и непробиваеми. Всеки опит да им се обясни, че трябва да се работи по нов начин, с модерна апаратура и да се влезе в крак със съвременните изисквания, се посреща със "снизходителна" насмешка към тези млади пикльовци, дето си въобразяват, че много знаят и ... потъва в празни, безкрайни, но затова пък внушителни, наукообразни приказки как това, което тези зелени младежи предлагат, е невъзможно да стане.

    Сега за: "Нелепо е разделението на ВУЗ-ове и БАН. Не може да има преподавателска работа без научно дирене".
    Това само донякъде е вярно. Познавам отблизо прекрасни преподаватели, които обаче не са особено добри в оригиналните научни изследвания, а също и обратния вариант - хора, чиито изследвания се приемат за публикуване в най-реномирани списания, но не са способни да да говорят пред аудитория изобщо.

    Тенденцията в последно време в най-добрата европейска система за висше образование (тази в UK) е следната:
    "Despite considerable scepticism amongst HEIs [higher education institutions] in England and Northern Ireland, the government is insistent that it does not intend to drive institutions in the direction of teaching only or research-led missions; however, it will expect HEIs to play to their main strengths and not try to do everything.
    ...
    Academic staff, in the future, may have to focus more on either teaching or research."

    Преведено най-общо: "Въпреки значителния скептицизъм сред ВУЗовете в Англия и Северна Ирландия, правителството не предвижда да насочва институциите към само преподавателска или към водеща изследователска мисия, но все пак то очаква ВУЗовете да действат там, където им е силата, а не да се опитват да правят всичко.
    ...
    Академичният състав в бъдеще може да трябва да се фокусира или в преподаване, или в изследвания."

    Това са цитати от документа "Self Analysis Document: UK(QAA)" от 2005г. QAA - Quality Assurance Agency for Higher Education (Агенция за осигуряване на качество във висшето образование). В този анализ на висшето образование в UK има някои доста интересни обобщения по темата състояние на висшето образование, организация, проблеми и т.н., с които не е зле да се запознаят нашите депутати и чиновници в МОН, а и не само те, но и всички, които имат отношение към темата.
    На мен лично ми направиха впечатление следните неща:

    1. ВУЗовете в UK имат висока степен на автономия, но тя е ограничена в някои отношения от изискването да покрият определени качествени критерии.

    2. Правителството иска финасирането за научни изследвания да се концентрира в по-малък брой университети. (а не да се разпиляват средствата на принципа "на всички, ама по малко")

    3. Има изискване за вътрешно и външно (независимо) оценяване на качеството на работата на ВУЗовете. Въпреки значителната предишна враждебност и отпор към външната оценка, някои ВУЗове сега охотно признават ползите от нея.

    4. Отношенията между номинално автономните ВУЗове и правителството, което ги финансира, са сложни и пълни с напрежения. (Това май е нашият случай в България)

    5. Въпросът с таксите за обучение (в UK те никак не са малки) се отразява на отношението на студентите към висшето образование и може да затвърди консуматорско ориентиран подход към висшето образование. Необходими са гъвкави политики, които да дават възможност и на хората, които нямат високи доходи, да се учат във ВУЗовете (като например таксите да са диференцирани и да има опция да се плащат след като студентът завърши и започне работа).

    6. Повишена е ролята на студентите главно с участието им във вътрешната и външната оценка за качеството на работата на ВУЗовете. Това се определя като много важна задача. (нещо като това, за което пише в коментар 1)

    7. Не е необходимо академичният състав да предлага постоянна позиция, те могат да работят на няколко последователни договора с фиксирани срокове. Така ще могат да променят мястото на работата си няколко пъти през кариерата си.
    (Това би било добре за обмен на хора между преподавателската и изследователската работа, стига да се промени малко трудовото законодателство, което в момента не разрешава да се сключват такива последователни срочни договори например 3-5годишни, каквато практика има в нормалните държави).

    Има и още куп интересни неща. Целия доклад можете да изтеглите оттук:
    http://www.enqa.eu/files/UK%20self-evaluation%20document.pdf


    Така че това с обединението на ВУЗове и БАН може да не е чак толкова ефективен ход. Не мисля, че е разумно да вървим в посока, която може да се окаже грешна. Има и други начини да се преодолее неравнопоставеността (ако я има изобщо, тъй като почти всички старши н.с. от БАН имат преподавателска дейност повече или по-малко) - горе дадох една идея с 3-5год. договори или например като се намалява норматива часове на тези преподаватели, които докажат:

    -че правят научни публикации;
    -участват в научни проекти;
    -обучават докторанти;
    -пишат хабилитационен труд;
    и др. под. за сметка на увеличаване на часовете на други преподаватели, които нямат интерес към такива дейности. Въпрос на установяване на правила вътре в самия ВУЗ/Университет.

    И още нещо, трябва задължително да се съкратят поне с 50% некадърниците и търтеите в БАН и да се въведат публично оповестени външна оценка и класиране на ВУЗовете в Б-я!

  • 4
    Avatar :-|
    шихан

    Изследването на академичната автономия като ценност трябва да отговори на въпросите:
    - академичната автономия свойсттво ли е, отношение или нагласа?
    -даденост ли е или се създава?
    -възможно ли е да се дефинира, да се анализира и да се ограничава?
    - ако отговорът е "да" по отношение на какво?
    Според етическата теория, ценностите изискват да заемат водещото място в сферата на някои страни от човешкият опит. Това е в природата им, защото те ни карат в някаква степен да приемем определена позиция. Нравствените ценности се нареждат пред останалите ценности. Необходимо е да се направи разграничение нормативно - метаетическо, що се отнася до изследването на академичната автономия като нравствена ценност.
    В хода на настоящите съжденя използвам като отправна точка етическия релативизъм. Релативизмът в етическата теория отрича съществуването на универсални нравствени критерии, например той отхвърля Платоновия възглед, че съществува абсолютно и универсално Добро. В този смисъл и разбирането за академичната автономия като абсолютна ценност в рамките на релативизма ще бъде поставена под въпрос.
    От гледна точка на социологическия /културния/ релативизъм на практика разбиранията ца академичната автономия няма да са едни исъщи в различните културни общества от там и в академичните общности в различните култури. Това, което се смята за правилно в една култура, не се възприема непременно като правилно в друга култура. От гледна точка на етическия релативизъм всички нравствени убеждения са истинни. Ако академичната автономия се издига като висша нравствена ценност, и ако приемем, че няма универсален и абсолютен критерий за това, кое е правилно и кое неправилно, според принципите на академичната автономия, това което се смята за правилно в една култура например изграждането на елитарен тип образователна система, не трябва да бъде непременно правилно и в друга култура. Колкото и абсурдно да звучи: "всичко, което съществува в академичните общности е правилно".
    Съгласно метаетическия релативизъм когато е налице нравствено несъгласие и двата възгледа могат да бъдат истинни. Може и да няма противопоставящи се от гледна точка на академичната автономия нравствени съждения тъй като ако някой одобрява, а друг не одобрява, е възможно нито един от двамата да не влезе в противоречие с другия - ако не говорят за едно и също нещо.

  • 5
    Avatar :-|
    шихан

    Релация между понятията свобода, отговорност, академична автономия
    Нравственият принцип и свободата на волята са два от най-важните въпроси които трбява да изследваме отгледна точка на академичната автономия като висша нравствена ценност. Ако съжденията ни за академичната автономия са лишени от критерии за оценка, няма смисъл да се изследва дали хората в академичната общност трябва да избират една или друга посока на действие. От друга страна, ако хората в академичната общност не могат да избират насоката на своите дейстивя, не би имало смисъл да се опитваме да установяваме критерии за оценка. Нито пък би могло да се възложи отговорност, да се оправдаят дадена похвала или порицание, тъй като всичко това предполага промяна в насоката на действията в рамките на академичната автономия, а тя не би била възможна, ако критериите за оценка не намерят приложение и в изменението на структурите и поведението, а не само във формулирането на съждения за академичната автономия.
    Аристотел отбелязва, че човек е отговорен за своето деяние само ако го осъзнава и го е извършил без принуда.
    Отнесено към реалиите на академичното битие академичната общност е отговорна за деянията си, ако:
    1. има постоянна саморефлексия за собственото си развитие
    2. осъзнава собствената си свобода и отговорност
    3. действително приема академичната автономия като висша нравствена ценност.

  • 6
    Avatar :-|
    think green

    Аз завърших стопански факултет на СУ и последните 2-3 семестъра в края получавахме анкетни бланки за оценяване на преподавателите - влизат ли в час, закъсняват ли, доволни ли сме и т.н. Това е добре, но съм почти сигурна че в крайна сметка анкетните картин се заключват зад голям катинар, пазят се 5-10 години и през това време никой не ги преглежда. Много се надявам да не съм права и това да е началото на реалното оценяване на преподавателите, с цел подобряване на качеството на образованието.
    Друг мой спомен - че факултетът (не съм фсигурна дали Стопански или Философски) доскоро (може би все още?) разполагаше с единствен проектор, също заключен зад голям катинар, за да не го повредят злосторници. Та след 1 година заключване, най накрая показаха високотехнологичната джаджа, за съаление - морално остаряла през този период на 'почивка'.

  • 7
    Avatar :-|
    boby1945

    Ами да отговоря на автора защо е създаден ВАК в началото на 70 и по точно 1974. Щото на болшевиките които додоха на власт 1946, един много влиятелен специалист им каза и им показа, че кадрите решават всичко. А те кадри за индустриализацията и управление на страната нямаха, нямаше и от къде да имат, щото България си беше и си остава, както видяхме след 60 години, земеделска страна. И всичко се юрна да учи (началото на 50-те), да става отличник (края на 60-те) и ако не може да пълзи нагоре по партиийна линия (което беше по просто и по бързо) да драпа по "научна линия". Де що имаше институти даваха степени за по 5-6 статий, а звания за преписани от тук от там книги и учебници, по принципа ти на мене, аз на тебе! Станаха много, почнаха да пречат и Начо папазов рече "Е кафа от КТН и ДТН" Айде да въведем ред и въведе ВАК, нещо като матурата за средношколците, демек еднакъв стандарт за всички" На тези във ВАК им хареса да са бюрократичните богове от науката, щото бюрокрацията е по лесен и приятен бизнес от мисленето и ето къде додохме.
    Може ли да се оправи нещо? Не разбира се, щото бутнеш ли основите на "къщичката" висше образование и наука ще падне самата къщичка. А сега там си живуркат много хора, верно не отлично, но все пак! Пък и очакваме пари от ЕС, нали трябва да генерираме нов тип бюрократи поназнайващи езици, "с компютър", титличката няма да повреди, даже ще зарадва даващите бюрократи от ЕС.
    Така че всуе се морите, така е и така ще бъде поне още 100 години!

  • 8
    Avatar :-|
    В

    Имах въпрос към една преподавателка от ИУ-Варна защо не се оценяват преподавателите и това да е свързано със заплащането им. Каза:"Не биха го допуснали"

  • 9
    Avatar :-|
    ivanov

    Това, че на университетите в БГ им е уж забранено да се занимават с научна работа си е чист блъф. Никой
    не им забранява, нито ги лишава от тази възможност. И учебните заведения и научните институти имат
    еднакъв достъп до фонда за научни изследвания - единственият и особено мизерен спонсор за наука в БГ.
    Учените от БАН имат като правило желание да преподават, но достъпът им до университетите и студентите е
    силно ограничен поради малкото студенти на единица преподавател. Аз, например, от 2 години търся дипломант или докторант с отлични перспективи за научни изследвания и колаборация със специалисти от най-престижни университети по света, но няма и няма подходящи кандидати.

  • 10
    Avatar :-|
    Друг

    Ако я няма пък ВАК ще се пръкнат маса доценти и професори:))) Я погледете в Нов български университет какво е чудо. Там един-друг си раздават званията. Довчерашни политици сега преподават там и са "доценти" и "професори". Неслучайно поставям кавичките. Това не са законни доценти и професори т.е. по смисъла на Закона за научните степени и звания. Тези хора и няма как да станат законни доценти и професори, защото не покриват държавните изисквания (авторът умишлено или не, не е посочил че има конкретни държавни изисквания). Вярно е, че и във ВАК има игрички, но е вярно, че на доста измислени преподаватели им се иска да няма ВАК за да може да се кичат със званията. Давам пример - "професор" Евгени Дайнов:)))) Я влезте в сайта на ВАК и ще видите, че е доцент. Но измисления НБУ си му е дал професорско звание. Апропо - Дайнов четири пъти беше порязван от ВАК и на пети път с маса връзки си уреди доцентството.
    Големият писък срещу ВАК е нищо друго освен гонене на лични интереси от страна на хора, които не могат да покрият държавните изисквания за доцент и професор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.