Едуард Уолш: Реформата в образованието е послание към инвеститорите

Защо винаги чужденците трябва да ни посочат истината?

"Ирландия избра да НАЛИВА голяма част от парите от ЕС в тази област", "бяха посочени приоритетните области от икономиката и бяха предвидени милиарди евро за изследвания","инвестиаха в нашия университет","рекламиаш този пост международно", "ловци на глави".

В началото бяха парите. С тях привлякохме от най-добрите кадри на международния пазар, създадохме им условия за работа и развитие на световно ниво и те ни дадоха продукта, който ние ИНВЕСТИТОРИТЕ поискахме от тях.

България избра да налива парите в магистрали, селско стопанство, програми за преквалификация, но не и за развитие на образователната система, която да преквалифицира. Съответно ще изнасяме магистралки, сирене и кандидатстуденти, които ще се върнат "като се оправи държавата".

В България са предвидени няколко десетки милиона лева за изследвания с програмно финансиране, което покрива едвам канцеларските и пощенските разходи на спечелилите проекти. За приоритети на бизнеса и държавата в областта на науката е смешно да се говори.

В България никой не желае да инвестира в образование освен заблудените студенти, които осъзнават грешката си като излязат на пазара на труда. Не е заради качеството, а заради ниската възвращаемост. Ако само качеството беше проблем, бизнесът и държавата щяха да пращат студенти в чужбина, например Ирландия, за да получат те там добро образование и после да работят тук. Проблемът е в ниското заплащане на хората с образование и особено на хората, които дават това образование. При тези заплати и на Луната да рекламираш едно работно място в сферата на образованието или науката няма да намериш читави кандидати.

Как е формирана концепцията за управлението на Българският университет "Св. Климент Охридски" - изследване на исторически случай за сблъсък между политиката на централизация на правителствата и академичната автономия.
Аналаизът на формата на управление на Българският университет от самото му конституиране показва, че университетската организация няма нищо общо с типичната форма на управление на съществуващите съвременни бюрократични организации: пространството на познанието не се подчинява на принципи и категории като централизиран контрол, трудодни, производство, печалба... Ориентираността на управлението към колектива, ниската му степен на централизация, изключителните права на академичните единици в лицето на катедрата и факултета да инициират академичната дейност - всичко това рефлектира върху самата същност на университетските интелектуални цели. Изграждането на концепцията за управлението на БУ е силно повлияно от университетските кризи в периода 1905 - 1908 г. които оказват въздействие върху основните релации, на базата на които се осъществява управлението: университет - други образователни институции и МНП, университет - вътрешен кадрови състав, преподаватели, студенция и администрация и не на последно място университет - общество, в това число, печатните медии, като лидер на общественото мнение и Народното събрание като законодателната власт в страната.
Анализът на исторически случай на сблъсък между политиката на централизация на правителствата и академичната автономия, във връзка с освиркването на Фердинанд от студенти на Българския университет, потвърждава идеята за приемственост от миналото към настоящето и с факта, че университетът като институция е надживял войни, политически и религиозни смутове, бедност и отрицание.

Най-същественият дефект на Закона от 1904 г. е заложеният конфликт между централизацията, като принцип на Стамболовото правителство, и академичната автономия като висша нравствена ценност в университетската колегия.
Закриването на Университета е фрапантен пример за грубо погазване не само на ограничената автономия на една държавна институция каквато е Българският университет,но и безпрецедентен акт рушащ имиджа на една страна.
Едно от исторически значимите последствия от кризите през 1905 г. и 1907 г. е раждането на илюзията, че ако университетски преподавател заема поста министър на просвещението, то действията му могат да бъдат повлияни от Академичния съвет, илюзия, която намира израз в по -късното поставяне на университетски хора на този пост. Тези стъпки в никаквъ случай не предрешават отношенията между изпълнителната власт и университета, напротив те задълбочават проблема за университетската автономия, който има актуални измерения и в нашето съвремие.

Дрън дрън та пляс! И този умник "сее" празни надежди у тези дето живеят по принципа "учи мама да не работиш"!!!
Ирландия дръпна през последните 20 години, не щото някой умно е инвестирал в образованието, а защото:
- Америка си помгна чрез Стаин и спечели втората световна война
- Америка започна планът Маршъл в западна Европа и "вдигна" на крака Германия, Франция, Англия, Испания
- Америка разгъна пазара на потребление на стоки и услуги, научи хората че се живее един път и че новата кола е по хубава от старата, ако и в старата да си гушкал съседката и да си останал доволен.
- Америка спечели студената война и освободи маса средства за "производство на услуги и преживявания". /за по нагледно представете си как би изглеждал вестник Капитал при татко Сталин и къде щяха да са "форумистите"/
Е като се "разгъна" пазарът хляба и част от маслото стигна и до Ирландия, а то само на картофи не се дяни дълго. Ще стигве и до България, ама не чрез инвестиции в образованието.
Последното е все едно хубаво момиче да се съблече голо на пътя за кравефермата на село Долно Бучино.

#4: планът Маршал се е отнасял до страните пострадали от войната, а Ирландия не е от тях (тя е била неутрална). И второ става думи за последните 25 години. За тези 25 години от втора по бедност, тя става втора по богатство (само данъчният рай Люксембург е пред нея). Това със сигурност не става с картофи така, че е хубаво човек да види как са го направили ирландците.