Едуард Уолш: Реформата в образованието е послание към инвеститорите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Едуард Уолш: Реформата в образованието е послание към инвеститорите

Едуард Уолш: Реформата в образованието е послание към инвеститорите

Интервюто взе Огнян ГЕОРГИЕВ
1468 прочитания

Профил

Д-р Едуард Уолш е един от основните двигатели на образователна реформа в Ирландия. Той е президент на университета в Лимерик в продължение на 26 години, като успява с частни инвестиции и дарения да разшири дейността му по време, когато държавните средства са малко. Д-р Уолш е основател и председател на ирландския Съвет за наука и иновации и на Агенцията за оценяване и създаване на учебни планове и е член на нюйоркската Академия на науките. "Капитал" се обърна към него за независимо мнение по въпроса за реформата във висшето образование.

Какво е необходимо, за да се задвижи една реформа в система като висшето образование?

Ние бяхме много бедни преди 20-30 години и затова инвестицията в образование бе стратегическо решение. Ирландия избра да налива голяма част от парите от ЕС в тази област, защото стратегическият ресурс на една страна, която иска силно и дългосрочно развитие и е лишена от природни богатства, са хората. В началото ирландците работеха в чуждестранни компании от по-ниско ниво, но с развиването на образователната система тази работна сила повиши квалификацията си и в момента повечето от топ компаниите в области като финанси, електроника и фармацевтика са тук. Механизмът е прост: когато например имаше търсене в IT сектора и бизнес администрацията, държавата въведе специални програми за финансиране на тези специалности и накара университетите да се състезават за парите по тези програми със собствени програми. Същото е и с изследванията: бяха посочени приоритетните области от икономиката и бяха предвидени милиарди евро за изследвания. По-голямата част от тези пари обаче отидоха в университетите на база на конкуренцията помежду им и това трансформира начина, по който те работят.

Да, но как да реформираш система, която работи по един и същ начин дълги години, още не се съобразява с търсенето на пазара, зависи директно от държавните субсидии и произвежда голям брой специалисти без ясна перспектива?

Университетът в Лимерик през 70-те години беше със същата структура, каквато описахте. При нас Световната банка и Европейската инвестиционна банка изиграха много важна роля в трансформацията, защото инвестираха в нашия университет и изявиха ясно желанието си да дават пари само за университети, чиито инициативи отговарят по някакъв начин на нуждите на икономиката на страната. Такова финансиране получиха нашият университет и този в Дъблин, като така беше изпратен сигнал към старите университети, че ако искат пари, трябва да се променят.

За да провериш доколко си адекватен на пазара, трябва да си отговориш на два въпроса: Търсят ли се студентите ти? Играят ли те ролята на катализатор за чуждестранни инвестиции? Когато ирландските университети започнаха да набират средства от частния сектор, бизнесът им каза "да, интересуваме се, но само ако ни покажете как вие ще помагате на икономиката". Навсякъде, включително в САЩ, ни задаваха именно този въпрос и така се разви тази връзка между университета и икономиката.

Освен това ние отменихме избора на ректори със закон. През 1996 г. правителството реши, че ректорите ще се назначават, а няма да се избират, и така започна търсене на най-подходящите хора за постовете, независимо дали те са от дадения университет или не. Въведе се изискване да рекламираш този пост международно и дори се избират "ловци на глави", които да откриват най-добрите кандидати. После списъкът се предлага на независим борд за избор на ректор и след проведени интервюта става ясно кой е одобреният кандидат. Това между другото е посоката, в която Западна Европа се движи като цяло, независимо от неудоволствието на професори и декани. Смешно е, че в една толкова голяма организация работниците избират шефа си. Един ефикасен бизнес няма как да работи по този начин. В Ирландия над 60% от хората отиват в университет. Образованието вече не е затворено колегиално споразумение, а огромна стопанска структура, и обществото трябва да приеме този факт, ако иска да се възползва от тази промяна, за да получи облаги. В ерата на знанието най-важната надпревара е тази за талант. Тези, които доброволно избират да не се състезават, остават назад.

Резултатите от инвестициите в образованието имат по-дълъг период на възвръщане. Колко бързо смятате, че една подобна реформа ще даде плодове?

От моя опит е очевидно, че резултатите от такава промяна започват да проличават най-рано след около десетилетие. Имайте предвид обаче, че една радикална реформа на образователната система незабавно отправя послание към инвеститорите, които разглеждат перспективите си дългосрочно. Самият факт, че избираш да направиш нещо такова, вече означава, че съзнаваш ползата от него, и дава силен знак на хората, които искат да инвестират в страната ти. Така че този процес има и доста по-непосредствени ползи.

Профил

Д-р Едуард Уолш е един от основните двигатели на образователна реформа в Ирландия. Той е президент на университета в Лимерик в продължение на 26 години, като успява с частни инвестиции и дарения да разшири дейността му по време, когато държавните средства са малко. Д-р Уолш е основател и председател на ирландския Съвет за наука и иновации и на Агенцията за оценяване и създаване на учебни планове и е член на нюйоркската Академия на науките. "Капитал" се обърна към него за независимо мнение по въпроса за реформата във висшето образование.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    1234

    Защо винаги чужденците трябва да ни посочат истината?

    "Ирландия избра да НАЛИВА голяма част от парите от ЕС в тази област", "бяха посочени приоритетните области от икономиката и бяха предвидени милиарди евро за изследвания","инвестиаха в нашия университет","рекламиаш този пост международно", "ловци на глави".

    В началото бяха парите. С тях привлякохме от най-добрите кадри на международния пазар, създадохме им условия за работа и развитие на световно ниво и те ни дадоха продукта, който ние ИНВЕСТИТОРИТЕ поискахме от тях.

    България избра да налива парите в магистрали, селско стопанство, програми за преквалификация, но не и за развитие на образователната система, която да преквалифицира. Съответно ще изнасяме магистралки, сирене и кандидатстуденти, които ще се върнат "като се оправи държавата".

    В България са предвидени няколко десетки милиона лева за изследвания с програмно финансиране, което покрива едвам канцеларските и пощенските разходи на спечелилите проекти. За приоритети на бизнеса и държавата в областта на науката е смешно да се говори.

    В България никой не желае да инвестира в образование освен заблудените студенти, които осъзнават грешката си като излязат на пазара на труда. Не е заради качеството, а заради ниската възвращаемост. Ако само качеството беше проблем, бизнесът и държавата щяха да пращат студенти в чужбина, например Ирландия, за да получат те там добро образование и после да работят тук. Проблемът е в ниското заплащане на хората с образование и особено на хората, които дават това образование. При тези заплати и на Луната да рекламираш едно работно място в сферата на образованието или науката няма да намериш читави кандидати.

  • 2
    Avatar :-|
    шихан

    Как е формирана концепцията за управлението на Българският университет "Св. Климент Охридски" - изследване на исторически случай за сблъсък между политиката на централизация на правителствата и академичната автономия.
    Аналаизът на формата на управление на Българският университет от самото му конституиране показва, че университетската организация няма нищо общо с типичната форма на управление на съществуващите съвременни бюрократични организации: пространството на познанието не се подчинява на принципи и категории като централизиран контрол, трудодни, производство, печалба... Ориентираността на управлението към колектива, ниската му степен на централизация, изключителните права на академичните единици в лицето на катедрата и факултета да инициират академичната дейност - всичко това рефлектира върху самата същност на университетските интелектуални цели. Изграждането на концепцията за управлението на БУ е силно повлияно от университетските кризи в периода 1905 - 1908 г. които оказват въздействие върху основните релации, на базата на които се осъществява управлението: университет - други образователни институции и МНП, университет - вътрешен кадрови състав, преподаватели, студенция и администрация и не на последно място университет - общество, в това число, печатните медии, като лидер на общественото мнение и Народното събрание като законодателната власт в страната.
    Анализът на исторически случай на сблъсък между политиката на централизация на правителствата и академичната автономия, във връзка с освиркването на Фердинанд от студенти на Българския университет, потвърждава идеята за приемственост от миналото към настоящето и с факта, че университетът като институция е надживял войни, политически и религиозни смутове, бедност и отрицание.

  • 3
    Avatar :-|
    шихан

    Най-същественият дефект на Закона от 1904 г. е заложеният конфликт между централизацията, като принцип на Стамболовото правителство, и академичната автономия като висша нравствена ценност в университетската колегия.
    Закриването на Университета е фрапантен пример за грубо погазване не само на ограничената автономия на една държавна институция каквато е Българският университет,но и безпрецедентен акт рушащ имиджа на една страна.
    Едно от исторически значимите последствия от кризите през 1905 г. и 1907 г. е раждането на илюзията, че ако университетски преподавател заема поста министър на просвещението, то действията му могат да бъдат повлияни от Академичния съвет, илюзия, която намира израз в по -късното поставяне на университетски хора на този пост. Тези стъпки в никаквъ случай не предрешават отношенията между изпълнителната власт и университета, напротив те задълбочават проблема за университетската автономия, който има актуални измерения и в нашето съвремие.

  • 4
    Avatar :-|
    boby1945

    Дрън дрън та пляс! И този умник "сее" празни надежди у тези дето живеят по принципа "учи мама да не работиш"!!!
    Ирландия дръпна през последните 20 години, не щото някой умно е инвестирал в образованието, а защото:
    - Америка си помгна чрез Стаин и спечели втората световна война
    - Америка започна планът Маршъл в западна Европа и "вдигна" на крака Германия, Франция, Англия, Испания
    - Америка разгъна пазара на потребление на стоки и услуги, научи хората че се живее един път и че новата кола е по хубава от старата, ако и в старата да си гушкал съседката и да си останал доволен.
    - Америка спечели студената война и освободи маса средства за "производство на услуги и преживявания". /за по нагледно представете си как би изглеждал вестник Капитал при татко Сталин и къде щяха да са "форумистите"/
    Е като се "разгъна" пазарът хляба и част от маслото стигна и до Ирландия, а то само на картофи не се дяни дълго. Ще стигве и до България, ама не чрез инвестиции в образованието.
    Последното е все едно хубаво момиче да се съблече голо на пътя за кравефермата на село Долно Бучино.

  • 5
    Avatar :-|
    Nikolay UK

    #4: планът Маршал се е отнасял до страните пострадали от войната, а Ирландия не е от тях (тя е била неутрална). И второ става думи за последните 25 години. За тези 25 години от втора по бедност, тя става втора по богатство (само данъчният рай Люксембург е пред нея). Това със сигурност не става с картофи така, че е хубаво човек да види как са го направили ирландците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.